Събота сутрин е и вторият презентационен ден на BUILDINGSTYLE 2019 вече започна. И то с пълна зала! Събитието бе открито от Ани, а първи презентатор е Венета Новакова от Асоциация на фасадните инженери.

През деня ще чуем презентациите на ALUPROF S. A., САМСУНГ КЛИМАТИЧНИ СИСТЕМИ, НУРУС и ДЕКОРФЛОР СИИ.

Вечерта ще се забавляваме с Тоши о Кристияна, Веси Бонева и Светлин Къслев.

Първият ден на BUILDINGSTYLE 2019 завърши с типичните за форума смях и шеги, но примесени и с професионализъм. Програмата през деня бе изпълнена с много иновативни и интерактивни презентации и един презентатор – изненада 🙂

Семинарът бе открит от управляващите заедно партньори Дикле Демирджиолу и Пънар Емекджи от турската архитектурна фирма GMWM, които разказаха малко за своята история, най-големите си и значими проекти и новият курорт в Черна Гора – Портонови.

През деня чухме интересна и полезна информация от ХИДРОМАТ, ТЮЛИПС, СЕЛЕНА БЪЛГАРИЯ, SISECAM FLAT GLASS, а ХОНДА по стечения на обстоятелствата се сдобиха с нов презентатор в лицето на Тото, който показа завидни знания и умения.

През втората част на деня бяхме свидетели на много интересни презентации, дори примесени с експерименти. Чухме какво ново се случва около КО ДИЗАЙН, КСЕЛА БЪЛГАРИЯ, ОВЕНТРОП, DOOR MATS и СВХ България.

Големият купон тази вечер е с група СкандаУ и … още изненади 🙂

Броени дни ни делят от началото на BUILDINGSTYLE 2019 и вече можем да се похвалим с готова програма. Както винаги нямаме търпение да се видим, да свършим малко работа и да се позабавляваме заедно. Архитектурно-строителният форум, както и предни години, ще се проведе в последната седмица на ноември, между 28 ноември – 1 декември 2019 г. в гр. Банско, х-л Астера.

И тази година програмата ни е много пъстра, имаме и нови участници, както и специални гост-лектори от турското архитектурно студио GMW MIMARLIK и  Асоциациата по фасаден инженеринг.

Фирмите, които тази година ще ни представят своите презентации и щандове са: ХИДРОМАТ, ТЮЛИПС, СЕЛЕНА БЪЛГАРИЯ, ОВЕНТРОП, КСЕЛА БЪЛГАРИЯ, САМСУНГ КЛИМАТИЧНИ СИСТЕМИ, ETEX GROUP, GTT, ВЕЛУКС, ИКОР ПАРТНЕРС, КО ИНДЪСТРИАЛ, ХОВАЛ, РЕХАУ, ДООР МАТС, НУРУС, GERFLOR, ALUPROF S.A,  КЛИНКЕР БГ, НОВОФЕРМ БАЛКАН EАД, M2 ФЛОРИНГС, SKV ИНЖИНЕРИНГ, БУРГАС ПРО СПОРТ, ВИНАРНА БАЛАР, КСХ-ХАДЖИДИМИТРОВ, УУД СЪЛЮШЪНС, ПАРКЕТЕН СТИЛ, БУЛКЛИМА, МЕДИЯ МАГ, ЕЙС ЛОДЖИСТИКС, BAUZENTRUM, SISECAM FLAT GLASS, CBX БЪЛГАРИЯ АД, ДЕКОРФЛООР СИИ, ХОНДА.

За настроението ни вечерите ще се погрижат бате Пешо, Група СкандаУ, DJ MATI, Тоши и Кристияна, Веси Бонева и Светлин Къслев.

Настаняването започва от 28 ноември. Ето и пълната програма:

В рубриката ни „Клуб 1към1“ следващите дни наши гости са  двама от управляващите партньори на турското архитектурно студио GMWM – Дикле Демирджиолу и Пънар Емекджи, които ще бъдат и наши лектори по време на BULDINGSTYLE 2019. Двете дами ще представят най-новите и най-интересните си проекти и така ще открият форума. Преди да се срещнем официално с тях, решихме все пак да разберем малко повече за тях. 

