22 – 25 Ноември са дните, в които СПА Комплекс Старосел се превръща в домакин на традиционната среща на професионалистите в бранша, а събитието е форум BUILDINGSTYLE 2022. Днес ви представяме част от темите, които ще бъдат презентирани пред аудитория от архитекти, проектанти, интериорни дизайнери, строители. Към 230 са потвърдилите до момента участници, а за нас е безкрайно удоволствие да ги посрещнем там.

URBAN Архитектурна естетика в екстериора и интериора с ALUMIL

Решения за ефективно използване на пространството – звукоизолиращи подвижни преградни стени – МЕДИЯ МАГ

Предизвикателства при проектиране и реализация на хотели и системните решения за преодоляването им – SAINT-GОBAIN

Вашият партньор за организиране на събития, популяризиране на обучения и реализиране на иновативни технологии в строителството и архитектурата – BAU ACADEMY

Термо дървесината – новото лице на дървото – ЙАФ БЪЛГАРИЯ

Иновативни решения в строителството със сандвич панели –  ТЕХНОПАНЕЛ

INNOVATION FROM EXPERIENCE – УНИДОМ БЪЛГАРИЯ

Призма светлинни решения – богата история и иновативно настояще! – ПРИЗМА ЛАЙТИНГ

Конформа, Паркетен стил и Булдах – покривни системи са фирмите, които се присъединиха към нас през миналата седмица. Така палитрата от теми се допълва от фасадни облицовки, паркети и покривни системи.

За фирмите, които желаят да се включат във форума като участник с презентация или щанд, могат да се свържат с нас на телефон +359888985555 – Ани Дамянова.

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!

Интервю: Лина Георгиева

Инж. Георги Шопов е управител на Тобо Груп, също така е и председател на Националната асоциация на строителните предприемачи. Поводът да се срещна с инж. Шопов е да ми разкаже малко повече за каузите на Асоциацията, с какво се занимава тя и защо я има. Но понеже инж. Шопов е изключителен събеседник, разговорът ни тръгна и в много други посоки като административните пречки пред строителите, някои обществени въпроси, както и какво представлява криза. Все пак ни остана малко време да си кажем няколко думи и за невероятните хобита на инж. Шопов, както и за личните му каузи и философия. Приятно четене!

(Интервюто бе проведено дни преди да бъде обявено извънредното положение в България и в него не са отразени последвалите събития!)

Инж Шопов, каква е ролята Ви в Асоциация на строителните предприемачи?

Аз съм строителен инженер, собственик съм на Тобо Груп, която е строителна, проектантска и предприемаческа компания, а също така съм председател на управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи. Преди три години, с оглед напрежение в обществото, решихме, че трябва да имаме Асоциация, която да ни представлява и да защитава както нашите, така и обществените интереси. Точно тогава имаше голямо напрежение в Младост, което бе абсолютно излишно и обществено неполезно.Това ни накара да формираме основните ни цели и задачи, както и начините за постигането им.

Какви са тези основни цели и задачи?

Основната ни цел е да променим отношението на обществото към строителното предприемачество, защото в момента обществото е доста несправедливо към него. Ние сме производители, а в съвременния свят всеки производител е много ценен , защото той създава работни места, създава продукт и внася пари в бюджета. Благодарение на тези пари, обществото успява да функционира. Може много да говорим и да сме много умни, но ако няма някой, който да произвежда, то ние ще обеднеем, защото нямаме продукт. Въпреки това отношението е отрицателно.

Всичко се свързва с далавери, а те всъщност се правят по друг начин и в други области. Когато има производство на продукт, работиш с определени критерии. Оценката на пазара за качеството на продукта показва дали си успешен или не. Опитваме се точно тези негативи да променим. Известно е, че всяко едно строителство е свързано с прах, шум , мръсотия, ще се събират повече автомобили на това място, ще има повече хора. Но този град е построен по този начин и правото на първия е отдавна отхвърлено от обществото.

Какво гласи това правило?

Например, някой плажуващ отива на див плаж за първи път и започва да го възприема за своя собственост, а после започва да се дразни като идват и други плажуващи. Аз се занимавам с туризъм и много от планинарите смятат, че планината е само за свръх подготвени хора и се дразнят, че обикновения гражданин има право да отиде на Седемте Рилски езера, на Мусала… А така планината става достъпна за хора с двигателни проеблеми и не е честно подобно отношение.

Политическият модел играе лоша шега също. Политикът казва: „Ти създаваш национален продукт, национално богатство, работни места“, но след това иска да бъде избран пак и ако това води до загуба на избиратели, защото  до един блок законно се строи друг блок, то политикът ще направи всичко възможно този блок да не се строи.

За съжаление, такъв ни е политическият модел. Ние не оценяваме политиците по това, което са направили за икономиката и за това как да живеем по-добре, а по това дали са ни симпатични, защото сме младо демократично общество. Точно това се опитваме да променим. Когато много хора живеят на едно място, то техните отношения трябва да бъдат регламентирани от закон, защото ние сме егоцентрични съществеа. Но ние сме на върха на пирамидата в света, в който живеем с всички плюсове и минуси и отговорности, точно защото сме се организирали да живеем в групи. А за да живеем в група, трябв ада можем да спазваме правилата.

Трябва да има върховенство на закона. В нашата област това е Устройствения план, който казва къде и как може да се строи. На хората от Връждебна не им е приятно, че близо до тях има летище, но градът се нуждае от него. Същото важи и за хората , които живеят до трамваи, но градът трябва да има трамваи.

Всичко има своите плюсове и минуси, но те трябва да са публично ясни. Всеки трябва да знае какво предвижда плана за мястото около жилището, което си купува. Може да предвижда цирк, зоологическа градина, завод. Човекът трябва да е наясно с това и тогава да решава дали да си купи жилище там. За съжаление, обществото го мързи да участва активно при изработването на тези планове и става активно чак когато започва да се реализира договорът. Така политиците са принудени да не позволяват нещо, което е законно и полезно за обществото.

Идеята на Асоциацията е да информира хората, че има полза от това, което се прави. Че то е законно и ако има нещо да се променя, то това са законите и нормите, а не конкретни обекти да се спират и пускат.

Снимка: НАСП

Това е така, наистина са необходими законодателни промени, но един обикновен жител на Младост би се зачудил защо е необходимо да се строи там, където вече е презастроено, а не се разширява града в други посооки. Какво мислите по този въпрос?

Защото планът и градоустройството го позволяват. София е най-неуплътненият град не в Европа, а в света. В София на 1 кв. км живеят 1000 граждани, в Атина са 19 000, а в Париж са 22 000. Но и тези цифри не са необходими. Достатъчно е да влезете в Гугъл и няма да намерите по-неуплътнен и зелен град от София, което е хубаво. Но това разхищение може да си го поволи само социоализмът и сега нашите родители плащат за това с ниските си пенсии. Градът се развива компактно, защото е много скъпо да се прави инфраструктура и да се поддържа. Местата, където се живее на широко с хубава инфструктура налагат много високи данъци. Там живеят много богати хора. Ние не можем да си го позволим и градът трябва да е компактен. Общината не може да си позволи да прави инфраструктура навсякъде преди да уплътни това, което вече е изградено.

Другата причина са транспортните връзки. Съвременната тенденция не е за дисперсния град, който е разделен на спални, делови центрове, администрация и производства. Една трета от времето на гражданина минава в пътуване между работа , детската градина и дома му. Това бе тенденция на социализма. Спалните са големите комплекси като Люлин, Младост, производствата са промишлените зони, а администрацията е в центъра. Идета на компактния град е във всеки квартал да има смесени зони, където да има всичко и човек да избира къде да живее по това дали ще му е удобно и ефективно. Функцията на града е с по-малко усилия да произвеждаме повече продукт и да живеем по-комфортно. Представете си гражданите, които живеят в Младост 1 да бяха излезли на протест да не се прави Младост 2, защото ще има повече коли и шум или ще им скрие гледката към Витоша. Така до никъде не може да се стигне.

Откъде е тръгнало негативното отношение към строителството според Вас? През последните години недоволството в хората се засили значително, обръща се по-голямо внимание. От какво е продиктувано това?

На първо място от политическия модел. В Младост имаше протест от 6 човека, които разполагат със свободно време. Протестът е срещу строителството на законен строеж. Това се използва за кадрова политика, за да бъде махната кметицата. Съответно на хората им бе даден грешен сигнал, че с протест стават нещата. Аз мога да излеза с приятели пред парламента, да пуша цигари два дена и да искам вдигане на цените на апартаментите, за да печеля два пъти повече или да ми се опрости ДДС-то. Ако някой ми даде сигнал, че така става, то аз ще седя два месеца там и ще чакам. ( смее се)

Друга причина е, че ние не успяхме след 89-та година да направим хубава административна база, която да регулира строителството по прост и ясен начин. В стремежа си да защити обществото, общината непрекъснато допълва, променя. ЗУТ е променян 87 пъти. Това нормално ли е? Стремежът е да се защити обществото, но това става все по-неприложимо и по-сложно. Хората го усещат. Не се поддържа и изгражда инфраструктура. Има квартали като Манастирски ливади, където скъпи жилищни сгради са потънали в кални улици и реки, без улично осветление, детски градини и прилежаща инфраструктура.

Гражданите не са запознати с плановете. Къде е законно да се строи, какво може да се строи, как може да се строи. Друг проблем е реституцията, която позволи да се нахвърлят частни ниви в междублоковите пространства и законът позволява те да бъдат застроени, което води до уродливо градоустройствено застрояване и формално прилагане на градоустройствените норми. Общината не намери сили и ресурс да реши този проблем, а той много лесно се решава.

Първо, държавата много лесно може да обезщети тези граждани, на които така безотговорно върна имотите. Второ, може да се направи цялостен план на квартала по член 16, който позволява да си получиш собствеността не в реални граници, а в разумни. Тези имоти могат да се преместят в една част на района, която е по-запусната и да се получи малко кварталче, което не пречи на никой и не нарушава инфраструктурата. Може да се позволи калканно дострояване на съществуващите панелни блокове, а не нови блокове да никнат грозно между тях като гъбки.

