Името на добрия майстор, не е в сайтовете

Интервю:Лина Георгиева

Запознахме се с Владо преди няколко години в един доста труден момент за нас. Точно бяхме закупили ново жилище, което се намира на последния етаж на жилищна сграда, а покривът течеше като цедка. Предните собственици се бяха опитвали да закърпят положението, но неуспешно. По оставената документация личеше, че са били измамени за свършена работа, която реално не е била свършена. С Владо се свързахме чрез общ приятел, а месецът бе ноември – на ръба на зимата. Независимо от метеорологичните условия и от това, че бе затрупан с работа, той разбра каква ни е ситуацията и помогна веднага. Но освен, че е добър и отзивчив човек, Владо е интересна личност с разнообразни интереси и виждания. Той не се притеснява да казва нещата така, както са. Затова го помолих да седнем на по едно кафе и да си поговорим по разни въпроси, които в „сезона на покривите“ са изключително важни, особено, ако ви предстои ремонт.

Как започна да се занимаваш с поправка на покриви?

Аз се занимавах с дърводелство и понеже ми трябваше размах и квадратура, затова започнах да се занимавам с по-големи неща. Не ми беше интересно да се занимавам със столчета и масички, а по-скоро с големи дървени конструкции. В България не се строят много дървени къщи и основната дървена конструкция се намира в покрива.

Кога си избра дърводелството като занаят и кога този интерес се пренесе към покрива?

От 25 години се занимавам с дърводелство, а от 15 години работя върху покривите. Към дърводелството проявих интерес, защото дядо ми беше дърводелец и ми беше много интересно как се изработват разни неща, но бях малък и ми бе трудно да работя с инструментите. Исках да овладея инструментите и да се науча да работя с материала.

Какво си учил?

Не съм учил за дърводелец, защото нямах време. Завършил съм СМГ (Математическата гимназия), а след това, понеже можех и да рисувам, кандидатствах за архитект в УАСГ, но ме приеха за инженер. Започнах да изучавам програмата по „Транспортно строителство“, но не го завърших. Направих си дърводелско цехче. Дадох си сметка, че нямам време и пари за друго образование и трябва да започна работа в строителството, но от всичко в строителството си избрах дърводелството. Това е благ занаят, има много да се учи и каквато и мода да дойде, тя ще си замине, но камъка и дървото ще останат завинаги тук. Започнах сериозното си занимание с покриви, когато се роди дъщеря ми, защото нямаше повече време за губене и трябваше да започна стабилен бизнес.

През тези години измени ли се по някакъв начин работата ти?

Измениха се отношенията клиент-майстор. Преди години занаята беше основно в ръцете на ромите, сега и това вече се промени. Като се засили строителния бизнес, много фирми започнаха да правят покриви като съответно вдигнаха и качеството. Покривът е доста отговорна работа, сложна система, която изисква майсторлък. Един добре направен покрив си е цяло произведение. Ако започне да се руши фасадата, може с години да се руши преди да има сериозни щети по конструкцията на сградата, обаче покривът започне ли да се руши, това се отразява на цялата сграда.

Какви са първите признаци, по които може да се разбере, че покрива е за ремонт, преди да е протекъл?

Зависи от вида покрив и как е направен. Ако е дървена конструкция и няма теч, проблем няма. Хората винаги се сещат за покрива, когато има вече теч. Никой няма да започне ремонт на покрив, ако няма теч. На никой не му се занимава да следи какво е положението, какво остава да го отвори, за да провери конструкцията. Но е хубаво керемидите да се преглеждат на няколко години и да се отстраняват тези, които са започнали да се чупят или рушат.

Всеки дава различна гаранция за направен покрив. Колко години след ремонт е реалистично да очакваме покривът да остане здрав?

Всичко зависи от положените материали. Има материали, които ще изкарат 2-3 години без проблеми, и други, които осигуряват спокойствие за 15 години или 30 години и т.н. Много зависи и как са сложени съответните материали. Важно е да се спазва технологията, но има покриви, които изначално не са добре направени конструктивно. Това са покриви, за които няма подходящи материали на пазара или са много скъпи. Самото изпълнение също е много трудно. Обикновено такива проблемни конструкции са тези с многото чупки и нестандартни форми. Тези покриви и са най-податливи на течове, а хората гледат да спестят от скъпите материали и съответно дават дефект по чупките.

От къде идва този проблем?

Този проблем идва още от архитекта. Когато той е залагал сложния покрив, автоматично залага и скъпите материали. Като е направен такъв тип покрив, ясно е, че не може да бъде изпълнен с евтини материали. Първоначално това не е видимо. Липсва връзката между архитект, проектант и фирма-изпълнител, майстор и материали. Един е архитектът, друг е проектанта, трети е майстора, съответно на пазара не се знае дали изобщо има подходящ материал за изпълнението на съответния тип покрив. Класическите покриви, които са проиграни във времето, са си най-добрите. Двускатен, четирискатен, с определен наклон, е тестван със столетия и е открито, че това е най-удачния вариант за покрив. Оттам всички екстра изпълнения изискват повече умения, по-специфични материали…

Откъде идват тези нестандартни решения за покриви?

