Арх. Ангел Захариев: Сградата трябва да бъде съобразена с контекста на околната среда

Интервю Ани ДАМЯНОВА

Срещам се с арх. Ангел Захариев в неговия офис в „Бизнес Парк София“, за да поговорим за човека, приятеля, сина, съпруга, преподавателя Ангел Захариев. Доста бях чела за неговите проекти, постижения, работата му във фондация Група Град. Посещавала съм негови изяви, свързани с визията му за високите сгради и бъдещето на фасадите, но ми се искаше да видя какво друго стои зад званието Архитект.

Дали ми се получи…, не мога да кажа със сигурност, защото, когато работата е основна сюжетна линия, за останалото почти няма време, а да се говори за него е много трудно.

Това, което ми направи най-голямо впечатление, бе лекотата на изказа му.  Всяка една дума усещах наистина преживяна. Усещах  личното му отношение към преподаването, личното му желание за промяна на градската среда, личната му отговорност към проектите, които той и неговият съдружник в „А и А Архитекти“ арх. Асен Милев са създали, личната му ангажираност към хората, с които работи…

Това, което видях отвъд титлата Архитект е отношението му към всичко, което прави. В българския език има такава граматическа категория – Залог. Най-общо казано, залогът е отношението на лицето към действието. Залогът винаги е отношение, очевидно е, че това не е само в граматиката😊 !Как се нарича тази категория в архитектурата? 

Какъв е Ангел Захариев като човек?

Позитивен, оптимист ….сложна личност, мечтател,  добър човек😊 Поне такъв мисля, че съм.

Какво добро направи днес?

Чух се с роднини, които отдавна не бях чувал, а това за съжаление се случва по-рядко, защото свободно време, с което разполагам, не е много.  Помогнах на хора, които имат проблем и той ще се реши безвъзмездно. Оставих по-голям бакшиш на сервитьорката. Опитвам се да правя малки добрини и винаги подхождам с позитивизъм, много рядко може някой да предизвика в мен силни отрицателни емоции. Не мисля зло на хората и дори от негативни ситуации успявам да изкарам по нещо позитивно.

Какво ти дава основание да си оптимист в момента?

Много неща – че сме живи, че сме здрави, че живеем на този крехък свят, който може да бъде погубен всеки момент, например от много силно слънчево изригване … Но като оставим тези прекалено глобални фактори, другото, което ме зарежда с оптимизъм е, че човешкият свят се развива много бързо, направо пред очите ни. В резултат на това хората по света никога не са живели по-добре от сега и живота непрекъснато се подобрява.  Макар да цари усещане за тревожност и несигурност, никога светът не е бил по-мирен и благоденстващ. Все повече хора са информирани, образовани и наясно със себе си. Новите поколения, които идват след нас, имат доста по-различен мироглед от нашето поколение, защото те знаят по-добре от нас какво искат. Много по-първични са относно своите желания, които, може би, ние сме потискали много дълъг период от време.

По този повод искам да те питам защо реши да станеш преподавател?

Усещам някакво вътрешно желание да предавам знание и това ми харесва. Аз станах преподавател малко по принуда, защото, когато бях докторант имаше проблеми с финансирането на университета и всички докторанти трябваше да заемат и позиции като хонорувани преподаватели. Една година след като завърших станах хоноруван преподавател в университета, като до ден днешен съм такъв. Но искам да подчертая, че разглеждам преподаването не само като университетско занимание, а като много по-широкообхватен процес, който включва в себе си всички семинари, уъркшопи, лекции по различни форуми, конференции и т.н. Само за тази година имам над петнайсет участия в специализирани конференции като пет от тях са извън България.

Къде си поканен в чужбина?

След 2 седмици имам презентация в Будапеща, след това в Краков, скоро бях в Скопие, преди това в Букурещ, Варшава…

А какви са темите?

Темите са различни, но свързани с архитектурата и урбанизма, тъй като публиката се състои основно от архитекти и студенти. В днешно време се счита, че образованието обхваща много по-широк кръг от институции и организации, защото това, което се учи в университетите не е достатъчно само по себе си и трябва да се надгражда и от други събития.

Какво носят тези участия, лично за теб?

