Траяна Вукадинова: „Мерките за спасяване на бизнеса у нас биха били смислени, ако имаха контекст около тях.“

Да даваш заеми на хора, които в момента са в неплатена отпуска е озадачаващо


Траяна Вукадинова е управляващ съдружник в NeoCollect. Tя притежава повече от 15 години опит в областта на финансите, оперативното управление и развитието на бизнес процесите в сферата на колектинга.

Работила е в Програмата за микрофинансиране на CRS / USAID. Там се е занимавала с продажби и теренно събиране на просрочени вземания, изграждане и развитие на клонова мрежа. Оперативно управление, подбор на персонал, развиване и оптимизации на процеси и дейности. Разработване и провеждане на вътрешни тренинги и обучения в областта на управлението на риска и събирането на вземания.

Като Директор отдел Събиране на вземания в ПрофиКредит България създава колекторската мрежа в страната. Всички съпътстващи процеси и дейности, осигуряващи и подпомагащи функционирането й и обезпечаващи ефективното й управление също.

Г-жа Вукадинова е убедена, че компетентността и процесите са решаващите фактори за реализиране на бизнес целите. Нейната способност да вижда голямата картина, проблемите и организационните бариери и дава експертизата да разработва комплексни решения, анализи и да прогнозира ситуации.

 

Чухме се с нея, за да ни разкаже, какво е нейното мнение за т. нар. мерки за спасяване на икономиката на България от последиците от пандемията на коронавируса.

 

Здравейте, нека започнем с това, какви мерки взе българската държава, за да помогне на бизнеса?

Прегледах и анализирах четири основни. Нека започнем с първата – „Подкрепа за микро и малки за преодоляване на икономическите последствия от пандемията“. Тя е за фирми, които имат спад на средномесечния си оборот с над 20% спрямо 2019 г. По дефиниция тя е насочена към два вида фирми- малки (такива които с до 50 човека персонал) и микро предприятия (до 10 човека заети).

На  първо четене, мярката изглежда добре. Като обаче се вникне по-надълбоко, първата озадачаваща подробност е изискването за минимален годишен оборот от 30 000 лв. за миналата година. Т.е. за да можеш да кандидатстваш като микропредприятие, оборотът ти трябва да не е бил по-малък от тази сума.

 

Къде е проблемът с това?

В тази мярка попадат всякакви самонаети хора, еднолични търговци и други, които най-често работят сами. Представете си шивачка, такава която прави корекции на дрехи, човек който ремонтира, а не продава бяла техника и т.н.

 

Повечето от тези хора правят по-малки обороти на година. За тях месечен оборот от 2500 лв. на месец (30000 разделено на 12) е значителна сума. Това всъщност са най-уязвимите хора. В момента, в който спрат дейност, рядко имат спестявания, на които да разчитат. Оничайно не могат да се справят с форсмажорни обстоятелства. При определянето на долна граница за годишен оборот те априори изпадат от обхвата на тази мярка.

По разумно би било, ако помощта беше процент от миналогодишния оборот. Защото ако едно шивашко ателие печели 1500 лв. месечно, а наемът му е 300 лв., то помощ на стойност 1800 лв (10% от годишния оборот)  би му решила доста проблеми. Ако, разбира се, целта е да се подкрепи микро бизнеса  и тази шивачка да не иде на борсата, след като фалира.

 

Нека минем на следващата мярка – 60:40?

60:40 сякаш е нещо, което наистина работи във варианта след корекциите. Не знам, дали знаете, но в началото осигуровките по тази мярка, трябваше да са изцяло за сметка на работодателя, а в момента в България осигурителната тежест е немалка.

При тези условия, много хора пресметнаха, колко всъщност трябваше да плати работодателя. Така в началото мярката излизаше 23% / 77%. Ето защо при обявяването и срещу нея имаше сериозна съпротива, което крайна сметка предизвика преработването и.

В момента тя е 60:40 като осигуровките, дължими от работодателя, са за сметка на държавата, т.е. подпомагането е реално (значително повече от първоначалните 23% от размера на възнаграждението) и има шанс наистина да доведе до запазване на работни места.

 

За тази мярка обаче се чу нещо странно, че от нея се възползват бизнеси като футболни клубове, имаше и дори едно казино?

Това е странно, да. Тя е и с най-достъпна и прозрачна информация. На сайта на НОИ се публикуват отчети, кои фирми конкретно са се възползвали от нея и какви средства са получили.

Когато обаче, човек отвори тези таблици в тях има озадачаващи одобрени компании. Например Центъра за градска мобилност в София. По никакъв начин не подценявам затрудненията, които те имат – намаляване на приходите им заради по-малкото пътуващи хора и т.н. Обаче с мярка, която е с ограничен финансов ресурс и е предвидена за спасяване на бизнеси, да се финансира общинска компания е меко казано странно. Не за друго, но общината има много други собствени механизми, чрез които може да подпомогне собствените си търговски дружества.

Хазартът също е интересен за подпомагане, но доколко той се води закъсал бизнес? Там са и  Електроразпределение „Златни пясъци“ – те определено може би също имат затруднения, но как те са свързани с ограниченията наложени март и април – не е ясно.

Въпросът е къде се слага фокуса – и къде точно се насочва този, все пак ограничен, ресурс. В критериите за кандидатстване трябваше изрично да е посочено кои отрасли ще подпомага тя.

Не смятам, че проблемът с одобрените компании е в самите компании – те имат право да кандидатстват и да бъдат одобрени, щом отговарят на критериите за допустимост. Същественият въпрос е защо критериите за допустимост са такива, че подобни компании имат право да ползват тези средства.

 

Нека минем на следващата – безлихвените кредити, какво ще кажете за тях?

Условието човек да се възползва от нея е, да е в неплатен отпуск. Тук попадат и самоосигуряващите се, които трябва да докажат поне 20% намаляване на доходите за тримесечие, спрямо същия период на 2019 г. За хората с трудови договори – условието е да са били на такива поне 6 месеца преди да излязат в неплатения отпуск.

Според мен това е мярката, която най-малко сработва. Гледах данни – колко кредити са отпуснати досега и те не са никак много.

В нея има две неща, които не зависят от работника.

Първото е – да са му платени осигурителните вноски. Ако си на трудов договор, това е ангажимент на работодателя и ако той те прати в неплатен отпуск, т.е. бизнесът му среща сериозни затруднения, има голяма вероятност тези осигуровки може да са начислени, но да не са платени. Тогава се ограничава достъпа на служителя в неплатена отпуска до кредити, по причини, върху които той няма никакъв контрол.

Второто е условието, хората да се върнат на същата работа след приключване на неплатения отпуск. Това също не зависи от работника / служителя, защото най-малкото това работно място може вече да не съществува.

Ако я погледнем комплексно – да даваш заеми на хора, които в момента са в неплатена отпуска отново е озадачаващо. Все едно кораб да се блъсне в скалите, да няма никаква информация какво следва – потъване, ремонт, други кораби в близост – и ти дадеш спасителни пояси на хората, но да им кажеш – ползвайте ги, но след 3 часа трябва да ми ги върнете?! А ако на хората те са им необходими след четвъртия час – какво се случва?

Ако тези кредити станат лоши, после ще важат ли правилата на банките за събиране на лоши вземания? Начинът по който ще се съберат тези пари не е упоменат никъде, а вероятността те да станат лоши кредити е много голяма.

 

Стигнахме до четвъртата мярка – творчески стипендии за хора в областта на културата. Какво ще кажете за нея?

Те са в размер на 720 лв. за период от 3 месеца, като едно от условията е да не си кандидатствал за безлихвен кредит, т.е. трябва да избереш едно от двете. В същото време почти напълно липсва достъпна и прозрачна информация за критериите, по които се одобряват кандидатствалите. Също не е ясно, как се определена сумата и какво се очаква да покрие тя за периода от 3 месеца?

 

Какво е цялостното ви усещане за мерките?

Всички те биха били много смислени, ако имаше някакъв контекст около тях, т.е. какво очакваме да се случи в бъдеще. Струва ми се, че на този етап реално работеща реално е само 60:40.

Ясно е, че това е ситуация с много голяма степен на непредсказуемост, като информацията както за вируса, така и за разпространението му се променя непрекъснато.  Липсата на яснота, обаче, за това в кои моменти, какво ще се случва, прави всичките тези мерки много трудно приложими.

И в случая нямам предвид обвързване на събития с дати, а наличие на процес – при увеличаване на броя заразени на 100 000 човека население до ниво Х, следва мярка У, например.  Нито една от наложените мерки за справяне с пандемията не беше обоснована рационално – в изказванията на политиците и хората от НОЩ преобладаваха емоциите. Липсата на фокус на мерките както върху конкретни икономически сектори, така и върху видовете бизнеси създава усещане за работа на парче.

 

Имате ли наблюдения, къде сме ние по отношение на мерките за подпомагане на икономиката в целия ЕС?

Имам информация за Германия. Там например има конкретни планове по провинции, какво и кога ще се случва, като има събития с дати от септември и за всяко от тях има конкретни критерии, т.е. има доста яснота за бъдещето, макар и в ситуация на обща неопределеност.

Наличието на план създава усещането, че ситуацията е под контрол и че ти като човек си в състояние да взимаш решения за себе си, отчитайки поне наличните фактори.

В България нито една от мерките не беше рационално обоснована – защо е в този размер, към кого е насочена и по какви причини, какви са краткосрочните и средносрочните цели на съответната мярка, защо се смята, че тези цели ще бъдат постигнати, какви са условията, на които трябва да отговарят подпомаганите, защо са такива и как кореспондират с целите на мярката т.н. Липсата на отговори на тези въпроси носи на хората усещането за липса на контрол. Когато няма такъв, е много трудно да взимаш решения за собственото си бъдеще. Например взимането на кредит, който ще трябва да изплащаш в следващите 4-5 години е сериозно решение, за което ти трябва някаква относителна сигурност.

Повечето мерки се правят сякаш сме в предизборна кампания – този който не си е поискал, той не е получил. Това носи усещането за работа на парче – без ясен цялостен план. Публично се говори, че всъщност производствата не са засегнати сериозно, т.е. икономиката не е чак толкова пострадала. По данни на НСИ, обаче, към средата на 2019 г. 63% от работещото население в България работи в сферата на услугите, т.е. щетата върху икономиката е значителна, защото именно услугите са най-силно засегнати. . .

 

Нещо да добавите за финал?

Има цялостна неяснота как, ще се възстанови икономиката от тази криза. 60:40, например, стабилизира работни места за период до 6 месеца, но какво ще се случи следи това?

Подаръкът, който се направи в момента на ресторантьорите, ако доведе до по-голяма събираемост ще е чудесно, но ако не доведе? Тогава ще трябва да се компенсират пропуснатите приходи от тези 11% по-малко ДДС. Което означава или по-високи данъци някъде другаде или намалени публични разходи, което би означавало по-малко и по-некачествени публични услуги, което също не носи оптимистична представа за бъдещето.

И все пак факт е, че този хаос може и да стимулира хората сами да търсят начини да се справят с кризата, което все пак не е никак лошо и може да даде резултати.