„Въпросът не е само в това да оставиш след себе си нещо материално. В работата си съм се стремила да постигна приятелство с всеки, който ми се е доверил.“

Инж. Мартина Яковлева: за емоцията да създаваш дом за непознати с душата и сърцето си


Мартина Яковлева

Мартина Яковлева е от жените, доказали своя професионализъм в една от професиите, които все още приемаме като „мъжки“ – тази на строителния инженер. Израснала в среда на строители, още от малка е знаела, че това е нейният път и никога не се е съмнявала в избора си, въпреки трудностите. Защото „животът ни поставя пред различни трудности, но важното е да се изправиш на крака и да продължиш“, казва тя.

В месеца, който посветихме на дамите в бизнеса, ви срещаме с Мартина Яковлева – строителен инженер, собственик на „Линк-Русе“ ЕООД.

Интервю: Светла Петрова

Инж. Яковлева каква беше причината да изберете професията на строителен инженер, която се смята за по-мъжка? Какво ви привлече в нея?

Като малка не съм разсъждавала защо избирам тази професия. Живеех в блок на строителната организация. Бях сред деца на строители. Разговорите около мен винаги бяха свързани със строителството и аз неизменно считах, че това е моят път. След време, когато станах по-голяма, си дадох сметка защо съм избрала тази професия – защото с нея виждаш много бързо плода на труда си.

Лесно ли е за една жена да оцелее в тази мъжка професия?

За мен е трудно, но аз съм започвала няколко пъти от нулата. Животът ни поставя пред различни трудности, но важното е да се изправиш на крака и да продължиш. Когато се наложи да се върна в Русе, ми беше много трудно да намеря работа. Днес работата, с която се занимавам, ми дава много.

Ние проектираме къщи, които до една-две години са построени. Интересен е самият процес на проектирането на една къща от А до Я, както е при нас. Тъй като се занимаваме с всичко, ми е много интересно общуването със семействата, които идват при нас. Младите са на доста различно мнение при избора на визията за своя дом, но в крайна сметка успяваме да намерим общ език и да получат мечтания дом.

Ето това ми дава удоволствие от работата – да видиш лицата на хора, получили това, за което са мечтали.

Въпросът не е само в това да оставиш след себе си нещо материално. В работата си съм се стремила да постигна приятелство с всеки, който ми се е доверил.

Важно ли е да бъдеш и психолог, за да успееш да влезеш в душата на тези, които са Ви е потърсили, за да изградите техния дом по най-добрия начин?

За мен това е много важно. Старая се да го правя. Важно е да усетиш човека срещу теб, за да създадеш истински дом за него. Хората са различни, съответно и желанията им са различни.

Имала съм клиенти, които трудно се споразумяват за дребните детайли, но винаги успяват да намерят компромисни решения.

Имало е случаи, когато при мен идват съпрузи, които имат два абсолютно различни варианта за визията на дома си. В тази ситуация започва доста тежка работа, за да се съчетаят исканията им така, че да има хармония във визията.

Ще ви върна малко по-назад във времето. Вярвам, че помните своя първи работен ден. Какво научихте от своите учители, което сега се опитвате да предадете на своите млади колеги?

О, разбира се че го помня. Първият ми работен ден беше в СМК Стара Загора. Бях веднага след майчинство. Синът ми беше на годинка. Първият въпрос, който получих при постъпването ми, беше „Откъде идваш?“. Отговорът ми – „От вкъщи“. Всички мислеха, че идвам от университета или от друго предприятие.

В СМК Стара Загора срещнах изключителен добър конструктор, който умееше да създаде екип и да разпредели задачите по най-правилния начин. Пазя прекрасни спомени от това предприятие, което ми даде много. От една страна се научих да проектирам, от друга – да проектирам така, че на работниците да им е лесно. Това означава да спазвам технологията, за да бъде и трудът улеснен и да се работи бързо. Това ми помага до ден днешен.

Има проектанти, които никога не са били на работна площадка и не са били от другата страна на барикадата. На тях им е по-лесно да не се съобразят с работниците. Дават проекта и искат той да бъде изпълнен. Докато аз и до сега смятам, че печеля от това, че винаги се съобразявам със строителите. Боли ме обаче от това, че все по-рядко има образовани строители.

Защо е така според Вас?

В момента в гимназиите по строителство учат всичко. Няма нищо общо с това, което съм учила аз навремето. Сега децата излизат с всякаква друга професия, но не и „строителен техник“. За работници в строителството пък изобщо не искам да говоря. Даваме чертежи, а няма кой да ги прочете. Налага се да обясняваме.

Мислила съм си дали не е възможно да се въведе роботизация в строителството. Дали аз не мога да измисля нещо подобно.

Повярвайте ми, много е сериозен проблемът с липсата на добра работна ръка. Наричат се майстори, а нито разбират, нито искат да се учат. Това е най-жалкото.

Изпреварихте въпроса ми с приемствеността. Но вие имате ли на кого да предадете вашите знания?

Да. Аз съм удовлетворена от това, което съм направила. От 2006 година сформирам около себе си екип от млади хора, които са на трудови договори. Много е важно един млад човек да бъде подкрепен и по този начин. Който от тях има усещането и знае какво му давам, го приема и остава тук. Има и такива, които минават и заминават. Имам само два случая, в които съм се разделила неприятно с мои служители. Всички останали са удовлетворени от работата си тук.

Тези, които знаят какво искат, могат да са сигурни, че ще получат много от мен, защото аз им го давам. А който не го оценява – търси своето място другаде.