Тези конференции винаги са много интересни, защото там се срещам с колеги от цял свят. Освен, че имам възможността да си комуникирам с тях, успявам да слушам техните лекции и презентации, така че това е много полезно и интересно за мен. По този начин ние обменяме опит по между си. Най-малкото чисто географски успяваме да разберем къде и какво се случва по света и затова е много ценно да видиш колеги, които не са само от известни бюра в Западните държави, а и да разбереш какво се случва в региона на Румъния, Македония, България, Сърбия или още по на изток.

Носи ми голямо удовлетворение, когато споделя моите знания и информация с някой и той в работата си успее да ги надгради. Дори и някаква малка частичка да е, чувствам се сякаш съм успял да спечеля съмишленици в някаква кауза. Каузата може да е за по-добра архитектура в България, в региона, и по този начин можем да излезем конкурентноспособни на световната сцена.

Има ли нещо ново, което се случва на Балканите?

Глобалната свързаност играе много важна роля и на Балканите. Забелязвам, че започва да се прави съвременна, качествена архитектура, която дълги години е отсъствала в региона за сметка на различните проявления на балканския кич. В момента все повече и повече такива проекти се правят, което в резултат на глобализацията, модернизирането на мирогледа на клиентите и инвеститорите, самите колеги също се стремят да следват световните тенденции, да споделят опит чрез обмяна на студенти, участия по конференции, следене на международни проекти. Така имаме една качествено нова вълна в архитектурата и по-напредничаво отношение към проблемите на градската среда. Например, преди няколко седмици при моето посещение в Македония, много добро впечатление ми направи това, че колегите архитекти заклеймяват псевдо-историческия кич и търсят решения как да го преодолеят.

А какъв  е Ангел Захариев – архитектът?

Определям се едновременно като Визионер, защото с всеки проект се опитваме да градим визия за години напред, но и като Контекстуалист – защото много важно за нас е взаимодействието на проектите със заобикалящата им среда и как те се вписват в нейния контекст. Генерално, има два типа архитекти: контекстуалисти и последователни – такива, които следват някакъв собствен стил. Последните, обаче, правейки сгради само в техния стил, понякога влизат в конфликт със заобикалящата среда. А аз съм на обратното мнение, че сградата трябва да се вписва в средата и да бъде съобразена с контекста, дори и с риск да изгубиш някакъв характерен почерк.

Кога ще се случи това в София?

Това се стремим да постигнем с всеки наш проект и мога да кажа, че нямаме нито един проект, който да не е по някакъв начин съобразен със средата, включително и мащабните проекти, като например „Кепитъл Форт“.

Мениджърът Ангел Захариев?

Тук трябва да отбележа, че не е само Ангел Захариев, а и Асен Милев – моят съружник в А и А Архитекти. Ние се допълваме един друг и двамата заедно управляваме компанията.

Кой какво прави?

Няма строго разделение на задълженията ни, но това, че сме двама ни помага много, тъй като се консултираме, взимаме заедно решенията, което прави преценката ни много по-трезва, много по-реалистична, гледаме от различни ъгли с различни гледни точки. Друго, с което много се гордеем е нашият екип от млади, но във същото време солидни професионалисти. Дистанцията ни като мениджъри е доста скъсена и сме много близки с тях, опитваме се да бъдем хомогенен екип, а не да има строга вертикална йерархия. За младите хора е много важно да се чувстват не само като наемни работници, но и като част от някаква общност следваща цели и идеали.

От колко години е екипът, с който работите?

Той непрекъснато се променя, имаме хора, които са тук повече от 10 години, имаме и други на по 5-6 години, и т.н.

Толерантен ли си към грешките на младостта?

В професионално отношение съм толерантен към грешки, свързани с неопитност и липса на достатъчно познания, защото това е процес, който се трупа и надгражда, стига да има желание. Изключително нетолерантен съм, обаче, към няколко неща: мързелът, мърлявщината, и липсата на етични и морални ценности. За съжаление тези негатаивни черти лесно се забелязват в работата на някои от колегите в бранша. Дразня се, когато някои колеги се опитват да печелят с нелоялни практики и са готови на всичко. Ако всички играем честна игра – всички печелим, ако младостта успее да спечели с това, че е по-иновативна и креативна, това бих толерирал, но печалбарското, напористо отношение, че на всяка цена трябва да стане нещо – това не го подкрепям.

Кое считаш за твоя най-голяма победа или постижение?

