Регионален търговски мениджър на ВЕЛУКС България за София и Югозападна България

Владимир Владимиров: Импровизациите не помагат, когато става дума за покриви

Ние ме можем да намерим смисъл в живота, без източника на живота


Интервю: Ани ДАМЯНОВА

Този разговор ми е дежа-вю за втори път. Преди не знаех как да го тълкувам, пък и го бях забравила…. и сега не знам, но го виждам по – ясно. От 10 години 1към1 е онлайн издание и аз, и моите колеги работим от вкъщи  (до този момент 1към1 беше печатно издание) Поводът за нашето „изнасяне“ от офиса беше кризата 2009 – 2010 г. Правехме между 128 и  164 страници на брой, но изведнъж рязко и категорично фирмите отрязаха разход „Реклама“ и ние продължихме в друг формат  – онлайн. Така оцеляхме и сме много  по -добре от преди. Но за всяка истинска промяна е нужен истински катарзис!

Сега виждам същото за  2/3 от фирмите, които минават в режим Хоум офис. Причините са други, но посоката пак е промяна на начина на живот, необходими са други нива на мислене, бързо адаптиране към средата, промяна на бизнес модела. И тогава, и сега знаех, че всичко се случва, не за да ни извади от зоната ни на комфорт, но да ни ВЪРНЕ там. Докато си говорех с Владо това дежа-вю се появи пак, но по ясно – Ние говорим, седнали на един син диван и покривът ни е прозрачен. Сега обаче, вървеше и глас зад кадър😊) „Не ви е нужен храм, за да се молите!“

Познавам Владо не от десет години, а по -малко, но съм усещала неговия ведър дух, отношението му към работата, нагласата към всичко, което се случва. Излъчва спокойствие и някак устойчиво му се доверяваш. Познанията му с сферата на човешките отношения, така добре се вписват в работата му като търговец, но и за това има причина! Владо е от Добрич, сега живее със семейството си в Банкя и има всичко, което му е необходимо.

Ето, към това „необходимо“ се ВРЪЩАМЕ сега.

 

Владо от кога си във VELUX и как се случи твоето появяване там? Имаше ли я фирмата във България?

Всичко стана по един много интересен начин. Аз съм Магистър биолог по образование –  Хидробиология и опазване на водите. Работил съм по специалността си в Софийска вода в лабораторията за питейна вода. После в БАН  в лаборатория по Екология и след това в Данон.  Близо 5 години бях Мениджър качество фабрика. Много харесвах работата си и колектива, но имаше неприемливи обстоятелства, които нямаше изглед да се променят и започнах да си мисля за смяна на работата. Да, вече имаше VELUX  България и аз познавах един човек, който беше най-старшия във фирмата. Той беше първия от служителите в България. Много енергичен, приятен мъж. Децата ни бяха заедно в детската градина и без никакви ангажименти каза „Ей, колко е хубаво да има свеж човек като теб, а на нас, може да ни трябва човек за Маркетинг.“ Аз, естествено, приех нещата не много сериозно, но когато се отвори такава позиция, той се обади.

Но ти сменяш не просто фирмата, а бранша?

Да, но той беше много уверен, че ще се справя, макар и да нямам такова образование. Говорихме с моята съпруга, тя също ме подкрепи.

Коя година става това?

Лятото на 2006. Съгласих се да опитам и помолих Стефан, (така се казваше този човек) да не ми прави той интервюто за работа. Стефан ми обясни, че идват представители на фирмата от Дания и те ще направят интервюто. Това ме успокои, че ще има някой с независим поглед. Подадох си документите, дойде представител за Централна и Източна Европа, интервюто беше по-общо. След два дни мина и второто интервю с отговорника по Маркетинг за Централна и Източна Европа. Този път имаше повече детайли и понеже дамата нямаше какво да ме пита по отношение на строителната индустрия, ме попита „Как ще ме убедиш да си купя кисело мляко Данон. Аз никога не си купувам тази марка?“ Бях доволен. Вече плувах в свои води.:)

Назначиха ме на работа и две години по-късно от нея разбрах, че оттогава насам тя си купува мляко Данон. Така аз станах маркетинг координатор във VELUX. Беше доста предизвикателно, защото трябваше да пиша статии за специализирани издания, за архитекти, за инвеститори. Да създавам рекламни материали за крайните клиенти, нещо в което аз нямах опит. Три години останах на тази позиция. След това бях Регионален мениджър, а по-късно Координатор на търговците. После, обаче,  имаше размествания и трябваше да съвместявам Маркетинг дейности с Търговската част, което продължи няколко години. Но Търговската дейност определено е  моето нещо. Сега, ако трябва да се върна във фабрика или да избера работа на бюро, ще кажа „Не, благодаря!“

Спомняш ли си първия си клиент?

Да. Първият ми сблъсък беше още докато бях Маркетинг координатор. Имахме щанд на Стройко. По това време Стройко беше голямо изложение. Провеждаше се в НДК. Случи се така, че всички, с които трябваше да сме заедно, изведнъж ги нямаше. Останах сам на щанда и разговарях с клиенти като говорех от личен опит. Малко предистория: Преди Стефан да ми предложи да работя при тях, аз бях негов клиент и сложих покривни прозорци на мансардния етаж, на който живеех тогава. Но трябваше да убедя моите тъща и тъст, че ще сложим покривни прозорци и нищо лошо няма да се случи. 😊

Имахме две преходни стаи и светлина директно не влизаше, бяха доста тъмни. След като сложихме покривните прозорци, всичко тотално се промени. Ние се влюбихме в ефекта, в това, в което те преобразиха етажа.

Този личен опит много ми помогна. Така, че бяха поредица от клиенти, с които работихме, чрез личния ми опит. Имаше и въпроси, на които не можех да отговоря.

А сега има ли такива въпроси?

Винаги има въпроси, защото продуктът се усложнява. Като механика, може би – не. Той, обаче, вече не е просто механичен продукт, а е доста софтуерен. Много от продуктите ни са направени за Умни Къщи, имат връзка с интернет, с телефон. Има казуси, които излизат и цял технически отдел в Дания работи за усъвършенстване на продукта. Така, че има и на кого да се обадим, ако изникне въпрос, на който не можем да отговорим. Няма човек, който да се похвали, че всичко знае.

Какво стана по-натам?

Много ми допадна модела на работа, изцяло противоположен на този, който аз познавах. Много изчистен, опростен. Плоска структура.

Какво имаш пред вид?

Няма много нива, особено в малка търговска компания като нашата в България. Всеки си знае конкретните отговорности и права. Лесно се работи, оперативно, не се губи време да се чакат разрешителни от други нива. Другото, което много ми допадна е точността. Не предполагах, че скандинавците държат толкова много на точността в частност датските компании.

Веднъж бях „съучастник“ в едно такова закъснение на една от  срещите ни в Дания. Моят шеф се заговори нещо с познати,  приятели и ние закъсняхме с 2-3 минути. Когато влязохме, шефа на Зоната беше започнал да презентира, а залата беше пълна. Наложи се да оберем, аз лично,  срама на всички погледи, защото влязохме от страната на презентиращия. Това беше последното ми закъснение. Разбира се, както бяха точни при започване, така бяха точни и за приключване на срещата, което много ме впечатли. При нас, знаеш, срещите започват 15 -20 минути по-късно и завършват, когато завършват 😊)) Това нe пасва на манталитета на всеки човек, но на мен ми харесва. Екипът, структурата на работа, продуктът определено, оперативността на вземане на решения.

Как се избират хората,  които работят във VELUX ?

Всъщност изборът го прави нашият управител, но има един профил, който се търси и който би паснал на компанията. Ние сме малък екип и не можем да си позволим да има хора, с които да не можем да работим. Много често, ако нещата не вървят с определен човек, то целия отдел е проблемен. Много е важно да може да работи в екип, да е отговорен, да има отношение към работния процес, английският език също е важна част.

 

А кое е най-важното качество на добрия търговец или изобщо какво трябва да може търговеца?

Много са нещата, които трябва човек да умее и да използва в определена ситуация. Да умее добре да слуша, да чуе и казаното, и недоизказаното. Да подбира правилно въпросите към клиента, за да разбере желанието, нуждата и да бъде адекватен в предложението си. Да познава много добре продукта. Но това е важно не само за търговеца, а и за всеки, който дава консултации. Ние не боравим с пари. Основната ни работа е предимно консултантска – техническа, продуктова, за някакво решение. Въображението също е важно качество. То помага да се визуализира крайния резултат. Това идва и с опита, разбира се, но консултантът трябва да знае какво е възможно да стане в едно помещение или сграда.

А задължително ли е образованието да е техническо?

Мисля, че не, защото ние не продаваме продукт на супер високо технологично ниво, което да изисква специфично образование. Нашият продукт има специфика и изисквания, но те се учат в процеса на работа. Инженерното образование не е задължително в търговията с покривни прозорци. Но и импровизациите не помагат, когато става дума за покриви.

 

 

Иска ми се да  направим сравнение с кризата от 2009 г. и тази корона криза сега? Как работите? Покривният прозорец е висок клас прозорец, може би не е по джоба на всеки?

