В необятния свят на архитектурата

С Мирон Мутиаба, Филипе Фуше и Даниел Босиа


Интервюта: Лина Георгиева и Изабел Сокол-Оксман

Преди няколко седмици се състоя една изключително интересна конференция, организирана от ЕТЕМ, която носеше гръмкого заглавие „Rising Beyond“ ( Издигайки се отвъд). Намерихме заглавието на Международната конференция за фасаден инженеринг за изключително подходящо, тъй като сградите, които видяхме и лекциите, които чухме, наистина са нещо отвъд представите ни. Имахме късмета и да се срещнем с няколко от ключовите презентатори на конференцията. Първият от тях е Мирон Мутияба, който е главен проектант в Zaha Hadid Architects и представи невероятният хотел Morpheus, след това си поговорихме с лъчезарния Филипе Фуше – Директор в SAOTA Architecture & Design, който направо ни разтопи сърцата и накрая с Даниел Босиа от Thornton Tomasetti – още една впечатляваща фигура с интересни идеи. Ето какво си поговорихме с тези интересни архитекти, всеки от които възприема света на архитектурата по различен начин. 🙂

 

Мирон Мутиаба: Morpheus е най-значимият проект, по който съм работил

Какво ви накара да приемете поканата да дойдете на тази конференция?

Мисля, че имаме взаимни интереси. Много често за нашите проекти търсим интерактивни решения за фасадите, за това тази конференция е една естествена възможност да представим работата си на другите колеги и да видим какво правят те в момента в света на фасадите.

За пръв път ли сте в България?

Да, наистина за първи път!

Какви са най-интересните скорошни проекти, по които работите?

Мисля, че в момента имаме почти 80 действащи проекта във всички региони по света а на скоро открихме две доста значителни сгради в Китай. Но освен това, в момента по проекти от всякакви мащаби и размери. Имаме сгради в строителен процес, а и други проекти в ранни етапи, с по-малки или по-големи планове за в бъдещето.

Кажете ни малко за параметричния дизайн и как го използвате в проектите си.

Аз използвам параметричния дизайн от около 15 години, така че в някакъв момент ни е бил нужен измежду много други методи в много различни проекти. Не разчитаме само на една методика, просто е подходящ за решаване на определени проблеми или предизвикателства, за да доставим по-ефикасни или по-разнообразни резултати. Може би най-значителната му употреба е илюстрирана от нашият 40-етажен хотел в град Макау “Morpheus”, при който разработихме параметрични системи за проектирането и рационализиране на изключително сложна фасада и свободно оформен екзоскелет. Но в другите проекти е внедрен като един елемент в комплект от други средства.

Как измислихте името на кулата Morpheus?

Това е много интересна история, защото Morpheus е хотел и името на комплекса, където се намира е City of Dreams (Градът на сънищата). Морфей е древногръцкият бог на съня и сънищата. Но освен това, самата сграда се “морфира”, демек се преобразява. Така че самото име идва от името на бога на сънищата, но ретроспективно мисля, че е доста подходящо име за сграда, която буквално е морфираща.

Имате ли най-любим проект или сграда?

Определено най-значителният проект, над който съм работил е Morpheus, но има и други, примерно кулата Jockey Innovation в Хонг Конг, която е вече завършена и Signature Towers в Дубай, които предстои да влезе в строителство. Това са проектите, които са най-близко до сърцето ми.

 

Филипе Фуше: С всеки мой проект винаги се опитвам да връщам нещо на природата

Как решихте да приемете поканата и да дойдете в България на тази конференция за архитектурата на фасадите?

Бях поканен от Highline, които също работят заедно с ЕТЕМ, а и никога не съм бил в България, така че винаги съм любопитен да посетя нови места. Обичам да пътувам и вече бях в Европа по други проекти. Помислих си, че би било добра идея и благоприятна възможност да посетя конференцията, да покажа малко от работата си и да се запозная с някои интересни българи!

В презентацията си споменахте много различни проекти, по които работите в момента, но кой за вас е най-вълнуващ от тях?