Аз не обичам да правя такива анализи, защото винаги гледам напред. Не гледам в миналото, за мен важни са настоящето и бъдещето. Но ако има нещо, с което може да се каже, че се гордея това са направените неща с Асен и то за доста кратък период от време. И двамата се дипломирахме архитектура в периода 2002-2003 г. и за сравнително краткото време от тогава направихме доста сериозни и значими проекти, с които по един или друг начин мисля, че сме повлияли положително на развитието на архитектурата в България. Като се започне с Бизнес парк София – тук направихме първите качествени офис-сгради и първата частна публична градска среда в България, „Музейко“ променя начина, по който се гледа на детските образователни и развлекателни институции, „Кепитал Форт“ е първата висока сграда след 80-те, където освен, че приложихме много технологични новости, доказахме колко важно е да се мисли за контекста на средата и как една сграда може да промени силуета на града. За нас всеки един проект е някаква кауза.

Когато започвахте да правите „Кепитъл Форт“ знаеше ли се, че ще има още две сгради до нея?

Не. Тази идея се роди по средата на строителството на „Кепитъл Форт“. Тогава инвеститорът закупи околните терени и започнахме да мислим как да развиваме цялата територия наоколо. Така решихме да направим мастър план, който да бъде внимателно изследван от всяка една гледна точка – пространствена, функционална, комуникационна, и да зададе някаква посока на развитие, която да бъде следвана през годините с проектите на отелните сгради, защото това е дългосрочен проект. Другото, което ни отличава от повечето наши колеги е, че ние работим дългосрочно. Първо, ние разглеждаме взаимоотношенията ни с клиентите ни като дългосрочни партньорста. До сега не сме имали клиент, който веднъж започнал да работи с нас да не е продължил да работи и в бъдеще с нас. И второ, проектите по които работим се развиват и живеят във времето. Например, вече 15 години се занимаваме с Бизнес парка, където постоянно нещо се променя и се добавя, проектирането и строителството на „Кепитъл Форт“ отне повече от 7 години, а сега новите сгради ще отнемат още 5-6 години. Това са все дългосрочни проекти, ние не хвърляме краткосрочни стрели, а изграждаме партньорства, които се развиват във времето, както и самите проекти.

„София Кепитъл Сити“

Ти  си един от създателите на фондация  Група Град. Имате ли вече резултати от вашата работа?

Да, може да се каже, че има позитивни резултати от действията ни. Първият позитивен резултат е, че започна да се говори много повече за градска среда в България и да се обръща по-голямо обществено внимание на проблемите й. Преди сякаш бе притъпена чувствителността на обществото към средата, в която живеем. Вторият резултат е, че стартира процес на формиране на много други организации занимаващи се с тази тема. В началото имаше още 2-3, на следващата година станаха 10, по-следващата 20, а сега вече във всеки по-голям град има организация, която да се занимава с проблемите на градската среда. Друго положително нещо, което стартира като процес е, че администрацията, в лицето на централната власт и на общинските власти, започнаха да осъзнават, че трябва да работят по-близко с неправителствени организации в областта на архитектурата и градската среда. Стартираха редица процеси на съвместна работа – организиране на кръгли маси, организиране на разширени съвети, търсенето на мнение, експертиза и подкрепа за различни политики и каузи. За съжаление, големия проблем, който виждам в момента е много бавната скорост, с която се случват процесите на промяна в администрацията, както и движението на реални проекти, чрез които да забележим промяната в качеството на градската среда.

Коментирате ли някакви законови промени?

Да, участваме в различни работни групи. Работим много близко и с КАБ, където започнаха силни реформаторски процеси с новото ръководство, които приветстваме и подкрепяме. Виждаме, че има бавно надграждане и позитивни промени в почти всяка една сфера, свързана с нашата професия, но както отбелязах вече, скоростта е много бавна. Иска ми се да е по-бързо, тъй като от години насам нямаме нищо кой-знае какво случило се фундаментално в сферата на проектите с обществено финансиране, говорим за реален, качествен проект за градска среда или значим обществен проект, а даже имаме ретроградни процеси, като например събарянето на паметника „1300 години България“.

А защо никой от Група Град не се кандидатира за главен архитект на София?

Защото считаме, че на този етап от живота си имаме други важни неща да вършим в нашата професия, но някой ден може и това да се случи.

Да си главен архитект на София, не е ли също толкова важно?