Протест в Младост. Снимка: БГНЕС

Не на последно място, това е наследството ни от социализма. На Запад като видят, че нещо се прави, хората се радват, че някой се лишава от личен живот, спокойствие и време , за да го направи. От това производство влизат директни пари в обществото. У нас, по-възрастната част от хората все още гледат на това като на нещо лошо, за което някой от администрацията е взел подкуп, друг далавераджия ще спечели пари, а те са бедни и нещастни. Това е заложеното в нас чисто човешко, че искаме да сме по-добре от другите и когато някой е по-добре от нас, ние се дразним.

И ако обществото позволява на тези хора да пречат, това е лошо за него. Много колеги вече се ориентират към Сърбия, Германия, защото там нещата са по-човешки. От това само ще губи България.Тя е помогнала тези хора да се образоват да натрупат капитал, а сега други държави, където обществото е по-рационално, ще използват този ресурс.

Искате да кажете, че дори строителните предприемачи гледат към други държави вече?

Бизнесът като цяло, не само строителните предприемачи. Бизнесът е длъжен да си намери най-изгодното място за реализиране. Той е като тревичка – търси слънцето къде е и там расте.

Говори се, че идва криза и слуховете се засилват все повече. Какви са Ви впечатленията, задава ли се криза?

Не съм усетил такава тенденция. Търсенето все още е голямо. Съдя по моите обекти и тези на колегите ми. Има обективна необходимост от жилища в София. Това не е автомобил или бижу, всеки има нужда от дом. Не е луксозна стока, това е стока от първа необходимост. Всеки, който има ресурс и може да си позволи, би си купил жилище. Тази тенденция не е само в България, а и в Атина, Букурещ, във всички големи градове. По доклади на ООН се смята, че до 80% от населението на планетата ще живее в големи градове. Това е тенденцията. Дори в някой момент да има спад, после пак ще има подем и търсене.

А откъде идват тези притеснения? Хората усещат, че се задава криза, макар да не е същата като от 2008-2009 г.

Какво означава криза? Това не е криза. Криза е когато се затварят заводи, когато се губят работни места, коаго населението обеднява и няма работа. Това не беше криза, криза беше 97-ма година. Това беше икономически трик, за да могат банките да се освободят от лошите кредити. Фалираха се банки без да се търси отговорност, вложителите да не получат средствата си , защото банките бяха започнали да дават кредити заради политическия модел. Политикът искаше да покаже ръст за кратък период време и е готов на всичко, за да покаже този ръст. Банките започват да дават необезпечени кредити и тези кредити гръмнаха. И за да не се зададе въпроса как са давани необезпечени кредити, сложиха всичко под един знаменател „криза“. В строителството, колегите, които продължиха да строят по време на кризата, в момента са на върха при нас. Аз се уплаших и не строих жилищно строителство, което го отчитам като голяма грешка.

Относно цените, дори тогава не паднаха. В този период продавахме апартаменти с цени от 530 евро кв.м. Изведнъж за няколко месеца цените станаха 1000 евро, но на 1000 евро нямаше сделки. Някой беше решил, че това е тренда на качване на цените, банките правеха оценки, даваха ипотеки за по 1000 евро. Но гражданите нямаха тази покупвателна способност и не купуваха на 1000 евро. Колегите, които продължиха да продават на 530 евро и да качват плавно цените, работеха прекрасно.

В момента не се ли случва нещо подобно на имотния пазар? ( към момента на разговора, преди извънредното положение – бел.ред.)

Не, в момента нямаме такъв ръст на цените. Имаме нормален ръст, който е в рамките на инфлацията между 3 и 7%. Това дори не е качване на цените,а  по-скоро е седене на едно ниво, защото реалната инфлация е 7%. В жилищното строителство има един важен параметър наричан „достъпност“, който се следи от ООН. Този параметър отчита за даден град колко квадратни метра могат да се закупят със средната заплата за района. Това е достъпност на жилищата за града. В момента за София достъпността е 0,8. Това означава, че с една средна заплата можете да закупите 0,8 кв.м. жилищна площ, което е нещо поносимо. Толкова беше и по времето на социализма, когато моите родители са купували.

Ако този параметър се измести нагоре, хората не могат да купуват и ние не можем да продаваме. Това са естествени пазарни механизми. Лошото е, че тръгваме по един западен модел, където всичко става трудно и сложно. Разрешения се вадят с години и ще изпаднем в ситуацията на Западна Европа, където в големите градове над 80% от хората нямат собствено жилище и не могат да си помислят да имат, защото цените са непосилни. Там покупвателната способност е под 0,1.

Ние се поинтересувахме кой ги купува тези жилища – това е спекулативния банков капитал. Купуват ги от нас на тези огромни цени и след това цял живот ги отдават под наем. Това ли е добрия модел? Да създаваш изкуствен дефицит на нещо, от което има нужда обществото. В Турция се строи много, защото на предприемачите им се издават разрешения бързо и всичко става много по-лесно. Всичко е по-подредено и по-евтино. При нас става все по-трудно и сложно, което само оскъпява крайния продукт.

В момента се намираме в ситуация на пандемия, която породи и икономическа криза. Какво е Вашето мнение за ситуацията? Какво да очакваме? (допълнителен въпрос – бел. ред.)

В момента Обществото е изправено пред епидемия , което води до преосмисляне и преструктуриране на цялата му дейност . За щастие строителният бранш е пощаден поради това , че се работи на открито и разстоянието между работещите на строителната площадка е голямо . Разбира се потокът от клиенти желаещи да закупят жилище е намалял , но според нашия анализ от Националната Асоциация на Строителните Предприемачи това не е продиктувано от обективни икономически причини . То е предизвикано от стреса сред хората от новата обстановка и ограничената възможност за огледи и преговори.

Според нас в момента пазарът е на пауза , но веднага след преодоляване на епидемията ще стартира от там , от където е спрял .

Много е важно в тази критична ситуация  всеки да се отнася отговорно и да помага с каквото може . Ние от НАСП публикувахме отворено писмо , с което молим дейността ни да не бъде спирана , защото така ние сме полезни и можем да помогнем в тази ситуация . Като запазваме работни места , внасяме приходи в бюджета и създаваме национален продукт . Отделно от ТОБО ГРУП направихме дарение в размер на 15000 лв . от НАСП направихме дарение в размер на 100000 лв.  за справяне със ситуацията .

Много е важно в тази ситуацията банките също да се отнесат обществено отговорно . Те работят с парите на гражданите и фирмите , а не с техни лични . Това ги заставя да не гледат краткосрочни печалби , а да работят за просперитета на Обществото . Това може да стане като продължат кредитирането под контрола на БНБ . В противен случай сме обречени на страшна икономическа криза . Нещо , което не трябва да позволяваме .

Как Вашата Асоциация може да помогне на строителството?

Ние се занимаваме със законодателни промени, така че те да обслужват и нас и обществото. Някои от текстовете за застрояване и устройство на Столична община са наши. Имаме и няколко наредби на Столична община, които успяхме да свалим, защото бяха неправомерни. В момента участваме в промяна на Закона за устройство на територията. Имаме и няколко инициативи за законови промени във взаимоотношенията ни с ЧЕЗ, Софийска вода и т.н. Опитваме се да работим заедно с общината.

Красимир Шалев, член на УС, Димитър Савов член на УС и Георги Шопов, председател на УС

Какво седи пред Асоциацията сега?

Работим върху електронното строително разрешение, в което сме хвърлили много желание и сили. Идеята е с оглед непрекъснатите забележки и санкции от страна на Европа заради административната тежест и това, че не се дигитализираме, всъщност да го направим в нашата област. Чрез дигитализацията и електронното строително разрешение цялото общество ще усети резултата и ще види, че то работи, а съседни страни като Сърбия вече го използват. Това смятаме да е пилотната стъпка в автоматизирането на администрацията ни.

Какво ви накара да тръгнете по този път и да се захванете с тази професионална област?

Цял живот съм се занимавла с  това. Още като ученик работех по обекти като строителен работник. След това бях помощник майстор, майстор, след това завърших такова образование, дори се занимавах с научна работа. Дълго време бях и проектант, ръководител проект и накрая реших да затворя целия цикъл и да поема всичко. За съжаление по нашите географски ширини, това е единствения начин да дадеш качествен продукт.

Вие изпълнявате поръчки от – до?

Ние намираме терена, правим регулация, правим договор със собствениците, проектираме го, вадим строително разрешение, строим го, продаваме го и го въвеждаме в експлоатация. Не го правим защото е ефективно и изгодно. Това ни коства огромни услия и напрежение. Правим го , защото в нашата все още млада пазарна икономика това е единствения начин да дадеш качествен продукт в срок.

Как ви остава време за почивка?

Въпрос на организация е. Никога не казвам „Аз построих“, винаги казвам „построихме“. Всичко правим с екипа, който сме създали. Ние сме много специалисти, добре сегментирани и това ни позволява освен да сме добри в работата си, а и да ни остава свободно време.

Какво правите през свободното си време?

Имам няколко хобита. Едното е туризъм, което ми помага в борбата със стреса. Участвам в планински маратони на Мальовица, Виа Понтика, Витоша 100, маратона на София. Отделно обичам да се качвам по високи върхове. Първо качих Елбрус, който е първенецът на Европа, както и Килиманджаро. Направихме българска премиера на най-високия вулкан в света Охос дел Саладо, който е близо 7000 м. Това бе голямо предизвикателство и много трудно. Качихме и най-красивия вулкан, който е 6000-ник в Еквадор – Котопакси. Но ми е най-хубаво събота и неделя с приятели по нашите планини – Рила, Пирин, Витоша много често. Много обичам нашите планини. Там се чувствам изключително комфортно.

Снимка: Личен архив

Обичам и колоездене, походи с колела, ветроходство… Като студент се записах на ветроходен курс и се запалих. Оттам карам и уиндсърф. Лятото ходя на къмпинг Градина, където имам каравана и цял ден си ветроходствам с катамаран. Той е надуваем и много лесно го пренасям с колата. Носи ми страхотно удоволствие. Имах период, когато обичах много гмуркане.

Снимка: Личен архив

Какви са ви личните амбиции и мечти?

Стартирах един проект с мои приятели. Човек в един моемент се демотивира, дори да е постигнал нещо с огромни рискове и напрежение, накрая си казва “И какво от това?“, „Какъв е смисълът?“. И така направихме благотворителна организация „ И сега накъде?“, чиято идея е да сме в помощ на деца след 18 години. Държавата се грижи за децата до 18 години, но след това губи грижата за тях и тези деца без контакти и без роднинска и родителска помощ, без занаят, излизат в живота. Те имат само един шанс и той е да станат престъпници. Искаме да помогнем на тези деца.

Първата стъпка е да им финансираме ваденето на шофьорска книжка, което е тест за тяхната сериозност и шанс да се опознаем. И ако след това покажат желание и възможност, сме готови да финансираме образование, ориентиране към работна среда, намиране на работа в наши и приятелски компании. Искаме тези млади хора да имат шанса да станат пълноценни граждани. Най-големият дар е да можеш да помогнеш на други живи същества, всичко останало е преходно и безмислено. Успехът не се мери с парите, които печелиш, а това , което оставяш след себе си.

Рейнир де Граф е холандски архитект, урбанист и писател. Той заема ръководна позиция в  Office for Metropolitan Architecture (OMA), автор е на книгата  „Four Walls and a Roof, The Complex Nature of a Simple Profession“ и е гост-лектор в Кембридж. Миналата седмица той изказа интересна гледна точка, която даде доста предпоставки за започването на дебат около темата за мястото на архитектите в съвременната архитектура. В статия за авторитетното издание Dezeen, де Граф признава, че построената среда има влияние върху всички ни и че не може всички решения да бъдат оставяни в ръцете на архитектите. Това мнение на пръв поглед скандално, крие в себе си доста по-дълбоки размишления както за нашето щастие и здраве, така и за икономическото състояние на хората живеещи по градовете.

„Изградената среда засяга всички нас. Това е отварящата реплика на всяка конференция по архитектура. Елитарна през 70-те години, забравена през 80-те, преоткрита през 90-те, идолизирана през 00-те, архитектурата днес се възприема най-вече като причина за безпокойство, дисциплина, недостатъчно запозната с нейните последици, която трябва да бъде разгледана и контролирана. Минаха дните на великолепната изолация, привилегированите обсъждания сред съмишленици и похвалите един на друг. Архитектурата е приковала погледа на властите и бизнеса в света и има едно нещо, за което те са съгласни: твърде много е заложено, за да се остави архитектурата на архитектите.

Всъщност изградената среда влияе върху всички нас емоционално и икономически. Оценени на 280 трилиона щатски долара, недвижимите имоти представляват най-големия световен клас активи: утрояват световния БВП, струващ два пъти повече от световните запаси от нефт и тридесет пъти повече от златния запас. Сградите (и земята, на която седят) са най-важният стълб на нашата финансова система и както показа най-новата ни глобална криза, неслучаен първоизточник на нейния крах. Но докато сградите обикновено ни правят по-богати, те изглежда не ни правят по-щастливи. Никога емоционалната оценка на изградената ни среда не е имала по-голямо значение. Щастието, благополучието и (психичното) здраве са преобладаващите термини, с които се обсъжда проблема. Тяхната плодотворна употреба е показателна за мащаба на възприемания проблем.

Как може да бъде обяснена тази шизофрения? От една страна, изградената ни среда е източник на огромна финансова възвръщаемост, от друга изглежда, тя е причина за трайни психични страдания. Двете реалности съществуват едновременно и в пълен паралел. Макар че би било очевидно да се очаква подобно несъответствие да предизвика ожесточен дебат между частния сектор (основния бенефициент) и публичния сектор (този, който взима законопроектите), нищо не може да бъде по-далеч от истината. Напротив: колкото по-голямо е несъответствието, толкова по-голям е консенсусът. И публичният, и частният сектор обсъждат изградената среда в сходно позитивистични условия: жизнеспособност, ангажираност на общността, приобщаване … всяка концепция внимателно прескача всяка възможност за идеологически разрив. Някои нерешени случаи са оставени в разгара на обсъждането си: Ванкувър, един от най-обитаемите градове в света, е първият въвел данък за свободни жилища; Портланд (Мейн), най-големият град на един от най-слабо населените щати в Америка, ангажира голяма част от липсващата общност чрез арт проекти; и британският Милтън Кейнс се появи, за да подкрепи идеята за създаване на обществени места (placemaking).

Възникват въпроси относно значението на такива понятия. Какъв извод да си направим след като градовете са най-жизнеспособни, когато не се обитават. Ангажираността на общността процъфтява при липсата на такава и създаването на обществени места най-вече се проявява като пожелателно мислене? „Създаване на здравословна среда“, „ориентиран към човека дизайн“, „потапяща среда“, „интервенции, базирани на щастие“, „състрадателна консултация с общността“, „пространства първо за хората“, „хедонистична устойчивост“… Идиомът се размножава под формата на безкрайни комбинации. Но въпреки непрекъснато нарастващия си обем, речникът на съвременното планиране остава любопитно късоглед и не съдържа терминология, която да обяснява или дори регистрира днешната среща между икономическите печалби и очевидното емоционално напрежение, приписвано на изградената ни среда. Повечето от неговите термини просто се съсредоточават върху последното, без изобщо да поставят под въпрос защо парадоксът съществува на първо място.

Зад аранжировките на уличните мебели, вносната растителност и произведения на изкуството, политическите листовки и брошурите на предприемачите неизменно разкриват копнеж за архитектура от миналото: викторианска Англия, Америка от 18 век, колониална Африка и др. Термини като „базиран на доказателства дизайн“ или „тествани решения“, независимо от аурата им на обективност, недвусмислено показват пристрастие към традицията – не толкова към проблемите за решаване, колкото към популяризирането на политическия ред. Случайно ли е, че кампанията Building Better, Building Beautiful е изобретение на консервативно правителство?

Отричайки всяка възможност за диалектически спор, думи като жизнеспособност, щастие и благополучие се усещат като гигантски почит към очевидното: не критика, а одобрение на изградената ни реалност, скрит начин да се гарантира, че истинските интереси в работата никога не са обсъдени, камо ли докоснати. Всеизвестно е, че един процент от световното население притежава толкова богатство, колкото и най-бедните петдесет процента. И все пак рядко този въпрос се обсъжда във връзка с изградената среда. Основните въпроси за богатството и разпределението на доходите се игнорират рутинно. Случайно ли е, че проучванията, заети със здравето и щастието на града доминират именно когато неравенството в Западния свят (където се провеждат повечето от тях) започва да достига все по-екстремни нива?

Колкото повече се фокусираме върху това какво трябва да направи изградената среда за нас в емоционален план, толкова повече не успяваме да разпознаем какво прави тя в икономически план. Неравенството между хората се увеличава, когато възвръщаемостта на капитала започне да надвишава тези на труда. Надвишаването на средната работна заплата, глобалното поскъпване на недвижимите имоти играе огромна роля в този процес. Да не забравяме, че жизнеспособните или щастливите градове са преди всичко това, защото са богати градове. И все пак, повечето от богатите градове са скъпи градове, междувременно твърде скъпи, за да си позволят хората достоен дом. Да, изградената среда влияе на всички нас!“

Вие на какво мнение сте? В какъв град живеете?

Снимка: ОМА

Текст: Dezeen.com

Интервюта: Лина Георгиева и Изабел Сокол-Оксман

Преди няколко седмици се състоя една изключително интересна конференция, организирана от ЕТЕМ, която носеше гръмкого заглавие „Rising Beyond“ ( Издигайки се отвъд). Намерихме заглавието на Международната конференция за фасаден инженеринг за изключително подходящо, тъй като сградите, които видяхме и лекциите, които чухме, наистина са нещо отвъд представите ни. Имахме късмета и да се срещнем с няколко от ключовите презентатори на конференцията. Първият от тях е Мирон Мутияба, който е главен проектант в Zaha Hadid Architects и представи невероятният хотел Morpheus, след това си поговорихме с лъчезарния Филипе Фуше – Директор в SAOTA Architecture & Design, който направо ни разтопи сърцата и накрая с Даниел Босиа от Thornton Tomasetti – още една впечатляваща фигура с интересни идеи. Ето какво си поговорихме с тези интересни архитекти, всеки от които възприема света на архитектурата по различен начин. 🙂

Мирон Мутиаба: Morpheus е най-значимият проект, по който съм работил

Какво ви накара да приемете поканата да дойдете на тази конференция?

Мисля, че имаме взаимни интереси. Много често за нашите проекти търсим интерактивни решения за фасадите, за това тази конференция е една естествена възможност да представим работата си на другите колеги и да видим какво правят те в момента в света на фасадите.

За пръв път ли сте в България?

Да, наистина за първи път!

Какви са най-интересните скорошни проекти, по които работите?

Мисля, че в момента имаме почти 80 действащи проекта във всички региони по света а на скоро открихме две доста значителни сгради в Китай. Но освен това, в момента по проекти от всякакви мащаби и размери. Имаме сгради в строителен процес, а и други проекти в ранни етапи, с по-малки или по-големи планове за в бъдещето.

Кажете ни малко за параметричния дизайн и как го използвате в проектите си.

Аз използвам параметричния дизайн от около 15 години, така че в някакъв момент ни е бил нужен измежду много други методи в много различни проекти. Не разчитаме само на една методика, просто е подходящ за решаване на определени проблеми или предизвикателства, за да доставим по-ефикасни или по-разнообразни резултати. Може би най-значителната му употреба е илюстрирана от нашият 40-етажен хотел в град Макау “Morpheus”, при който разработихме параметрични системи за проектирането и рационализиране на изключително сложна фасада и свободно оформен екзоскелет. Но в другите проекти е внедрен като един елемент в комплект от други средства.

Как измислихте името на кулата Morpheus?

