Интервю:Лина Георгиева

Борис е млад и амбициозен човек. Неговото решение да се кандидатира за кмет на София, обаче не е емоционално или прибързано. Това е решение, зад което седи дългогодишния му опит на човек зад инициативата „Спаси София“ и наблюденията му над работата на общината. Борис има план и макар и трудно изпълним, той смята, че е възможен. Срещаме се с него, за да получим повече светлина над някои от най-трудните въпроси за София, както и да разберем каква е неговата мотивация да се справи с тях.

Учил си в Париж, живял си там, работил си, изградил си живот. После си се върнал и си подел веднага граждански инициативи. Връщането ти в България емоционално решение ли беше?

Не само емоционално. Завърших Френската гимназия в България, учих в Софийския университет, след което следвах две магистратури в Сорбоната в Париж, а после работих и живях там. Никога не съм си представял, че аз ще съм траен емигрант. Винаги съм искал да се върна, не само защото чувствам личен дълг да работя тук и да решавам проблемите тук, а и защото аз съм такъв човек, който има нужда да вижда резултат от своите действия. Да, Париж е прекрасен град, няма друг такъв на света, но там проблемите вече са толкова сложни и всеобхватни, че един човек не може да направи разлика.  В София, поради натрупаните с години проблеми, достатъчно е за една дупка да тормозиш общината да бъде запълнена и можеш да кажеш „Ето това е дупката, която благодарение на мен беше запълнена“. Всъщност тази възможност, всеки един човек да влияе на средата около себе си , е нещо уникално и е хубаво всеки да се замисли с каква голяма сила разполага. Да, често ще се блъска в стената, често ще удря на камък, но ако е достатъчно упорит винаги ще постига успех. Винаги!

Как точно стигна до момента, в който реши да се занимаваш със Спаси София като проект?

Да съм активен гражданин е нещо, което очевидно си ми е вродено. Наскоро разбрах, че в детската градина съм организирал децата около мен и сме протестирали срещу отрязването на черешово дърво в двора. На 6-7 годинки записвах кога минават трамваите, дали са на време, бях по-точен от електронните табла сега по спирките. А на 12 установих, че ако съм достатъчно нахален по телефона и звъня достатъчно често, от общината ще дойдат и ще си оправят спукания водопровод. От много ранна детска възраст осъзнах силата на гражданина да се бори за правата си. Тогава разбрах и че искам да съм човек, който прави неща за обществото и за развитието на града.

Тази ми страст ме накара да се регистрирам през 2007 г. в най-големия международен интернет форум за строителство, архитектура  и развитие (https://www.skyscrapercity.com/). Там следях как се случват нещата по целия свят и се запознах със съмишленици, с които създадохме инициативата „Спаси метрото“ през 2009 г. И успяхме да спасим метрото – третата линия се строи подземна, прави връзка с другите линии, ще бъде бърза и удобна. Екипът ни, обаче, винаги се е интересувал и от много други градски теми. Затова през 2015 г. създадохме „Спаси София“. Дефинирахме и пет основни приоритета, за които ще работим: качествена градска среда, качествен транспорт, край на „ремонт на ремонта“, опазване на културното наследство и чистотата на въздуха. Цялата ни дейност винаги се е въртяла около някой от тези стълбове и съм много щастлив, че през годините като гражданска организация постигнахме много. Затова се старая винаги да повтарям, че дори един човек може да окаже промяна върху нещата.

А защо реши да се кандидатираш за кмет?

Властта никога не ми е била самоцел. Но когато толкова време си бил извън системата, когато си вложил толкова усилия да променяш, когато си постигнал неща, но си вътрешно недоволен и знаеш, че можеш още, тогава си дадох сметка, че политиката на местно ниво – кмет, общински съветници, това са позициите, които позволяват и отвътре да се работи в същата посока.

Говори се, че като независим кандидат може да не успееш да постигнеш целите си. Мислиш ли, че ще срещнеш отпор в общинския съвет?