Ами да, но не сме дорасли за това (смее се) Самата длъжност, както е конструирана нормативно в момента е предимно административна и не изпълнява функциите, които повечето хора си мислят, че изпълнява. Ние считаме, че в настоящите функции на главния архитект, бихме допринесли повече с работата ни в неправителствения сектор. Например в съдействие и подкрепа на различни положителни инициативи, като намаляването на зависимостта от автомобилите, или във фокусирането към опрелени проблеми от практиката и търсенето на механизми за тяхното решаване. Когато течеше процедурата по избор на нов главен архитект, ние предложихме да има нова длъжност – заместник-кмет по Устойчиво развитие, който всъщност да носи отговорност и да кординира политиките и визията за развитието на града, а главният архитект да изпълнява само административните функции, определени му от законодателството. Сега всички тези неща са вменени на главния архитект, но той има ограничени възможности за влияние. В същото време има нереални очаквания от страна на обществото за работата му, например да казва как да изглеждат частните проекти.

В Група Град сте приятели и колеги. Какъв е Ангел Захариев като приятел?

Човек, на който може да се разчита. Темата за приятелството е много сложен въпрос като например кой можеш да считаш за приятел. Аз наистина имам много приятели, защото имам много социални кръгове и част от тези хора също считам за приятели, но те са толкова различни, че никога не можеш да ги събереш заедно (смее се). Приятелите ми от детството и ученическите ми години са едни, колегите ми са един съвсем друг кръг приятели, трети кръг са общите ни семейни приятели, приятелски взаимоотношения сме развили дори с някои от бизнес партньорите ми. Не искам да ги деля на по-близки и по-далечни. Днешният свят е изпълнен с технологии и можеш да поддържаш близка комуникация с приятелите си дори да са далеч, но е все по-трудно да се видите лично.

Сграда № 5 в „Бизнес Парк София“

Повече ти дава или повече ти взима професията?

Вярвам, че в природата, в света има баланс – колкото взима, толкова и дава. Ако мислиш, че само ще ти се дава, без да се взима, това няма как да стане. Това би означавало, че накрая ще ти бъде взето нещо много по-голямо.

Какви ще бъдат сградите в бъдещето? Високи със стъклени фасади? Какъв ще бъде градът?

Моето хоби е свързано с физика и астрономия, чел съм доста научно-фантастична литература и се интересувам от развитието на технологиите, както и от прогнозите за бъдещето развитие на света. Проблемът е, че винаги, когато очертаваш някакво бъдеще, свързано с някаква физическа среда, ти я прокарваш през днешната гледна точка. Ако погледнем фантастичен филм от 60-те години, те донякъде успяват да предскажат някои неща, но други – не. Особено сложно е когато говорим за градовете, защото градът е като жив организъм, който е твърде сложен, за да може да бъде изцяло симулиран. Всичко е много свързано с развитието на технологиите и влиянието им върху живота на хората. Виждаме как една технология, автомобилът например, който е променил придвижването и живота на хората, както и какви последствия има в развитието на градовете. Друг пример са електронните средства –  те също коренно промениха начина, по който живеем и обитаваме града. Ние в момента не знаем какви технологии ще се появят след 20-30 години. По отношение на сградите, със сигурност височината ще расте поради факта, че строителните технологии се развиват и стават все по-достъпни за строителството на високи сгради. Височината ще расте и защото градовете ще стават все по-големи и все по-гъсто населени, т.е. движението по вертикала е съвсем естествено като процес. Но това няма да става навсякъде. Ще се случва на определени места в големите градове – във възлите на пресичане на различните видове потоци: хора, информация, финанси. Например, нелогично е от градоустройствена гледна точка изграждането в периферията на града на мега комплекси с висока плътност и височина, като тези от времето на социализма като Люлин и Младост. Това е обратно на традиционното развитие на градовете с по малка плътност и височина в периферията и концетрация в определени ядра. Високите сгради е логично да са точно в ядрата, където е концентриран потока на хора и действат като важни комуникационни връзки, и места за срещи и услуги, или имат потенциал да се развият като такива. Например, ако погледнем снимка от въздуха на Токио, който е един безкраен град, ще видим как много лесно се разпознават къде са гарите, защото там са местата, където сградите са по-високи и потока от хора е по-концентриран. Височината ще върви нагоре, а дали ще са стъклени…? Стъклото е една от най-бързо развиващите се строителни индустрии. Ако погледнем прогреса в бетона спрямо прогреса в стъклото ще видим разликите в темповете на развитие на двата продукта. Ако вземем за пример характеристиките в стъкло от преди години и едно стъкло сега, то разликите са в пъти повече. Възможностите също са повече – като интегриране на фотоволтаици за добиване на енергия, или големите размери – вече стъкла се правят до над 10 метра височина, това е индустрия, която върви с много големи темпове. Но, не се знае и кога ще се намери заместител. Искам само да подчертая, че стъклото както изглежда днес, не означава, че така ще изглежда в бъдеще. Ако погледнем сграда от края на 80-те и 90-те години, ще видим, че тогава бе модерно да има тъмни стъкла с отражаеми повърхности, а в момента тези сгради се определят от публиката като остарели и грозни.