Това е много интересна история, защото Morpheus е хотел и името на комплекса, където се намира е City of Dreams (Градът на сънищата). Морфей е древногръцкият бог на съня и сънищата. Но освен това, самата сграда се “морфира”, демек се преобразява. Така че самото име идва от името на бога на сънищата, но ретроспективно мисля, че е доста подходящо име за сграда, която буквално е морфираща.

Имате ли най-любим проект или сграда?

Определено най-значителният проект, над който съм работил е Morpheus, но има и други, примерно кулата Jockey Innovation в Хонг Конг, която е вече завършена и Signature Towers в Дубай, които предстои да влезе в строителство. Това са проектите, които са най-близко до сърцето ми.

Филипе Фуше: С всеки мой проект винаги се опитвам да връщам нещо на природата

Как решихте да приемете поканата и да дойдете в България на тази конференция за архитектурата на фасадите?

Бях поканен от Highline, които също работят заедно с ЕТЕМ, а и никога не съм бил в България, така че винаги съм любопитен да посетя нови места. Обичам да пътувам и вече бях в Европа по други проекти. Помислих си, че би било добра идея и благоприятна възможност да посетя конференцията, да покажа малко от работата си и да се запозная с някои интересни българи!

В презентацията си споменахте много различни проекти, по които работите в момента, но кой за вас е най-вълнуващ от тях?

Когато ме питат този въпрос винаги си представям, че следващият проект е най-вълнуващият! Ние сме изключително развълнувани от един проект за една жилищна сграда, която ще приключим следващата година на езерото Люцерн. След това имаме няколко знаменити клиенти, за които изграждаме къщи през тази година, а това също е наистина вълнуващо. Обаче си мисля, че ако трябва да спомена един единствен обект, по който работим в момента, то това е временен пазар в Кейптаун, Южна Африка. Той се намира срещу главния театър и ще съществува само 10 години, но е много интересен от обществена гледна точка и ще направи промяна в нашия град. Ще има съчетания между кухня, местни дизайнери и озеленяване, всичко на едно място. Пазарът е временен, защото парцелът е държавна собственост, но клиентът ни има специално разрешение да използва терена за 10 години. Така че това е особена, но благоприятна възможност за мен.

Какъв е главният елемент, на който се концентрирате, когато подхождате към енергийна устойчивост или да кажем екологична архитектура в Африка – споменахте Южна Африка и Нигерия в презентацията Ви.

Мисля, че винаги се съобразяваме с най-основните принципи за енергийна устойчивост. Често нямаме достъп до повечето от най-модерните системи. Опитваме се да правим сгради, които използват по-малко енергия. Посоката на една сграда, сянката, напречната вентилация например са много важни. Използваме всички пасивни практики, защото обикновено никога нямаме достъп до по-сложни системи. Това е първият принцип. Вторият принцип е да ползваме местни материали, които местните майстори познават и са свикнали да работят с тях. И накрая се опитваме да ползваме материали, които имат по-малко енергия, така че да минимизираме въглеродния отпечатък още от началото.

Но изграждането е, все още, трудно нещо, защото заместваме природата с нещо изградено. Нещо, което казвам в презентациите си и което се надявам да е ясно е, че с всички наши проекти се опитваме винаги да връщаме нещо на природата. Ако загубим 100 или 500 квадратни метра естествена земя, искаме някак си да ги върнем някъде в проекта. Ако можем да даваме възможност на екосистемите да се ангажират в нашите проекти, се надяваме планетата да се възползва от това. Мисля, че това също води до по-здравословни сгради. Подходът ни към осветление е особен в това, че се опитваме да създаваме достатъчна светлина, за да не трябва да включваме лампите. Работим на места, където обикновено има много слънчева светлина и ние правим всичко възможно, за да се възползваме от нея. Но на други места, както при настоящия ни проект в Женева, трябва да се възползваме от всяка възможност да внесем светлината отвън. Тази постройка има четири подземни етажа, но естествената светлина се усеща все едно е на открито. Това се постига чрез много щателно моделиране и изчисляване и се опитвам да гарантирам, че всяко пространство получава оптимално количество светлина.

Мисля, че краткият отговор на един много сложен въпрос е, че ползваме първите принципи на първо място. Не можем да разчитаме на машините, нито на механизми, които се отварят и затварят, защото могат да се повредят и няма резервни части, нито кой да ги поправи… Трудно е. Затова, разчитаме на много основни системи. Разбира се, за климатичните системи работим много съдружено с отлични инженери, които да ни помагат да изберем правилните системи, които ползват най-малко естествени ресурси и най-малко енергия. Опитваме се по най-добрия начин да мислим за тези неща.

След като архитектурният свят винаги се е възползвал от най-модерните компютърни технологии, според вас има ли техники, които се смятат за “стара школа” или просто са забравени и вече не се употребяват?

Ние прекарваме невероятно много време в създаването на скици на ръка. Като говорим за техники от старата школа, първата, която ми идва на ум е създаването на физически модели, за да се разберат нещата. Но трябва да призная, че в нашия офис предпочитаме да правим модели на 3D и да влизаме във виртуалната реалност и така да обикаляме пространството. В нашите принципи и стойности ние сме определено от старата школа, но използваме много авангардни технологии, за да формираме нашите решения. Ние обичаме идеята, че може да критикуваме начина на работата си и да я променяме често — понякога през цялото време, докато сме сигурни, че е правилното решение. А според мен това може да се направи само с виртуално моделиране, при което може да се влиза в контекста на модела. Примерно, ако трябваше да моделираме това пространство (Евент центъра на Paradise Mall, София – бел.ред.), щяхме да направим макети на сградите и планините на фона, как влиза светлината през тези прозорци сутрин, защото всяко едно от тези неща влияе на това дали сградата трябва да се закрие или трябва да се отвори. Винаги има баланс и ако успеем с баланса, така може да спестим енергия.

Също има принцип, че добрият дизайн е по своята същност устойчив. Лошо проектирани сгради винаги се разрушават след няколко години, докато хубавият дизайн издържа много повече заради начина, по който взаимодейства с околната среда. Обикновено, ако проектът е силен и се свързва правилно с пряката среда, клиентът ще има по-малка вероятност да го разруши и да изгради нов. Това вече е принцип на устойчивост и мисля, че по целия свят трябва да гледаме да строим по-малко, но когато строим, трябва да строим правилно. Това е част от философията, по която работим.

Може ли да обясните какво означава “вернакуларен” дизайн?

Вернакуларен дизайн се отнася към разбирането на местните строителни и архитектурни методи. Това, което правим ние всичките архитекти: взимаме тънкия външен ръб на планетата и го трансформираме —доста агресивно— за да си правим подслон. Очевидно на различни места и при различни климати по света, хората използват различни материали, за да превръщат тази малка част от земята в подслон. С течение на времето хората са започнали да свързват определени неща в определен регион и понеже работим в 60 страни, 120 града, имаме фантастичната възможност да опитаме и да разберем как хората създават архитектура на местно ниво. Нашето предизвикателство и забавление е да видим неща, които понякога не са толкова очевидни за местните хора.

От друга страна, имаме наистина страхотни международни архитекти работещи в Кейптаун, които понякога виждат нещо, което ме кара да се замисля и да си кажа: „Уау! Аз минавам покрай това нещо всеки ден и никога не ме вдъхновяваше, пропуснах нещо гениално. Това е фантастично.“

Така че много често това помага, че сме отвън и влизаме. Очите ни са най-важният инструмент, с тях непрекъснато поглъщаме информация. Опитваме се да разберем какво точно прави нещата отличителни. След това се опитваме да го променим, или да го използваме по нов начин, или да го използваме по същия начин, но може би по начин, за който не е мислено преди. Сградата трябва да бъде вкоренена на мястото си, не само по отношение на климата, но и по отношение на културата. Независимо каква е сградата и как се представя. От културна гледна точка намираме, че е еднакво предизвикателна и интересна, защото хората са различни. Затова винаги имам желание да виждам нови места и да се уча за нови култури, защото ако можем да разбираме как живеят и работят клиентите ни, можем да сме съпричастни и да работим в тази рамка.

Радостта, която често имаме от нашите проекти е, че винаги е толкова различно. Никога не е същото и приоритетите на хората са различни.

Имате ли едно най-любимо място, на което никога не ви омръзва да се връщате?

Освен Кейптаун, който ми е най-любимият град! Зависи много често от хората, с които работим. Аз съм имал късмет да работя на местно ниво заедно с фантастични архитекти из цяла Европа. Много ми харесва Южна Франция, където имаме около 6 проекта, които се изпълняват в момента. После имам стари приятели в Швейцария, Женева и особено в Цюрих, където се чувствам у дома си всеки път, когато се връщам. Моят регион е в Европа, но работя и в Западна Африка, в Индия и в Южна Африка. Ако питате партньорите ми биха казали, че обичат Лос Анджелис или Ню Йорк, защото работят в тези региони. От перспективата на фирмата, винаги ще получавате различен отговор, зависи кои хора питате. Това също е предизвикателство в нашата фирма: как да запазим нашата “ДНК”, нашият дизайнерски език. Как да се уверим, че сградите отговарят на мястото, но едновременно с това са сходни с нашия етос и начин на мислене. Това се превръща в доста интересно предизвикателство понеже сме петима партньори, така че трябва да прекарваме много време заедно, да разглеждаме проектите един на друг, да се ангажираме и да критикуваме проектите на другите, така че всички да се учим и да растем. В нашето студио имаме няколко механизма, за да се справим с това. Правим неформални джем сесии, правим сеанси за дизайн всеки петък и го представяме на целия офис. Всички тези неща помагат за по-доброто разбиране на нещата. Една от най-големите ни цели, ако мога така да кажа, е да започваме проекта с нулево его, за да се опитаме наистина да разберем преди да пристъпим към заключенията. Тази философия доста добре ни е послужила през годините в работата с местните архитекти, защото понякога имема ситуация, в която работим с човек, който познава местото много по-добре от нас и нашата отговорност е да разберем това, а не да насилваме нещата. Много разбиране, учене, даване и взимане —  това е цялото забавление.

