Транспортните контейнери – още едно място за живеене в България

Интервю: Ани ДАМЯНОВА

Днес в нашата рубрика „Клуб 1към1“ ви срещам отново с арх. Румен Първанов, който строи жилища от транспортни контейнери в кв. Факултета в София. Припомням, че ресторант Beerbox в  кв. Младост, общежитието на спортното училище в кв. Надежда също са построени от него с транспортни контейнери. В общинските жилища във Факултета има и едно, в което изцяло довършителните работи и обзавеждането, са  подарък от арх. Първанов за една баба с четири внучета. Едното от тях е млада майка и за нея има отделна стая и креватче за бебето. Не може да не ме вдъхнови подобно нещо и макар да не е от тези ултра скъпи, мега проекти, искам да ви покажа с каква любов се прави и какъв експеримент има намерение да осъществи арх. Първанов.

Как общината прие твоето предложение за строителството на жилища от транспортни контейнери?

Вероятно, след като построихме общежитието на спортното училище в кв. Надежда, стана ясно, че сгради от транспортни контейнери са устойчиви.  Показахме също, че в малко пространство, когато се организира добре, могат нормално да живеят повече хора. Може би необходимостта да се съборят „виетнамските общежития“, също оказа влияние, по-бързо да се вземе решение да се построят нови.

Междувременно аз направих собствени проучвания и пътувах до Виена. От общината бяха ни поканили да видим едно студентско общежитие и едно за бежанци, като едното от тях беше изградено от транспортни контейнери. Там видяхме, че нещата са аналогични.

Община Красна поляна беше публикувала обществена поръчка за сглобяеми/разглобяеми сгради, със съответния процент щета при разглобяване, ние представихме идеен проект и спечелихме търга.

Кой ще живее в тези общежития, знае ли се вече?

От „виетнамките общежития“ две са съборени. На тези, които легитимно пребивават им се полага някаква алтернатива, а другите, които нямат адресни регистрации в София, няма да имат такава възможност. В нашите сгради ще бъдат настанени около 300 души. 

От къде е финансирането за тези нови жилища?

Това са общински средства, малко повече от 2 милиона лева е финансирането.  Спомням си, че преди време съм посещавал организации, които подкрепят ромското население и съм правил предложение да се строят жилища за тях от транспортни контейнери, защото се строят бързо, лесно и евтино, но нямаше никакъв резултат. Въпреки че навсякъде се говореше за интеграция, приобщаване, обявяваха се бюджети…и т.н. Аз вярвам, че средата възпитава и сега този проект за мен е експеримент, който ще се опитам да го докажа.

Ти възприемаш този проект като личен експеримент?

Да, всичко е лично😊

Кога беше първа копка и кога ще режем лентата?:)

На първа копка нямаше шампанско, а уиски, което не успяхме да счупим😊 Чак на третия път ни се получи.

Подценихте силата на стъклото😊

Май, да! А Акт 15 се подписва днес (2-ри март). Имахме намерение да построим сградата по- бързо, но имаше също и 10 причини, за да не успеем. Като казвам това и се сещам една история за  Султана и Везира, който се прибира от битка и докладва на Султана. „Ваше величество, загубихме битката. “ Султанът попитал „Защо?“ „Имаше 10 причини.“ – отговорил Везирът. „Кажи ми една?“ –  „Свършихме джепането (боеприпаси).“ „Достатъчно!“ – приключил разговора Султанът. Та и при нас така. Шест месеца се забави реалното започване, след спечелването на търга, което е 2019 г. Това доведе до смяна на нашата организация на работа. Ние имахме намерение с едно хале да произвеждаме на порции по 12 бр. и да монтираме.

А от къде пристигат контейнерите?

Транспортните контейнерите пристигат от Солун. Сменяйки сезона (трябваше да започнем на 1-април 2019 г.), ние започваме есента. „Ваше величество, загубихме битката.“ Султанът попитал „Защо?“ „Имаше 10 причини.“ – отговорил Везирът. „Кажи ми една?“ –  „Свършихме джепането (боеприпаси).“ „Достатъчно!“ – приключил разговора Султанът. Та и при нас така.което означава, че не можем да използваме двора на производствената ни база. Наехме второ хале, което трябваше да се преоборудва, да се смени осветлението, да се направят санитарни помещения, да се купи допълнителен мотокар, да се монтират кранове. Зимата има и по-големи разходи за отопление.

Така е. А тези разходи кой ги поема? Все пак закъснението не е заради вас?

Ние ги поехме, но пък при следващия проект тези разходи няма да ги има.  И понеже става дума за около 100  контейнера, които не можем да съберем върху 2500 кв.м, взехме още 3000 кв.м . Тка успяхме – в едното хале се правеха металните работи, след това в другото се  оборудваха  с ел. инсталации, ВиК, бани. Имах един приятел, поляк, чийто баща беше крупен бизнесмен предприемач. Беше казал да проектира, това което иска, а той ще го изпълнява. Тази комбинация много ми допадна и ето, че дойде време и аз да мога да проектирам това, което харесвам и после да го изпълня.

А как се чувстваш от този факт?

Удовлетворен съм.

От това, че си във двете роли или?

Че правя, това което искам. Че имам тази свобода. Мисленето на предприемача е различно от това на архитекта. И сега съм бащата – предприемач.

Работата на архитекта включва ли това по принцип? Изключваме този проект, защото ти прие контейнерите като „още едно място за живеене в България“, като своя кауза?

