Знаем ли как да се пазим от мълнии и имаме ли гръмоотвод на покрива?

Сградите, които са строени преди 40-50 години в София почти нямат мълниезащита. Всички конструкции са премахнати при ремонтирането на покривите.


Интервю на Ани ДАМЯНОВА и Лилия Христова

Срещаме се с управителя на фирма Евроинженеринг инж. Христомир Иванов – експерт по мълниезащита. Дейността на фирмата е Мълниезащитни и заземителни уредби /МЗЗУ/  Поводът е мълниезащитата и какво трябва да знаем за превенцията от мълнии. Последният трагичен случай с 15 годишно момче в  с. Гурково, както и запалената църква в с. Цапарево,  провокират страхове и доста въпроси. Търсим отговорите при тях и ги намираме. Някой не ни харесват, но това е действителността у нас.

Разкажете ни повече за дейността на ЕВРОИНЖЕНЕРИНГ?

Преди повече от 15 години с група ентусиасти създадохме този бранш – „мълниезащита”. Не че преди това не го е имало, но се предлагаше проформа. Когато започнахме да се занимаваме с мълниезащита през 2001-2002 г., правехме разклонители, които да защитават телевизори и компютри.

През 2002-2003 г. започнахме да изследваме каква е практиката в Европа и по света в тази сфера и да се опитаме да го популяризираме и в България. Бяхме подкрепени от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, които бяха заинтересовани от това да работят със съвременни средства за мълниезащита.

През 2010 г. хармонизирахме нормативната уредба  за мълниезащита в страната с този на ЕС. Контролен орган за това обаче така и не бе създаден – така е и сега. Ние работихме много  с колегите от Противопожарна и аварийна безопасност за това да създадем условия те да бъдат контролния орган. Има много обекти, които са със сериозна взривоопасност. Това са петролни бази, бензиностанции, складове за оръжие, които са с висок риск вследствие на попадение на мълнии. Колегите бяха отзивчиви и съгласни да поемат контролната функция, ако им се дадат съответните преференции, но това не се получи. Единственото, което успяхме да постигнем с тази наредба е всяка една новопостроена сграда да не може да бъде въведена в експлоатация само с акт 15 и 16 без да има мълниезащита  и необходимата документация, посочена в наредбата (https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135714028).

 

Как се промениха нещата след влизането в силата на наредбата?

Успяхме да наложим съвременни средства за мълниезащита, които в България не бяха познати. Това са така наречените активни мълниеприемници или мълниеприемници с изпреварващо действие. Това са устройства, които се поставят на върха на мачта и осигуряват много по-голяма защитна площ от старите модели, които могат да защитават единствено сградата, на която са поставени. До 2002 г. такъв тип защита не беше познат. Ние виждахме едни пръти на покривите и нищо повече. Сега тази защита, освен къщата, защитава гаража, полянка с детска площадка, басейн и .т.н. Или цялата площ около блока, около хотела или плажа. Периметърът на защита зависи от мълниеприемника, тъй като те са с различна мощност.

За атомна централа „Козлодуй” например, която е защитена с наши средства, сме използвали най-мощните мълниеприемници.

Само за последните 7-8 години сме поставили над 5000 такива устройства. Освен това заедно с БАН създадохме български мълниеприемник. През 2010 г. той беше изпратен в европейска лаборатория, където беше изследван и одобрен за европейски продукт. За щастие впоследствие той проби на българския пазар и спечели златен медал през 2014 г. на Пловдивския панаир и това му даде голям тласък.  Така България се нареди на едно от водещите в тази сфера, не само на Балканите, а и в цяла Европа.

Как хората могат да разберат обаче дали имат такъв приемник на тяхната сграда и дали някой от тези, които са в близост има такъв и дали изобщо ги пази?

Това е интересен въпрос. Мълниепроводниците се виждат, но това че има такъв в близост, не означава, че той пази.

А има ли регистър, в който да може са провери или такава информация да може да се предостави от общината?

Не, няма – въпреки, че за направата на такова нещо се говори в последните 6-7 години. Паспортизацията на сградите, което включва не само сградата – конструкция, фасада, топлоизолация, дограми, асансьори, мълниезащита и т.н. ,  е само в сферата на говоренето. А тя може да бъде такъв източник на информация.

Какви могат да бъдат пораженията от това?

Ще ви отговоря с пример. Ако на вашия блок няма гръмоотвод на покрива и удари мълния (чието електричество е с мощност от 20 до 200 000 ампера), то тази енергия стига до земята през арматурата на блока, която е доста добър проводник. Ако по това време вие сте в банята и се хванете за душа, можете да умрете на място. И това само, защото нямате гръмоотвод. Падането на тази мълния може да доведе и до щети и върху електрониката на целия блок.

И кой е отговорен в такъв случай?

На практика е този, който управлява етажната собственост.

А старите сгради имат ли мълниезащита?

Там положението е трагично. Сградите, които са строени преди 40-50 години, намиращи се в столични квартали като Люлин, Младост, Дружба, Надежда и другите вече нямат мълниезащита. При строителството са били предвидени защити от мрежовиден тип и до известна степен са вършили работа. На много от тези сгради обаче, известно време след построяването им,  са направени ремонти на покривите и тогава тези мълниезащити били премахнати. Причината е незнанието на хората, които извършвали ремонтите, за това за какво служат мрежовидните конструкции. И никой не ни пита.

 

Това за всички, които са направили ремонт на покривите на старите сгради, ли важи?

В 99% от случаите – да. Дори и в блока, в който аз живея е така. За жалост обаче хората предприемат действия чак когато вече има смъртен случай.

А общинските сгради длъжни ли са да имат мълниезащита?

Разбира се – болници, детски градини, училища…

Наскоро имаше случай с дете, което почина вследствие на удар от мълния докато е било на полето. Бихте ли дали няколко съвета на нашите читатели за това как да се пазят, докато са на открити пространства?

Имайте предвид, че гръмотевичният сезон започва в средата на май и завършва в края на октомври. Затова, когато попаднете в гръмотевична дейност, най-добре е, ако има такава възможност, човек да се прибере на закрито или в автомобил, който също е надеждно средство за защита. При случай на буря с мълнии най-добре да изключите телефона си, да си приберете въдицата, ако сте за риба, да не използвате чадър, защото той също може да играе роля на гръмоотвод.  Ако няма къде да се приберете, най-добре е да останете на едно място с прибрани крака и да изчакате да отмине – по-добре мокър, но жив, нали така? Прави ми лошо впечатление обаче, че за това явно не се учи в училищата. Къщите масово нямат гръмоотводи. Чакаме да стане трагичен случай и да вземем мерки.

Добрата новина обаче е, че към днешна дата България започва да се нарежда на едно от първите места в Европа по иновативни продукти в областта на мълниезащитата. Само трябва да научим хората да ги ползват.

От една година насам, например, ние разработваме мобилно приложение, което да е известява хората за гръмотевичната активност. То ще бъде свързано с нашия сървър, както и с GPS-а на телефона. Така приложението ще може да ви извести, че например след 30 мин. ще има гръмотевична буря на мястото, където сте. Проектът ще осъществим заедно с колегите метеоролози, тъй като и те имат нужда от статистика за гръмотевичната активност.