A-project Architects: Обичаме да пътуваме и си мечтаем за простички неща


Интервю: Лина Георгиева

Зори и Алекс от A-project Architects са изключително лъчезарни, пълни с енергия млади хора. Още щом пристъпих прага на студиото им, нямаше и момент на чудене дали да си говорим на „Вие“ или „ти“, а шегите заваляха веднага. Така премина и разговорът ми с тях, в който разбрах много интересни неща, както за тях самите като хора и семейство, така и за професионалните им отношения и работа. A-project Architects всъщност работят много здраво над доста интересни проекти. Но всяко нещо по реда си. Любопитството ми надделя и не можеше да не попитам първо как са се запознали двамата и как са станали двойка 🙂

Как се срещнахте?

Арх. Димов: Бавно и продължително. (смее се) Запознахме се на последния етаж на УАСГ през 1997г. Там има една много хубава тераса, от която се вижда цяла София и на която прекарвахме доста време като студенти.

Арх. Нинова: Точно така беше. Бързо станахме приятели, а малко по-късно и двойка.

 1997? Та вие сега приличате на студенти!

Арх. Нинова: Всички ни го казват (смее се). Това май повече ни пречи в работата, отколкото да  помага.

Как решихте да започнете работа заедно?

Арх. Нинова: Първоначално и двамата работехме за различни архитектурни бюра в които събирахме опит и знания. В един момент решихме, че е време да се отделим и да работим за себе си.

Кога се случи това?

Арх. Нинова: Случи се около година след като завърших, през 2005 г. И двамата обичаме да разполагаме с времето си и ни беше трудно да работим в офис за някой друг. Вече имахме и собствени проекти, които изискваха внимание.

Импулсивно ли взехте това решение или бе добре обмислено във времето?

Арх. Нинова: Ние винаги сме работили добре заедно, затова да създадем обща фирма беше най-естественото развитие.

Арх. Димов: Но тъй като при нас нещата винаги се случват и малко импулсивно, идеята за изцяло съвместна работа узря когато дойде време за лятната ваканция (смее се). По това време тя работеше в едно архитектурно бюро – не получи желаната отпуска и реши да напусне. Отидохме заедно на почивка и като се върнахме от морето основахме „А-проект“.

Беше ли страшно в началото?

Арх. Димов: Винаги е било страшно, но началото някак си бе разпределено във времето. Още във втори-трети курс започнах да работя с опитни архитекти и през всички години на следване винаги съм търсел нещо извън университета. Това ми даде добър старт и възможност да натрупам опит. Имах щастието да работя по проекта за новото летище на София, който ми показа как се проектира в огромни екипи и големи мащаби. Зорница също работи от студентка. Беше част от проектанския екип на първия МОЛ в София, което й помогна да натрупа добри познания в проектирането на търговски центрове. Тук да вметнем, че можем да проектираме и молове (смеят се).

Кой беше първият ви отличителен проект?

Арх. Нинова: Макар да сме влюбени в проектирането на сгради първите ни проекти бяха интериори на жилища и офиси. Може би за всеки млад архитект пътят стартира от там. Постепенно започнахме да проектираме и сгради, като първият ни архитектурен любим проект е морски хотел в Лозенец, който не се реализира, но остана в сърцата ни.

Имате ли някакъв ваш си метод, по който да се напасвате с желанията на клиентите, така че да влезете в симбиоза и да се разберете по-добре?

Арх. Димов: Нямаме метод, а по-скоро споделяме нашите мнения, виждания, чувства и мисли. Но всеки път е различно. Трудните проекти са тези при които възложителят няма никакво мнение и разчита изцяло на теб. Има го и обратният вариант в който клиентът иска да проследи всеки един детайл и дава мнение за всяко дребно нещо, което не съвпада правилно с проекта. Не всеки може да е добър инвеститор и възложител. Трябва да си много умерен в очакванията и исканията си. Трябва да умееш да подбереш правилните хора и оттам нататък да им декларираш доверие, за да възложиш отговорностите на тях.

Арх. Нинова: Хубавото е, че през последните години повечето хора идват при нас с определени очаквания и са се запознали предварително с работата ни. Когато проектът е еднофамилна къща или  интериор, особено на дом, връзката и комуникацията с клиента е много важна. Когато се сработим с човека, усетим правилно желанията му, всичко върви много гладко и приятно.