Сигурен съм, че хората си дават сметка за няколко важни неща: Кметът се избира мажоритарно и именно той, а не общинският съвет, има управленска програма. Кметът е и този, който отговаря за ежедневното управление на цялата администрация и за цялата градската дейност. Добрата синергия между кмет и общински съвет е изключително важна , но градът може да се управлява дори и ако съветниците гласуват „на пук“.  Всички прогнози до тук показват, че ще имаме шарен съвет и никой кмет няма да разполага с мнозинство. В такава ситуация е много по-вероятно и лесно за партиите да подкрепят рационалните, аргументирани и в полза на града решения на независим граждански кмет, отколкото на партиен такъв.

Ако можеш да поставиш един по-основен проблем за града, над всичко останало, какво би извел?

Ние сме дефинирали четири основни проблема, но генезисът на всеки един е некомпетентното и корумпирано управление. Това може да звучи като клише, но е самата реалност, когато градът се управлява от политици гонещи личен, партиен или друг интерес, а не интереса на гражданите. Затова възнамерявам да поставя ясни правила и принципи на работа и тогава всички системи – градски транспорт, градоустройство, социална система, здравеопазване, образование, ще функционират много по-добре. Като организация, ние сме доказали през годините, че работим в полза на хората. При комуникацията ни със Столична община установихме контакт с много компетентни експерти, чието желание за работа и достойнство е потъпквано от политическо ръководство без смелост и желание да предприема адекватни действия по управлението на София. Докато не се справим с тази смъртоносна комбинация от корупция и некомпетентност, трудно ще можем да решаваме генерални проблеми. Най-голямото богатство на един град са хората и затова ролята на кмета е да осигури на тези хора добри условия за живот, те да искат да останат и да живеят тук. Много малко хора се замислят, че всъщност София е последният пристан в България преди емиграцията. Ние тук, ако се провалим, ние проваляме и държавата.

Проблемът с корупцията, обаче засяга и обикновения майстор. В интервю майстор ни сподели, че по ремонтите в София има непрекъснато текучество –  всеки ден някой нов продължава работата на предния майстор, защото парите, които стигат до тях са ужасно малко. Заплатата на майсторите там е смешна и никой не иска да работи по общински проекти. Затова и получаваме тези некачествени ремонти. Какво трябва да се направи, за да се промени този проблем?

Факт е, че на майсторите се плаща малко и че голяма част от тях не са квалифицирани за тази дейност. Но трябва да отбележим, че не се отпускат малко пари за ремонтите в София. Проблемът е, когато тези пари не се използват за легално заплащане на труд, а отидат за корупция. Преди 20 години имаше един министър, на който му казваха „Мистър десет процента“. Сега можем само да се надяваме корупцията да е 10%. Имаше няколко срещи между Фандъкова и камарата на строителите, които се оплакват, че нямат кадри. Но точно от тях зависи да плащат адекватни заплати и да предлагат добри условия на труд. Може би е време публично да се каже, че докато продължава да се краде, няма как да има пари хем за качествено строителство, хем за по-високи заплати. Аз не чух да е имало искания за по-високи критерии в обществените поръчки, например. Обикновено най-оплакващите се фирми са тези, които охолно гравитират около властта и печелят обществени поръчки. Разбира се, вина има и общината, която на ниво задание, проект и контрол е кръгла нула.

Как го установяваме това? Че проблемът не е само във фирмите, а и в общината?

