Модернизмът не само като изкуство, а и като архитектура


 Интервю: Лина Георгиева

Много от нас познават модернизма като течение в изкуството, но малко знаят, че всъщност той е вдъхновил и множество архитекти. Сградите, които са построени като вдъхновение от модернизма имат своите особени характеристики и естетика, но сякаш са забравени и не се ценят толкова много. Точно за това си говорим с Васил Макаринов – основател на Фондация български архитектурен модернизъм. С него се запознахме по време на едно от съитията за опазване на рахитектурата по селата, организирано от арх. Кристияна Брънзалова. Той разказва защо тази сградите от периода на модернизма заслужават внимание, какво го е предизвикало да направи Фондацията и каква е нейната цел. Научаваме и мноиго интересни детайли за сгради, които всеки ден са ни пред очите, но никога не сме знаели тяхната история и скрити детайли 🙂

Какво събуди интереса ти да се занимаваш с опазване на стари сгради?

Аз съм завършил изкуствоведство в Нов български университет. Дипломната ми работа беше на тема „Прояви на модернизма в архитектурата на апартаменти и сгради в София от 20-те и 30-те години“. Така получих първоначалния тласък. Докато писах дипломната си работа направих много проучвания и заснемания на сгради. После се оказа, че не всичко може да влезе в работата ми. В края на 2013 г. – година след като се бях дипломирал – направих фейсбук страница, озаглавена Български архитектурен модернизъм. Идеята ми беше да споделя снимки и материали, които така или иначе бях направил за дипломната си работа. Малко по малко започнах повече да се увличам. Продължих да ходя по сгради и да снимам интериори и екстериори, започнах да излизам и извън София, да посещавам не само жилищни, а и обществени сгради. През 2014 г. се срещнахме с Теодор Караколев, който също е с образование в изкуствоведството. Така  започнахме заедно работа по тази хубава кауза.

Към момента колко човека следят Български архитектурен модернизъм във Фейсбук?

Към момента са повече от 17 500 човека

Какви са целите ти сега? С какво се занимаваш?

Преди две години основахме Фондация. Решихме да легализираме дейността си и започнахме да организираме събития. Първото събитие бе в началото на 2017 г., когато организирахме изложба с образци от българската архитектура от времето между двете световни войни. Изложбата обиколи градове в цяла България – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Габорово и др.

Гостувахме и в село Хвойна, при Кристияна. Всъщност участвахме във второто издание на нейния фестивал с нашата изложба. С всичко това целим да отворим и разширим интереса на хората към архитектурата от този интересен период между двете световни войни. Тази архитектура винаги остава леко встрани. Дори сред историците на архитектурата няма много специалисти, които да се занимават с този период.

На какво се дължи това?

Може би заради доста късия времеви период, в който се е строяло по този начин. Говорим за архитектурата от времето на две десетилетия. Това е периода от края на 20-те години, до края на втората световна война. Вече е забранена частната архитектурна практика и архитектурата поема по нов път. Може би от днешна гледна точка тези сгради все още не са осъзнати като толкова стари, че да заслужават толкова внимание

С какво е по-специфична тази архитектура?

Това е архитектурата на модернизма, което е широко понятие, тъй като обхваща доста други прояви.  Тази архитектура борави с много обрани форми. Тя не използва орнаментация, каквато можем да видим например в сградата на Министерство на земеделието. Тази архитектура работи с пропорции, с вътрешна логика, която е толкова добре премерена, че индиректно я усещаш като качествена архитектура. Дори тези много премерени пропорции и съотношения на обеми е нещото, което прави тази архитектура специална. За да се разбере всичко това е необходимо да се навлезе в периода. В естетическите търсения на времето, темите в изкуството и в дизайна. Изкуството е много силно обвързано с архитектурата в този период.

Какво предстои на Фондацията?

Идеята ни е всяка година да правим тематична пътуваща изложба. Миналата година, по повод 100 години от основаването на школата Баухаус, бяхме посветили изложбата на германското влияние в архитектурата на България. Направихме няколко проучвания в архивите на техническите школи, които са завършили всички български архитекти. Факт е, че до 1943 г. в България архитектура не се е изучавала като дисциплина. Така че на практика всички наши архитекти, които са работили тогава, са учили в чужбина. Основно са избирали Германия. Много са ходили и в Австрия, Италия, Франция, Чехия, но се оказа, че стотици български архитекти са учили в Германия. Ние започнахме проучване в тези германски школи, в които имахме информация, че са учили български архитекти. Бяхме в Дрезден, ходихме и в Мюнхен, след това и в Берлин. На практика направихме едно проучване, което миналата година представихме под формата на лекция. Изнесохме лекцията в няколко български града – София, Бургас, Търново, Търговище, Ямбол, Казанлък. Събитието беше безплатно, всеки можеше да дойде и да зададе въпроси. Пътувахме с мобилна библиотека, в която се предлагаха книги по темата. Ние обърнахме внимание и на изкуството от периода, за да обясним как всъщност се формира архитектурата.

Изкуството и архитектурата не са ли закрепени като течения и тенденции?

Те са много близки като концепция и дизайн. Дори има много художници, които са и архитекти. Например Иван Бояджиев, който е познат повече с картините си, но на практика е завършил и архитектура в Карлсруе. Така той освен като художник, се реализира и като архитект към Дирекцията на железниците. За тях той проектира редица сгради като гара в Русе. Тези сгради са много качествени образци за модернизма.

гара в Русе, дело на Иван Бояджиев

Как можем да опазим тези сгради отвъд налагането на законови мерки?