Даниел Босиа: Като строителен инженер моята цел е да изисквам ефикасност в структурите

Какво ви накара да дойдете в България за тази конференция?

Tова е международна конференция, много от архитектите, които се представят тук днес са ми добри приятели и сътрудници. Работили сме заедно с Thomas Heatherwick, с Grimshaws и със Zaha Hadid.

Какви са най-интересните нови проекти, по които работите в момента?

Понастоящем работя в сътрудничество с Bjarke Engels и Heatherwick Studio за централата на Google. Този проект вече се изгражда няколко години и визията му е бъдещето на работното място, как да вграждаме технологии, интелигентни системи, ефикасност и икономичност в новата идея за работно пространство. Също става дума за съчетанието между инженерна ефикасност и архитектурно изразяване. Това е само част от линия проекти, които се концентрират върху работното място. Работих за централата на Bloomberg в Лондон, която пък изследва как в днешно време работата се съчетава с други аспекти от живота като отдих, социален живот, взаимодействието между хората и контекста на града. В момента работя и по проекти, които имат същата идеология, но различна инфраструктура, включително проект за летище Хийтроу. Начинът, по който пътуваме ще се промени през следващите години — трябва да се промени, защото ще продължаваме да пътуваме, но едновременно с това трябва да го правим без да имаме отрицателно въздействие върху околната среда. Във всички наши проекти се опитваме да намалим вложената енергия. Като строителен инженер това е моята цел, да изискваме ефикасност в структурите и да използваме материали, които са възобновяеми като дървения материал.

Бихте ли казал, че енергийната устойчивост е неизбежно средство за изграждане на бъдещето в проектирането и архитектурата?

Разбира се. Устойчивостта е станала нещо модерно, но в основния й смисъл просто означава, че създаваме проекти, които не са само за момента, но са и за бъдещето. Наблюдаваме въздействието върху бъдещето, в социалния смисъл и в смисъла за околната среда.

Искаме да ви питаме и за датския павилион на изложбата в Шангхай през 2010 г. ( възел-образна велосипедна рампа ). От какво е вдъхновен този дизайн? 

Датският павилион наистина беше начин за изразяване и целта му беше да показва датската традиция на колоезденето като начин за предвижване из градовете. Според мен е много поучително, че в големите градове виждаме все повече програми за хората, които карат колеле. Не само е добър и ефикасен начин за предвижване, а и помага на градските центрове да се отърват от задръстванията и замърсяването. Аз лично се предвижвам из Лондон на колело, въпреки, че вали дъжд ! Това също така беше символичен проект с вечна велоалея, която да показва, че хората могат да се наслаждават и да опознават архитектурата докато спортуват, дали на колело или пеша. И от инженерна гледна точка това също е добър пример на един от важните за нас архитектурни принципи – да използваме инженерна интелигентност като част от архитектурното изразяване. Ако погледнете фасадата на този проект, то това е структурна фасада с отвори, които са по-големи там, където натоварването е по-малко, докато в местата където натоварването е по-голямо, фасадата става по-солидна. Това е модел и структура, които са оформени от поведението и функцията на сградата. Тези отвори също позволяват естествена вентилация, така че павилионът да не се нуждае от климатизация през топлото шанхайско лято. Така че има многопластов подход към ефективността и функционалността му . Също така, мисля, че е доста красива сграда! Когато сградите са хубави и приятни, както и ефикасни, тогава може да кажем, че сме постигнали целта си.

Интервю: Лина Георгиева

Срещам се с арх. Вили Комитова в нейния офис, където е заобиколена от рояк работливи пчелички. Арх. Комитова е добре позната като университетски преподавател, човек с ясно изразени принципи, които проличаха и при работата й в позицията на служебен зам.-министър на регионалното развитие. С нея си поговорихме за обществените поръчки, проектирането, както и какво мисли за новите предложения за столицата по време на вече отминалата предизборна кампания.

Арх. Комитова, какво ново се случва около Вас? Как върви работата в офиса?

В този офис работим по много проекти едновременно. В момента правим проекти на жилищни сгради, промишлени сгради и интериори. Всеки от тях е в различна фаза. Някои са все още в идейна фаза, други  са в етап предпроектно проучване, имаме технически проекти, работни  и такива, които вече се изпълняват. Тези групи дейности ни ангажират цялото време. Например, предпроектните проучвания трябва да ги осмислим много добре, докато стъпим на някаква концепция, техническите проекти изискват съвместна  работа  с големи екипи от инженери  и сложна координация между тях. След това влизаме във фазата на съгласувателните процедури с всички държавни институции, където се сблъскваме с множество проблеми и чак след това започва строителството. Всички тези фази вървят паралелно при нас. Винаги сме били така. Непрекъснато се занимаваме с различни дейности – днес ни се обаждат за авторски надзор, утре ни се обаждат за проблеми с одобряващите институции, вдругиден ни се обаждат за детайлите на трети проект. Имаме и извънредни ситуации, когато нещо много бързо трябва да се промени в крачка. Затова сме изградили колектив, който действа много единно. Когато има напрегната ситуация в офиса всички работим в страхотен синхрон.

Звучите много бойни. Случвало ли се е да ви извикат така по спешност за проблеми свързани с обществени поръчки?

През последните години изобщо не участваме в обществени поръчки. Дълбоко не вярваме, че обществените поръчки могат да бъдат направени коректно  за обществото.   Въведена е  практика, срещу която аз много силно възразявам. Т. нар.  инженерингови поръчки се състоят в това, че  една и съща компания  трябва да изготви инвестиционния  проект и  да изпълни строителството. Инженеринговата услуга има огромни  предимства при частни инвестиции с оглед пестене на ресурси, но при обществени поръчки се получава обратен ефект.    Например  за конкретен обект  количеството на изкопните работи  реално може  да е 50 куб.м., но понеже съставителят на съответното количество е заинтересована страна да получи повече средства за строителство, количеството  може да се  напише 5000 куб. м. И това количество  няма кой да го провери. Така може да се коригира цената на обществената поръчка в посока нагоре. Подобна  практика на мен изобщо не ми харесва, защото създава предпоставки за завишени количества на СМР и  скъпо строителство с обществени средства.

У нас  по закон е забранено едно и също лице да бъде и проектант и строител, а в инженеринговите поръчки е разрешено една и съща компания да направи и проектирането и строителството. Дори да приемем, че инженеринговата услуга е законосъобразна, от  гледна точка  на обществения интерес тя е нецелесъобразна и затова трябва да се премахне. Много съм мислила по този въпрос и съм стигнала до категоричен извод.

Какво трябва да се направи, за да се реши този проблем?

Трябва да се промени начинът, по който се обявяват обществените поръчки. Проектиране и строителство трябва да бъдат разделени в отделни обществени поръчки.

Проектантските услуги се заплащат като договорен хонорар, следователно проектантите  в инвестиционното проектиране    нямат интерес нито да завишават, нито да занижават количествата на отделните видове СМР,  и затова се разчита, че тези сметки са направени коректно.  Проектантските дейности следва да завършат с готов инвестиционен проект с количествени сметки за СМР, който да се утвърди от възложителя.

След това трябва да бъдат направени търгове за строителство на базата на едни и същи условия, а именно: утвърден   инвестиционен проект с  количествена сметка за СМР. Тогава всички участници ще  подготвят  офертите за строителство при едни и същи условия,  а получените оферти стават сравними и лесни за оценяване например  по критерии  „срок“ и   „цена“ или други определени от възложителя критерии.

Как може да се осъществи тази промяна най-лесно?Трябва ли да се внася някъде предложение и да се чака решение или…

Не, не е необходимо. Може просто обществените поръчки да се обявяват на два етапа. Първи етап  за проект, където ще участват само проектантските компании и втори и етап строителство, при вече избран и утвърден от възложителя проект, който дава равни условия на всички участници. Особено при инфраструктурните проекти има няколко вида СМР, които  трудно могат да се измерят – изкопи и насипи.  Когато копаем за големи обекти, в терени, които са сложни, измерването става още по-трудно. Затова злоупотребите с количества са напълно възможни, а в редица случаи дори възложителят няма как да разбере за тях.

Строителният надзор няма ли някаква възможност за контрол в такива ситуации?

Надзорните фирми  контролират качеството на строителството, но  не  и  количествата на отделните видове СМР. Ако са написани 5000 куб.м. изкопи на земни маси, надзорната фирма не е в позиция да се произнася по  това количество. Нейната работа е да следи за изпълнението  на проекта,  да създава актовете по строителството, съпътстващите  документи, да контролира  качеството.  Т.е. строителният надзор не може да каже дали количеството на изкопа  е малко или много, то се определя от  проектанта- автор на проекта.   Парадоксът при инженеринговата услуга е, че наапример количеството на изкопа се определя пак от проектанта-автор на проекта, но под шапката на строителната компания-изпълнител, а последната се явява заинтересована страна.

А защо все още се пускат инженерингови обществени поръчки, след като има такава сериозна предпоставка за злоупотреби?

Защото тази практика е по-удобна за възложителите, тъй като имат по-малко ангажименти. Така не е необходимо да се правят по две обществени поръчки за едно и също нещо.  Когато направят една поръчка за инженеринг, те си спестяват работата по обработката на две процедури и се занимават само с една. Но това удобство крие много подводни камъни.

От закона не е забранено да се обявяват поръчки  отделно за проектиране отделно за строителство. Въпрос на воля е това да се прилага. А това е в интерес на всички да се случва по-добре. Аз съм сигурна, че  и възложителите имат интерес  това да се случва по-добре, и гражданите биха искали това да става по-добре, т.е. налице е всеобщ интерес.Не знам защо не се говори така усилено по този въпрос. Разделението в обществените поръчки на проектиране и строителство  ще донесе и други ползи.

За какви ползви говорим още?

Възложителят може  да изготви инвестиционен проект чрез обществена поръчка  за да види колко би струвало строителството, как ще изглежда като бюджет,  да използва проекта като го  залага  в бъдещи програми за изпълнение. Не е задължително веднага да започне да го строи. Възложителят може да „тества“ един такъв проект само през обществена поръчка за проектиране. Разработва се сериозно, превръща се в СМР, превръща се в пари и се вижда например, че реновацията на някой си парк в София ще струва еди колко си милиона и тогава възложителят  може да планира инвестицията. Затова тези поръчки могат да бъдат ползвани дори само с цел планиране.

Вие лично, при проектирането на частни сгради, с какви проблеми се сблъсквате най-често?

Проблеми колкото искаш. Но ето ви един актуален проблем свързан с озеленяването на частни имоти. Всички искаме озеленяване – и ние архитектите, и гражданите, и главните архитекти  и нормите „искат“ озеленяване. В рамките на всеки парцел, имаме определен процент, който трябва да осигурим като озеленяване. Ние се стремим това да бъде направено, да бъде одобрено от главния архитект и при строителството да бъде изпълнено. Но 6 месеца след края на строителството, всички дървета, храсти и тревички изсъхват, защото се прекъсва връзката с проекта. До този момент всичко е изпълнено от проектанти и строители, а след това няма изискване към гражданите с апартаменти в един блок да си поддържат градинката. Тези растения искат поливане, ток, вода и труд. Когато няма регламент, който да ангажира собствениците, градинката след 6 месеца е изсъхнала. Така се движим в един ужасен, омагьосан кръг. Поддръжката трябва да стане задължителен регламент за сгради в режим на етажна собственост, или да отпадне от проектирането като задължителен елемент.  Абсурдно е, хора живеещи на този принцип, да няма как да бъдат задължени да си поддържат покрива, фасадата и двора. Липсата на такъв регламент е голям проблем, тъй като общите части на тези сгради са общо задължение. Трябва да се регламентира законово такова задължение.

Как би могло това да стане?

Може да стане или през данъците на имотите, или по друг начин, но е абсолютно необходимо. Всяака етажна собственост може да има набирателна сметка за средства,  които ще се използват за текущи ремонти: поддръжка на покриви, на общи части, профилактика на инсталации и други дейности, някои от които са текущи, а други задължителни например на всеки 5 години. Средствата могат да бъдат отделяни от данъците на имотите под формата на малък процент ежегодно и да бъдат  използвани само по предназначение.  Днес поддръжката на частната етажна собственост не може да бъде ангажимент на общината и на държавата.

Голям проблем са и междублоковите пространства в старите квартали. Те също са занемарени и приличат по-скоро на кални поляни, отколкото на зелени градинки.

Междублоковите пространства са друг случай, защото те не влизат в парцела на блока и не са собственост на живущите там, а общината отговаря за тях. Така че поддръжката на междублоковите пространства е отговорност на фирмите,  на които общината  е възложила тези дейности.

На миналата предизборна компания чухме много интересни идеи за междублоковите пространства, които да бъдат препроектирани. Вие като специалист, мислите ли, че това е възможно?

Да, възможно е. Може да бъде препроектирано, може да се превърне в прекрасно място и също така може да бъде поддържано. Но това ще е задължение на държавата и на общината и не може да имаме очаквания от собствениците, че те ще се грижат за поддръжката, това не може да става по желание, а трябва да е добре регламентирано. Това би могло да стане чрез допълнителна такса към данъците, която да се заделя само за междублоковите пространства. Друг начин е да се дадат права за ползване на земя на собствениците, живущи най-близо до междублоковото пространство и така те вече като собственици да бъдат задължени да поддържат тези места.  Виждала съм в Швеция т.нар. градско селско стопанство,  при което на гражданите са дадени за ползване  парчета земя около блоковете и те се грижат за нея.

Ние изпитваме затруднения с парцели, които имат ясни граници и собственици, където няма кой да поддържа градинката, а какво да кажем за общински градинки между блоковете. Много малко се говори за това. Сега по кметските избори всички говорят как трябва да стане по-хубав града, но самият механизъм как да се случи, все още не е измислен. Както няма и механизъм, който да задължава хората да си поддържат покрива на определени години.

На какво трябваше да обърнат по-голямо внимание кандидат-кметовете, според Вас?

Според мен трябва да се сформират групи, които да работят върху практическото осъществяване на идеите. Трябва повече работа над механизмите, защото само с идеи няма да стане. В държавите на Запад има задължителен регламент, например, на всеки 5 години да се ремонтира покрива, преправя се фасада, няма искам, няма не искам, задължително. Като влизаш да живееш в блок, трябва да отговаряш за тези неща финансово и морално. Гражданите следва  да подлежат на санкции, ако оставят сградите си неподдържани. Всяка сграда вече има технически паспорт и там е записано на колко време трябва да се осъществява поддръжаката на различни части от тази сграда. Това означава, като дойде момента, всички живущи  са задължени да се съобразят със записаното в паспорта. В момента в техническите паспорти само са написани задълженията и профилактиките на колко години трябва да се правят. Ако тези неща бъдат регламентирани, градът може да грейне. Все още  имаме свободни пространства и могат да се направят с градинки  с дървета. Има  градове по света, където няма къде едно дърво да засадиш. При нас е прекрасно в това отношение, всички живеят на широко, място колкото искаш, само малко повече грижа и поддръжка се изисква, но не само от държавата, а и от гражданите

И все пак има някои квартали, в които хората се оплакват от презастрояване и често като решение на този проблем е споменавано изграждането на чисто нов квартал с инфраструктура към Кремиковци. Какво мислите за този план?

Това е възможност за  София да се разраства на север, тъй като на юг, тя уплътни всичките си територии и е стигнала до  Витоша. На север е софийското поле и има огромни незастроени територии от околовръстния път    до подножието  и южните склонове  на  Стара планина. Това е една възможност  бъдещото разрастване  да се насочи  в тази посока с нови квартали, транспортна инфраструктура и др. Възможно е и  инвеститорският интерес да се насочи натам, тъй като територията има потенциал за по-добра среда за обитаване. В жилищното строителство няма таван, човек може да живее на толкова квадрати, на колко му се иска или може да си позволи. Но освен „квадратни метри“ за живеене, всеки човек търси и по-добро качество в урбанизираната среда, а това включва красиви сгради, наличие на транспортната и социална инфраструктура, развита зелена система,  чист въздух, естетическите качества на средата и други. Хубавото за тези територии, че могат да бъдат планирани цялостно  чрез подробни устройствени планове и изграждани на етапи. А това е гаранция, че видимите „дефекти“ на бурното строителство на парче, на което всички сме свидетели в последните години, сътвори квартали в София, които трябваше да са по-хубави от „Младост“ нвпример, но за съжаление това не се случи.

Карим Рашид е име в световния дизайнерски бранш, което няма нужда от представяне. С повече от 4000 осъществени проекта, над 300 награди и клиенти в над 40 страни,  Карим с лекова успява да е винаги актуален и вечно променящ се. Истинска стихия в света на дизайна, той е многогодишен носител на наградата Red Dot, Наградата за добър дизайн на Чикагския литературен клуб, Наградата за интериорен дизайн на годината и Наградата за индустриален дизайн на Американското дружество на индустриалните дизайнери, а неговата работа е представена в 20 постоянни колекции в галерии и музеи по целия свят. Истинска чест е за българския интериорен бранш дизайнер от неговия ранг с радост и готовност да се присъедини към състава на международното жури на Националното съревнование за интериорен дизайн Dibla Design Awards 2019. Събитието ще се проведе по традиция на 21 ноември 2019 г., като домакини отново ще бъдат доказалите се професионалисти от Sofia Event Center.

Г-н Рашид, Вие сте световноизвестен дизайнер, чиито работи са толкова разнообразни, че е трудно да се определят и категоризират. Все пак, повечето ваши произведения ги свързва смелото използване на ярки цветове и футуристични форми. Откъде се появи тази любов? Има ли нещо общо с богатото Ви културно наследство?

Спомням си безбройните предмети, които имах в спалнята си, които изиграха значителна и формираща роля в живота ми. Всички те бяха от ярко оцветена пластмаса, не непременно розови. Обожавах един огромен оранжев будилник-радио от Хауърд Милър, светлосин пластмасов настолен вентилатор от Браун, бял пластмасов касетофон Кларитон, топложълта пластмасова лампа-гъба на Картел, пластмасово бяло легло, разглобяема розова пластмасова шахматна маса. Тъй като бях вдъхновен от пластмасовите аморфни продукти в живота си, на 12-годишна възраст си боядисах стаята в жълти, огнено оранжеви, горещо розови и бели ивици. Особено ясно си спомням ярката тюркоазена винилена табуретка-куб в дневната ни. Когато бях на 16, отидох на дипломирането си в поръчков костюм от розов сатен, с розова коса и розов лак за нокти. Носех лилави платформи от велур и розов часовник.

Вие сте създал безчет проекти, от интериор, мебели, осветление, изкуство и мода, до различни видове инсталации, и дори секс-играчки и бебешки бутилки. Разкажете ни за проекта, с който се гордеете най-много, и защо.

Както при повечето творчески личности, ми е трудно да имам любими, тъй като моят ум и страст винаги са в най-новите ми проекти. Работя върху нов хотел в Рим, който ще даде нова посока за мен.

Но ако трябва да избирам продукти, гордея се с кошчето Гарбо за Умбра, което създадох през 1994 г., тъй като е на над 20 години и все още е толкова успешно; с кранчетата, които създадох за Цизал през 2007 г.; с фурните за Горенйе, тъй като те бяха първият ми пробив в електроуредите. Другият ми любим проект е часовникът Кай за Алесси. Имам всичките 12 цвята, така че ги сменям всеки ден. Те са толкова леки, толкова удобни, толкова прости и евтини, което наистина е моята мантра. Трябва да кажа, че се наслаждавам на всичко – от микро до макро, на всичко, което създава по-хубаво човешко изживяване.

Известни музеи по цял свят държат ваши работи в двадесет постоянни колекции. Според Вас, каква е тайната при създаването на вечно и влиятелно произведение?

Продуктите и мебелите трябва да се справят с нашата емоционална основа и така да увеличават масовото въображение и изживяване. Това е добрият дизайн. Един предмет е красив, когато вътрешното и външното са в синхрон. Именно тези емоционални предмети и предметите, които въплъщават нови технологии, остават вечни и ценни.

Имате доста опит като доцент по индустриален дизайн и чест гост-лектор в университети и конференции по цял свят. Кой според вас е най-важният урок, който бихте могли да дадете на младите дизайнери, тепърва започващи кариерата си?

Талантът и амбицията са от ключово значение. На младите дизайнери винаги давам съвета: бъдете умни, бъдете търпеливи, научете се да се учите, научете се да бъдете наистина практични, но проникнати от поезия, от естетика и от нови парадигми на нашия променящ се продуктов пейзаж. Трябва да намерите нови езици, нова семантика, нова естетика, да експериментирате с нов материал и поведенчески подходи. Също така, винаги помнете очевидните ЧОВЕШКИ предизвикателства пред един продукт, като чувство, лекота на използване, технологичен напредък, производствен метод, настроение, смисъл, положителна енергия и горд дух.

Не можем да не забележим множеството символи, които са навсякъде по кожата Ви и също се използват в много от вашите проекти като някакъв таен език. Какво е скритото значение зад тях и колко важно е дизайнерът да поддържа отличителен авторски стил?

Развих езика на своите „икони“ в продължение на 35 години. Започна, когато в средата на осемдесетте проектирах електрически инструменти за Блак енд Декър в САЩ. Те отказаха да отбелязват авторството на дизайнерите, така че създадох символ, който вградих в пластмасовата отливка. Това беше начин да бележа работата си, да обознача своя творчески принос. След това продължих да създавам повече символи, всеки с определен смисъл. Мога да пиша проза с тях. Символите са неезикови, следователно без предварително отреден смисъл, и всеки може да ги тълкува както сметне за добре. Красотата на абстракцията винаги ще бъде в самотълкуването и в по-висшия духовен смисъл. Думите са точни, а формите са неясни. Продължих да работя и развивам тези символи през последните 20 години и те започнаха да се превръщат в неразделна част от живота ми, дори дотам, че се татуирам два пъти годишно с тях.

Имате забележителна колекция от над 300 награди и повече от 3000 осъществени проекта. Каква е мотивацията Ви да продължите да работите и да оставате вдъхновен?

Чест е да имам толкова дълга кариера. Но все още усещам, че има толкова много да свърша, да видя, да проектирам, да преживея! Имам много да кажа и усещам, че да променим наистина света и дизайна не е въпрос само на предмети или пространство, а и на философия, виждане и общуване. Чувствам, че трябва да вдъхновявам. Това е моята цел. Аз съм проповедник на нов съвременен свят.

Ако се върнем отново към многобройните Ви награди, какво според Вас е мястото и мисията на конкурсите за дизайн? Имате ли впечатления от българския дизайн и какво очаквате от Dibla Design Awards 2019?

Благодарен съм за възможността да участвам в Dibla Design Awards 2019! Ключово е да си партнирам с организации, които популяризират дизайна като нещото, което придава крайна форма на бъдещето и културата. Добрият дизайн трябва да се стреми към оригиналност и функционалност, защото дизайнът е за ежедневието. Трябва да намерим съвместно нови езици, нова семантика, нова естетика, нови материали и поведенчески подходи. Ето как променяме света!

Какво се надявате да предадете на българските дизайнери чрез сцената на Dibla Design Awards?

Наградите за дизайн са голям тласък за моята кариера. Те могат да бъдат форма на утвърждаване, но за мен е по-важно да виждам проектите си използвани и в домовете на потребителите. Отвъд това, ще повторя своя съвет към дизайнерите: Бъдете умни, бъдете търпеливи, научете се да се учите, научете се да бъдете наистина практични, но проникнати от поезия, от естетика и от нови парадигми на нашия променящ се продуктов пейзаж. Трябва да намерите нови езици, нова семантика, нова естетика, да експериментирате с нов материал и поведенчески подходи. Също така, винаги помнете очевидните ЧОВЕШКИ предизвикателства пред един продукт, като чувство, лекота на използване, технологичен напредък, производствен метод, настроение, смисъл, положителна енергия и горд дух.

Интервю:Лина Георгиева

Запознахме се с Владо преди няколко години в един доста труден момент за нас. Точно бяхме закупили ново жилище, което се намира на последния етаж на жилищна сграда, а покривът течеше като цедка. Предните собственици се бяха опитвали да закърпят положението, но неуспешно. По оставената документация личеше, че са били измамени за свършена работа, която реално не е била свършена. С Владо се свързахме чрез общ приятел, а месецът бе ноември – на ръба на зимата. Независимо от метеорологичните условия и от това, че бе затрупан с работа, той разбра каква ни е ситуацията и помогна веднага. Но освен, че е добър и отзивчив човек, Владо е интересна личност с разнообразни интереси и виждания. Той не се притеснява да казва нещата така, както са. Затова го помолих да седнем на по едно кафе и да си поговорим по разни въпроси, които в „сезона на покривите“ са изключително важни, особено, ако ви предстои ремонт.

Как започна да се занимаваш с поправка на покриви?

Аз се занимавах с дърводелство и понеже ми трябваше размах и квадратура, затова започнах да се занимавам с по-големи неща. Не ми беше интересно да се занимавам със столчета и масички, а по-скоро с големи дървени конструкции. В България не се строят много дървени къщи и основната дървена конструкция се намира в покрива.

Кога си избра дърводелството като занаят и кога този интерес се пренесе към покрива?

От 25 години се занимавам с дърводелство, а от 15 години работя върху покривите. Към дърводелството проявих интерес, защото дядо ми беше дърводелец и ми беше много интересно как се изработват разни неща, но бях малък и ми бе трудно да работя с инструментите. Исках да овладея инструментите и да се науча да работя с материала.

Какво си учил?

Не съм учил за дърводелец, защото нямах време. Завършил съм СМГ (Математическата гимназия), а след това, понеже можех и да рисувам, кандидатствах за архитект в УАСГ, но ме приеха за инженер. Започнах да изучавам програмата по „Транспортно строителство“, но не го завърших. Направих си дърводелско цехче. Дадох си сметка, че нямам време и пари за друго образование и трябва да започна работа в строителството, но от всичко в строителството си избрах дърводелството. Това е благ занаят, има много да се учи и каквато и мода да дойде, тя ще си замине, но камъка и дървото ще останат завинаги тук. Започнах сериозното си занимание с покриви, когато се роди дъщеря ми, защото нямаше повече време за губене и трябваше да започна стабилен бизнес.

През тези години измени ли се по някакъв начин работата ти?

Измениха се отношенията клиент-майстор. Преди години занаята беше основно в ръцете на ромите, сега и това вече се промени. Като се засили строителния бизнес, много фирми започнаха да правят покриви като съответно вдигнаха и качеството. Покривът е доста отговорна работа, сложна система, която изисква майсторлък. Един добре направен покрив си е цяло произведение. Ако започне да се руши фасадата, може с години да се руши преди да има сериозни щети по конструкцията на сградата, обаче покривът започне ли да се руши, това се отразява на цялата сграда.

Какви са първите признаци, по които може да се разбере, че покрива е за ремонт, преди да е протекъл?

Зависи от вида покрив и как е направен. Ако е дървена конструкция и няма теч, проблем няма. Хората винаги се сещат за покрива, когато има вече теч. Никой няма да започне ремонт на покрив, ако няма теч. На никой не му се занимава да следи какво е положението, какво остава да го отвори, за да провери конструкцията. Но е хубаво керемидите да се преглеждат на няколко години и да се отстраняват тези, които са започнали да се чупят или рушат.

Всеки дава различна гаранция за направен покрив. Колко години след ремонт е реалистично да очакваме покривът да остане здрав?

Всичко зависи от положените материали. Има материали, които ще изкарат 2-3 години без проблеми, и други, които осигуряват спокойствие за 15 години или 30 години и т.н. Много зависи и как са сложени съответните материали. Важно е да се спазва технологията, но има покриви, които изначално не са добре направени конструктивно. Това са покриви, за които няма подходящи материали на пазара или са много скъпи. Самото изпълнение също е много трудно. Обикновено такива проблемни конструкции са тези с многото чупки и нестандартни форми. Тези покриви и са най-податливи на течове, а хората гледат да спестят от скъпите материали и съответно дават дефект по чупките.

От къде идва този проблем?

Този проблем идва още от архитекта. Когато той е залагал сложния покрив, автоматично залага и скъпите материали. Като е направен такъв тип покрив, ясно е, че не може да бъде изпълнен с евтини материали. Първоначално това не е видимо. Липсва връзката между архитект, проектант и фирма-изпълнител, майстор и материали. Един е архитектът, друг е проектанта, трети е майстора, съответно на пазара не се знае дали изобщо има подходящ материал за изпълнението на съответния тип покрив. Класическите покриви, които са проиграни във времето, са си най-добрите. Двускатен, четирискатен, с определен наклон, е тестван със столетия и е открито, че това е най-удачния вариант за покрив. Оттам всички екстра изпълнения изискват повече умения, по-специфични материали…

Откъде идват тези нестандартни решения за покриви?

В България имаме кратка история на новото строителство. На Запад като гледам как строят, те си следват определен модел. Тук си имаме друг модел и той е доста стабилен, строителен метод. Но като започна строителния бум, всички искаха да са модерни, да използват новото. Още в началото архитектите започнаха да се изхвърлят, проектантите не бяха доизучили всичко, да не говорим за фирмите изпълнители, които си нямаха идея какво се случва. Майсторът само и само, за да се закрепи в София, казва че може всичко и за да е конкурентен, сваля цената много надолу. Накрая е готов да работи за дребни стотинки. Като даде ниската цена, после трябва да спести и от материали, което означава, че трябва да спести и от качество.

Има ли решение на този проблем?