Често заданията дори за изключително важни обекти са по 2-3 странички. Няма грамотен софиянец, на който да не му е ясно, че за толкова години, при желание, можеха да се фиксират много ясни критерии за качество, срок и санкции в договорите за строителство. И ето, преди година с екипа бяхме в Белград и видяхме КАК работниците ТАМ СИ ВЪРШАТ РАБОТАТА. Ремонтираха улица в центъра с павета. Видимо нещата се случваха по-качествено, като ни обясниха, че от община Белград изискват паветата да са наредени така, че да не мръднат 100 години. Всяка сутрин и всеки следобед, човек от общината минава и прави контрол на свършеното. Един от работниците ми показа шахта, за която шест пъти са били връщани да я преправят и последния път били върнати, защото стърчала с 5 мм. В София, контролът се извършва предимно на документи. Никой не си прави труда да отиде на обекта, а ако отиде на обекта пак няма гаранция, че нещата ще са направени както трябва. Когато общината влезе в ролята си и осигури качествени задания, качествени договори, прозрачни обществени поръчки и абсолютно железен и строг контрол при изпълнението, тогава изведнъж ще се окаже, че тези фирми има как да намерят и работници, и да плащат повече, и да работят качествено и в срок.

Какво става с кварталите, в които не се инвестира? Има квартали без изградена канализация, няма пътища, инфраструктура липсва всякаква. Типичен пример са крайните квартали и тези на малцинствата.

Абсолютно е вярно, че има квартали, в които се инвестира повече и такива, които са тотално забравени. Не мога да кажа кога например в кварталите с преобладаващо малцинство е направен ремонт на улица или е построена някаква публична инфраструктура. Но това не е проблем само на ромските квартали, а на почти всички. Дори тези, в които се инвестира не се прави качествено или се инвестира на парче и е крайно недостатъчно. За тротоари са отделени 2 млн. лева годишно и с това темпо ще са ни нужни над 100 години, за да обновим всичко. Междублоковите пространства са в крайно тежко състояние също. Ние предлагаме специална програма за ремонт на тротоарите, в която да влизат минимум 25 млн. годишно. Нуждаем се от ударни ремонти на тротоари навсякъде в София, защото това е проблем на достъпна среда, естетика на градската среда, както и ремонт на междублокови пространства. Те няма да стават на парче както до сега – тази година осветлението, догодина паркинга, пък по-натам останалото. Би било чудесно ако се започне с цялостно обновление квартал по квартал. Ще се прави всичко от-до. Но по начин, че да забравим за цялостни ремонти поне за 30 години – само поддръжка. При такава система, когато се прави както трябва, то е красиво и устойчиво. Хората ще видят резултата и ефекта, когато всичко е оправено и ще има ясен план за обновлението. В момента като се кърпи на парче, хората нямат нито един момент от живота си, в който да се порадват на нещо, защото е хубаво, красиво и ново. В продължение на 10 години всяка година слушаме „От догодина влизаме в кварталите, от догодина приоритет са ни малките улички“, е ако от 10 години едно нещо ти е приоритет и не си го решил, значи не ти е било наистина приоритет.

Проблемът с паркирането как трябва да бъде решен? На Запад има многоетажни паркинги. Какви са вашите планове?

Проблемът с паркирането е обособен в отделна тема в „План за София“ наречена „Паркинги и гаражи“. Тази тема е важна, защото София е един от най-високо моторизираните градове в Европа, т.е. колите вече са тук и ако не се изгражда адекватна инфраструктура за паркиране на автомобили, те на практика ще завладеят и оставащата публична среда. Припомням, че Център за градска мобилност въведе синя и зелена зона като основният аргумент беше, че с тези пари ще бъдат строени многоетажни паркинги, не само в центъра, но и в кварталите. С тези средства до момента не е построен нито един многоетажен паркинг. Всичко, което е построено, а то е малко, е построено от Метрополитен във връзка със строителството на метрото. София има сериозна нужда от инвестиция в паркинги и ние имаме план за това. Освен изграждането на многоетажни паркинги, ние сме предвидили и изграждането на подземни, които ще са в центъра. Друга идея е взета от големите европейски градове и това е изграждането на така наречените монтажни паркинги, които са изключително подходящи за нашите панелни комплекси тъй като позволяват изграждането на една лека двуетажна конструкция, която на практика удвоява капацитета за паркиране.

Като гражданска организация, когато сме питали „Защо не строите паркинги?“, отговорът винаги е „Липсва интерес за публично-частно партньорство“. На въпросът „Защо ви е това партньорство, при положение, че събирате пари от Синя и Зелена зона?“, отговор няма. Липсата на достатъчно паркинги остави и своя отпечатък върху градската среда и междублоковите пространства. Представата на общината е как тя седи и инвеститорите сами идват, а не тя активно да ги търси. Не може решението на този проблем да бъде отлаган повече.

Медии отразиха вашите планове за спиране на по-нататъшното строителство на метрото и създаването на нови трамвайни трасета. Смятате ли, че това ще е достатъчно?

На първо място, думите ми за метрото бяха напълно извадени от контекст от недоброжелатели. Това, което казах, бе че след приключване на вече заложените в ОУП на София планове за строеж на метролинии, ние трябва да помислим за по-нататъшното му развитие и да направим анализ дали има смисъл да продължаваме сега или да се фокусираме върху други форми на транспорт. Това обаче не изключва при необходимост, метрото да продължи да се строи, разбира се. Тук е важно да отбележа , че „Спаси София“ е единствената организация публично защитавала не само строителството на метрото, но и неговите краища да останат отворени за бъдещо развитие. Метрото е система, която се строи с визия за 100 години напред. Важно е да отбележим обаче, че между 2011г и 2014 г., по данни на центъра за Градска мобилност, общият брой пътници в градския транспорт е намалял, макар тогава да бе пусната втората метро линия и въпреки, че в този период населението на София продължи да се увеличава. Това показва, че метрото не е достатъчно, а и всеки студент по транспорт знае, че метрото не може да същесвува без адекватен наземен градски транспорт. Никъде в Европа няма практиката да се спира наземен транспорт, защото се дублира с метрото. Даже напротив, пускат се нови линии, за да могат да пълнят метрото. Абсолютен парадокс е да се пуска метро, а пътниците да намаляват. Хората от наземния градски транспорт слизат в метрото, наземния транспорт остава с по-малко пътници, превозните средства стават по-нарядко и в един момент ги спират и хората се качват по колите. Тази грешка са я допуснали в Америка и Европа, преди 50-60 години, а ние сега я повтаряме.

Очаквайте втора част от интервюто с Борис Бонев този четвъртък 

Интервю Лина ГЕОРГИЕВА

Животът е изпълнен със случайности и точно една такава случайност ме срещна с прекрасен млад човек изпълнен с енергия. Често слушам не добри думи за младите хора в България – как не са достатъчно граждански активни, как не ги интересува случващото се в родината им и как мислят само за себе си. Веселин Кирев е ярък пример, че тези думи не са съвсем верни. Той е завършил археология и връзки с обществеността и макар много да обича археологията, избира да посвети времето си в борба с неправдите, които среща ежедневно по улиците. Видяхме се с Веселин, за да разкаже малко повече за себе си, как се мотивира да е буден гражданин и с какво се е захванал в момента.

 

Защо реши да се захванеш с граждански инициативи? Какво те подтикна към тази дейност?

Занимавам се с такива инициативи вече 5-6 години. Това, което ме мотивира в началото бе опит за застрояване в моя квартал – „Красно село“. Благодарение на други граждански активисти в района – специално арх. Боряна Шивачева, която вече не е между нас, разбрах, че има планове за строителство, но още нямах идея от законови и нормативни актове, как се случват процедури и т.н. Малко по малко точно това ме мотивира да започна своята дейност.

Успяхте ли тогава да постигнете целта си, спряхте ли строежа?

Да, успяхме. Това бе все още на етап обществено обсъждане на подробен устройствен план.

Ще разкажеш ли малко повече за тютюневия склад в София, него как го откри? Сам ли разбра за него или други активисти и загрижени граждани те информираха?

Тъй като се занимавам с музика и провеждаме репетициите си в едно място близо до склада с моята група, няколко пъти съм минавал покрай сградата и всеки път ми правеше впечатление. Случаят в Пловдив ме мотивира да науча повече за тази постройка и когато минах за пореден път с велосипеда покрай нея осъзнах, че стилът на строителство е почти същият и помислих, че това може също да е склад. Разпитах хората от района и те ми казаха, че наистина е тютюнев склад. Направих снимки на склада, намерих информация в интернет и заповедта на арх. Влади Калинов за събаряне. По този начин започна казуса. Преди месец пуснах и сигнали до кмета на София Йорданка Фандъкова и до министъра на културата Вежди Рашидов.

Какви са исканията ти към Фандъкова и Вежди Рашидов? Какви мерки искаш те да предприемат спрямо заповедта за бутане?

Очаквам да се създаде комисия, както се случва обикновено за паметниците на културата, която да е съставена от специалисти от различни сфери. Те трябва да оценят обекта, защото той в момента няма статут на паметник на културата. Оказва се, че в София, освен в центъра на града, на практика всичко на север от бул. „Сливница“ не е изследвано изобщо. Има много малко, отделни сгради, които са били забелязани –  като Захарна фабрика, но това изобщо не й помага, защото сградата вече е почти разрушена. Цялата индустриална зона около железопътните линии и бул. „Сливница“, покрай която едно време се е развивал градът, изобщо не е изследвана или най-малкото липсва каквато и да е публична информация.

Има едно трамвайно депо на ул. „Клокотница“, което е още от началото на 20 век, имаме и гарата в Подуяне, имаме още и Сточна гара – тя е уникален обект, а все още никой не й е обърнал по-сериозно внимание. Наскоро обаче мобилен оператор засне реклама там. Всички тези сгради нито са обявени за паметници на културата, нито са от местно значение, нито от национално – просто са оставени. В тази зона се намира и тютюневият склад.

 

Смяташ ли, че институциите ще реагират на твоя сигнал и ще бъдат взети своевременно мерки или ще чакаме ситуацията със склада в Пловдив да се повтори?

Едно от исканията ми бе да се направи обществено обсъждане, на което да се поканят архитекти, граждани, специалисти, организации занимаващи се с проблемите на градската среда като специални групи архитекти, урбанисти, БАН, КАБ, САБ. Очаквам, че те биха откликнали на подобна молба. Разчитам на институциите да си свършат работата, защото от тях зависи дали това ще стане.

Ако все пак от институциите ти откажат на исканията, каква ще ти е следващата стъпка? Може би тогава трябва да се потърсят директно архитектите от КАБ?

Да, тогава може би така ще действам. Бих потърсил и подкрепа за организирането на събитие, което да повдигне общественото внимание не само към този обект. Големият проблем е, че изобщо е изчезнал архивът на сградата. Освен че е построена между 1915 – 1920 г. за нея в район „Сердика“, както казва в писмото си арх. Калинов, няма абсолютно никаква информация.

Същото го виждам и на други места и то при вече обявени за паметници на културата сгради. Често информацията е оскъдна, описано е какъв е паметникът  – например джамия, че е архитектурен паметник и с каква заповед е обявен за паметник и това е.

Нямаме никаква информация за архитекта, за стила на строителство, история и др. Цялата тази сфера е изоставена и чрез корупционни практики се подготвя почвата, така че със сградите да може да се процедира според желанията на заинтересованите. Като няма информация и за собственика е още по-лесно. В случая с тютюневия склад в София знаем кой е собственик, но въпреки това за момента е неоткриваем.

Сградата като цяло изглежда в сравнително добро състояние, покривът не е разграден.

Не изглежда като опасна сграда, както е описана в документите от арх. Калинов?

Според мен също не изглежда така. Възможно е да има конструктивни проблеми, но на външен вид не изглежда толкова зле.

Мислиш ли, че трябва да се стигне до самото бутане и чак тогава институциите и гражданите ще реагират?

Да, смятам, че тази практика продължава. Това е свързано и с работата на общината, която уведомява хората за всякакви въпроси свързани с градската среда на много късен етап, когато процедурата е завършена и няма какво да се направи. Тогава започват протести, ескалация на напрежението, стига се до прокуратура, медии и чак тогава евентуално се задействат нещата. В Пловдив видяхме пример за гражданско общество, което пази културното наследство, защото в самия град има доста запазени обекти и са концентрирани. Това оказва чисто психологически някакво въздействие на хората.