Стигаме до казуса на „Парадайс Тауър“ – по законосъобразност може, но по целесъобразност – не?

Казусът с този проект е свързан със сериозни пропуски в законодателството и в системите за планиране. От години твърдя, че имаме много остарели системи за планиране. Ние планираме по начин, по който се е планирало преди 30-40 години и се влиза в един много голям дебат с други колеги от една друга генерация, които са на друго мнение.

Сграда № 8 в „Бизнес Парк София“

КАБ не е ли фактор в това отношение?

Да, КАБ става фактор с новото ръководство и има доста революционни идеи, които дори сме ги обсъждали на работни групи, но те са доста драстични спрямо настоящата система. От страна на институциите ние имаме разбиране: „Да, наистина системите за проектиране в България и законодателството е толкова остаряло, че трябва да се направи нещо“. От друга страна, обаче, те казват „Нека сега да закърпим положението с частични промени и да седнем да работим по генералната промяна“. Това, което ме тревожи е, че тази генерална промяна като се отлага във времето реално ще закъснее много и ще трябва да бъде още по-генерална и по-голяма.

Наскоро по работните срещи се коментираше възможността за електронно предаване на проекти. Ние все още работим и предаваме проекти на хартия в тонове, подписваме се на всеки чертеж. Това е една невероятна отживелица, която да оставим настрана безумния разход на хартия, е и огромна загуба на време и труд на вятъра. Часове загубени в толкова технологична ера. При самото проектиране и в работата си използваме съвременни технологии, но като дойде моментът да предадем проекта и той да получи разрешение за строеж, тогава се връщаме 100 години назад. Оттам нататък, продуктът, който получава администрацията, не може да бъде използван за нищо, освен да го набутат по папки в архив. А днешните градове са информационни системи, които непрестанно трябва да надграждаш. Проектът, с цялата информация, която има, трябва да бъде въведен в един модел на града, за да може да стане ясно как той влияе на останалата част на града и обратното.

Има ли сблъсък между поколенията?

Да, и твърдя, че сблъсъка е голям. Двамата с Асен се причисляваме към младото поколение, може би, защото работим с млад екип. Но можем да очертаем една граница, около 5-10 години преди нас и оттам нататък имаме тотални различия. Трябва да отбележа, обаче, че има единици колеги, които въпреки, че са над тази възраст са отворени към новите тенденции и мислим с тях в една посока. За съжаление, повечето не са така. Според мен това идва от голямата деформираност през времето на социализма. Това е наследство, което явно няма как да се пребори. Може да се каже, че една от причините да успеем и да се наложим е защото започнахме да работим в момент на един дефицит, когато чуждестранните инвеститори не намираха адекватни партньори в архитектурните бюра на по-възрастното поколение. Те просто не знаеха как да работят с тях. Бяха свикнали да работят с държавни структури или с мутри. Старата система ги беше лишила от гъвкавост и те не можеха да се справят в динамично променящия се свят.

Искаш ли да споделиш нещо, което никой не се е сетил да те пита?

