Виж 1към1

Ефирна кула с 99 плаващи острова е новата атракция в Южен Китай

Прочети още

Здравко Петров за метаморфозите на София и нейната архитектура

автор: Лилия Христова

 

Днес ви срещаме с урбаниста Здравко Петров, който е авторнапроекта Исторически маршрути (historicalroutes.bg), както и книгата „Исторически маршрути София”. Той е водач на тематични обиколки из столицата ни и със своите беседи разкрива историята, която стои зад най-красивите архитектурни творения в София в лицето на къщи и обществени сгради. Е, нека видим града през неговите очи.

Какво ви вдъхнови да създадете „Исторически маршрути”?

Най-вече желанието софиянци да могат да бъдат туристи в собствения си град. Това беше първоначалната идея още преди 4 години. Към онзи момент нямаше нищо, което да е насочено към хората, които живеят в София – да им показва и да им разказва за града, в който живеят на български език. Затова реших да направя тези маршрути и стъпка по стъпка стигнахме стигнахме дотам, докъдето сме днес.

Каква е била е била София в миналото? Как се е променяла и кои са стиловете, които най-много са повлияли на архитектурата и?

Зависи за кое минало говорим, защото София е град, минал през множество епохи. Ако трябва да започнем с Античността – тогава  е римската Улпия Сердика, която е била впечатляващ град, строен по римски модел. За наше щастие имаме няколко сгради, които са останали от тази епоха. Но, разбира се, те са били променяни във вековете. Една от тях е базиликата „Св. София”, която е дала името на нашата столица. Чрез нея можем да усетим античното излъчване на Улпия Сердика. Ротондата „Св. Георги” пък дори е по-стата от базиликата „Св. София” и впечтлява със своите архитектура и усещане, защото в световен мащаб са много малко сградите, които са на повече от 1500 години и днес изпълняват своята оригинална функция.

Снимка: historicalroutes.com

По-късно, Османската София, пък  е била един тотално различен град с кривите сокаци, с 30-40 минарета, по-малки църкви и синагоги, които са били струпани в района около църквата „Св. Неделя” и джамията „Баня Баши”. Тогава тя е била един типичен ориенталски град, който след Освобождението постепенно е заменен от новата София, строена за българска столица.

Само за 20-30 години градът преминава през една пълна промяна. В навечерието на Балканските войни тя вече е една много симпатична европейска столица, която има хубави, широки булеварди, появили са се емблематичните за София жълти павета. Появили са се красиви и впечатляващи сгради като Народния театър, Военния клуб и храм-паметник „Св. Александър Невски”, който бива завършен през 1912 г.

Снимка: historicalroutes.com

Снимка: historicalroutes.com

Снимка: historicalroutes.com

Удивително е колко много и колко пъти се е променяла София.

Какви са стиловете и епохите, които можем да видим в сградите на столицата след Освобождението?

Веднага, след като София е избрана за столица на България през 1879 г., тя все още е „българската Венеция”, както е казвал Константин Иречек, заради калта и гьолищата по сокаците. Промяната е била много трудна. В първите години най-важната задача е била да се направи нов градоустройствен план. Той е утвърден през 1881 г. и залага новото развитие на София по европейски модел – с широки улици и т. н. Неговото прилагане обаче е била една трудна задача, защото всичко старо е трябвало да бъде изчистено, което означава частната собственост да бъде регулирана по някакъв начин, да бъдат отчуждени много имоти…

В много ситуации прокарването на новите улици минавало през стари имоти, сгради и дори църкви. Това като процес продължава до края на XIX в. По времето на кмета Димитър Петков, който управлява града в края на 80-те и началото на 90-те години на XIX в., много решително, смело и безкомпромисно се налага реализацията на новия план.

В тези години са сестрояли елегантни и приятни сградив неокласически стил – обичайно на два етажа с красиви балкончета от ковано желязо и с големи арковидни прозорци, като на партера били магазините, а на втория етаж – жилищните помещения. За съжаление много малко от тези неокласически къщи са запазени.

Следващата архитектурна епоха, която започва в края на XIX в. и продължава до Първата световна война и малко след това, е тази на сецесионовата София. За щастие от нея имаме запазени много образци, с които софиянци могат да се гордеят, защото това е онази най-романтична София. Строят се десетки красиви фамилни къщи, както и редица обществени и административни сгради, сред които и много банки и застрахователни дружества. Наричам ги „дворците на София”, защото са с много красива архитектура и в тях са били вложени много средства. Имаме много красиви примери като старата Софийска банка на ул. „Московска”.

За сецесионовата архитектура на София е характерно фасадите да са отрупани с украса и декорации – лица, лъвове, орли, цветя…

След Първата световна война приключва епохата на Сецесиона, като в Европа, а и по цял свят навлизат нови стилове. През 20-те години на ХХ в. архитектурата видимо се променя – сградите стават по-високи и изглеждат по-солидни. Навлиза стилът Ар деко, който се може да се види и по софийските улици, макар и не така, както в САЩ и Франция например.

Снимка: historicalroutes.com

В началото на 30-те години на ХХ в. навлиза Модернизма – сградите стават още по-големи, а фасадите – сдържани и почти без украса, но с умело оформени обеми и интересни детайли. Това е времето на жилищните кооперации в София и на сгради като тази на Българската народна банка, която е типичен образец на Модернизма. Тя е строена изцяло от български архитекти – Иван Васильов и Димитър Цолов.

С идването на Втората световна война настъпва едно преломно време както за света, така и за България – заради бомбардировките над София.

Впоследствие идва комунистическата власт и всичко това води до голяма реконструкция на старата София. За съжаление голяма част от онази красива сецесионова София, особено в центъра, където е била ул. „Търговска”, е заличена и заменена вместо да бъде възстановена след бомбардировките. На нейно място се построяват сградите на властта, които символизират новата идеология и новата архитектура, която идва от СССР. Идва времето на сталинската неокласическа архитектура, която се сврързва с класическите епохи чрез колоните, капителите, арките, солидните корнизи… Така до средата на 50-те години на ХХ в. архитектурата придобива съвсем нов образ.

А какво ви харесва в днешната архитектура на София и какво бихте променили, ако можехте?

Всяка епоха има своята архитектура. Всичко се променя – хората и техните вкусове, технологията, с която се строи… За нашето съвремие обаче е трудно да се коментира какъв точно е стилът, защото той е, както архитектите обичат да казват, еклектичен. Някои предпочитат използването на елементи, вдъхновени от историята и старите стилове. Други залагат на модернистичното излъчване – гладките фасади, изчистените обеми, комбинации на материали и цветове…

Проблемът според мен по-скоро е свързан с градоустройството на София. Строи се без да се мисли каква е архитектурата наоколо, каква е транспортната достъпност, каква е инфраструктурната осигуреност и т. н. Това е нещо, трябва да бъде променено за в бъдеще.

Няма как да не забележим, че заглавието на книгата ви е „Исторически маршрути София”, това означава ли че може да очакваме такава и за друг град?

Ще имавтора част на „Исторически маршрути София”, тъй като има подготвени два нови маршрута заедно с беседите за тях. Следва да бъдат написани в книга, което се надявам да се случи до края на тази година. Имам идея за направата на исторически маршрути и за други градове като Пловдив, Варна и Русе под една или друга форма, но това тепърва предстои.

 

Вижте още:

 

 

Историята на Софийската банка