В столицата имаме ли подобно гражданско общество в защита на културните обекти?

Има опити за създаването му и развитието му, но не съм сигурен, че групата от хора е достатъчно голяма, както е в Пловдив. Има и архитекти, които се интересуват. Трябва да има повече контакт, повече срещи. В Пловдив това се случва и има интерес. В София ще е добре също да се организират събития и около тях да се оформи по-активно ядро, защото сега всеки се бори отделно и целият процес изглежда малко хаотичен.

Къщата с ягодите не успя ли да обедини хората, да ги срещне, така че да има някаква яснота колко са активните?

Да не забравяме, че Къщата с ягодите е паметник на културата. Това малко или много дава възможност за защита на постройката. Там е по-лесно да се достигне и до общественото внимание. Въпреки всичко, къщата все още е в лошо състояние и не е ясно какво ще се случи с нея.

Ще ни разкажеш ли и за другите ти инициативи? С какво друго си се захванал, освен с тютюневия склад в София?

Вече от 5 години работя върху гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт. Занимавам се и с БДЖ, където се случват всякакви неща – протести, различни акции и събития. За момента усилията ни са почти без ефект, но считам, че изпълнявам гражданския си дълг. Когато видя нещо нередно се опитвам да информирам обществеността и да пусна сигнал до институциите, за да не остават нещата само като статус във фейсбук. Точно покрай тези ми действия забелязах гарите в София, специално гара Подуяне – действаща гара, но в много лошо състояние. Същото е и със Сточна гара.

Те обявени ли са за паметници на културата?

Не, те попадат точно в тази зона извън центъра. Аз смятам, че притежават достатъчно качества, които да им позволят вписване в регистъра. Те не само трябва да бъдат обявени като паметници на културата, а и трябва да бъде потърсена връзката между тях. В тази индустриална ос около релсовия транспорт на града е имало голямо развитие – сега го наричаме индустриално наследство, индустриален дизайн. Сгради, които точно в този период са най-добрите примери как се е съчетавала утилитарната им функция с външния вид.

В цяла Западна Европа това се счита за културно наследство и е много ясно изявено. Например, Албърт Докс в Ливърпул, Великобритания е страхотно място. Ходих там миналата година и е много добре разработено. Ние имаме толкова много подобни обекти в София, които са напълно забравени и се чака да се срутят. За някои от тях, като Подуяне и Сточна гара има информация. Двете сгради са построени по едно и също време и са проектирани от един и същи архитект – Панайот Калчев.

Не е ли това работа на Министерство на културата – да вписва и оглежда подобни сгради, за да станат част от регистъра?

Да, това по закон е задължение на министъра на културата. Той трябва да се грижи за тях и да сформира комисии, които да разглеждат обектите и да ги вписват. Според министъра, обаче, ние имаме твърде много паметници на културата – около 40 000. Нужно е първо да се направи анализ. На нас ни липсва база данни, публичен регистър за местното културно наследство. Имаме регистър само за паметниците на ЮНЕСКО, които са няколко в България.

Наскоро бе публикувана интерактивна карта на центъра в София, където са описани паметниците на културата със снимки и история. Хората от сайта обаче са написали съобщение, че трудно са се добрали до тази информация, тя им е била предоставена в доста суров вид. Какво мислиш? Тази практика често срещана ли е?

Първо, поздравления за сайта. Доколкото виждам това са урбанисти на световно ниво и те не са зависими от местните турболенции. Те имат възможност да гледат от друга гледна точка. Но и те са стигнали до там, до където и аз стигам – до гарите на север от бул. ‚Сливница“. Аз се поинтересувах за гарите в България, обявени като културни паметници от национално или местно значение. Казаха ми, че за всеки обект трябва да платя по 10 лева, за да ми дадат информация, а срещу тези пари ти дават разпечатан лист с малко данни за него. Тази информация трябва да е общодостъпна и безплатна. Ако трябва да платиш за информация касаеща 200-300 обекта, тогава за каква сума говорим? Всичко това при положение, че се занимаваш с доброволческа дейност и искаш да направиш сайт, който да е в полза на всички.