До едно качествено опазване на архитектурата може да се стигне само и единствено чрез нейното познаване. Тя не само трябва да се познае като културна ценност в чисто законовите граници, а също да влезе и в обществените разговори. Трябва да се разбере, че не само Възраждането е ценно като архитектурен период. Трябва  да се обърне внимание и на другите периоди в чисто обществен план. Хората трябва сами да припознаят тази архитектура като ценност. Да разберат, че не може да си сменяш дограмата с какъвто цвят искаш, да махаш или добавяш проиволно корнизи и первази, да остъклиш балкона си, когато живееш в сграда с историческа ценност. Тогава може би ще се стигне до едно прилично ниво на запазване на тази архитектура. Така че ние не вярваме само в чисто законовото опазване, а самите хора да инициират това. Има много добри примери за сгради, които са реставрирани по инициатива на собственици, които познават нейната ценност.

Разбрах, че организирате турове точно с такава цел. Какво представляват те?

Когато организираме събитие в даден град, ние правим и тур на сгради построени в периода между двете световни войни. Оказа се, че има голям интерес към туровете и започнахме да ги правим и отделно от събитията. Това което целим е никога да не повтаряме маршрутите на туровете. Дори се стараем да осигуряваме достъп до интериора на някои сгради. Много от тези обекти са добре познати като екстериор, но никога не сме влизали в тях, а те по отношение на интериора също са много ценни. На един от туровете посетихме комплекс България с голямата концертна зала, малката зала, фойетата,които са много добре запазени. Посетихме и Биологическия факултет, който е строен във половина на 20-те години. Също и една сграда от 40-те години на ул. „Цар Освободител“ с напълно автентичен басейн на покрива.

Тази сграда е строена от собствениците на списание „Икономия и домакинство“. Техния син е бил лекар-балнеолог и в това пространство, което в момента е галерия, е строено като балнео-лечебница. И така на покрива на тази прекрасна стара сграда има автентичен открит басейн.

Зала България

 

Обиколка на зала България

Дочух, че ти също живееш на особено място. Разкажи малко повече за твоя апартамент.

Всъщност сградата не е нищо специално като архитектура, тъй като е обикновена кооперация от 1935 година в София. Но там може да се види строителната практика на периода и начина, по който се е строило и се живеело. Разпределението на апартамента е типично за периода. То представлява вестибюл в средата, дневна към вестибюла, към която се стига през четирикрилна врата. Тя може да раздели помешението или да го съедини според сезона и предпочитанията на хората. Апартаментът е ремонтиран, но всичко е запазено – дограми, интериорни врати, дръжки на вратите…

Можем ли да дадем няколко съвета на хората живеещи в подобни сгради как да си направят ремонта? С какво най-ключово трябва да се съобразят те, за да запазят максимално духа на времето?

Всяко едно място от този период е много специфично, но определено има няколко неща, с които да се съобразяваме. Например дограмата. Дървената дограма може да се запази много добре, дори да е боядисвана многократно. Все пак, ако няма как да се запази и е наложително да се махне, то поне откъм дизайн и цвят новата дограма трябва да не създава дискомфорт в естетиката и да се съобразява с членението на оригиналния прозорец. Например, ако е бил трикрилен прозорец, да не се прави на две крила. Важно е да не се остъкляват балкони, защото това също е голям проблем. Ако може да се избягват външните изолации, тъй като това удебелява фасадата от едната страна, по-добре да се направи вътрешна изолация. Към момента има много качествени вътрешни мазилки, които могат да свършат много добра работа. Това е много по-адекватен вариант, който не нарушава градската среда и автентичността на архитектурата.

Какво можем да кажем за екстериора?

Там трябва много да се внимава с цветовете! Това е голям бич, поне за мен. Често се употребяват неавтентични цветове и не са коректни спрямо периода на строителство. Например, през 30-те години не е било възможно да видим сграда в прасковено или ризидаво. Важно е да се знае, че тогава не са били налични чак толкова много цветове.

 

Какви са цветовете на модернизма?

Те са много обрани, неутрални… Общо взето бялото! Това е класическият цвят на модернизма. Не е било възможно да видиш тези шарени комбинации, които виждаме днес. Много бледо жълто е можело да се види, но не и това лимоново, което го пляскат навсякъде. Другият цвят е едно много леко червеникаво, който е извлечен по естествен начин (тухла)  и не е с отровния нюанс на химически цветове, които виждаме днес. В момента има една много порочна практика, всички стари училища да се боядисват в ярки наситени цветове. Явно битува някаква идея, че щом е за деца, трябва да бъде ярко шарено, но това е тотална и необратима загуба на оргиналния изглед на училището.

Какво планувате сега с Фондацията?

Тази година сме решили да я посветим на индустриалната архитектура, която е много забравена, особено в периода между двете световни войни. Планираме да направим няколко лекции и тура през есента, с които да обиколим България. Понякога и чисто спонтанно решаваме да организираме събитие или тур, така че, ако имате интерес следете страницата ни във Фейсбук.

А какво правите по времето на обявеното Извънредно положение? Промени ли ви то плановете?

До много голяма стемен – да – тъй като това възпрепятства от една страна научноизследователската ни работа на терен и работата ни с архиви. Няма как да провеждаме (или да предвидим) лекции и турове, които така или иначе правим сравничелно често заради засиления интерес. Затади това, стартирахме поредица от записани в домашни условия кратки видео-лекции, в които разказване различни интересни неща. Надяваме се да се харесат!

А ти какво си пожелаваш? Къде се виждаш?

Виждам се в София, тъй като работата ми е на уредник в Политехническия музей. Относно архитектурата, си пожелавам по-малко ядове. Едно от нещата, които много ме натоварват, е недосмислиците в градската среда. Унищожените сгради ме съсипват. Виждам потенциала в тях , как би изглеждала сградата, колко красива може да е тя. Това много ме натъжава