Арх. Димов: Минат ли прага на тази врата, значи най-трудното са го прескочили. (смее се)

Забелязвате ли хората да се доверяват все повече на специалисти за интериорните си проекти, а не на себе си? Преди години все пак много малко хора търсеха такава специализирана помощ.

Арх. Димов: Да, разбира се. Има тенденция хората да работят само в областта от която разбират, а за другото да се доверяват на професионалисти. Според мен мина времето на всичко можещите и всичко знаещите. Когато всеки работи с ясен профил, околната среда става по-добра.

В какво от вашата професия смятате, че сте най-добри?

Арх. Димов: Макар да се занимаваме и с интериори, смятам, че сме много по-добри в архитектурата.

Арх. Нинова: Най-много опит имаме  в проектирането на жилища и хотели, но всеки тип сграда ни е интересен.

Над какво работите в момента?

Арх. Нинова: Завършваме един проект над който работим усилено от няколко години. Той е за градски хотел, който се намира в центъра на София.  Това е напълно нова сграда, която е притисната между две стари сгради – паметници на културата.

Арх. Димов: Тази сграда мога да я оприлича с опашката на паун, която като се разтвори и виждаш пълна палитра от гами и цветове. Този проект за нас е пълната палитра от отговорности, които един архитект може да вземе. Ние сме поели ангажимент да направим всичко – от градоустройственото проучване, промяна на плана за застрояване, процедури, съгласия от съседи, изменение на техните планове за застрояване, археологическо проучване , проектиране с много стеснени отстояния, много голяма наситеност от функции върху много малка площ, сложни конструктивни укрепвания, място за паркиране и т.н. Всичко това, на всеки един етап, трябваше да се съгласува с Министерство на културата. Поверен ни е целият проект, в това число и интериора. Очакваме сградата да бъде готова скоро, а през това време работим и над други проекти.

Какво друго интересно правите?

Арх. Димов: Предстои строителството на дом за стари хора по наш проект. Намира се малко извън София.

Арх. Нинова: Идеята е хората да прекарат последните години от живота си в приятна обстановка, сред приятели. Проектът включва реновиране на стара сграда, към която се прави пристрояване с нова сграда тип хотел. Интересно е, защото в България все още няма много такива инвестиции. Повечето подобни места реално са хосписи.

С какво се отличава този комплекст от стандартните хосписи?

Арх. Димов: На първо място с това, че има голям терен с много дървета и озеленяване, а сградата е малка част от целия комплекс. Има площадки за разходка, за петанк, все място за занимания, съобразени с възрастта.

Арх. Нинова: Комплексът не е място за болнична помощ. Има, разбира се, медицински кабинети в които ще се осъществяват прегледи и ще се оказва спешна помощ от квалифициран персонал, но не това е фокусът. Мястото е проектирано като дом в който старите хора  ще имат възможността да живеят с други хора на тяхната възраст, да се забавляват заедно, получавайки адекватна грижа. Има зали за спорт и танци, за тихи занимания, както и ресторант с много хубава открита тераса на последния етаж.

Арх. Димов: В момента работим също по един проект за хотел във Велико Търново. Той ще бъде със селф-чек ин система. Отиваш на място, не те посреща рецепционист, а използваш код, който си получил при направата на резервацията. Този код е върху хартиена карта, която ти дава достъп до твоята стая и други помещения в хотела.

Арх. Нинова: Идеята е да има максимално малък брой персонал и доста неща да са автоматизирани.

Арх. Димов: Очакваме разрешението за строеж, а проектът ще се осъществи на два етапа, тъй като има и търговска сграда към него.

От интериорните проекти имате ли нещо, с което бихте искали да се похвалите?

Арх. Нинова: В момента работим над жилището на приятели. Много приятна и в същото време отговорна задача.

Арх. Димов: Направихме и на Тото апартамента. (смее се)

Случва ли се да се скарате заради проект?

Арх. Нинова: О, да. Редовно! (смее се)

Арх. Димов: Непрекъснато.

Как успявате да разрешите конфликта?