Когато ме питат този въпрос винаги си представям, че следващият проект е най-вълнуващият! Ние сме изключително развълнувани от един проект за една жилищна сграда, която ще приключим следващата година на езерото Люцерн. След това имаме няколко знаменити клиенти, за които изграждаме къщи през тази година, а това също е наистина вълнуващо. Обаче си мисля, че ако трябва да спомена един единствен обект, по който работим в момента, то това е временен пазар в Кейптаун, Южна Африка. Той се намира срещу главния театър и ще съществува само 10 години, но е много интересен от обществена гледна точка и ще направи промяна в нашия град. Ще има съчетания между кухня, местни дизайнери и озеленяване, всичко на едно място. Пазарът е временен, защото парцелът е държавна собственост, но клиентът ни има специално разрешение да използва терена за 10 години. Така че това е особена, но благоприятна възможност за мен.

Какъв е главният елемент, на който се концентрирате, когато подхождате към енергийна устойчивост или да кажем екологична архитектура в Африка – споменахте Южна Африка и Нигерия в презентацията Ви.

Мисля, че винаги се съобразяваме с най-основните принципи за енергийна устойчивост. Често нямаме достъп до повечето от най-модерните системи. Опитваме се да правим сгради, които използват по-малко енергия. Посоката на една сграда, сянката, напречната вентилация например са много важни. Използваме всички пасивни практики, защото обикновено никога нямаме достъп до по-сложни системи. Това е първият принцип. Вторият принцип е да ползваме местни материали, които местните майстори познават и са свикнали да работят с тях. И накрая се опитваме да ползваме материали, които имат по-малко енергия, така че да минимизираме въглеродния отпечатък още от началото.

Но изграждането е, все още, трудно нещо, защото заместваме природата с нещо изградено. Нещо, което казвам в презентациите си и което се надявам да е ясно е, че с всички наши проекти се опитваме винаги да връщаме нещо на природата. Ако загубим 100 или 500 квадратни метра естествена земя, искаме някак си да ги върнем някъде в проекта. Ако можем да даваме възможност на екосистемите да се ангажират в нашите проекти, се надяваме планетата да се възползва от това. Мисля, че това също води до по-здравословни сгради. Подходът ни към осветление е особен в това, че се опитваме да създаваме достатъчна светлина, за да не трябва да включваме лампите. Работим на места, където обикновено има много слънчева светлина и ние правим всичко възможно, за да се възползваме от нея. Но на други места, както при настоящия ни проект в Женева, трябва да се възползваме от всяка възможност да внесем светлината отвън. Тази постройка има четири подземни етажа, но естествената светлина се усеща все едно е на открито. Това се постига чрез много щателно моделиране и изчисляване и се опитвам да гарантирам, че всяко пространство получава оптимално количество светлина.

Мисля, че краткият отговор на един много сложен въпрос е, че ползваме първите принципи на първо място. Не можем да разчитаме на машините, нито на механизми, които се отварят и затварят, защото могат да се повредят и няма резервни части, нито кой да ги поправи… Трудно е. Затова, разчитаме на много основни системи. Разбира се, за климатичните системи работим много съдружено с отлични инженери, които да ни помагат да изберем правилните системи, които ползват най-малко естествени ресурси и най-малко енергия. Опитваме се по най-добрия начин да мислим за тези неща.

След като архитектурният свят винаги се е възползвал от най-модерните компютърни технологии, според вас има ли техники, които се смятат за “стара школа” или просто са забравени и вече не се употребяват?

Ние прекарваме невероятно много време в създаването на скици на ръка. Като говорим за техники от старата школа, първата, която ми идва на ум е създаването на физически модели, за да се разберат нещата. Но трябва да призная, че в нашия офис предпочитаме да правим модели на 3D и да влизаме във виртуалната реалност и така да обикаляме пространството. В нашите принципи и стойности ние сме определено от старата школа, но използваме много авангардни технологии, за да формираме нашите решения. Ние обичаме идеята, че може да критикуваме начина на работата си и да я променяме често — понякога през цялото време, докато сме сигурни, че е правилното решение. А според мен това може да се направи само с виртуално моделиране, при което може да се влиза в контекста на модела. Примерно, ако трябваше да моделираме това пространство (Евент центъра на Paradise Mall, София – бел.ред.), щяхме да направим макети на сградите и планините на фона, как влиза светлината през тези прозорци сутрин, защото всяко едно от тези неща влияе на това дали сградата трябва да се закрие или трябва да се отвори. Винаги има баланс и ако успеем с баланса, така може да спестим енергия.

Също има принцип, че добрият дизайн е по своята същност устойчив. Лошо проектирани сгради винаги се разрушават след няколко години, докато хубавият дизайн издържа много повече заради начина, по който взаимодейства с околната среда. Обикновено, ако проектът е силен и се свързва правилно с пряката среда, клиентът ще има по-малка вероятност да го разруши и да изгради нов. Това вече е принцип на устойчивост и мисля, че по целия свят трябва да гледаме да строим по-малко, но когато строим, трябва да строим правилно. Това е част от философията, по която работим.

Може ли да обясните какво означава “вернакуларен” дизайн?

Вернакуларен дизайн се отнася към разбирането на местните строителни и архитектурни методи. Това, което правим ние всичките архитекти: взимаме тънкия външен ръб на планетата и го трансформираме —доста агресивно— за да си правим подслон. Очевидно на различни места и при различни климати по света, хората използват различни материали, за да превръщат тази малка част от земята в подслон. С течение на времето хората са започнали да свързват определени неща в определен регион и понеже работим в 60 страни, 120 града, имаме фантастичната възможност да опитаме и да разберем как хората създават архитектура на местно ниво. Нашето предизвикателство и забавление е да видим неща, които понякога не са толкова очевидни за местните хора.

От друга страна, имаме наистина страхотни международни архитекти работещи в Кейптаун, които понякога виждат нещо, което ме кара да се замисля и да си кажа: „Уау! Аз минавам покрай това нещо всеки ден и никога не ме вдъхновяваше, пропуснах нещо гениално. Това е фантастично.“

Така че много често това помага, че сме отвън и влизаме. Очите ни са най-важният инструмент, с тях непрекъснато поглъщаме информация. Опитваме се да разберем какво точно прави нещата отличителни. След това се опитваме да го променим, или да го използваме по нов начин, или да го използваме по същия начин, но може би по начин, за който не е мислено преди. Сградата трябва да бъде вкоренена на мястото си, не само по отношение на климата, но и по отношение на културата. Независимо каква е сградата и как се представя. От културна гледна точка намираме, че е еднакво предизвикателна и интересна, защото хората са различни. Затова винаги имам желание да виждам нови места и да се уча за нови култури, защото ако можем да разбираме как живеят и работят клиентите ни, можем да сме съпричастни и да работим в тази рамка.

Радостта, която често имаме от нашите проекти е, че винаги е толкова различно. Никога не е същото и приоритетите на хората са различни.

Имате ли едно най-любимо място, на което никога не ви омръзва да се връщате?

Освен Кейптаун, който ми е най-любимият град! Зависи много често от хората, с които работим. Аз съм имал късмет да работя на местно ниво заедно с фантастични архитекти из цяла Европа. Много ми харесва Южна Франция, където имаме около 6 проекта, които се изпълняват в момента. После имам стари приятели в Швейцария, Женева и особено в Цюрих, където се чувствам у дома си всеки път, когато се връщам. Моят регион е в Европа, но работя и в Западна Африка, в Индия и в Южна Африка. Ако питате партньорите ми биха казали, че обичат Лос Анджелис или Ню Йорк, защото работят в тези региони. От перспективата на фирмата, винаги ще получавате различен отговор, зависи кои хора питате. Това също е предизвикателство в нашата фирма: как да запазим нашата “ДНК”, нашият дизайнерски език. Как да се уверим, че сградите отговарят на мястото, но едновременно с това са сходни с нашия етос и начин на мислене. Това се превръща в доста интересно предизвикателство понеже сме петима партньори, така че трябва да прекарваме много време заедно, да разглеждаме проектите един на друг, да се ангажираме и да критикуваме проектите на другите, така че всички да се учим и да растем. В нашето студио имаме няколко механизма, за да се справим с това. Правим неформални джем сесии, правим сеанси за дизайн всеки петък и го представяме на целия офис. Всички тези неща помагат за по-доброто разбиране на нещата. Една от най-големите ни цели, ако мога така да кажа, е да започваме проекта с нулево его, за да се опитаме наистина да разберем преди да пристъпим към заключенията. Тази философия доста добре ни е послужила през годините в работата с местните архитекти, защото понякога имема ситуация, в която работим с човек, който познава местото много по-добре от нас и нашата отговорност е да разберем това, а не да насилваме нещата. Много разбиране, учене, даване и взимане —  това е цялото забавление.

 

 

Даниел Босиа: Като строителен инженер моята цел е да изисквам ефикасност в структурите

Какво ви накара да дойдете в България за тази конференция?

Tова е международна конференция, много от архитектите, които се представят тук днес са ми добри приятели и сътрудници. Работили сме заедно с Thomas Heatherwick, с Grimshaws и със Zaha Hadid.

Какви са най-интересните нови проекти, по които работите в момента?

Понастоящем работя в сътрудничество с Bjarke Engels и Heatherwick Studio за централата на Google. Този проект вече се изгражда няколко години и визията му е бъдещето на работното място, как да вграждаме технологии, интелигентни системи, ефикасност и икономичност в новата идея за работно пространство. Също става дума за съчетанието между инженерна ефикасност и архитектурно изразяване. Това е само част от линия проекти, които се концентрират върху работното място. Работих за централата на Bloomberg в Лондон, която пък изследва как в днешно време работата се съчетава с други аспекти от живота като отдих, социален живот, взаимодействието между хората и контекста на града. В момента работя и по проекти, които имат същата идеология, но различна инфраструктура, включително проект за летище Хийтроу. Начинът, по който пътуваме ще се промени през следващите години — трябва да се промени, защото ще продължаваме да пътуваме, но едновременно с това трябва да го правим без да имаме отрицателно въздействие върху околната среда. Във всички наши проекти се опитваме да намалим вложената енергия. Като строителен инженер това е моята цел, да изискваме ефикасност в структурите и да използваме материали, които са възобновяеми като дървения материал.

Бихте ли казал, че енергийната устойчивост е неизбежно средство за изграждане на бъдещето в проектирането и архитектурата?

Разбира се. Устойчивостта е станала нещо модерно, но в основния й смисъл просто означава, че създаваме проекти, които не са само за момента, но са и за бъдещето. Наблюдаваме въздействието върху бъдещето, в социалния смисъл и в смисъла за околната среда.

Искаме да ви питаме и за датския павилион на изложбата в Шангхай през 2010 г. ( възел-образна велосипедна рампа ). От какво е вдъхновен този дизайн? 

Датският павилион наистина беше начин за изразяване и целта му беше да показва датската традиция на колоезденето като начин за предвижване из градовете. Според мен е много поучително, че в големите градове виждаме все повече програми за хората, които карат колеле. Не само е добър и ефикасен начин за предвижване, а и помага на градските центрове да се отърват от задръстванията и замърсяването. Аз лично се предвижвам из Лондон на колело, въпреки, че вали дъжд ! Това също така беше символичен проект с вечна велоалея, която да показва, че хората могат да се наслаждават и да опознават архитектурата докато спортуват, дали на колело или пеша. И от инженерна гледна точка това също е добър пример на един от важните за нас архитектурни принципи – да използваме инженерна интелигентност като част от архитектурното изразяване. Ако погледнете фасадата на този проект, то това е структурна фасада с отвори, които са по-големи там, където натоварването е по-малко, докато в местата където натоварването е по-голямо, фасадата става по-солидна. Това е модел и структура, които са оформени от поведението и функцията на сградата. Тези отвори също позволяват естествена вентилация, така че павилионът да не се нуждае от климатизация през топлото шанхайско лято. Така че има многопластов подход към ефективността и функционалността му . Също така, мисля, че е доста красива сграда! Когато сградите са хубави и приятни, както и ефикасни, тогава може да кажем, че сме постигнали целта си.

research symptoms