Виж 1към1

Hörmann увеличава капацитета си в областта на системите за контрол на достъпа

Прочети още

Връщане към нормалното, т.е. в офиса? Как ли пък не!

офиса

Повече от година живеем в ужаса на COVID-19 пандемията. Новините за новозаразени, починали, излекувани, лекуващи се… са неизбежна част от ежедневието и достигат до ушите на всеки, дори и да се старае да ги избягва, заради стреса, заради неверието или просто “заради”… Голяма част от нас се сблъскаха пряко или косвено с вируса, пребориха го, изгубиха, спечелиха… Ваксинационната кампания в световен мащаб, твърдят, че „върви добре“, макар не така да изглеждат нещата в България. И на фона на всичко това, след като повече от година ни обясняваха, че живеем в „новото нормално“ – дистанцирани, изолирани, работещи от вкъщи…, сега компаниите започнаха да предприемат стъпки към връщане на служителите си в офиса, за да се върнем към нормалното „нормално“. Т.е. към това, което беше преди “китайският прилеп” да нанесе такива щети на света.

Да се върнем към нормалното ли?! Не, мерси!

Не искам да се връщам в трафика сутрин и вечер, защото (в София конкретно) той определено не е нормален. Не искам да се връщам в офиса и по т.нар. „хибриден модел“ – два дни там, два дни у нас и пак наново. Не искам да се връщам на бюрото – споделено работно пространство, което на всеки 2-3 дни ще трябва да особождавам за този, с който го споделям.

И каквото и да си говорим, ако се огледате в хората около вас, ще установите, че не съм единствена!

По-голямата част от познатите ми, без значение от компанията и структурата, за която работят, не са ОК със завръщането към нормалното. А причините са наистина разнообразни.

Дори и последните проучвания на различни асоциации в световен мащаб сочат, че по-големият процент от хората не искат да се връщат в офиса на пълен работен ден. И ако в края на миналата година около половината от работещите хоум офис твърдяха, че искат да запазят правото си на този модел на работа и след пандемията, сега този процент надвишава 80. Скорошно проучване на Harvard Business School също го потвърди. Сред анкетираните работещи 81% от тях предпочитат изобщо да не се връщат в офиса или в най-лошия случай – да имат възможност за хибриден градфик. А едва 18% са изявили желание да се върнат в офиса на пълен работен ден.

Казах ви, нали!? 🙂

Наскоро попаднах и на коментар на д-р Шели Раувола, доцент по организационна психология в университета DePaul в Чикаго. Накратко, тя също твърди, че

всяко убеждение, че се връщаме към нормалното, е по-скоро погрешно.

Като специалист по здравето и благосъстоянието на работното място д-р Раувола казва: “Мисля, че решението трябва да идва от аргумента, че хората могат да бъдат по-продуктивни на място, където наистина им е удобно“.

Ами, да! На мен ми е удобно у дома!

Разбира се, напълно съм съгласна и с това, че има хора, които може би се чувстват по-добре и са по-продуктивни, когато работят от офиса. И подкрепям техния избор. Но именно тук е разковничето. 🙂

Нека всеки има избор!

За себе си мога да изброя доста прични, поради които не искам работа в офис. И като започнем от стреса сутрин в трафика и разходите за пътуване до работното място, та стигнем чак до възможността навън като е 30+ градуса, да работя от някое родопско село (където и през август палят печките) или пък, очаквайки „Моряка“ да полъхне през прозореца ми на морето привечер. И въпреки тези екстри, работя! (Ако не вярвате, питайте шефа ми 🙂 ).

офиса
Връщане към нормалното, т.е. в офиса? Как ли пък не! Снимки: Freepik

Сред екстрите, освен „сутрешното кафе“ например, за което имам повече време, защото не губя един час в пътуване до офиса, са и тези, че имам възможност да отделя повече време на децата си. Да ги заведа на детска градина без да се притеснявам, че ще закъснея с 5 минути за работа, а шефът ми точно тази сутрин е пристигнал по-рано от мен в офиса. А когато се върна у дома, преди да пусна компютъра – да пусна и една пералня.