Новото строителство си е проблемно. На фирмите им трябваха поне 15 години, за да си пробват нещата. Аз не съм видял архитект да дойде на мой покрив, за да провери какво се случва. Така че за да се разреши този проблем, трябва архитектите да дойдат на обектите и да видят как протича строителния процес. Когато видят нещата през гледната точка на майстора, ще спрат и да съчиняват глупости. Проектантите също. Виждал съм изграден от компютър покрив, който започва от едната страна, върти, върти, върти и накрая остта не съвпада и се получава нещо много странно. Личи си, че този покрив не е мислен. Направен е колкото да се отметне работа, а пък после „майсторът ще се оправи“. И наистина после майсторът се оправя, защото проектантът не е помислил да даде решение. Решението се взима от майстора.

Как един клиент може да си избере добър майстор?

Добрият майстор се познава по очите. От обява не може да се разбере дали майсторът е читав. Аз не пускам обяви и съм постоянно зает, дори отказвам на приятели. Името на добрият майстор се носи от уста на уста, не седи по обявите. По обявите и сайтовете често можеш да попаднеш на некоректни майстори. Може всичко да изглежда наред – да е фирма, да е с хубав сайт, но накрая пак да се окажеш с некоректна тумба и започва тотално надиграване и надлъгване. Ако разполагаш с по-скромен бюджет и искаш да получиш качество – по интернет и обяви, няма как да стане. Там ще попаднеш на хора, които нямат работа, а нямат работа, защото са мошенници.

По какво се познава добрият майстор?

Добрият майстор може да се познае и по това, че не го е страх да признае, че не може или не знае как да направи нещо, или иска да помисли. Миналото лято отказах на едни клиенти и те ми се оплакаха след това, че в интернет са намерили десет фирми и нито една от тях не им е вдъхнала доверие. Все пак са се договорили с едната фирма и накрая са останали прецакани. Започнали покрива, взели парите, после останал един човек да си бърка в носа, започнали разправиите и накрая хората сами са си довършили покрива.

Ако все пак попаднеш на некоректни работници, как най-бързо можеш да разпознаеш, че се случва нещо нередно? Какви са първите признаци?

Първият и основен признак е начина на плащане.  Като се искат пари за материали, трябва всичко да е подредено и добре обяснено на клиента. Нормално е да се дадат предварително пари за материали и някакви пари отгоре, за да може майсторът да си покрие текущите разходи като бензин за колата. Когато потръгне работата вече може да се говори за повече пари и да се види, че взаимоотношенията са нормални. Покривът е етапен проект и е нормално да се плаща на етапи. Ако се иска цялата сума в аванс, това не е добър знак.

На какви етапи се ремонтира един покрив?

Започва се с дървена конструкция, после дъсчена обшивка, хидроизолация, керемиди и  улуци. Заплашането може да става в началото на всеки етап. Така е добре и за клеинта, и за майстора. Ако човек не разбира изобщо как се прави покрив и няма препоръка, друг сигурен знак е ако майсторът започва да се изтъква и да се прави на всезнаещ още по време на огледа. Червена лампа е, когато майсторът започне да дава решения преди да е помислил и да е разбрал какъв е проблема. Ако бърза да даде оферта и да вземе пари е знак, че нещо не е наред.  Като дойде и огледа, майсторът трябва да посмисли каква е ситуацията, а това не става веднага. Трябва му поне един ден, за да му улегне, да го прецени, да си прецени времето, хората, да помисли как ще се случат нещата, дори чисто логистично. Добрият майстор не бърза да даде офертата, нито сроковете, преди да се е ориентирал добре.

Най-добрият ориентир е когато майсторът и клиентът са от едната страна на проблема и си имат доверие. Двамата имат задача да решат проблем. Единият участва със знания и умения, другия участва с пари, но и двамата са от едната страна на проблема, а не проблемът да е между тях, защото оттам идва липсата на доверие и клиент и майстор започват да се дебнат. Клиентът трябва да уважава труда на майстора, а майсторът да уважава парите на клиента. Майсторът също така трябва да е спокоен да каже цената си. Ако се наложи да сваля от нея, това не е добре и не са заедно срещу проблема. Така че се иска честност и от двете страни.

Кога е най-натовареното време за ремонт на покриви?

Натоварено става по някое време през септември, но октомври и ноември са най-натоварените месеци, защото всички са почивали цяло лято и не им се е мислело за ремонти. Но като наближи есента и зимата, се сещат, че покривът тече. А той тече вече от известно време и те го знаят, но цяло лято са го отлагали, когато е  най-подходящото време. Тогава може да се работи спокойно, да не се открива и закрива с найлон, да се притесняваш, да се бави работата. Не трябва да се чака последния момент, трябва да се мисли още през лятото. Но масово ми звънят септември месец, всеки ден ми се обаждат (смее се).

Работил ли си по обществени поръчки? Как протича там работата?

Не, не съм работил и ако ми предложат ще откажа. Рибата е вмирисана откъм главата. Като знам как се краде нагоре, няма как надолу да е честно и справедливо. Главболгарстрой се занимаваха с Лувъра в центъра на София и аз имах приятели, които работеха по проекта като майстори. Те си работеха по частните обекти, но като останат без работа за ден-два, ходеха там да отметнат работа и да вземат едни пари в края на седмицата . Не знам Главболгарстрой за колко са взели обекта, но плащаха към 44 лева на кв.м. гипскартон, което е много. Частен обект, ако някой майстор го спазари добре, ще вземе 33-35 лева за кв.м. за материал плюс труд. Но на тези 44 лева, които Главболгарстрой дава,  се подреждат подизпълнители и накрая докато се стигне до майстора, ако материалът е около 20 лева, то 24 лева са за труда. Крайният майстор прибира между 3 и 5 лева на кв.м. заради всички подизпълнители. Това е смешно. Съответно и качеството е интересно. Но майсторите ходят там, за да си запълнят деня, никой майстор няма да се набута там да работи.

Затова ли имаме толкова проблеми в центъра?

Да. Всички проблеми по центъра със строшени, напукани плочки, наредени криво, е точно заради това. След всички подизпълнители, накрая майсторът работи за без пари, а последния подизпълнител е имал едни плочки на набута, защото и той е прецакан (смее се). Луди пари се дават за изпълнение, а изпълнението е с втора ръка материали и майстори, които чакат да си започнат следващия частен обект и работят за мизерни пари. Накрая поръчката се изпълнява с една десета от парите.

Това не влияе ли на имиджа на майстора?

Накрая майсторът виновен! (смее се) Ама те такива са търсили, които ще се навият на тези пари. И това е принципът в обществените поръчки, които са лъжа и измама. Ако се проследи цялата верига, ще се види за какво взимат пари всички подизпълнители. В обществените поръчки, заплащането на майсторите е винаги мизерно и никой не иска да работи там. Крайният майстор е обслужващ персонал. Криво ми е, че името майстор се разбира или като обслужващ персонал, или като мошеник. Майсторът вече не означава „майстор“.

Майсторът е загубил своето достойнство?

Да. За нас се мисли или като за мошеници, или като за обслужващ персонал. „Майстор“ вече не означава учен човек със знания, умения, опит и отдаден на занаята си. Занаятът ми е престижа и благодарение на усилията ми съм си спечелил уважението на хората. Майстор не се става просто така, това трябва да го наследиш, да наследиш майсторлъка.

Защо все още си в България? Много добри майстори вече отдавна са заминали. Какво те задържа тук?

Парите не са всичко. Малко или много съм научен на родолюбие. Гадно ми е, че прецакаха България и не искам да ходя и да им робувам. Кофти ми е, че България се превърна в колония и оттук се изсмукват ценни хора. Общността е разбита, езикът се унищожава, на хората са им отнети същностни качества като това, че трябва да си смел, да носиш отговорност, да си съзидателен, да се грижиш за общността си, защото ти си един от творците на тази общност. Аз смятам, че народът ни носи нещо много по-смислено, старо и ценно отколкото предполагаме и отколкото ни е обяснено. Понеже го откривам тук, то ходенето в чужбина за мен е загуба на време. Там ако отида, ще печеля повече пари, но ще бъда лишен от възможността да ровя в тази дълбочина. Имал съм предложения, имал съм директна магистрала към бизнес на Запад, но съм отказвал. Там ще ме наместят в машината като поредното зъбно колелце и няма да съм сред творците на обществото.

Владо в момента не може да поеме допълнителна работа. Ако желаете да се свържете с него по други въпроси, моля пишете на редакционния имейл: red@1kam1.com

Инж. Иван Шишков от „Тюлипс“ представи изключително любопитната тема за „Модерни методи за достигане на максимален топлинен комфорт на вътрешния климат в еднофамилни сгарди и апартаменти“. Инж. Шишков успя да хване слуха и вниманието на всички с изключително целенасочена презентация, която даде много точна информация и то от първа ръка.

Презентацията на „Тюлипс“ последователно мина през някои от основните марки и модели технологии, които фирмата предлага, а минути по-късно инж. Шишков вече обясняваше и даваше примери как да бъдат комбинирани всички тези системи и елементи, за да дават най-добър резултат.

Освен хубавата информация, нагледните примери и идеи за инженерите, Иван прокара и доста лични впечатления и съвети, които бяха от голяма полза в подкрепа на презентацията. Не случайно той си тръгна и с една от наградите на „1към1 в строителството“ за най-добра презентация. Кратко видео от представянето може да видите ТУК, а за повече информация разгледайте самата презентация.

Рока България може би направиха най-пищната презентация, правена някога на BUILDINGSTYLE. Г-н Веселин Симов и г-жа Мария Ивчева бяха главните виновници за превръщането на сцената на архитектурно-строителния форум в инстинско танцово представление. Още с началото на форума се знаеше, че Рока България ни готвят нещо специално, но никой не знаеше какво точно щеше да е то.

Заслужено „Кармен“ от Рока България си тръгна и с приз за най-интересна презентация. Но представлението не бе със случайна цел. То разкви, че компанията готви една изцяло нова колекция обзавеждане за баня, вдъхновена от ретро стила. И така, ако желаете да разберете повече за дизайнерските конкурси, продуктовата гама Inspira и новостите около Рока България, можете да разгледате тяхната презентация. Също така можете да видите и кратко видео от презентацията, както и танцовото представление след нея.