Арх. Сашка Куленска за пътуването и архитектурата

Има светлина в тунела за най-бедната част на Европа


Интервю: Ани Дамянова, Лина Георгиева

Арх. Сашка Куленска е един от редовните посетители на архитектурно-строителен форум BUILDINGSTYLE и наш добър приятел.
Свързахме се с нея, за да разберем как е започнала годината за нея. Какво я вълнува и какво й предстои. От своя страна, арх. Куленска ни изненада с много интересни наблюдения над икономическата обстановка, както и над най-бедния регион в Европа – Северозападна България.

(Интервюто бе проведено две седмици  преди да бъде обявено извънредно положение в България и съответно последвалите събития и ситуация не са отразени – бел. ред.)

Как се чувстваш в началото на 2020 г.?

Чувствам се добре. Стартирам годината много ентусиазирана. Реших, че няма да живея в щатите за сега. (смее се). Според мен нещата започват да потръгват и тук. Ще влезем в кризата, но няма да ни удари така, както би ги ударило там.

На какво се дължи ентусиазмът ти? Нов мъж? Нов проект?

Не. Отдавна не съм обикаляла страната по такъв начин. Ходих в Оряхово, Козлодуй, Видин.

Там сега са насочени много европейски пари за развиване на региона, но има ли хора все още?

 

Жал ми е да го кажа, но като минаваш през по-малки градчета и селца – пустош, градове – призраци.
Изглеждат много страшно, полазват те тръпки направо. Плачеше ми се като минавах през тези места.

Каква бе причината да обиколиш тези райони?

Имам проект за спа център към винарна. Тя е почти готова и аз правя спа центъра към нея. Намира се на около 10 километра на северозапад  от Видин. Комплексът е малък с около 12 стаи. Предвиден за отдих и разходки на спокойствие.
Занимавам се и с няколко къщи за гости в Оряхово, скоро ще започваме и един хотел пак в тази част. Гледките са страхотни, но за съжаление самите градове са запуснати. Бях много впечатлена от плажа в тази част на Дунав – огромна плажна ивица, по-голяма от тази на Равда, Лозенец или Ахтопол. Трябва да се види на живо, за да се осъзнае за колко широка плажна ивица става дума. Трудно е да си го представиш. Но това ми дава оптимизъм – най-бедната част на Европа най-после започва да върви.

В какво най-много си личат отпуснатите европейски средства за региона?

В лозарските центрове. Самите лозови насаждения се финансират с европейски средства и покрай тях се изграждат тези винарни, спа центрове и хотели. Нещата започват да се случват по същия начин, както бе около Пазарджик, Пловдив и Долината на Царете в Тракийската долина  преди 10 години. Така се появи и Старосел.

 

Личен архив

Какво те накара да мислиш, че наближава криза?

Усещането ми за кризата идва от това, което видях в Европа и по-специфично в Англия. Там нещата започват да се променят и започва стегнация, която последно забелязахме 2007-2008 г.

А дали не се дължи на Брекзит?

Не. Там навсякъде се говори за идването на нова криза. И при нас се носят слухове, но в България тези неща винаги се случват с известно закъснение. Още от сега има проблеми с плащанията.

 

Това е един от най-сериозните признаци – когато започнат да се бавят плащанията.

Работа има страшно много, но плащанията се бавят. Това е сигурен знак. Всеки поръчва и след това започват колебанията, бавенето. Офертите вървят за много кратко, а след това започват да се разтягат във времето.

Такива ли бяха признаците и при предната криза?

Да, тогава по същия начин започнаха да се случват нещата. Не знам дали ще протече по същия начин, но определено се задава нещо. Признаците вече са налице. Можем само да се надяваме да протече по друг начин и да не е толкова страшно.

Как се чувстваш след като дъщеря ти замина за Англия? Успя ли да свикнеш?

Изобщо не съм свикнала. Няма и да свикна.