Какво означава GMWM?
– GMWM е турска архитектурна и интериорна практика, създадена през 2000 г. в Истанбул. Тя е  наследник на британската компания GMW Architects, създадена през 1949 г. в Лондон. GMW са инициалите на основателите –  Gollins, Melvin и Ward – GMW Architects,  а „М“ идва от „MIMARLIK“, което на турски е „Архитектура“. За съжаление GMW Architects вече не работят. Но сме горди, че проддържаме живо името на GMW и то с техния ентусиазъм, така както е бил и преди  70 години.

Как беше създадено студиото? Как се запознахте?
– GMWM е създадено от  Али Озверен, след завършването на новия проект за международен терминал на летище Ататюрк в Истанбул. По това време той е старши партньор на GMW Architects в Лондон. Ние сме близки приятели още от първи курс на университета. Присъединихме се към GMWM като архитекти, а през  през 2011 г . станахме партньори. Сега практиката се води от нас.  Али, нашият основополагащ партньор все още ни оказва пълната си подкрепа във всички аспекти. За нас той винаги е бил пример за подражание, като архитект, като лидер и като партньор.

Работили сте по много международни проекти. Кое беше най-голямото ви предизвикателство?
– Смятаме, че всеки от тях беше предизвикателство за нас. Например, терминалът на летище Внуково беше първия ни международен проект. Там  се сблъскахме с изискванията на SNIP и изискванията към градските архитекти. Терминал 3 в Кайро беше един от най-трудните, защото работехме от два офиса – един в Истанбул с турски архитекти и един в Кайро с египетски архитекти. Две различни култури, работещи за една и съща цел на трети език – английски,  който не е майчини за нито един от тях.  Много недоразумения се случиха между членовете на екипа. Летище Македония в Скопие беше много успешен проект, защото се осъществи бързо с ниски разходи. Той бе завършен за 12 месеца, включително проектиране и строителство. Летището в Кувейт пък беше огромно по отношение на площ и беше първия ни проект, завършен в пълна BIM платформа. Проектите за летище Рим Фиумичино и летище Шипхол са много специални за нас, тъй като предоставихме консултации за планиране на властите и международните дизайнерски екипи. А чисто като жени архитекти, проекти в Саудитска Арабия и Иран бяха предизвикателство за нас. Научихме много от всеки от тях и все още се учим. Винаги сме развълнувани да поемем нови предизвикателства.

По какви текущи проекти работите?
– В момента работим по проект за централно управление на Централната банка, който представлява много висока сграда с площ от около 90 000 кв. м. Ние предоставяме всички наши услуги в BIM, а също така предоставяме услуги за управление на BIM за всички членове на дизайнерския екип. Другият ни настоящ проект е Portonovi в Черна гора, който ще представим подробно в нашата презентация по време на BUILDINGSTYLE.

Били ли сте някога в България?
Дикле: Това е първият ми път и много се вълнувам да дойда.
Пънар: Да, през 2000 г. останах в София за 2-3 дни, спомням си красивата катедрала, моста на любовните и много готин нощен клуб.

Интервю: Лина Георгиева

Срещам се с арх. Вили Комитова в нейния офис, където е заобиколена от рояк работливи пчелички. Арх. Комитова е добре позната като университетски преподавател, човек с ясно изразени принципи, които проличаха и при работата й в позицията на служебен зам.-министър на регионалното развитие. С нея си поговорихме за обществените поръчки, проектирането, както и какво мисли за новите предложения за столицата по време на вече отминалата предизборна кампания.

Арх. Комитова, какво ново се случва около Вас? Как върви работата в офиса?

В този офис работим по много проекти едновременно. В момента правим проекти на жилищни сгради, промишлени сгради и интериори. Всеки от тях е в различна фаза. Някои са все още в идейна фаза, други  са в етап предпроектно проучване, имаме технически проекти, работни  и такива, които вече се изпълняват. Тези групи дейности ни ангажират цялото време. Например, предпроектните проучвания трябва да ги осмислим много добре, докато стъпим на някаква концепция, техническите проекти изискват съвместна  работа  с големи екипи от инженери  и сложна координация между тях. След това влизаме във фазата на съгласувателните процедури с всички държавни институции, където се сблъскваме с множество проблеми и чак след това започва строителството. Всички тези фази вървят паралелно при нас. Винаги сме били така. Непрекъснато се занимаваме с различни дейности – днес ни се обаждат за авторски надзор, утре ни се обаждат за проблеми с одобряващите институции, вдругиден ни се обаждат за детайлите на трети проект. Имаме и извънредни ситуации, когато нещо много бързо трябва да се промени в крачка. Затова сме изградили колектив, който действа много единно. Когато има напрегната ситуация в офиса всички работим в страхотен синхрон.

Звучите много бойни. Случвало ли се е да ви извикат така по спешност за проблеми свързани с обществени поръчки?

През последните години изобщо не участваме в обществени поръчки. Дълбоко не вярваме, че обществените поръчки могат да бъдат направени коректно  за обществото.   Въведена е  практика, срещу която аз много силно възразявам. Т. нар.  инженерингови поръчки се състоят в това, че  една и съща компания  трябва да изготви инвестиционния  проект и  да изпълни строителството. Инженеринговата услуга има огромни  предимства при частни инвестиции с оглед пестене на ресурси, но при обществени поръчки се получава обратен ефект.    Например  за конкретен обект  количеството на изкопните работи  реално може  да е 50 куб.м., но понеже съставителят на съответното количество е заинтересована страна да получи повече средства за строителство, количеството  може да се  напише 5000 куб. м. И това количество  няма кой да го провери. Така може да се коригира цената на обществената поръчка в посока нагоре. Подобна  практика на мен изобщо не ми харесва, защото създава предпоставки за завишени количества на СМР и  скъпо строителство с обществени средства.

У нас  по закон е забранено едно и също лице да бъде и проектант и строител, а в инженеринговите поръчки е разрешено една и съща компания да направи и проектирането и строителството. Дори да приемем, че инженеринговата услуга е законосъобразна, от  гледна точка  на обществения интерес тя е нецелесъобразна и затова трябва да се премахне. Много съм мислила по този въпрос и съм стигнала до категоричен извод.

Какво трябва да се направи, за да се реши този проблем?

Трябва да се промени начинът, по който се обявяват обществените поръчки. Проектиране и строителство трябва да бъдат разделени в отделни обществени поръчки.

Проектантските услуги се заплащат като договорен хонорар, следователно проектантите  в инвестиционното проектиране    нямат интерес нито да завишават, нито да занижават количествата на отделните видове СМР,  и затова се разчита, че тези сметки са направени коректно.  Проектантските дейности следва да завършат с готов инвестиционен проект с количествени сметки за СМР, който да се утвърди от възложителя.

След това трябва да бъдат направени търгове за строителство на базата на едни и същи условия, а именно: утвърден   инвестиционен проект с  количествена сметка за СМР. Тогава всички участници ще  подготвят  офертите за строителство при едни и същи условия,  а получените оферти стават сравними и лесни за оценяване например  по критерии  „срок“ и   „цена“ или други определени от възложителя критерии.

Как може да се осъществи тази промяна най-лесно?Трябва ли да се внася някъде предложение и да се чака решение или…

Не, не е необходимо. Може просто обществените поръчки да се обявяват на два етапа. Първи етап  за проект, където ще участват само проектантските компании и втори и етап строителство, при вече избран и утвърден от възложителя проект, който дава равни условия на всички участници. Особено при инфраструктурните проекти има няколко вида СМР, които  трудно могат да се измерят – изкопи и насипи.  Когато копаем за големи обекти, в терени, които са сложни, измерването става още по-трудно. Затова злоупотребите с количества са напълно възможни, а в редица случаи дори възложителят няма как да разбере за тях.

Строителният надзор няма ли някаква възможност за контрол в такива ситуации?

Надзорните фирми  контролират качеството на строителството, но  не  и  количествата на отделните видове СМР. Ако са написани 5000 куб.м. изкопи на земни маси, надзорната фирма не е в позиция да се произнася по  това количество. Нейната работа е да следи за изпълнението  на проекта,  да създава актовете по строителството, съпътстващите  документи, да контролира  качеството.  Т.е. строителният надзор не може да каже дали количеството на изкопа  е малко или много, то се определя от  проектанта- автор на проекта.   Парадоксът при инженеринговата услуга е, че наапример количеството на изкопа се определя пак от проектанта-автор на проекта, но под шапката на строителната компания-изпълнител, а последната се явява заинтересована страна.

А защо все още се пускат инженерингови обществени поръчки, след като има такава сериозна предпоставка за злоупотреби?

Защото тази практика е по-удобна за възложителите, тъй като имат по-малко ангажименти. Така не е необходимо да се правят по две обществени поръчки за едно и също нещо.  Когато направят една поръчка за инженеринг, те си спестяват работата по обработката на две процедури и се занимават само с една. Но това удобство крие много подводни камъни.

От закона не е забранено да се обявяват поръчки  отделно за проектиране отделно за строителство. Въпрос на воля е това да се прилага. А това е в интерес на всички да се случва по-добре. Аз съм сигурна, че  и възложителите имат интерес  това да се случва по-добре, и гражданите биха искали това да става по-добре, т.е. налице е всеобщ интерес.Не знам защо не се говори така усилено по този въпрос. Разделението в обществените поръчки на проектиране и строителство  ще донесе и други ползи.

За какви ползви говорим още?

Възложителят може  да изготви инвестиционен проект чрез обществена поръчка  за да види колко би струвало строителството, как ще изглежда като бюджет,  да използва проекта като го  залага  в бъдещи програми за изпълнение. Не е задължително веднага да започне да го строи. Възложителят може да „тества“ един такъв проект само през обществена поръчка за проектиране. Разработва се сериозно, превръща се в СМР, превръща се в пари и се вижда например, че реновацията на някой си парк в София ще струва еди колко си милиона и тогава възложителят  може да планира инвестицията. Затова тези поръчки могат да бъдат ползвани дори само с цел планиране.

Вие лично, при проектирането на частни сгради, с какви проблеми се сблъсквате най-често?

Проблеми колкото искаш. Но ето ви един актуален проблем свързан с озеленяването на частни имоти. Всички искаме озеленяване – и ние архитектите, и гражданите, и главните архитекти  и нормите „искат“ озеленяване. В рамките на всеки парцел, имаме определен процент, който трябва да осигурим като озеленяване. Ние се стремим това да бъде направено, да бъде одобрено от главния архитект и при строителството да бъде изпълнено. Но 6 месеца след края на строителството, всички дървета, храсти и тревички изсъхват, защото се прекъсва връзката с проекта. До този момент всичко е изпълнено от проектанти и строители, а след това няма изискване към гражданите с апартаменти в един блок да си поддържат градинката. Тези растения искат поливане, ток, вода и труд. Когато няма регламент, който да ангажира собствениците, градинката след 6 месеца е изсъхнала. Така се движим в един ужасен, омагьосан кръг. Поддръжката трябва да стане задължителен регламент за сгради в режим на етажна собственост, или да отпадне от проектирането като задължителен елемент.  Абсурдно е, хора живеещи на този принцип, да няма как да бъдат задължени да си поддържат покрива, фасадата и двора. Липсата на такъв регламент е голям проблем, тъй като общите части на тези сгради са общо задължение. Трябва да се регламентира законово такова задължение.

Как би могло това да стане?

Може да стане или през данъците на имотите, или по друг начин, но е абсолютно необходимо. Всяака етажна собственост може да има набирателна сметка за средства,  които ще се използват за текущи ремонти: поддръжка на покриви, на общи части, профилактика на инсталации и други дейности, някои от които са текущи, а други задължителни например на всеки 5 години. Средствата могат да бъдат отделяни от данъците на имотите под формата на малък процент ежегодно и да бъдат  използвани само по предназначение.  Днес поддръжката на частната етажна собственост не може да бъде ангажимент на общината и на държавата.

Голям проблем са и междублоковите пространства в старите квартали. Те също са занемарени и приличат по-скоро на кални поляни, отколкото на зелени градинки.

Междублоковите пространства са друг случай, защото те не влизат в парцела на блока и не са собственост на живущите там, а общината отговаря за тях. Така че поддръжката на междублоковите пространства е отговорност на фирмите,  на които общината  е възложила тези дейности.

На миналата предизборна компания чухме много интересни идеи за междублоковите пространства, които да бъдат препроектирани. Вие като специалист, мислите ли, че това е възможно?

Да, възможно е. Може да бъде препроектирано, може да се превърне в прекрасно място и също така може да бъде поддържано. Но това ще е задължение на държавата и на общината и не може да имаме очаквания от собствениците, че те ще се грижат за поддръжката, това не може да става по желание, а трябва да е добре регламентирано. Това би могло да стане чрез допълнителна такса към данъците, която да се заделя само за междублоковите пространства. Друг начин е да се дадат права за ползване на земя на собствениците, живущи най-близо до междублоковото пространство и така те вече като собственици да бъдат задължени да поддържат тези места.  Виждала съм в Швеция т.нар. градско селско стопанство,  при което на гражданите са дадени за ползване  парчета земя около блоковете и те се грижат за нея.

Ние изпитваме затруднения с парцели, които имат ясни граници и собственици, където няма кой да поддържа градинката, а какво да кажем за общински градинки между блоковете. Много малко се говори за това. Сега по кметските избори всички говорят как трябва да стане по-хубав града, но самият механизъм как да се случи, все още не е измислен. Както няма и механизъм, който да задължава хората да си поддържат покрива на определени години.

На какво трябваше да обърнат по-голямо внимание кандидат-кметовете, според Вас?

Според мен трябва да се сформират групи, които да работят върху практическото осъществяване на идеите. Трябва повече работа над механизмите, защото само с идеи няма да стане. В държавите на Запад има задължителен регламент, например, на всеки 5 години да се ремонтира покрива, преправя се фасада, няма искам, няма не искам, задължително. Като влизаш да живееш в блок, трябва да отговаряш за тези неща финансово и морално. Гражданите следва  да подлежат на санкции, ако оставят сградите си неподдържани. Всяка сграда вече има технически паспорт и там е записано на колко време трябва да се осъществява поддръжаката на различни части от тази сграда. Това означава, като дойде момента, всички живущи  са задължени да се съобразят със записаното в паспорта. В момента в техническите паспорти само са написани задълженията и профилактиките на колко години трябва да се правят. Ако тези неща бъдат регламентирани, градът може да грейне. Все още  имаме свободни пространства и могат да се направят с градинки  с дървета. Има  градове по света, където няма къде едно дърво да засадиш. При нас е прекрасно в това отношение, всички живеят на широко, място колкото искаш, само малко повече грижа и поддръжка се изисква, но не само от държавата, а и от гражданите

И все пак има някои квартали, в които хората се оплакват от презастрояване и често като решение на този проблем е споменавано изграждането на чисто нов квартал с инфраструктура към Кремиковци. Какво мислите за този план?

Това е възможност за  София да се разраства на север, тъй като на юг, тя уплътни всичките си територии и е стигнала до  Витоша. На север е софийското поле и има огромни незастроени територии от околовръстния път    до подножието  и южните склонове  на  Стара планина. Това е една възможност  бъдещото разрастване  да се насочи  в тази посока с нови квартали, транспортна инфраструктура и др. Възможно е и  инвеститорският интерес да се насочи натам, тъй като територията има потенциал за по-добра среда за обитаване. В жилищното строителство няма таван, човек може да живее на толкова квадрати, на колко му се иска или може да си позволи. Но освен „квадратни метри“ за живеене, всеки човек търси и по-добро качество в урбанизираната среда, а това включва красиви сгради, наличие на транспортната и социална инфраструктура, развита зелена система,  чист въздух, естетическите качества на средата и други. Хубавото за тези територии, че могат да бъдат планирани цялостно  чрез подробни устройствени планове и изграждани на етапи. А това е гаранция, че видимите „дефекти“ на бурното строителство на парче, на което всички сме свидетели в последните години, сътвори квартали в София, които трябваше да са по-хубави от „Младост“ нвпример, но за съжаление това не се случи.