Общата сума за изграждането и обзавеждането на храма възлиза на 2 295 929 лв.

Започна ремонт на единственото копие на Златната църква на Симеон в България


текст и снимки: Силвия Петкова

Русенската църква „Света Петка“, единственото копие на Златната църква на цар Симеон Първи в Преслав,  е сред одобрените храмове, които ще бъдат ремонтирани . Ремонт на църквата вече тече, още повече, че реконструкцията е повече от наложителна, защото състоянието на храма е плачевно. От години има улягане на сградата заради льосовата почва, върху която е построен, а  пукнатините по стените стават все повече е повече. От две месеца строителна фирма вече работи по укрепването на зданието.

Финансирането за ремонта дойде след години чакане, след защитен българо-румънски проект на обща стойност над 1.5 милион евро. Сумата е обща и с нея се ремонтират още два храма – русенският „Свети Георги“ и църква в с. Ведя, Румъния.

„Църквата беше затворена за ремонт веднага след нейния храмов празник“, разказа председателят на храма отец Станимир Велчев. Той уточни, че реконструкцията е започнала с почистване на терена и началните дейности по укрепване на сградата. Под основите трябва да бъде вкаран специален разтвор, който да спре пропадането на църквата. След това ще започне и вътрешното укрепване на колоните, които държат купола на храма. Следват планираните консервационно-реставрационни дейности.

Ще бъде изграден и експозиционен център, в който ще бъде изложен и единият от иконостасите в храма. В момента е демонтиран и прибран на склад. Предстои да бъдат освежени стените, да бъдат подменени дограмите. Очакванията на отец Станимир Велчев –  ръководител на проекта по обновяването на храма,  са част от ремонтите да приключат до лятото. Той уточни, че на този етап храмът е затворен за посещение, тъй като влизането в него не е безопасно за миряните.

Църквата „Света Петка“ получава своето име от това на последната скална църква по Русенското Поломие, която е била засипана след Освобождението. Основният камък е положен на 27 август 1939 г.

Проектът за храма е изготвен от русенския архитект Любен Динолов през май 1939 г. Строителството започва през същата година от местния майстор–предприемач Никола Иванов Колчев. Архитектурният проект на храма е първият смел и сполучлив опит за пресъздаване на Кръглата църква (Златната църква) в Преслав, строена от цар Симеон I. Тя е реконструирана за първи път в скиците на архитекта при Софийския народен музей д-р Александър Рашенов (1892 – 1938).

За новостроящия се храм средства предоставят катедралният храм „Света Троица“ и свещоливницата му – 488 503 лв., църквите „Свети Георги“, „Свети Николай“ и „Света Богородица“ – общо 228 872 лв. Средства за строителството отпуска неколкократно и Русенската община. Общата сума за изграждането и обзавеждането на храма възлиза на 2 295 929 лв.

Храмът е осветен от митрополит Михаил, Доростолски и Червенски, на 30 април 1944 г. Стенната живопис е осветена от митрополит Софроний, Доростолски и Червенски, на 30 юни 1965 г. Русенски майстори са работили по дърворезбата на иконостаса вътре, както и по изрисуване на стенописите.

Постройката е с дължина 33 метра, т.е три пъти по-малка от Златната църква в Преслав, която е дълга 99 метра. Ширината му е 17 метра. Диаметърът на кубето е 13,30м, вътрешната му височина е 16,15м. Камбанарията с кръста е висока 22,70м. С вътрешните линии и плоскости добре хармонира красивият дърворезбован иконостас. Той е  изработен през 1942 г. от възпитаника на русенското мебелно училище Георги Генов и изрисуван от художника Георги Каракашев. Стенописите са изографисани от проф. Никола Кожухаров, Цанко Василев и декоратора Петър Михайлов. Част от тях няма къде другаде да се видят.

Така например в много малко църкви може да бъде открита икона на една от българските светици – Света Злата Мъгленска, но в този храм я има. Прави впечатление и огромното „божие око“, изрисувано на тавана. В малкия параклис, обособен на втория етаж в храма, където се служи в зимно време пък, са нарисувани уникални икони на Исус Христос и на Света Богородица. Другите икони в храма са от Тодор Янков и Никола Пиндиков.