Как успявате да поддържате връзка?

С много пътуване. И това много не е толкова, колкото на мен ми се иска, защото реално я виждам 4-5 пъти в годината. Гледам да не сме в България като се виждаме, защото като си дойде, е  ангажирана и с други роднини, излиза с приятели и кой по-напред. Не остава много време за мен😊

Личен архив

Много хубаво, че пътувахте заедно до щатите миналата година.

Ние всяка година го правим. Това си ни е традиция. Всяка година поне веднъж, за седмица или 10 дни, отиваме някъде. Това е моят начин да я видя. А и много обичам да пътувам с нея.

Тя какво учи?

Завърши архитектура в Брайтън, но не работи това. Не мисля, че има желание да се занимава с тази професия.

Как възприемаш  новото време на социалните мрежи и активността онлайн?

Възприемам я, защото ми се налага. Трябва да си активен, да си контактуваш с хората, но въпреки всичко и да внимаваш какво показваш и какво пускаш, защото има всякакви хора.

Мислиш ли, че ако пуснеш онлайн проект, за да се похвалиш, някой би го взел?

Аз имам вече такива случаи. Вече имам няколко взети проекта. Поне две сгради са взети едно към едно, от мои проекти, които могат да се видят в моите профили преди това.

Дори съм взимала награди за проектите и после ми ги откраднаха.

Затова архитектите от моето поколение предпочитаме да пускаме визии на сградите в списания и на хартия, но сега нямаме избор и трябва да присъстваме и в онлайн пространството, а това носи своите рискове.

Датата на публикуване на визията не се ли счита за доказателство?

Не, нищо не можеш да докажеш. Една от сградите ми дори беше показана по време на Триеналето.

Какво те кара все още да обичаш работата си?

Срещата с хората. Много обичам хората , а и така обогатявам познанията си за това, как и с какви приоритети живеят.

А коя е най-трудната част в работата ти?

Най-трудната част е влизането в общината, защото тогава започва борбата с бюрокрацията. Аз така съм си създала системата, че вече се грижа за всичко свързано с обекта . За малките обекти – до взимането на разрешението за ползване. А за големите сгради – до разрешението за строеж. Проблемът с инстанциите е, че там има сериозна конюнктура. Правиш си сградата или преустройството по всички законови норми, но като дойде моментът да отидеш в общината, винаги има някой, който не знае къде се намира. Често има изисквания, които не са обявени предварително. Ти си правиш проекта и когато дойде момента да си вземеш документите, ти обясняват, че има нови изисквания за еди какво си.  Ти трябва да направиш допълни действия, за да изпълниш тези изисквания. А след това трябва да обясниш това нещо на клиента и че проектът ще се забави. С клиентите се разбираме предварително, те са наясно, проблема е в инстанциите.

Какво мислиш за клиентите? Променени ли са?

Да. Клиентите много израснаха, много се промениха. Повечето хора вече знаят какво искат и вече знаят как да изберат визия и ако не им харесва, или казват, или се насочват към друг, който им е представил нещо по-близо до техните представи. Вече почти няма клиенти, които да казват, че не са разбрали, че не могат да си го представят.

Затова и проблемите с клиентите са много по-рядко и все по-малко.

 

Смяташ ли, че кризата изчисти предприемачите?

Да, кризата изчисти и отся хората, които знаят какво правят. Вече почти нямам ядове с предприемачи. Проблеми срещам със строителите, защото няма кой да работи. Най-големите трудности са при довършителните работи, защото повечето работници се изнесоха от България и няма кой да работи. Хората заминаха не само заради по-високото заплащане, а и заради принципа, по който си получават възнагражденията.

За какво си мечтаеш?

Мечтая си за Малта. Искам да живея и да си гледам внуците там.

Личен архив

Защо ти харесва Малта?

Как няма да ми харесва Малта – остров, море. Аз обичам градове, които имат минало, настояще и бъдеще. Примерно, не харесвам Венеция като град. Не обичам градове, които имат предимно минало и са застинали там някъде. Малта е един от малкото градове, които имат и настояще и бъдеще. В Лондон, Париж, Милано или Мадрит  е по същия начин, но те са  огромни метрополитни  градове . София не е такъв град, обаче.

Какво мислиш за София?

Вървим. Колкото и трудно – все пак вървим напред. Не е това, което мислех, че ще се случи или можеше да се случи, но все пак сме повече напред, отколкото настрани.

Какво е мнението ти за визията на града?

Това е сериозен въпрос. Правят се хубави неща, но е хаотично. Няма принцип, няма обща част. Ето например, лятото живот и здраве ще ми дойдат на гости бъдещите ми сватове и се запитах какво да им покажа в София. Какъв маршрут да измисля? Много ми беше трудно да направя някаква система къде точно мога да ги заведа. И като се замислиш, осъзнаваш колко е разхвърляно в София

Харесва ли ти новата идея за площад Света Неделя? Какво ще кажеш за „гъбите“?

Гъбите са прекрасни. Ама само гъбите. (смее се) Проблемът е , че проектът е хубав , но не е за България. Представяте ли си как ще се минава по стъклото, за да се гледа отдолу. Ние сме в София, където поне три месеца в годината вали сняг. Какво ще стане с това стъкло на втория счупен крак? Не мога да си представя хората как се пързалят на кънки отгоре и гледат какво се случва долу. Просто този проект е много хубав, има идея, но не е подходящ за нашия климат.

Визията на арх. Фуксас за площад „Света Неделя“

Обичаш ли да четеш художествена литература?

Последната книга, която четох беше уникална. Може би е най-хубавата книга, която съм чела. Казва се „Изворът“ на Айн Ранд. Книгата е писана през 50-те години на 20 век и се разказва за един архитект, който не се поддава на това, което казват хората – силата и частичната победа на човешкия дух над конюнктурата. Действието се развива 30-40-те години, точно по време на кризата в САЩ. Масовото строителство на небостъргачи. Голямата борба тогава е била как да се надвие стария неокласически стил с колони и фасади,  с много елементи и да бъде заменен от новия стил с  метал, бетон и стъкло. В книгата има и много философия, бих я оприличила на „Скитникът евреин“. Обърнато е много внимание и на въпроса как влияе общественото мнение и обратното – как можеш да влияеш на общественото мнение и да го насочваш както желаеш.

Какво обичаш да правиш, когато си почиваш?

Обичам да пътувам.

Личен архив

Как си избираш дестинациите?

Не се замислям много. Единствената дестинация, която е замислена, избрана и организирана отдавна бе ходенето до САЩ. И то не заради друго, а защото аз бях казала, че там не искам да ходя.

Хареса ли ти?

Има неща, които ми харесаха и други, които не ми харесаха. Обикаляхме нон стоп, возихме се с автобус, със самолет, с кола,  корабчета, джет..  с каквото се сетиш и… установих, че съм била права. Много пъти съм имала възможност да отида, защото имам роднини в Чикаго и оттам започнахме пътуването. Центърът на града ми хареса, но само центърът… Останалото за мен е просто губене на площ. Разхищение на площ! Пътуваш два часа от центъра, за да се прибереш вкъщи – абсурд. Имат огромни къщи, огромни площи и не ги ползват. В Ню Йорк се живее на пълни обороти –работа , забавление, Бродуей с  многото постановки, непрекъснатия поток на възпоминание на КОТА 0,00 и др. Филаделфия и Вашингтон – спокойствие. Маями – е там е за българи – свобода, плаж … и е добре някой да говори испански…

Личен архив

Сега накъде? Имаш ли планове?

Като за начало малко да вляза в час. Искам да закрепя положението след сериозните обиколки на страната и света. Може би тази година няма да е далечна дестинация.