За съжаление напоследък има много малко млади инженери които се дипломират, а колкото ги има, повечето остават в София. Работят за чужди фирми. Парите ги привличат към чуждите компании, но тези млади специалисти не се развиват в това, за което са учили.

В Русе не е лесно. Нещата се капсулират. Появяват се големи фирми, имена, които се познават. Ако съм оцеляла при кризите, е било само от доволни клиенти. Не от реклами. Защото един доволен клиент е най-добрата реклама за твоята работа. Разбира се има и недоволни.

Аз съм човек на черното и бялото. Не владея нюансите.

Къде е мястото на семейството в живота Ви?

Труден въпрос. Винаги съм се стремила да имам време за тях. Когато дъщеря ми беше малка, идваше с мен на терен, защото първоначално не успях да я запиша в детска градина. Когато я питаха къде работя, тя казваше – по улицата.

Имала съм трудни периоди, но това, че имам тази професия, ме е спасило.

Фактът, че се научих да проектирам, няколко лични качества, и разбира се децата ми – всичко това ме съхрани. За съжаление децата ми избраха други професии, но въпреки това дъщеря ми е тук и работи с мен вече доста време. Дано имам още малко сили, за да продължа да работя. Все пак ни предстои доста работа предвид това, че започва кампания за издаване на технически паспорти на сградите.

Какво очаквате да откриете при тези обследвания?

И ние не знаем какво можем да открием при обследванията. Точно това прави работата ни толкова интересна. Очакваш едно, излиза друго. Всеки е правил промени по жилищата си. Ние трябва да нанесем в паспортите тези промени. Когато има мазилка, няма как да знаеш, какво ще откриеш под нея.

В годините назад сме имали доста интересни случки като това да открием 15-сантиметрова бетонна стена на последен етаж на стара сграда.

Преди няколко дни бяхме на обследване в читалището в село Румянцево, което е построено през 1935 година. Любопитното е, че в него има геран. Оттогава си го има и до днес.

Очаквате ли да има трудности?

Очаквам. Има сгради, за които липсват чертежи. Казвала съм го на общинската администрация с риск да ми се обидят. За да дадем оферта за обследване, трябва да разполагаме с чертежа на сградата. Когато няма такъв, услугата се оскъпява. Защото аз искам да направя истинско обследване, а не само да отчета, че съм направила такова.

Ще се случат ли в срок тези технически паспорти?

Самата държава сякаш насади мнението, че издаването на техническите паспорти е мисия невъзможна. Насади го с това, че три пъти променя сроковете. Това накара хората да не вярват. А хората не знаеха дори за сроковете. Най-кратки бяха сроковете за общински и държавни сгради. Но никой не го направи. Как се очаква да принудят хората, без да се даде личен пример?

Идеята на тези паспорти е много добра и е хубаво хората да го разберат.

Така ще знаят кои са носещите елементи в тяхната сграда и кои не са. Които са носещи, няма да ги бутат. Ще ви дам още един пример. Когато ново семейство закупи имот, то започва да бута стени. Когато има технически паспорт, ще знае кои стени могат да бъдат събаряни и кои не. След обследването, ние ще им направим цветни чертежи, които ще бъдат при тях и ще може да се следи дали не се събаря носеща стена на сградата.

А не като сега – притеснени да търсят съдействие от общината, защото не знаят какво събарят съседите им.

С какво още могат да са полезни техническите паспорти?

Ще дадат много отговори. Особено за състоянието на панелните блокове.

50 години е експлоатационният срок на всеки блок. На много блокове, тези години са минали отдавна. И никой не знае в какво състояние са дюбелните връзки на панелите. В част от тези връзки по периферията на сградата, където са се отваряли фугите, влиза влага и вода и армировката в дюбелите започва да корозира. Може да има и счупени. Когато дюбелите не са добре запълнени с бетон, се получават въздушни пукнатини.

Не разбирам как хората може да не се интересуват от това в какво състояние е сградата, в която живеят. Ако паспортите се направят както трябва, така както аз смятам да работя, всеки ще има точна представа за състоянието на дома си.

Ще пречи ли санирането на сградите при обследването?

Като проектант участвах в националната програма за енергийна ефективност. Като ръководител на екипа се запознах много дълбоко с принципите и изчисленията на енергийната ефективност на сградите. Според мен това частично слагане на топлоизолация вреди на сградата като цяло.

Защо?

Първо с поставената изолация не могат да се проверят дюбелните връзки. Второ, тези ламаринени поли, които се слагат при индивидуалното саниране, задържат влага и вода. По-добрият вариант е блоковете да се санират изцяло – от първия до последния етаж. Така наистина се осигурява топлоизолация на сградата. Хубаво е да я има програмата и в бъдеще.

За какво мечтаете, инженер Яковлева?

Имам две мечти. Едната е да напиша книга, в която да събера всички любопитни случки от обследванията на сградите. Втората – да създам технически архив на сградния фонд на града.

В общината трябва да се съхраняват чертежите на сградите. За много сгради обаче такива чертежи липсват. Вярно е, че има давност за това, но според мен тези чертежи трябва да бъдат достъпни. Искам да направя частен архив с всичко, което аз съм направила и да го кача в сайт. Това ще бъде абсолютно безвъзмездно и всеки, който има нужда от тази информация, ще има достъп до нея. Още не съм избистрила идеята в главата си, но това ще бъде технически архив, който да направя.

Вижте още: