За киното с любов …

Арх. Антонов, защо се реконструират кината „Арена” в София? Залите не са чак толкова стари.

Да, точно така е, но кино индудстрията е много динамична и за да се привличат повече зрители е необходимо да се използват новите технологии, за които е необходима определена архителтурна среда. С проектите на кино Арена ние се занимаваме от 15 години. През 1999 — 2000 г. започнахме първия проект за кино Арена Запад. По това време нямаше модерни кина. Масовият формат бе 2D и носителят на кино образът беше на 35 мм лента. Тогава за първи път видяхме какви световни стандарти се следват в тази индустрия.

Вие имали ли сте някакви познания или опит в тази посока?

Не, никакви. Това беше голямо предизвикателство за нас. И интернет нямаше навсякъде и по-трудно се намираше информация. Ние изучавахме тази материя в движение. С помощта на възложителите успяхме да намерим подробно описание на няколко стандарта, които те искаха да приложим.

Това са американските стандарти SMPTE и THX. Първият е на асоциацията на инженерите в киноиндустрията, а вторият е създаден от компанията на Джордж Лукас.

Когато той завършва проекта си „Междузвездни войни”, създава THX и се опитва да наложи определени стандарти в киното. Такива зрелищни продукции да бъдат максимално добре приети и изживени от зрителите. Именно този стандарт бе възприет за референция в кино Арена Запад. Само за сравнение ще дам пример, по спомен. В кино Сердика звукът, който се е произвеждал в залата, е бил с мощност от порядъка на 3 киловата, в първите кина Арена тази мощност беше няколко десетки киловата. Това е десетократно повече. Сега при съвременните стандарти, инсталираната звукова мощност в някои зали е над 100 киловата.

Цялото това звуково налягане, което в пикови моменти достига 120 dB, трябва да бъде овладяно. Когато има много кинозали подредени една до друга, не трябва звукът от едната зала да смущава прожекцията в другата. Това беше едното основно предизвикателство – звукоизолацията.

Ние говорим много за енергоефективност, за топлоизолация, за екопроекти, естетика, но по темата за звукоизолацията и звуковия комфорт, почти не се говори. Опитвам се да накарам всичките си клиенти да помислят и върху този въпрос. Според мен той наистина е много важен. Проблемът със звука има два аспекта – как да ограничим разпространението на звука между съседни помещения е единият аспект. Другият е акустичната корекция — когато сме в едно помещение да възприемаме отчетливо всеки отделен звук.

За целта трябва да постигнем подходящо време на реверберация в кинозалите. „Време на реверберация” е времето, за което звукът от някакъв източник затихва в помещението. Тъй като винаги имаме отражение на звука от различни повърхности, част от енергията на звука се отразява. Губи се, връща се по-малка част от него. След това пак се отразява, докато звукът затихне напълно.

Доброто време на реверберация, когато става дума за обществени зали и източникът на звук е достатъчно близо, е 0,4 секунди. Вторият аспект не е толкова труден за овладяване, има достатъчно средства, които архитектите използват. Но първият аспект винаги е малко по-предизвикателен.

В кино Арена Запад използвахме едно класическо, съвсем конвенционално решение за решаването на звукоизолацията. Със стоманобетон се опитахме да постигнем и да получим ефект на „кутия в кутията“. Всяка зала, разгледана сама по себе си, да бъде една кутия, поставена в по-голяма кутия, а между двете да има мека връзка, за да няма предаване на ударен шум от едната в другата. Така се ограничава въздействието на ударния шум и вибрациите, които се предават по конструкцията на сградата. Ударен шум се генерира при силен звук с ниски честоти. Или при директно въздействие от удар върху конструкцията. Например, когато много хора слизат по стълби. Звукът с ниски честоти, под 100 херца има свойството да разтрептява строителните конструкции. Чрез меки връзки се поемат вибрациите между под, стени, таван и основната конструкция.  Така се ограничава разпространението на ударния шум.

Шумът в средния и високочестотен диапазон, над 200-300 херца и нагоре, е по-лесен за спиране. Там архитектите разполагат с множество технически решения. За подовете на кино Арена Запад приложихме детайл, при който между стоманобетонната конструкция и подовата замазка има разделителен слой от минерална вата. Той  ще обира тези вибрации. За стените ползвахме предстенни обшивки, които бяха окачени меко към стоманобетонните стени. В крайна сметка се получи нещо, което бе работещо.

Другият много важен аспект на киното, е образът.

Прилагайки стандартите, за които ви споменах, имаше важни изисквания към ъглите за виждане. Например от най-далечното място в залата, ъгълът, който се заключва към краищата на екрана, да бъде минимум 36 градуса. Идеята е екранът да заема по-голяма част от зрителното поле на хората. По този начин зрителят „влиза“ вътре във филма. В кино Арена, границите на екрана бяха стигнали до 20 м ширина и 8.50 м височина. И за да няма засенчване от предния ред на столовете, трябваше да се осигури определено надвишение на всеки един ред.

В сравнение с по-старите кина, тук  се получиха  едни доста по-стръмни амфитеатри, но това гарантираше, че хората от по-задните редове могат да виждат безпрепятствено целия екран.

Получихме добри за времето си резултати и залите бяха успешно сертифицирани от THX. И когато след две години започнахме проекта за второто кино в Младост, вече знаехме какво целим.

кино Арена Запад

Колко време отне строителството на първото кино Арена?

Четири или пет години. Там имаше и други фактори, който бавеха строежа. Но и в най-добрия случай, нямаше как да е по-малко от две години.

А кога започнахте да работите по проекта за кино Арена Младост и за колко време бе реализиран той?

Мисля, че беше през 2003 г и 2005 г. беше готово всичко. Сградата беше построена за десет месеца. Да кажем, че целия процес отне 24 месеца – проектиране, съгласуване, строителство, въвеждане в експлоатация. В този проект решихме да ползваме всички предимства на съвременни строителни технологии и материали.  Сухи процеси, сглобяеми елементи и конструкции. Искахме всичко да се изготви извън строителната площадка и само да се асемблира на място.

Тогава направих връзка с колеги от фирма „Изовер” и попитах дали имат технология, с която да се направи звукоизолацията на кината. Оказа се, че във Франция те имат такъв продукт, който разработват от десетина години. Бяха направили доста кина с него. Поканиха ни на място да отидем и да го видим и от този момент нататък почти няма кино Арена, което да не е направено с тази система. Тя се казва Technostar.

Това ли кино сега се превърна в IMAX?

Да, Арена Младост. Хубавото е, че самите инвеститори са отворени към иновации и експерименти. Така, че благодарение и на тях успяхме да направим един проект, който външно много прилича на Арена Запад. Всъщност сърцевината е коренно различна. Изцяло метална конструкция. Подове от предварително изготвени панели, които само се редяха на обекта. След това се замонолитваха с допълнителна заливка. Стените също се правеха от предварително изготвени елементи.

Какво точно предствляват тези стени?

В основата на системата Technostar е касета. Тя е  дълбока 80 мм, направена е от стоманена ламарина, огъната по определен начин. В тази касета се разстила минерална вата, след което със самонарезни винтове се захваща към металната конструкция. Цялото това действие се извършва от двама човека. Много бърз процес. За един ден може да се затвори цяла една зала. Директно върху касетите, без допълнителна конструкция, се монтират три пласта гипсокартон и вече имаме завършена стена.

Ползвайки огнеустойчив гипсокартон постигнахме и огнезащита на металните колони.  Те пък са затворени вътре. Всъщност системата ни осигури не само звукоизолация, но и огнезашита. За да се завърши стената Technostar, в кухината между двете касети, на колоните, се монтира един допълнителен слой минерална вата. За да работи правилно системата, много важно е да се осигури мека връзка между касетите и металните колони. В случая ползвахме коркови подложки. Те играят ролята на демпфер, нещо което не предава вибрации. В първото кино казахме, че сме имали масивни конструкции. При него  носещата конструкция на трибуните бе анкерирана към стоманобетоновите стени.

В известна степен това компроментира идеята за „кутия в кутията“ и затова тук искахме да го избегнем. Освен това,  за да гарантираме работата на стените Technostar, в тях не трябваше да има отвори за конструктивни връзки. Трябваше да намерим такова решение, че при затворена зала – стени, таван, под – да могат да се вкарват елементите за самата трибуна на ръка.

Затова направихме трибуните от фини, елегантни, метални профили с дължина до 3 м и с тегло до 100 кг. Отново двама души да могат да ги носят. Те се асемблираха в залата, като стъпваха само на пода и нямаха връзка към стените.

А какво променихте сега?

Отварям една скоба, киното е една индустрия, която генерира много големи обороти в световен мащаб. За да може постоянно да е на гребена на вълната и да привлича зрители, тя се нуждае винаги да бъде с нещо в авангард.

По някакъв начин всички тези нови стандарти трябва да бъдат адаптирани към архитектурната среда. След като вече започна да навлиза 3D технологията,  тя постави и няколко проблема, свързани с размера на екрана. Когато човек си сложи очила с филтър, първо този филтър спира част от светлината, която се възприема от екрана.

Второ, рамките ограничават зрителното поле и всъщност идеята при 3D киното е екранът да става по-голям, по – ярък и по-близо до хората.

Кино Арена Младост

Паралелно с 3D киното, започнаха да се развиват и нови формати за звук , като най-съвременният сега е Dolby Atmos.

При него имаме наистина многоканален звук т.с звукът се записва на множество канали, не само предни, задни и странични. Тук има говорители, които се редят дори по тавана на залата. Всеки отделен говорител може да произвежда различен звук. Това предполага и много по-голяма инсталирана звукова мощност.

Първото кино, което пуснахме с такъв звук бе в МОЛ България. Двете големи зали там са с Dolby Atmos. Наложи се да искаме допълнителна електрическа мощност. Ставаше въпрос за няколко десетки киловата само за звука във всяка една от залите. Та това са едни от новостите, които навлизат последните години в киното.

Идеята за IMAX залата в Арена Младост е на собствениците на Арена. Тя бяха водени именно от всички нови технологии и желанието им да развиват форматите, които предлагат.

Направили са контакт с IMAX, която е канадска компания и от европейската централа идваха техни представители. Те установиха, че залите, които са направени 2003 -2004 г. са доста подходящи. С не много големи намеси могат да бъдат адаптирани към формата на IMAX.

Преди реконструкцията екранът беше висок 8 метра, след реконструкцията стана 12 м. В ширина от 20 м порасна на 23 м и го приближихме с около 5 м по-близо до зрителите. По този начин постигнахме ефекта хората да са вътре във филма.

Наложиха се малки корекции в трибуните, за да могат зрителите дори и от последните редове да виждат целия екран. Подмениха се също всички седалки, настилки, облицовки. Подмени се и звука. IMAX имат собствен стандарт и за звука. Всъщност реконструкцията продължи само два месеца. Една от отличителните характеристики на IMAX е голямата интензивност на светлината, която идва от екрана. Затова от компанията ни посъветваха по стените да няма обекти, които да отразяват светлина и да блясват по време на прожекция. Тяхната препоръка бе стените да са черни. Ние обаче искахме да има някаква естетика и не приехме буквално това предложение.

Свързах се с агенцията, която обслужваше рекламно кината Арена и поисках продукт, който, осветен да е бял, а кагато е тъмно да е черен. Те намериха такъв материал и с него по стените изписахме IMAX с двуметрови букви. Когато зрителите влизат надписът е красивл, бял и свети елегантно. Постепенно светлината се затъмнява и по време на прожекцията светлините изгасват напълно и буквите не се виждат изобщо. Това се превърна в интересен визуален акцент. От IMAX го възприеха много добре.

Наскоро разбрах, че на едно изложение в Барселона, в което те са участвали, в представените кина са използвани и снимки от нашата зала.

Какво предстои в другото кино Арена?

Това, върху което в момента работим, е един процес на реновация и реконструкция на останалите зали в Арена Запад и Арена Младост. Предстои също и други кина в София и страната да бъдат реновирани. Да се доближим до ефекта на големия екран, близостта, звука, впечатляващата картина.

От къде идва финансирането за тези кина?

В момента много производители и доставчици, които са свързани с киноиндустрията, включително и в световен мащаб, опитвайки се да вземат част от пазара използват различни маркетингови похвати. Трендът на обновяване на технологиите е много бърз и динамичен. Много малко кинооператори могат да си позволят да купуват нови и нови неща.  Трудно е да  успеят да изплатят за кратък период от време.

Тези, които продуцират новостите са склонни да ги отдават под наем, като от всеки билет получават отчисления. След това съответният продукт остава за киното. Говорим само за кино оборудване. От тази схема всички са доволни, защото в киното е внедрена най-новата технология. Операторът не ги заплаща веднага, а ги изплаща във времето. Тези, които ги произвеждат пък, имат възможността да ги демонстрират. Така получат по-голям популярност и пазар, но най-вече зрителя печели. Всички се стремят към неговото внимание. По този начин се развива в момента кино индустрията, което е доста интересно.

Какво ще бъде кино Арена в Плаза Уест?

Новото в това кино ще е, че екраните във всички зали ще бъдат от стена до стена, от под до таван.

Не трябва да остава повече от 15-20 см. от екрана до стените, до пода и тавана. Въпросът обаче е как зрителя го вижда в своето зрително поле?

Независимо от големината на екрана и големината на залата хората да получат едно и също зрително възприятие. Това го постигаме като подреждаме хората, така че да виждат екрана достатъчно голям. В по-малките зали, където екрана е по-малък, зрителите са по-близо до него.  По този начин постигаме същия зрителен ъгъл, както и в по-големите. В това кино ще има шест зали. Тъй като проекта на мола не е толкова мащабен, тук предизвикателството е в по-малка площ да съберем повече зрители. Започнахме да експериментираме с варианти, които раздвижваме киното във височина. Повдигаме нивото на залите и „подпъхваме“ кулоара под трибуната. А изходните коридори – под екраните, като по този начин печелим пространство. Върху една и съща наета площ постигаме повече зали с повече на брой места.

В заключение искам да кажа следното: в първите кина говорехме за съотношение на залите ширина към дължина в порядъка на 1 към 1,5 до към 1,6. Сега ширината към дължината е 1 към 1,2 доста по квадратни, за да се получи възприятието на широкия екран. Ако имаме редове по-назад, ги приближаваме максимално близо до екрана.

Скъсили сме също и разстоянието между зрителите и екрана. Освен, че е увеличен е и приближен, изглежда и още по-голям. В този проект ще продължим тенденцията от последните години да ползваме най-съвременни системи за акустична обработка на залите. Те станаха част от стандарта „Кино Арена“. Имам предвид системата Ecophon Wall Panel, която успешно ползвахме за Арена Делукс в Мол България и за реконструкцията на зала IMAX в Арена Младост. Предимствата на тази система пред по-старите решения са значително по-добрата визия и по-добрите акустични характеристики, при много по-бърз монтаж.

След толкова много работа по оборудването в кината и проектирането им, ходите ли на кино?

Да, но предимно на детски филми, защото имам малка дъщеря и тя е много щастлива и доволна.

Силният звук не я ли стряска?

Не, в анимационните филми звукът е по-премерен в сравнение с екшъните. Но когато има кой да я гледа, ходим и само двамата със съпругата ми.