Ако се занимаваме с нещо в момента, може да не откриваме неговото практическо приложение в бъдеще, но погледнато след години, може да се окаже, че точно това ни е помогнало да сме там където сме. Арх. Десислава Йончева с приказка от Родопите Представям ви един млад архитект, който ме впечатли първо като професионалист, а после и като човек. Арх. Десислава Йончева от FROM SCRATCH Ltd бе пуснала 3D -та на своя нов проект в една от социалните мрежи и предизвика голям интерес. Исках да видя това момиче и да я чуя. Имаше различни коментари, повече бяха положителни, но не мога да си изкривя душата:), имаше и някой друг „закачлив“. Наблюдавах как търпеливо и със спокоен тон отговаряше на всеки, който имаше въпрос към нея и определено ми хареса. Разбира се и проекта харесах, защото ми се струва много смел, но пък има доста време докато го видим готов:) Успех от нас! Деси, защо избрахте архитектурата? Какво има в нея? Беше ли мечта?:) Преди време гледах запис на една прекрасна лекция на Стив Джобс, посветена на студентите от Станфордския университет през 2005г. Лекцията бе озаглавена „Connecting the dots”, в която той обясняваше как трябва да се доверим, че точките ще се свържат в нашето бъдеще. На пръв поглед ако се занимаваме с нещо в момента, може да не откриваме неговото практическо приложение в бъдеще, но погледнато след години, може да се окаже, че точно това ни е помогнало да сме там където сме. Много ме вдъхновиха и неговите думи, че човек трябва да избира работата си, според това дали обича да работи тази работа. Замисляйки се сега от дистанцията на времето, виждам че архитектурата, е била професията, в която мога да обединя точките от миналото. Преди да следвам архитектура, завърших художествената гимназия в Трявна, където беше първият ми по-задълбочен досег с изкуството. Там изучавах рисуване, дърворезба, мебелен и интериорен дизайн, комбинаторика, скулптура, композиция и др. Всички тези познания, могат успешно да се приложат и в архитектурата, тъй като тя е базирана на същите композиционни принципи. От кога се занимавате с архитектура? Занимавам се с архитектура от 2006 година, когато започнах обучението си в УАСГ. През годините работих в различни архитектурни студия, а през последните две работя самостоятелно. Кое ви допада повече – проектирането на сгради или интериора? По-голямо предизвикателство намирам в проектирането на сгради, макар че идеалната хармония се получава, когато бъде постигната обвързаност между архитектура и интериор. Проектът, който представяме е реконструкция на къща в Родопите, която виждаме в 3D -та, как може да изглежда модерно. Какви бяха предизвикателствата ? Този проект е много интересен за мен. В него предизвикателства тепърва предстоят, тъй като той все още е на идеен стадий, и предстои още много работа докато бъде осъществен във вида, който е представен на картинките. Когато се реконструира съществуваща сграда, предизвикателствата са много повече, отколкото ако се проектира нова сграда. Има съществуващи дадености, с които трябва да се съобразим и да се ръководим от тях. Хубавото тук беше, че сградата е със скелетна стоманобетонова конструкция, с големи подпорни разстояния, които ни дават възможност да бъдем по-гъвкави в създаването на новата планировка. Предизвикателство беше и това, как да постигнем по-съвременна визия на сградата, повече пластика по фасадите и покривите, които да й придадат друг характер, съответстващ с избраната функция. Дворното пространство също трябваше да се проектира по нов различен начин. ГАЛЕРИЯ Доста коментари в Интернет предизвика публикацията ви? Как си обяснявате интереса към този проект? Когато публикувах този пост, не очаквах че ще породи толкова силен интерес и това много ме развълнува. Последваха множество коментари, писма, съобщения. Интересна беше получената обратна връзка от всички, които отделиха време, за да разгледат проекта. Това е много полезен процес, защото по този начин, изслушвайки мнението на хората, надграждаме, правим ценни заключения. Според мен интересът се дължи може би на това, че показваме една трансформация – как от нещо старо, ако го трансформираме по определен начин, можем да получим друг образ, друга функция. В Родопите, а и в цяла България има множество неизползваеми сгради, които са на прекрасни места, в близост до природата. Може би това е накарало хората да мечтаят как да се случат повече такива трансформации в заобикалящата ги среда. Ето повече за проекта: Проектът представлява реконструкция и преустройство на стара съществуваща сграда, ситуирана в Родопите Идеята е да придаде съвсем нов и съвременен облик на сградата, превръщайки я в луксозна жилищна резиденция Тежките и монотонни обеми на съществуващата сграда са заменени с по – леки и раздвижени обеми, които придават пластичност и игра на светлосенки по фасадата Големите остъклявания отварят сградата към живописната планинска гледка, отличителна за Родопа планина Конструктивното решение е хибридно – съществуваща монолитна стоманобетонна конструкция, в съчетание с нови конструктивни елементи от стомана Фасадните материали са сведени до няколко – стъкло, камък, дърво и метал. Покривите са решени с шистови плочи Дворното пространство, както и покривите на част от прилежащите постройки са богато озеленени, с обособени зони за спорт и релакс още от арх. Десислава Йончева Комфортна оптимална планировка, в съчетание с изчистена и хармонична външна визия Сводовете, бялата фасада и плоския покрив са своеобразна препратка към къщите от съседна Гърция, в отговор на търсеното възприятие от страна на Възложителя Просторни покривни тераси и озеленявания, които сепарират външните пространства на всяка от трите сгради Редови еднофамилни къщи Представеният проект е за детски летен лагер , ситуиран в планината. Комплексът е разработен върху площ от 3000 кв.м. като включва разнообразни условия за спорт и игри, както на открито, така и на закрито. Поради особеностите на терена, сградата е решена на различни нива. Система от алеи – рампи подсигурява достъпността на отделните нива. С оглед на постигането на по-хармонична и природна визия, поквирът на сградата е изцяло озеленен. Детски летен лагер февруари 11, 2021 Споделете тази статия Facebook Twitter Google plus Pinterest Linkedin Изпратете с e-mail Принтирайте Следваща статия: Предвиждат 28,4 млн. евро за проекти със Северна Македония за периода до 2027 г. Предишна статия: Манастирът в с. Копривец – едно от любимите места на Дядо Добри
282 млн. лева за мерки за енергийна ефективност в малките, средни и големи предприятия февруари 18, 2021 За мерки за енергийна ефективност в малките, средните и големите ...
Колко нови язовира ще построим за 10 години, ако за 30 не успяхме да построим два? март 4, 2021 текст: Деница Митева Отварям сайта на Министерски съвет, секция “новини” ...
Приказният свят на Kазината – среща с интериора на Късмета март 4, 2021 Интервю Ани ДАМЯНОВА Този март решихме да отдадем почит на ...