За Пловдив, човешките каузи и житейските уроци…
Обадих се на арх. Николов с молба за интервю, след като Пловдив бе избран за Европейска столица на културата и той с удоволствие прие. Беше ми интересно какво и как се е случвало около подготовката за кандидатстването и какво ще се случва оттук натам. Научих много повече за Пловдив, за него, за работата му. Някой от нещата ще прочетете тук, други ще си останат за мен, но всичко е с огромен положителен заряд. Ето и малко факти:
Завършва Математическата гимназия в Пловдив, след това Висш институт по архитектура и строителство със специалност „Архитектура”. Автор е на множество реализирани проекти в областта на общественото и жилищното строителство, търговията и туризма в Пловдив и страната – Летище Пловдив – Нов пътнически терминал; тенис-комплекс към Стадион Пловдив; Ротари Парк – Пловдив; Сградата на Второ Районно полицейско управление –Пловдив; Църква „Св. Николай” – Район Западен; Сграда на НАП – София; жилищни сгради в София; Пешеходна зона на гр. Асеновград; паметник на цар Иван Асен II в Асеновград; Градска градина – Асеновград; Апартаментни комплекси в Пловдив, Пампорово, Банско, Слънчев бряг.
Три пъти носител на награда „Пловдив“ за архитектура – за 1994 г., за 2002 г. и за 2010 г.
Арх. Николов поводът, по който се срещаме е добрата новина, че в следващите четири години Пловдив е европейска столица на културата. Какво точно означава това за България и за община Пловдив?
Това е признание и за България, и за Пловдив. Това е и възможност ние като град да покажем на света как най-старият жив град в Европа вече над 8000 години успява да живее неподвластен на различните епохи, драматични исторически събития, управленски разбирания. Всеки един исторически момент е оставил осезаем отпечатък. Имаме всичко: тракийско, византийско, римско, гръцко, османско наследство. Мултиетническо население, различни религии, различни обичаи. Тук е Старият град, Римският стадион, най-дългата пешеходна зона в Европейския съюз. Тук са Тепетата, а река Марица разсича града.
Искаме да покажем всичко това на света и инициативата Европейска столица на културата ни дава тази възможност посредством сътрудничество с местни и международни партньори, Пловдив да бъде изведен недвусмислено на европейската карта – видим, разпознаваем, търсен.
Колко време отне подготовката и в какво се състоеше тя?
Инициативата бе стартирана миналият мандат, но основната работа, основната тежест, за да стигнем до заветния избор на Пловдив на 5 септември 2014г., бе извършена през този мандат. Специално бе създадена Фондация „Пловдив 2019”, която се подкрепяше финансово, експертно, технически и във всяко отношение от община Пловдив. Още през 2013 г. със свое решение Общинският съвет Пловдив единодушно гарантира финансов принос за оперативните разходи на стойност 14 278 000 лв. за периода 2014 – 2020 г. Бяха привлечени и експерти в международен план, които чрез своя опит да помогнат на Пловдив в надпреварата. Веднага се сещам за проф. Ханс Дитрих Шмит, който е един от големите специалисти по европейски културни политики. Името му е сред директорите на една от най-успешните Европейски столици на културата – Рур 2010. Но тепърва предстои трудната част – успешно да разгърнем всичко, което сме заложили в концепцията ни „Заедно” .
С какво бяхме по-добри от другите 15 държави или заради какво бяхме избрани?
Безспорно силната концепция „Заедно” спомогна везните да натежат в наша полза. Проектите и проектните идеи, които са застъпени в програмата на Пловдив обхващат над 60 различни по обем проекти от над 40 държави и над 200 национални и международни партньорства, обединени под мотото Заедно. И ние имаме желание да изпълним всичко заложено в нея.
Но всъщност простичката истина се крие в тези няколко букви, образуващите ЗАЕДНО. Всеки един във фондацията „Пловдив 2019”, на различните управленски нива, в различните професионални и творчески гилдии, в социалните групи възприемаха спечелването на титлата Европейска столица като кауза на Пловдив и като своя собствена кауза, ако щете.
Да не забравяме и опитът, който Пловдив има с провеждането на Европейския месец на културата през 1999 г. Да, това е нещо съвсем различно от Европейска столица на културата. Разликите са очевидни дори само във времевия аспект – ще сме културна столица през цялата 2019 т.е. интензитетът е много по-голям. Но спокойно можем да кажем, че титлата от преди 16 години е всъщност една от успешните крачки към събитието през 2019г.
Какво предстои сега?
Както вече казах идеите в програмата на Пловдив обхващат над 60 различни по обем проекти от над 40 държави и над 200 национални и международни партньорства, обединени под мотото Заедно. Артистичната програма на града ни включва проектни инициативи, събития, фестивали, рамкови програми, конференции и социални дейности и е структурирана в четири програмни платформи – СЛИВАНЕ, ТРАНСФОРМИРАНЕ, ВЪЗРАЖДАНЕ, РЕЛАКСИРАНЕ.
СЛИВАНЕ е проектна платформа, която обхваща темите за интеграция на етноси, поколения, територии, различни социални групи и религии. Нашата цел е да сближим общности и поколения, да преодолеем инерцията и изключването, за да създадем по-положителна перспектива и увереност по отношение на града, така че гражданите да развият чувство за място и идентичност, чувство за принадлежност и общност не само на местно ниво, но и с нашите колеги европейци. Проектните клъстери са „Махала”, „Красавицата и Изтока” и „РегионалE”. Тук се предвижда бюджет за самата платформа от 4 050 000 евро и бюджет за инфраструктура: 500 000 евро.
ТРАНСФОРМИРАНЕ означава преосмисляне и „рециклиране” на забравени и изоставени градски пространства, както и промяна в начина на възприемането им. „Трансформиране” е и платформата, която разработва нови подходи в образованието и спрямо младите хора, трансформиране на гледната точка и възможностите за гражданите. Проектни групи тук са: „Градски мечти”, „Образовай (се)”, „Река на въображението”. Бюджет за платформата: 3 550 000 EUR. Бюджет за инфраструктура: 1 100 000 EUR.
ВЪЗРАЖДАНЕ се фокусира върху представянето на нови начини за съхраняване и представяне на миналото и културното наследство в съвременен контекст, като го прави част от ежедневието, а не само туристическа атракция. Платформата „Възраждане” ще опита да мотивира хората да участват в културата, както и да я пренесе близо до тях, защото по този начин ще я интегрира в живота им. Проектните клъстери, свързани с тези идеи, са: „Културата среща хората”, „Машина на времето”, „Изкуство за забравеното бъдеще”. Бюджет за платформата: 3 668 000 EUR. Бюджет за инфраструктура: 3 306 292 EUR.
РЕЛАКСИРАНЕ е посветена на необходимостта от превръщането на Пловдив в град с устойчиво развитие, с осигурен висок индекс на благосъстояние на неговите жители и посетители, със свободно време за забавяне на темпото, за спорт, за посещение на културни мероприятия. Това е начин да покажем как един град на „ръба” на Европа може да се превърне в добър пример чрез намиране на начин на живот и производствени методи в съответствие с визията на „устойчив, интелигентен и приобщаващ” растеж на Европа 2020. Основни проектни клъстери: „Айляшки град”, „EUритмика”, „Раздвижи града”. Бюджет за платформата: 3 450 000 EUR. Бюджет за инфраструктура: 592 028 EUR.
Председател на общински съвет в община Пловдив – къде ви води това всеки ден?
Ежедневието на председателя е изключително динамично и не се изчерпва само с удрянето на звънеца в началото и края на общинската сесия. Казано накратко ежедневието ми лежи на три основи – прием на граждани, организационно-административната дейност в Съвета, представително-политическата заетост. Всеки ден малко или много е микс между трите. Мисля, че успявам да намеря баланса и в трите направления.
Доволен ли сте от службата си?
Оценката не би следвало да я дам аз, а пловдивчани. Но все пак ще си позволя само няколко щрихи в тази посока. Още от първия ден като председател заявих, че искам експертното начало да е водещо над политическото в работата на Общинския съвет. Моето разбиране за експертност се изразява в интензивна работа на постоянните комисии като спомагателен орган на Съвета, а не партийното перчене на трибуната. Аз съм технократ човек и за мен е важно да се върши работа, а не излишно губене на време и изпадане в политическа самозабрава.
Месеци преди края на мандата данните показват, че през този мандат комисиите са заседавали 941 пъти. Че всяко едно предложение се разпределя средно до 5 комисии и по този начин всеки съветник е добре запознат с предложенията, имал е възможност да даде експертното си мнение. Често ваши колеги ми задават въпроса „ Защо сесиите станаха толкова кратки и скучни ?”. Простичкият отговор е – постоянните комисии работят интензивно, консенсусът по всяко едно предложение се постига на този етап и по време на заседание не остава друго освен да се гласува. Да, някои съветници се опитват да трупат дивиденти, изпада се в излишни дебати и в крайна сметка и те гласуват положително.
Едно от постиженията, които не мога да пропусна, е фактът че през този мандат извънредните точки, които влизат директно на сесия, са сведени до 217 в сравнение с предния мандат където са били 563 на брой. Простата сметка показва, че това е подобрение от над 100%. Останало е в съзнанието ми един красноречив пример от сравнителния анализ, който правя. В предния мандат е имало сесия с 36 извънредните предложения, а сега сесията с най-много извънредни точки е била с 6. Разликата е очебийна.
Има ли нещо, което искате да промените?