През 2009 г. имаше колапс и стагнация в целия строителен бранш, в автомобилостроенето и продажбата на нови автомобили също имаше спад. От момента на създаването на компанията в България през 2000 г. до сега нашия продукт става все по-достъпен, спрямо покупателната способност на българина. Преди е гледан почти като недостъпна екзотика. В момента, сравнено със средната работна заплата в големите градове, е много по-достъпен, отколкото когато и да било. Ако един човек  направи внимателна калкулация на ремонт или преустройство на подпокривен етаж, разбира че това е, може би,  най-бюджетното решение.

Ще дадеш ли повече детайли в тази калкулация?:)

Да. Това е така, защото ние почти не променяме цените, но в строителната индустрия цените се променят. Променят се и цените за труд, а нашия продукт е доста добре  създаден за вграждане и не е толкова труден за монтиране. Много по лесно е да осветиш подпокривния етаж с наши прозорци, от колкото всяко друго решение. Нашата основна работа е да успеем да покажем това на клиента и да го убедим с цифри, с факти и примери, за да се види, че ние не продаваме недостъпна екзотика, а сме най-бюджетното решение, което е и хубаво, и сигурно, и доста гъвкаво.

Даже напоследък въпросът не е дали да има покривни прозорци, а техния брой, размер, клас и т.н.

Вярвам, че и тази година ще продължава да се вдига покупателната способност на хората и нашия прозорец ще е възприеман, както от средния европеец. За него избора на покривния прозорец не е решението на живота му и този избор би променил цената на къщата му. Той се е превърнал в необходимост, която прави живота по-добър, по -лесен и знае, че следващите 25-30 години няма да мисли за това.

В крайна сметка отрази ли се пандемията на оборотите от март до сега?

На регионално ниво определено имаше разлики, защото София и големите градове останаха по-стабилни както и преди. Намаляването на други места се компенсира от строителството в София и мога да кажа, че ние нямаме спад. И доколкото ми е известно в Централна и Източна Европа е подобно положението. Забавянето с доставките не  беше голямо, защото ние имаме големи количества на склад. Даже есента и зимата забавянето бе заради  Производството, което не очакваше толкова големи поръчки. Говоря за цялата група VELUX.

А кога е създадена фирмата в Дания?

През 1941 г датският инженер Вилум Кам Расмусен получава задание от архитекти за трансформиране на подпокривното пространство в едно училище в класни стаи и това става първия проект на VELUX. VELUX е фамилна фирма, която принадлежи на семейство и фондации, не е акционерно дружество. В момента CEO на компанията е англичанин, не е датчанин.

Къде се случват по-големите ви продажби? Логично ли е да са в по-малките  градове с повече еднофамилни или двуфамилни къщи?

За съжаление заради географското урбанистично преразпределение на населението, теоретично би било добре да са там, но реално, в по-малките градове вече има построени къщи. В тях се обитават една или две стаи, а са на три етажа, няма търсене на жилищна площ.

В София, освен тези квартали със социалистическа архитектура и много панелни блокове,  вече има и много, много нови – реализирани, строящи се, които поради това, че земята в София и големите градове е скъпа, се използва всеки квадратен сантиметър. Има място за скосяване, има място да се вземе от разгънатата площ и там влизаме ние с решения и за плоски покриви. Те много добре осветяват вътрешни помещения на последния етаж, които иначе, биха били тъмни. Така, че отговорът е – във и около големите градове.

В последните месеци, се наблюдава тенденция на строителство на комплекси от къщи. Може би хората се страхуват от ново затваряне и оставане в апартаментите си за по-дълго време. Желанието им е да имат къща и малък двор.

Да,  изминалата година определено ще окаже влияние в тази посока, защото оставането в апартаментите трае вече доста време. Плосък или скатен покрив?

По-защитен е скатния покрив, но това вече е въпрос на възприятие. Някой харесват плоския, други харесват скатния . Скатният покрив е по-устойчив във времето, защото водата си намира път. Плоските покриви излизат много скъпи във времето. За  индустриални и офис сгради, където има климатици и много съоръжения – да, но за жилищни сгради е много важно да се предвиди и стопанисването после. Докато скатният покрив веднъж направен, експлоатационните му характеристики са много по-устойчиви. Снегът и водата се отвеждат много по-бързо и реално той овехтява по-бавно. Разбито в 50 годишен период, ние сме правили такъв анализ, излиза двойно по-евтино от изработка и поддръжка на плосък покрив.

 

 

Чувстваш ли се щастлив с тази промяна, която се е случила преди 14 години? Това ли беше по-доброто решение?

Да, определено! За мен няма значение дали е понеделник, сряда или петък. Не съм усетил онова тягостно чувство от приключването на уикенда и отиването на работа в понеделник или да чакам с нетърпение петък😊 Това е работата, която ми доставя  удоволствие, без да искам да правя добро впечатление на когото и да било.

Има ли приятелства в бизнеса?

Има, да. Ако не се загуби човешкото, е възможно.

Лесно ли се губи човешкото в бизнеса?