В България имаме кратка история на новото строителство. На Запад като гледам как строят, те си следват определен модел. Тук си имаме друг модел и той е доста стабилен, строителен метод. Но като започна строителния бум, всички искаха да са модерни, да използват новото. Още в началото архитектите започнаха да се изхвърлят, проектантите не бяха доизучили всичко, да не говорим за фирмите изпълнители, които си нямаха идея какво се случва. Майсторът само и само, за да се закрепи в София, казва че може всичко и за да е конкурентен, сваля цената много надолу. Накрая е готов да работи за дребни стотинки. Като даде ниската цена, после трябва да спести и от материали, което означава, че трябва да спести и от качество.

Има ли решение на този проблем?

Новото строителство си е проблемно. На фирмите им трябваха поне 15 години, за да си пробват нещата. Аз не съм видял архитект да дойде на мой покрив, за да провери какво се случва. Така че за да се разреши този проблем, трябва архитектите да дойдат на обектите и да видят как протича строителния процес. Когато видят нещата през гледната точка на майстора, ще спрат и да съчиняват глупости. Проектантите също. Виждал съм изграден от компютър покрив, който започва от едната страна, върти, върти, върти и накрая остта не съвпада и се получава нещо много странно. Личи си, че този покрив не е мислен. Направен е колкото да се отметне работа, а пък после „майсторът ще се оправи“. И наистина после майсторът се оправя, защото проектантът не е помислил да даде решение. Решението се взима от майстора.

Как един клиент може да си избере добър майстор?

Добрият майстор се познава по очите. От обява не може да се разбере дали майсторът е читав. Аз не пускам обяви и съм постоянно зает, дори отказвам на приятели. Името на добрият майстор се носи от уста на уста, не седи по обявите. По обявите и сайтовете често можеш да попаднеш на некоректни майстори. Може всичко да изглежда наред – да е фирма, да е с хубав сайт, но накрая пак да се окажеш с некоректна тумба и започва тотално надиграване и надлъгване. Ако разполагаш с по-скромен бюджет и искаш да получиш качество – по интернет и обяви, няма как да стане. Там ще попаднеш на хора, които нямат работа, а нямат работа, защото са мошенници.

По какво се познава добрият майстор?

Добрият майстор може да се познае и по това, че не го е страх да признае, че не може или не знае как да направи нещо, или иска да помисли. Миналото лято отказах на едни клиенти и те ми се оплакаха след това, че в интернет са намерили десет фирми и нито една от тях не им е вдъхнала доверие. Все пак са се договорили с едната фирма и накрая са останали прецакани. Започнали покрива, взели парите, после останал един човек да си бърка в носа, започнали разправиите и накрая хората сами са си довършили покрива.

Ако все пак попаднеш на некоректни работници, как най-бързо можеш да разпознаеш, че се случва нещо нередно? Какви са първите признаци?

Първият и основен признак е начина на плащане.  Като се искат пари за материали, трябва всичко да е подредено и добре обяснено на клиента. Нормално е да се дадат предварително пари за материали и някакви пари отгоре, за да може майсторът да си покрие текущите разходи като бензин за колата. Когато потръгне работата вече може да се говори за повече пари и да се види, че взаимоотношенията са нормални. Покривът е етапен проект и е нормално да се плаща на етапи. Ако се иска цялата сума в аванс, това не е добър знак.

На какви етапи се ремонтира един покрив?

Започва се с дървена конструкция, после дъсчена обшивка, хидроизолация, керемиди и  улуци. Заплашането може да става в началото на всеки етап. Така е добре и за клеинта, и за майстора. Ако човек не разбира изобщо как се прави покрив и няма препоръка, друг сигурен знак е ако майсторът започва да се изтъква и да се прави на всезнаещ още по време на огледа. Червена лампа е, когато майсторът започне да дава решения преди да е помислил и да е разбрал какъв е проблема. Ако бърза да даде оферта и да вземе пари е знак, че нещо не е наред.  Като дойде и огледа, майсторът трябва да посмисли каква е ситуацията, а това не става веднага. Трябва му поне един ден, за да му улегне, да го прецени, да си прецени времето, хората, да помисли как ще се случат нещата, дори чисто логистично. Добрият майстор не бърза да даде офертата, нито сроковете, преди да се е ориентирал добре.

Най-добрият ориентир е когато майсторът и клиентът са от едната страна на проблема и си имат доверие. Двамата имат задача да решат проблем. Единият участва със знания и умения, другия участва с пари, но и двамата са от едната страна на проблема, а не проблемът да е между тях, защото оттам идва липсата на доверие и клиент и майстор започват да се дебнат. Клиентът трябва да уважава труда на майстора, а майсторът да уважава парите на клиента. Майсторът също така трябва да е спокоен да каже цената си. Ако се наложи да сваля от нея, това не е добре и не са заедно срещу проблема. Така че се иска честност и от двете страни.

Кога е най-натовареното време за ремонт на покриви?

Натоварено става по някое време през септември, но октомври и ноември са най-натоварените месеци, защото всички са почивали цяло лято и не им се е мислело за ремонти. Но като наближи есента и зимата, се сещат, че покривът тече. А той тече вече от известно време и те го знаят, но цяло лято са го отлагали, когато е  най-подходящото време. Тогава може да се работи спокойно, да не се открива и закрива с найлон, да се притесняваш, да се бави работата. Не трябва да се чака последния момент, трябва да се мисли още през лятото. Но масово ми звънят септември месец, всеки ден ми се обаждат (смее се).

Работил ли си по обществени поръчки? Как протича там работата?

Не, не съм работил и ако ми предложат ще откажа. Рибата е вмирисана откъм главата. Като знам как се краде нагоре, няма как надолу да е честно и справедливо. Главболгарстрой се занимаваха с Лувъра в центъра на София и аз имах приятели, които работеха по проекта като майстори. Те си работеха по частните обекти, но като останат без работа за ден-два, ходеха там да отметнат работа и да вземат едни пари в края на седмицата . Не знам Главболгарстрой за колко са взели обекта, но плащаха към 44 лева на кв.м. гипскартон, което е много. Частен обект, ако някой майстор го спазари добре, ще вземе 33-35 лева за кв.м. за материал плюс труд. Но на тези 44 лева, които Главболгарстрой дава,  се подреждат подизпълнители и накрая докато се стигне до майстора, ако материалът е около 20 лева, то 24 лева са за труда. Крайният майстор прибира между 3 и 5 лева на кв.м. заради всички подизпълнители. Това е смешно. Съответно и качеството е интересно. Но майсторите ходят там, за да си запълнят деня, никой майстор няма да се набута там да работи.

Затова ли имаме толкова проблеми в центъра?

Да. Всички проблеми по центъра със строшени, напукани плочки, наредени криво, е точно заради това. След всички подизпълнители, накрая майсторът работи за без пари, а последния подизпълнител е имал едни плочки на набута, защото и той е прецакан (смее се). Луди пари се дават за изпълнение, а изпълнението е с втора ръка материали и майстори, които чакат да си започнат следващия частен обект и работят за мизерни пари. Накрая поръчката се изпълнява с една десета от парите.

Това не влияе ли на имиджа на майстора?

Накрая майсторът виновен! (смее се) Ама те такива са търсили, които ще се навият на тези пари. И това е принципът в обществените поръчки, които са лъжа и измама. Ако се проследи цялата верига, ще се види за какво взимат пари всички подизпълнители. В обществените поръчки, заплащането на майсторите е винаги мизерно и никой не иска да работи там. Крайният майстор е обслужващ персонал. Криво ми е, че името майстор се разбира или като обслужващ персонал, или като мошеник. Майсторът вече не означава „майстор“.

Майсторът е загубил своето достойнство?

Да. За нас се мисли или като за мошеници, или като за обслужващ персонал. „Майстор“ вече не означава учен човек със знания, умения, опит и отдаден на занаята си. Занаятът ми е престижа и благодарение на усилията ми съм си спечелил уважението на хората. Майстор не се става просто така, това трябва да го наследиш, да наследиш майсторлъка.

Защо все още си в България? Много добри майстори вече отдавна са заминали. Какво те задържа тук?

Парите не са всичко. Малко или много съм научен на родолюбие. Гадно ми е, че прецакаха България и не искам да ходя и да им робувам. Кофти ми е, че България се превърна в колония и оттук се изсмукват ценни хора. Общността е разбита, езикът се унищожава, на хората са им отнети същностни качества като това, че трябва да си смел, да носиш отговорност, да си съзидателен, да се грижиш за общността си, защото ти си един от творците на тази общност. Аз смятам, че народът ни носи нещо много по-смислено, старо и ценно отколкото предполагаме и отколкото ни е обяснено. Понеже го откривам тук, то ходенето в чужбина за мен е загуба на време. Там ако отида, ще печеля повече пари, но ще бъда лишен от възможността да ровя в тази дълбочина. Имал съм предложения, имал съм директна магистрала към бизнес на Запад, но съм отказвал. Там ще ме наместят в машината като поредното зъбно колелце и няма да съм сред творците на обществото.

Владо в момента не може да поеме допълнителна работа. Ако желаете да се свържете с него по други въпроси, моля пишете на редакционния имейл: red@1kam1.com