За мен бяха много ползотворни годините на кризата след 2008 г., защото промениха много неща – от една страна промениха изискванията на инвеститорите, от друга начина, по който ние мислим за професията си. В момента за всички, с които работим, е ясно, че ние като архитекти сме на обекта, още от от първата чертичка, през строителството до след въвеждане в експлоатация и то години след това. Преди 10 години не беше така. Периодът след кризата ни върна към корените на професията, че архитектът има значение за всеки един процес в строителството. В момента обаче, покрай цялата тази еуфория, отново се завърта алчност за бързи проекти и квадратни метри. Опасявам се, че може отново да има залитане, което да повлияе отрицателно на прогреса в професията. Започва отново да се бърза, да се претупват проектите и се бяга от корените на архитектурата. Отново ценността се измества от качеството на проекта към количествените му измерения.

Детски научен център „Музейко“

Очакваш ли пак да се получи балон към 2020 г.? Би ли могло да се случи нещо такова?

Все по-голямо значение за успеха на инвстициите ще има локацията, т.е. диференциацията на пазара дори в отделните райони на един град, ще става все по-голяма. Така че някои проекти на хубави локации ще оцелеят, ще имат хубав пазар, други, на не толкова добри локации, ще загинат. Друг проблем е, че доста се скъсява живота на сградите заради динамичния начин на живот. Има такива, които са строени 2005-2010 г и през 2020 г. може да се окажат неизползваеми и празни. Например секторът с моловете е един такъв пример, защото онлайн търговията става все по –популярна и не е далече времето, когато ще трябва да им търсим ново предназначение.

Как се чувстваш като съпруг на Министър Екатерина Захариева?

Чувствам се горд с нея и с нейните постижения, защото тя е изключителен човек. Няма да ми стигне интервюто да описвам страхотните качестава и положителните черти, които Катя притежава. Ако говорим за професионалното й развитие, за мен тя е един от най-подготвените и способни хора, които могат да управляват държавата, а защо не и Европа. Преминала е през всички нива на администрацията, знае до най-малкта подробност как трябва да функционира всяка една организация и държавата като цяло. Невероятно способен организатор е, но във същото време е и визионер, който може да задава ясна посока на развитие на организацията която ръководи. Благодарение на нейната работа имаме работещи администрации в няколко министерства и в президенството, случиха се магистралите, случиха се много важни промени в законодателството, на които тепърва ще виждаме ефекта върху живота ни, успяваше да намери решение в много кризи. Въпреки всички тези заслуги, не обича да се хвали с постигнато, а продължава да работи и да решава все по-сложни проблеми. Всички, които са работили с нея знаят, че е изключително принципен човек и е невъзможно да се отлони от ценностите и убежденията си. Може би сегашната й работа като външен министър и приляга най-добре, защото е много харизматична и контактна личност, лесно скъсява дистанцията и може да убеди опонените в правотата си. Също така, тя е много енергична и има невероятни способности за бързи реакции при преодоляването на кризи. Казвайки всичко това, осъзнавам че едва ли щях да се справя и с 10% от това, което тя прави.

В същото време, аз не се считам за по-различен в качеството си на нейн съпруг. От една страна, ние и двамата сме се формирали като имена в професионалната си сфера много преди да ни асоциират един с друг. А от друга страна, в личния ни живот не се променило нищо освен, че свободното време и на двамата е много по-малко от преди, но все още намираме достатъчно време, което да прекарваме заедно. И двамата живеем активен и до колкото можем здравословен начин на живот. Спортуваме редовно, усъвършенстваме се в разнообразни спортове – и летни и зимни, почивките ни са активни и разнообразни, и винаги има някакъв екшън и интересни моменти в тях. Обичаме да сме сред природата, да се наслаждаваме на хубава кухня, да се срещаме с интересни хора, да сме сред весели компании, да посещаваме нови интересни места. Отношенията ни с роднините ни и с приятелите ни са същите, както преди. Убеден съм, че и за тях сме същите Катя и Ангел.

Синът Ангел Захариев?

С майка ми, както и с другите роднини, сме в много близки отношения. Може да се каже, че сме едно голямо задружно балканско семейство – ние с Катя, майките ни, брат ми, сестра й, племенниците ни… Виждаме се редовно, празнуваме много от празниците заедно, споделяме радостите, но и се подкрепяме в трудни моменти, опитваме се да си помагаме в нужда, всеки с каквото може. Много съм благодарен на майка ми за ценностите, в който ме е възпитала и за голямата подкрепа през целият ми живот.

Зедно с арх. Асен Милев

За какво си мечтаеш?

Мечтая много и непрекъснато. Мечтите ми са безкрайни и разнообразни. Всеки един проект си е реализирана мечта.