Да, от 6 години се опитвам да популяризирам строителството с транспортни контейнери в България и се надявам, че е успявам и е полезно. Но на въпроса ти – по -лесно е да си само архитект, но резултатите понякога са плачевни. Един от примерите е, че когато не си съобразил възможностите на предприемача, с това, което му предлагаш, после се изненадваш, че сградата не е реализирана по проект.  И затова се налага понякога архитектът да мисли и като предприемач. Но интелигентния инвеститор знае, че ако иска нещо определено, ще се похарчат повече пари и обратното. Ако не може да си го позволи, трябва да говори с архитекта и ще се постигне добър резултат.

Когато инвеститорът е общината, както е сега в проекта на Красна Поляна, имаш ли предизвикателства?

Различно е. Когато кметът е убеден в идеята, нещата се случват лесно. В различните отдели има специалисти, които следят за изпълнението на проекта и той разговаря с тях. Предизвикателствата са по отношение на сроковете. В този проект, аз си създадох едно, защото имаше съмнения, че ще се справим в срок. Хванахме се на бас с инженера на община на бутилка уиски и той загуби баса. Но, аз дори не пия😊

Ти не ми каза, кога е първа копка?

Понеже подготовката на контейнерите се прави в халетата, тя е доста преди да ги монтираме на терена. Нулевия цикъл трае сравнително кратко, защото няма сутерени. Ние есента започнахме в халето, но работата на терен започна април 2020 г. Имаше още един проблем. Когато започнахме,   на мястото на втората сграда,  две незаконни постройки трябваше да се премахнат, защото бяха в петното. Трябваше да минат още процедури и в крайна сметка на 16 август ги събориха. Втората сграда я монтирахме за три дни. Контейнерите в този им вид бяха повече отколкото да се каже, че е направена конструкцията на сградата (грубия строеж) За себе си извадих един извод, че е по-добре много по-голям процент да се оборудват в халето – между 90-95%.

Защо?

Защото работата на терена е по-скъпа. Тук работниците се качват на етажите, налага се наемане на вишка. В халето се работи независимо от климатичните условия и процесът е по-бърз. А когато вали да се работи на обекта е по-трудно, кално. Охраната тук също се оказа сериозно перо.

Ти каза, че около триста души ще бъдат настанени, но колко апартамента има в двете сгради?

51 са общо апартаментите, от които 9 двустайни, 9 тристайни и 33 четиристайни. Два от тях предназначени за хора с двигателни увреждания.

С каква квадратура са?

Двустайния е 30 кв.м – хол с кухня и спалня. Тристайния е около 48 кв. м., а 60 кв.м  е четиристайния. В тези квадратури не са включени идеални части.

А каква е стойността на такива проекти в чужбина?

Имам информация за Германия и Виена. В германия е около 1400 – 1500 евро кв.м, а във Виена 3000 евро на кв.м

А как се издават тези жилища?

На готови подове, боядисани стени, с монтирани  врати и изцяло оборудвани бани. Подовете в този случай са със саморазливна полиуретанова настилка, върху два пластагипсофазер. Между двата пласта гиспофазер се намира отоплителното фолио. Моята идея е колкото по-малко неща могат да се виждат и да се демонтират, толкова по-добре. Ще е забранено да се ползват печки на твърдо гориво. Ще могат да се използват уреди на ток, лъчисто отопление, конвекторни радиатори, климатици, ако пожелаят. Всеки апартамент има индивидуална партида, отделен електромер. Има още едно предимство в полза на лъчистото отопление, понеже е подово. То не създава такава конвекция, както конвекторен радиатор. Топли на краката и при по-ниска температура. Например 2 градуса, отколкото обичайното, получаваш същия комфорт, което означава, че се плаща по-малко електроенергия.

Но това е само възможност, нали?

Не, всички двустайни апартаменти са с подово отопление. В тристайните има една стая без подово и в четиристайните са две без отопление. Идеята на това е, ако някой иска да се отоплява с нещо друго, да има тази възможност. Същото се отнася и за боядисването на стените в тристайните и четиристайните апартаменти, в които две от стаите не са довършени. Това дойде като идея от арх. Здравко Здравков, който също подкрепя проекта и който си припомни проекта на чилийският архитект Алесандро Аравена. Той печели наградата Прицкър 2016 г. със социален проект, „Половин къща“, която да бъде достроена, съобразно персоналната необходимост на обитателите.  

Смисълът при нас от самодовършването е , че може би цялото жилище ще се пази повече, ако си вложил усилия и средства. Второто, което предложих е един човек от семейството да работи на трудов договор и децата в училищна възраст да ходят на училище. Аз като ходя там всеки ден и ги изпитвам😊

Кажи за експеримента. Да се върнем в темата за личните ти подбуди. Средата възпитава в какво или че средата по принцип възпитава?

Средата по принцип възпитава, но и в ежедневното ти поведение също оказва влияние. Когато са в среда, която ги респектира, тези същите хора, не си хвърлят цигарата на земята, а търсят пепелник. Сега очаквам да се пази имуществото. Заявил съм, че искам там да се проведе общо събрание и аз, освен кмета, бих искал да им разкажа какви усилия е струвало и че в крайна сметка, те го пазят за себе си. Един път в месеца ще ги посещавам, за да видя как вървят неща. Ще има един от тях, към когото те изпитват респект, който ще съблюдава реда. Аз го наричам шериф, защото такава ще му е функцията. Ще засадим също дървета.

Защо имаш такова лично отношение към този проект? Към живота на сградата, след като приключи твоята работа

Аз към всички сгради, които съм построил, имам такова отношение и го приемам за нормално. Това са ми деца.

още по темата: