Диана Маринова: Състраданието към вината на другия е много повече от прошка

Интервю на Ани ДАМЯНОВА

Познавам Диди Маринова от месец, но имам усещането, че цял живот сме били заедно и че мога да ѝ споделя всичко. Нали знаете за онези хора, които съдбата ни изпраща, за да ни кажат нещо… просто трябва да имаме очи да ги видим и душа да ги чуем. Не всички остават в живота ни, разбира се, някои просто носят съобщения, други ни дават уроци, особено децата ни, но някои са с нас до края. В навечерието на Коледа  избрах да ви срещна с Диди, защото излъчването и философията, която тя има са меко казано лечебни. Използвам тази дума, защото самата аз го усетих, а смятам себе си за обикновен човек, който има нужда от още мъдрост и знания, за да оправи кривините в живота си и да излекува мислите си.

За първи път в 18-годишната ми практика на журналист се разплаках и да, изпуснах контрола върху разговора. Не се срамувам! Оставих я да разказва, да споделя. Да ме води в нейните представи за Любовта, за силата на желанието и сбъдването. За Прошката и Коледа.

Знанието наистина е власт, която изобщо не смятам за привилегия! Който не го е разбрал до сега, веднага :)) да започва да се учи. Приятно четене!

 

Диди има един човек, на когото трябва да благодаря, за това, че се познаваме, че работим заедно, че ще ходим заедно в Бали…  и това е Данчо Йорданов. Как ви събра живота?

Аз бях представител на Некерман, имах няколко много успешни бутика, а той работеше към една пловдивска фирма. По същото време тази фирма освобождаваше помещение в София.  Аз исках да го наема и така животът ни срещна, а по-късно ни събра. Днес той е собственик на успешна компания за строителство, продажба и отдаване под наем на строителна техника – Изотех Груп ЕАД.

Как стигнахте до  Бенджамин Мур  и защо избрахте да го представлявате в България?

През 1997 година компанията стартира с кофражните системи Monotub. За кратко време те вече бяха добре разработени. Търсеха се още продукти, които да допълват нашата гама. В Гърция Бенджамин Мур имаше свой представител, с когото се срещнахме и разговаряхме. Изразихме желанието си да представляваме марката в България и така стана.  От 2002 година ние сме единствен представител на Бенджамин Мур в България. Аз изцяло поех разработването и представянето й  на българския пазар. Имахме още една марка боя Фракталис и 11 магазина в страната.

По-късно, когато се появи Тин, нещата около Бенджамин Мур минаха на втори план, но сега посоката ще се промени.

 

 

Какво да очакваме от Бенджамин Мур следващата година?

В момента регистрираме засилен интерес, което смятам се дължи на това, че цените ни са изключително добри за продукт от висок клас. Клиентите ни са доволни и от качеството, и от мениджмънта. Миналата година открихме магазин в Ринг Мол, който се развива много добре. Там работят млади и енергични хора. Имаме екип в подкрепа на клиентите ни, ако някъде се появи проблем, те веднага са там.  Нещата се случват, когато се работи в правилната посока.  Плановете ни са да вървим в ритъм и нагоре.

През февруари топ-дизайнерката Sharon Grech от дизайнерския офис на Benjamin Moore в Щатите ще направи официално представяне на Color Trends 2016 в София. Ще ни разкаже повече за Цветът на годината и цветовата тенденция 2016.

Така че това е първото нещо, което ще се случи още в началото на годината. Сега е моментът да поканим гостите, които участваха в BUILDINGSTYLE да дойдат и на нашето събитие, обещаваме да е интересно и полезно. Бенджамин Мур е №1 в света и мисля, че пристигането на Sharon Grech е достатъчно показателно, че Европа е следващата дестинация за разработване.

Все повече жени са мениджъри на големи фирми или политически лидери, някак си се очертава като тенденция последните години, как си го обясняваш?

На жената генетично й е заложено да оцелява. Няма по-голяма движеща сила от една умна, знаеща, можеща жена. (смее се) Тя има много развита интуиция, което също й помага. Смятам, че през последните години силните функции на мъжете определено са иззети. Жената успява да се справи с много  задължения. Тя е майка, домакиня, любовница, мениджър… и това я прави оцеляваща и неуязвима. Тук говорим, разбира се, за жените лидери. Докато мъжът е много профилиран,  той може да бъде съборен от една неудача, жената напротив – тя знае как да оцелява, тя е по- адаптивна.

 

 

Какво те отведе в Азия и защо?

Историята е доста дълга, но ще ти кажа най-важното от нея. Когато беше голямото цунами в Индонезия в края на 2004 г. и бе обявено, че 220 хиляди души  са загинали, много деца са останали сираци. Деца,  намерени върху плуващи дъски в океана…. аз поисках да осиновя дете от там. Обадих се в посолството, приеха ме, но се оказа, че условията са много тежки. Индонезия е мюсюлманска държава, трябва да си мюсюлманин, за да можеш да осиновиш дете, а и три  години да си живял там.

Разбрах, че няма как да стане, но идеята за осиновяването беше влязла в сърцето ми и аз реших, че ще е дете от Азия. Там също има доста изоставени и нуждаещите се от родители деца. Оказа се обаче, че България  няма спогодба за осиновяване с Виетнам. От този момент нататък разбрах, че когато едно нещо е писано да се случи, не го правиш ти. В теб се включва някаква невидима кохорта, която ти помага – не, ами тя сбъдва нещата.

Сега като се сетя за тези години, не зная как съм изминала този път. За три месеца извадих документи, които по принцип се вадят две години. Занесох ги на посланика и се явих като индивидуален осиновител, не България… И бях одобрена. Това е прецедент! Предоставиха ми възможност да избирам от три дома за изоставени деца. Но се оказа, че и тук спънките бяха доста.

Домовете бяха спонсорирани от различни държави и ако един от тях е под юрисдикцията на Великобритания, например, то аз не мога да осиновя дете, защото не съм англичанка. Така минаха две години и точно, когато почти изтичаше одобрението ми, се обади моя приятелка.  Тя каза, че имало момиченце на годинка и половина в един социален дом, което се отглежда от една монахиня. Буквално в глад и нищета на оризова вода и мандарини. Изпрати ми нейна снимка и… Когато я видях, аз просто познах моето дете. Моята Тин! Тя е първото осиновено от българка виетнамче. Дали са й името Тин Ти Фам, което означава „Любовта има право”.

Била е на чaсове, когато е оставена пред този социален дом с една бележка, на която пишело: „Много съм малка и не мога да се грижа за нея, моля, погрижете се!”  Такива случаи там са по 300 на месец. Раздялата на монахинята беше тежка и болезнена за нея. Тя плачеше, скрита зад една палма, а Тин беше като Маугли… Тя не знаеше какво е памперс, беберон, легло. До този момент беше спала върху едни дъски…

(Искам да направя една вметка, понеже до тук в разговора не става дума, но Диди има една дъщеря преди Тин. Желанието да осинови детенце не е защото няма деца, а защото има. Мотивът „искам просто да помогна” е по-рядко срещан. При чужденците да осиновиш детенце, след като имаш свое,  се среща по-често. Ето тук ми се искаше да задавам още много въпроси, но после разбрах, че няма смисъл)

Добре, но след Тин, продължаваш да се връщаш. Какво намираш там?

Азия е една кристална магия на ума и на погледа. Там няма нищо притворно, нищо нагласено, няма театър, няма лъжи. Те могат да ти кажат, че нещо струва 10 долара, а то да струва 1. За тях това не е лъжа, а оцеляване. Поне аз така го разбирам. Азия е широко понятие, аз говоря за Мианмар, Лаос, Камбоджа, Виетнам, Бали. Това са едни постоянно усмихващи се народи. Това не може да се режисира. „Усмихвайте се на белите, за да им вземете парите!” – няма как да стане. Любовта при тях е мотото на живота им, както и ненамесата от състрадание.

Когато проумееш всичко по правилния начин, не можеш да останеш същия. Защото ти знаеш, че каквото и да направиш сега, можеш веднага да изправиш тази кривина от кармата и да заживееш щастливо. Ти никога не се обричаш на нещастие, защото занеш, че в твои ръце е да го промениш. Ти знаеш, че ако сега постъпваш и мислиш правилно, в другия живот ще си добре. Както и обратното – ако не постъпваш правилно, ще платиш висока цена. От този респект по-голям няма. Азиатецът няма да открадне, защото знае, че в другия живот ще му бъде откраднато. Няма да те излъже, защото не иска да бъде лъган, няма да те нарани, защото не иска да бъде нараняван. Това е тяхната същност. Това е Будизмът.

Всяка една религия в началото си минава през своята агресивна фаза, докато прозре, че силата е в несъпротивлението. Будизмът е на 5000 г., Християнството на 2000, а Мюсюлманството на 1500. Те казват „Всички реки се вливат в Океана“. Пътят на своята избираш сам. Остави се и бъди спокоен. За теб има генерален план и каквото и да правиш, ти ще стигнеш до Океана. До своята финална точка. Ако нещо не се получва, то има защо да е така. Нещо се опитва да те спре. Бъди спокоен и не се ядосвай. Това научих аз – несъпротивлението.Това ми даде Азия!

Най – големия успех в живота ти е?

Няколко са нещата, които смятам, че осъзнах и то доста отдавна и това е моят най-голям успех. Премахнала съм от живота си злобата, завистта, злонамереността, които похабяват, състаряват, изтощават и амортизират душата и тялото. Това, което е мое, никой не може да ми го вземе. Единстеното, което мога да променям,  е себе си. Не се равнявай или сравнявай с никого. По-скоро бих казала – живей и мисли така, че да заслужиш щастлив живот.

А най-голямото разочарование?

Пак е в мен… прекалената ми търпеливост. Давам голяма толеранс от време на неща и хора и то не защото не искам да се конфронтирам, а защото ми се иска нещата сами да се случват. Трябвало е по-често, по-бързо и по-рязко да вадя самурайския меч! (смее се)

Прошката е?

Знаех, че ще ме питаш това и вчера си мислех как да го обясня с прости думи, така че да бъда разбрана правилно.

Аз съм против прошката.

 

 

И аз имах усещането, че така ще ми отговориш… и този въпрос не си спомням да съм го задавала друг път.

Според мен прошката има смисъл, ако води до резултат или промяна на този, който я иска. Но обикновено този, който иска прошката, иска да прехвърли тежестта от греха си върху този, който я дава. „Ти ми прости, значи вече съм освободен.” Само че той не може да бъде освободен, той вече е съгрешил – не към мен, а към цялата Вселена. Не е нужно да се прощава, но трябва да се игнорира. Трябва да обичаш себе си! На себе си да  простиш, че си  позволил да бъдеш манипулиран, лъган, обиждан и т.н. Наистина смятам, че не е нужно да се прощава. А да се игнорира, защото това е по-трудно. Понякога казваш прощавам, но наистина ли си простил?! Ако продължаваш да мислиш за това, значи не си. Ако още водиш диалози наум с този човек и това те измъчва… , дали си простил?

Какво се е случило, та имаш такова отношение към прошката?

Нищо не се е случило, но имам доста наблюдения.

Искал ли ти е някой някога прошка?

Да, искали са ми прошка, но това е било много, много рядко. И то е така, защото никога не съм допускала нещата да стигнат до там. Някой да се усеща така, че да трябва да ми иска прошка. Но когато са ми искали прошка и съм давала шанс за реабилитация, това по-скоро е било състрадание, което позволява на другия да поеме в правилна посока. Това е само за негово добро. Шанс, с който да компенсира лошото. Иначе в другия живот много ще страда. Вярвам в това, че „прощавам ти” не е достатъчно, трябва да има и действие и това от моя страна е състраданието. Прошката е двустранен процес. Ако някой иска прошка, трябва да е готов да даде всичко от себе си, за да я получи. Ако не е готов, няма да има промяна. Така разбирам аз прошката.

А ти искала ли си прошка от някого?

Малко нескромно ще прозвучи, но не, не съм и то е пак, защото не съм допускала да се стига до там, че да ми се налага да искам. И сега нямам от кого да искам прошка.

Какво е твоето пожелание за Коледа?

Да пожелаеш на Коледа тези тривиални неща, които сега ще ни засипят, ми прилича като на тежко болен да дадеш обезболяващи лекарства, но болестта остава. Това, което аз бих пожелала на връх Коледа е едно Златно правило – „Никога не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб.” Ако искаш да си щастлив, не можеш да правиш другите нещастни. Животът е голямо огледало. Бумеранг, който превръща всяка наша мисъл в действие към нас самите. Ако искаш да имаш, трябва да даваш. Иначе влизаме в една лодка с много камъни и за да не потънем, трябва да се освободим. Ако искаш да не бъдеш нараняван, не наранявай! Ако искаш да ти се помогне в критичен момент, помисли на колко хора, без да ги познаваш, помогна? Ако всеки прави това и спазва Златното правило, светът ще бъде прекрасен.

Това е превенцията на човешкия организъм. Това ще оздрави и човечеството като цяло. И децата си трябва да научим на това. Хиляди пожелания не правят нищо, ако си егоистична, дребнава, лутаща се душа.

В какво вярваш?

Вярвам, че добрите хора излъчват сигнали, които се долавят от другите и ги събират. Че стават все по-уверени в това. Че няма сила, която да им навреди, ако сa чисти в мислите си и в действията си. Вярвам, че много скоро всичко ще си дойде на мястото. Че не можеш да си щастлив, ако не си достигнал до самосъзнанието,  че твоите действия и мисли го определят.

Диди, минала си през доста трудни моменти, за да можеш да кажеш, че си силен човек. Водила си доста разговори, за да знаеш тежестта на всяка една дума и нейните последствия. Изглеждаш като човек, който има и може да има всичко. Какво искаш да ти се случи оттук насетне?

Искам хората, с които ме среща живота, да знаят, че всеки един унищожен негатив по нашия съвместен път освобождава енергия и ние ставаме още по силни. Нещо като при шотландските бойци….