Зависи, кой какви приоритети си поставя. Ако човек е изградил връзките си само на взаимна полза, приемаш го като бизнес партньор. Това се усеща. Няма нужда да му се сърдиш или да го обвиняваш. Аз имам приятели в бизнеса и мога да кажа, че са страхотни хора. Не правим най-големия бизнес, но когато отида при тях, усещам, че съм сред приятели. Не може обаче да се запази приятелство, ако са лоши бизнес отношенията. Двете неща са свързани. Ако нямате бизнес отношения, може да сте приятели, но ако имате конфронтация в бизнес отношенията, няма как да сте приятели.

Обичаш ли да четеш?

Обичам художествена литература, но много чета и Библията. Чета книги, които са ориентирани към душата на човека, човешките отношения, създаването на добро, през призмата на божественото начало.

Защо четеш Библията? Какво търсиш там?

Защото вярвам в Бога. А това, което търсех, съм го намерил. В Библията има всички отговори. Аз съм евангелски вярващ и зная, че тя може да ни даде всички начини как да общуваме помежду си, как да имаме мир с Бога и мир със себе си. Слушам Робърт Морис и други американски проповедници  с прекрасни послания и това ме обогатява във всичките ми сфери на живот. Ние ме можем да намерим смисъл в живота, без източника на живота. Каквото и да постигнем в този свят, то остава тук.

Имаш ли някаква молитва или утвърждение, което си казваш всеки ден или в трудни моменти?

Молитвата е разговор с Бога, нещо от сърцето. Нямам нищо против требниците или молитвениците, които се дават на хората, защото им помагат. Според мен е необходимо ясно и категорично да се насърчава човек да има връзка с Бога. Не клише, не рамка, а това, което ти е на сърцето. И аз вярвам, че Бог ни отговаря чрез обстоятелства, чрез хора, чрез усещане, чрез мир да направиш нещо или липса на мир да го направиш.  Със съпругата ми всяка сутрин започваме деня с кратка молитва според деня и пак така го завършваме.

Много е хубаво това, което сподели, Владо! Благодаря ти! Винаги съм си мислела, че хората на бизнеса са по -далеч от вярата и не толкова обърнати към Бог и душата. Сравнявайки ги с хората на изкуството, съм ги приемала като по- практични и доста мнителни в това отношение. Но на този, който наистина вярва в Бог, не му трябват доказателства. Забелязвам обаче, че хората, който имат тази нагласа да очакват помощ от Бог, те я получават и тяхното чудо се случва. Първо, че става по-лесно и второ, че е за дълго време.

Аз не възприемам себе си като човек на бизнеса. Смятам даже, че човек трябва да е премерено амбициозен. Прекалената амбиция за мен е вредна, в ущърб на неща, които непременно трябва да загърбиш или да потиснеш. Да, трябва да се гонят целите, но аз не мога да си представя кариера или позиция в голяма компания да са най-важното в живота.

А кое е най-важното в живота ти от 1 до 3? 😊))

Бог, Семейство, работа ! (Тук като че ли ръката ми сама написа семейство с главно „С“ и работа с малко“ р“ и, въпреки  че  граматически не е правилно, ще го оставя така, защото е истина).

Елеазар Хараш, който аз напоследък доста слушам, както и Джойс Майер също (препоръчвам ги горещо на всички, които имат нужда от помощ и отговори) казва „Ако Бог е в теб, той ще свърши всичко“. 

Да, вярвам, че човек може да се отдалечи от Бога, Бог от него не. Тази консуматорска нагласа, този материалистичен стремеж …всичко трябва да е много балансирано и премерено.

Как се случва това, Владо?

От нас зависи да се случи. От нас зависи как да обучаваме поколенията. Ние имаме четири деца и ги учим на тази последователност на приоритетите – Бог, Семейство, Работа. Вярвам, че постигаме определен успех с това. Децата ни са покрай нас. Голямата ни дъщеря има семейство и ние имаме зет, който ни е като син:). Големият ми син е студент по фармация. Другата ми дъщеря е единайсети  клас, а малкият Емануил е първи клас.

Какво си пожелаваш за тях?

Никога да не загубват вярата в Бога, защото с нея ще имат добри семейства, ще имат успех в работата, ще имат всичко. Има един стих, който го генерализира. „Не се безпокойте на нищо, защото вашия небесен Отец знае от какво се нуждаете. Първо търсете Неговото царство и Неговата правда, всичко останало ще си се прибави“ Разбира се, че искам да са здрави. Кой родител не иска това за децата си!? Да са достойни граждани за страна си…Хората около тях да се радват, че ги познават! И да ни родят внуци😊

Благодаря, Владо, за мен също е чест, че те познавам!

П.С  Диванът,  на който седяхме с Владо и говорехме сега, беше син.