Принципно в Закона за култтурно наследство е заложен ангажимент за дигитализиране на цялата база данни, но нищо не се случва. В момента информацията я има само в текстови вариант, а трябва да е на таблици, с карти, да може лесно да се преглежда и търси. Така че законово е заложено държавата да предостави информация и да изработи интерактивна карта, а не е необходимо частна компания да го прави.

Като се създаде единен регистър и карта ще може да се направи и преоценка на обектите, тяхната историческа и културна стойност. Повечето от сградите в регистъра, около 80%, доколкото знам, са от периода между 44-та и 89-та година строени. Трябва да има някакъв баланс.

Изработването на карта и класифицирането на сградите според тяхната архитектурна и културна стойност, дори и религиозна би било от голяма полза за туризма.

Разбира се, това е бъдещето и то вече се случва в другите държави. При нас дори вече е абсурдно, че все още не е направено. Още повече, че има достъп и до европейско финансиране, което превръща ситуацията в абсолютно неразбираема защо не се кандидатства и работи в тази посока.

Значи не срещаш особена подкрепа от общината?

Да, даже бих казал, че срещам и съпротива заради моите действия, това, с което се занимавам аз и моите колеги. Писмото, което им изпратих за тютюневия склад даже не е толкова сигнал, колкото предложение към тях да поемат инициативата. Принципно така би трябвало да се случват нещата – стартирането на дискусия какво би могло да се направи за мястото, със сградите. Ако се включат архитекти и урбанисти може бързо да се стигне до компромис и да се намери прекрасно предназначение за тези постройки. Има голямо търсене на офиси, места за работилници и т.н. Не съм виждал интериора, не знам колко са големи помещенията, но със сигурност може да се измисли нещо.

Какво би казал на читателите, с какво би ги мотивирал, за да бъдат и те по-активни към проблематиката с културното наследство?

Бих им препоръчал, когато ходят по улицата да не си гледат само в краката, за да не се спънат , или в телефона, а да се оглеждат добре около себе си и като видят нещо, което им харесва да му отделят малко време. Биха могли даже да го снимат и да го пуснат в интернет. За институциите обаче от значение са сигналите, които им се пускат.

Никой не може да бъде задължен да го прави, разбира се, но хората трябва повече да се водят по вътрешните си усещания. Ако нещо им направи впечатление и не са доволни, тогава най-добре е да го изразят. От гражданите зависи как ще изглежда градът и квартала им. Не трябва да чакат да се стигне до свършен факт и тогава да реагират. Все още се усеща духът от преди 89-та година – като започне да се случва нещо, хората или са доволни, или си мълчат, защото все още го има онзи страх „да си нямат проблеми”. Съвсем наскоро имахме казус с един от гласовете на недоволството срещу промените в закона за културното наследство Владо Руменов, който бе уволнен от работа, но благодарение на общественото недоволство и натиск – върнат обратно.

В сегашния момент вече не трябва да реагираме с мълчание, защото мълчанието води до разрушение на нашата памет. Държавата, институциите, чиновниците служат на гражданите, а не обратното. Тук все още властва тоталитарното разбиране за държавата, която е извън нас и в ръцете на определена група хора. Трябва най-сетне да скъсаме с това виждане.

Стигнали сме до етап, в който явно като общество чувстваме заплаха за наследството си, виждаме как то изчезва с доста бързи темпове пред очите ни. Точно това би трябвало да активизира хората. Доста обекти са изгубени, но все още има други, които могат да се спасят.

Бих призовал и институциите да не пречат на инициативата от страна на хората, а по-скоро да влязат максимално бързо в процеса и те да го задвижат.

Снимки: Веселин Кирев

Можете да следите дейността на Веселин Кирев на неговата лична страница