Ами в същност и с моите скромни усилия са налице промени в работата на общинския съвет през този мандат
– като повече експерт отколкото политик се опитах и мисля че успях да насоча основната дейност на съвета към работа в специализираните постоянни експертни комисии, отколкото в партийното надприказване в зала по време на сесии
– в пъти намаля броя на предложенията, вкарвани от общинската администрация в извънреден порядък, без да са разглеждани от комисиите
– мисля че успях да наложа ако не консенсусен, то поне нормален тон на работа по време на сесии, граничещ със спазване на правилата на доброто възпитание
-сесиите протичат делово и стегнато, почти в дух на експертност
Разбира се има много неща за промяна – самостоятелност на регионите, собственото им финансиране, повишаване на административния капацитет, надпартийно поведение, за които обаче се изисква политически консенсус и законодателни промени.
Проектирали сте две църкви – параклис „Св.св.Кирил и Методий” и „Св. Николай Мирликийски”. Какво е усещането?
Усещането е съвсем различно…функцията, логиката , естетиката, която се търси е абсолютно различна в сравнение с проектирането на друга сграда. Целият екип трябва да се настрои духовно. Храмът „Св. Николай Мирликийски” проектирах по поръчка на ктитора, който ми даде две снимки от църква, която бе видял в Украйна. Идеята за синия купол всъщност идва от там. Проведохме задължителните църковните процедури, минах на съгласуване през Пловдивския митрополит, който направи корекции по проекта. Неговите насоки малко промениха облика на първоначалната идея, но разбира се, в положителна посока. В началото на строежа положихме капсула с послание и кръст, които се слагат точно под олтара, след това започва да се гради църквата. Бих искал да кажа също, че целия екип от архитекти, конструктори и всички специалности работиха без заплащане.
Има ли нещо, което бе запомнящо се по време на проектирането или по време на строителството?
Да, има един интересен момент, когато бяхме заедно с митрополит Николай и трябваше да разглеждаме нещо на височина. Точно в този момент нямаше подемник и трябваше да се катерим по скелето. Митрополитът също искаше да се качи, но единствената подемна техника бе кюбел (това, с което се налива бетона, една огромна фуния). Ние двамата стъпихме на площадката на кюбела и кранът ни вдигна, което със сигурност е било забележителна гледкаJ . Но с Божията помощ стигнахме невредими до покрива. Направи ми впечатление, че той въобще не се поколеба да се качи, което означава, че наистина е отдаден на това, с което се занимава.
Колко време се строи църквата?
Целият процес от проектирането до завършването отне пет години.
Работите ли върху някакъв друг проект в момента? Всъщност остава ли време за проектиране?
Моята професия е архитектура и това е моето основно занимание, независимо от другите дейности, които изпълнявам. Задължително отделям време за проектиране. Освен това съм в благоприятна позиция, тъй като законът ми позволява да имам фирма. Не съм в конфликт на интереси. Разбира се, не мога да участвам в обществени поръчки, но мога да работя с частни инвеститори. Установих, че единственото нещо, което ме успокоява и ми дава глътка въздух е проектирането. В моменти, в които ми е най-тежко или имам сериозни проблеми, за да изчистя ума си, за около час проектирам.
С какво ви се иска да ви помнят?
С много труд и усилия съм градил интересен и активен живот. Бил съм проектант в държавна проектантска организация, главен архитект на район в Пловдив, строителен предприемач, активен участник в процесите, развиващи се в архитектурната гилдия – САБ и КАБ, участвам и печеля архитектурни конкурси, от осем години се занимавам с местна политика. Това не е хвалба, това е една изстрадана постигната реалност с цената на много труд, много усилия и много любов.
Доволен съм от съдбата си, като се изключи загубата на съпругата ми – жесток житейски урок, със смисъла на който вероятно никога няма да се примиря.
Оставил съм след себе си мисля интересни обекти, действия практики…
Но мисля, че ми е рано да се тегли чертата и да се прави окончателна равносметка.
Има ли нещо, което не сте успели да дадете на децата си?
Да, със сигурност не съм им дал достатъчно внимание и отношение, с тези неща се занимаваше майка им. Те сами избраха пътя си. Голямата ми дъщеря завърши в Щатите „Кино и фотография” , а малката Право в Софийския Университет. И двете работят в момента. За да продължа с въпроса, не им дадохме също отношение към архитектурната професия, но най-важното е да са живи и здрави.
Къде обичате да си почивате?
Пътувам много и в България, и в Европа. Човек трябва да релаксира, винаги когато има възможност.
А сега накъде?
Борбата и надпреварата към нови предизвикателства продължава. Предстоят поредни местни избори, традиционния пловдивски есенен архитектурен форум. Надявам се двете ми дъщери да се омъжат!
Както се казваше при социализма и в една телевизионна реклама / която обаче я спряха!/ – най-хубавото предстои !