Стресът “Кой ще гледа децата???”, ако се разболеят, излязат в неочаквана ваканция или ни “затворят отново” също беше “преборен” с възможността за работа от вкъщи. Да, да, не е лесно да работиш и да гледаш децата, факт!, но не е и невъзможно. Последната едно година го доказа.

При добра организация работата от вкъщи може да бъде доста по-продуктивна.

Най-малкото, защото тричасовите оперативки с екипа, три пъти в седмицата, сега са сведени до един-два call-а седмично. Колкото до любимата история на колежката от съседното бюро – винаги можеш да я изслушаш дистанционно, но можеш и да я пропуснеш “елегантно”. Особено, ако ти е писнало да ти разказва как си мечтае да пътува до Занзибар, но още не е готова. За сметка на това, тези 5 минути можеш да ги отделиш да „метнеш“ пържолите във фурната за вечря или да се чуеш с майка си.

Носиш само дрехите, които харесваш!

Не, че когато ходиш на работа, не носиш дрехи, които харесваш, но сега не се налага да инвестираш в 4 черни панталона, които офисният протокол изисква, а ти ненавиждаш, защото предпочиташ дънки. Същото важи и за обувките, чантите, блузите, ризите…

Избираш работното си място сам!

Както казах – дали ще работиш от апартамента си, от вилата или от морето, е въпрос на избор. Трябват ти компютър и интернет връзка. Но дори и да не напускаш дома си, пак не е нужно да работиш всеки ден от една и съща стая, на един и същи стол.

Ако пространството и разположението на дома ти го позвляват, съвсем спокойно можеш да поработиш през следобедните часове и от дивана, без това да се отразява на продуктивността ти. Напротив, може и да я подобри.

Приятел пък е пример, че противно на всеобщото схващане, че работата от вкъщи води до „застоял начин на живот“, сега има време да спортува. Сутрин, вместо да губи един час в пътуване до работното време, използва същия този един час, за да покара колело в квартала или да отскочи до фитнес центъра в съседната сграда.

Моя позната наскоро ми сподели, че в момента е под голям стрес именно заради това, че от следващата седмица трябва да се върне да работи от офиса. Притеснението й идва от факта, че се грижи сама за болните си родители и не знае как ще се спрява. Освен това, тъй като в компанията, в която работи, са избрали хибридния модел на работа – няколко дни в офиса и няколко дни от дома, това също я обърква. Струва й се, че непрекъснатото налагане на адаптация в работния процес ще я стресира допълнително.

И тук съвсем ествествено изниква въпроса – ако досега е работила и се е справяла със задачите си от разстояние, кое налага промяна и задължаването й да се върне в офиса??? Ами нищо не го налага! Освен, разбира се, корпоративните внушения, че така ще е по-нормално от другото нормално!

Да, перспективата да се нормализира животът, т.е. да се завърне към това, което беше преди историята с „прилепа“, ме радва! Много! Категорично!

Но не защото ще мога да работя отнво в офис, а защото ще върне животът ни към истинското нормално. Към това, което ни е заложено изначално – да общуваме, да се срещаме с хора, да се прегръщаме, да пътуваме…

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!

детските градини 25.05.2021

Детските градини в София – дяволът се крие в детайлите

Родител от София изпрати до редакцията ни мнение, засягащо проблема с детските градини и липсата на места в тях. Публикуваме […]

Прочети още
04.03.2021

Колко нови язовира ще построим за 10 години, ако за 30 не успяхме да построим два?

текст: Деница Митева Отварям сайта на Министерски съвет, секция “новини” с дата 25.02.2021 г. и прочитам прессъобщение, че “Най-малко четири […]

Прочети още