Арх. Димов: В полза на добрите решения. Винаги така се получава. До бой все още не сме стигали (смее се)

Арх. Нинова: Не носим споровете си вкъщи, гледаме да ги разрешим на момента.

Арх. Димов: Не можем да търпим нерешени въпроси и така да работим цял ден. Винаги гледаме възможно по-бързо да изгладим нещата.

А  как си почивате и какво ви забавлява?

Арх. Нинова: Нямаме много свободно време, особено с малко дете, но обичаме да пътуваме. Винаги, когато имаме възможност, се събираме и  с приятели.

Имате ли си любими места, където обичате да ходите?

Арх. Нинова: На мен всяко ново място ми е любимо, особено, когато пътуваме в чужбина. Барселона е град в който бих се връщала винаги.

А в България?

Арх. Димов: Много са.

Арх. Нинова: Обичаме да обикаляме. Старите ни градове и села са толкова интересни. Имаме прекрасни места с минерални басейни. Лятото сме на морето, зимата покрай детето започнахме да преоткриваме и планината.

Арх. Димов: Чакам с голямо нетърпение да тръгнем по пътя за някъде, защото тренирам автомобилизъм. (смее се)

Арх. Нинова: Алекс е много запален по автомобилите и това изяжда голяма част от свободното му време. Винаги нещо човърка.

(Към арх. Димов) Имаш ли любима кола?

Арх. Димов: Те са много, но успях да се сдобия с една-две от колите за които мечтаех. Едната е ретро Ситроен от 80-те години, който се опитвам да карам редовно, а и го даваме от време на време на познати за техните сватби. Участвал е в няколко филма и рекламни клипове.

Ходите ли с нея на море?

Арх. Нинова: Да, ходили сме. Веднъж обиколихме Черноморието от най-северната до най-южната точка. Беше голямо приключение.

Арх. Димов: Много обичаме да караме и извън България, но рядко се случва. Надяваме се по-често да имаме възможност да го правим и по-скоро да намерим баланса между работата и почивката.

Така се случиха нещата, че се виждаме в деня , в който Брекзит най-после ще се случи. Не мога да не попитам, смятате ли, че това ще се отрази по някакъв начин на строителството в България?

Арх. Нинова: Аз не очаквам да се отрази по някакъв начин на нашия бизнес.

Арх. Димов: Ако разсъждаваме, в момента ние проектираме нови сгради, инвеститорите влагат в нови проекти, крайните клиенти искат да закупят нещо ново, но няма достатъчно хора, които да го построят. Средата е добра, работата върви, но няма кой да я свърши. Няма кой да произведе материалния продукт и физически да извърши самото строителство. Ако с Брекзит се затвори границата за нашите работници в строителството, дано един – двама повече да останат тук и да помогнат да се реализират всички тези чудеса.

Случва ли се често свършената работа на място да не отговаря на това, което сте заложили в проекта?

Арх. Димов: Непрекъснато. Затова се стараем да ходим на място по обектите колкото е възможно повече. Макар това да е време в което бихме могли да сме полезни за самото проектиране, често се налага да напуснем офиса и да отидем на обекта, където да огледаме добре.

Арх. Нинова: Често ми се налага да поискам нещо да бъде направено отново, защото не се е получило както трябва, но много рядко се случва. Връзката между проектанти и строители невинаги е добра. Мнението на архитекта в България като че ли няма особена тежест по време на строителството, което води до лоши резултати. Необходимо е всеки да знае точното си място в процеса, за да се случат правилно нещата.

Арх. Димов: Развитието на строителните технологии следва тенденцията за намаляне на човешкото участие в процеса. Все повече се прилагат монтажи и сухо строителство. Процеси, които до вчера са се изпълнявали от човек със специална квалификация, сега стават по-достъпни за прилагане, защото могат да се вършат от всеки. Така, в крайна сметка, получаваме по-добър краен продукт.

За какво си мечтаете?

Арх. Нинова: Мечтаем си за съвсем простички неща – да сме здрави, да живеем в малко по-нормална среда, да имаме повече време за себе си и за дъщеря ни.

Арх. Димов: Мечтая си да можем да пътуваме повече, за добър баланс между работата и личното време и искам да виждам повече щастливи хора по улиците. Мечтая си да виждам повече усмивки и по-малко мръсен въздух.