последните заетостта

С нови 240 млн. лв. удължават мерките за запазване на заетостта

Допълнителни 240 млн. лева осигури днес правителството, за да продължат да действат общо пет мерки за запазване на заетостта и за подкрепа на семействата заради пандемията. В рамките на заседанието на Министерския съвет премиерът в оставка Бойко Борисов изтъкна, че средствата за изпълнението на мерките са подсигурени и всякакви оправдания за липса на финансиране са неоснователни. 

Със 117 млн. лв. ще бъде удължена мярката 60/40 до края на юни, информира пресслужбата на кабинета. До момента по тази мярка за запазване на заетостта са изплатени 1,158 млрд. лв. и са запазени над 300 000 работни места.

Други четири мерки се подсигуряват с общо 120 млн. лв. До края на юни се осигурява мярката „Запази ме“ за компенсиране на работниците от затворените бизнеси със 75 на сто от осигурителния доход. Отпуснатите средства са в размер на 25 млн. лв. По тази мярка вече са преведени 62,5 млн. лв. за компенсации на 51 653 работници, допълват от МС.

Общо 50 млн. лв. се насочват към мярката „Заетост за теб“, с която се подпомагат работодатели да разкриват нови работни места и да назначават безработни за до 6 месеца, като се покрива минималната работна заплата. До момента по програмата са разкрити близо 20 000 нови работни места. А с допълнителните средства може да бъдат разкрити още 11 000 работни места, допълват от МС.

Програмата за осигуряване на детегледачи „Родители в заетост“ продължава да работи с осигурените нови 23 млн. лева. Документи по нея ще може да се подават до края на май.

22 млн. лв. са предназначени за мярката за подпомагане с по 290 лв. на работно място в най-пострадалите сектори. Това са „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Туризъм“ и „Транспорт“.

На днешното заседание на Министерски съвет са осигурени и нови 1 276 986 лева по линия на тригодишната програма за ремонт и изграждане на детски ясли, градини и училища.

От тях 277 688 лева са за изграждане на детска градина в квартал „Горно Езерово“ в Бургас. 559 908 лева се отпускат за продължаване реконструкцията и надстройката на ПГ по компютърно програмиране и иновации отново в Бургас. 350 868 лева са за нова детска градина в село Долно Дряново, община Гърмен. 32 357 лева – за подобряване на материалната среда в Неврокопската професионална гимназия „Димитър Талев“ в Гоце Делчев.

В края на правителственото заседание министър-председателят в оставка Бойко Борисов е благодарил на министрите за работата им през изминалия мандат. „Благодаря на всички Вас за работата, която вършите до последния момент“.

Вижте още:

работа

Пандемията повиши риска от измами при търсенето на работа

Увеличава се рискът от измами при търсенето на работа в условията на предизвиканата от Ковид-19 криза. За това алармират от Инспекцията по труда (ГИТ). Предвид активизирането на дейностите в хотелиерството, строителството и др., свързани със засилване на трудовата мобилност, рискове за търсещите работа в чужбина значително се увеличават.

Сред причините са свързаните с пандемията ограничения на придвижване.  Ето защо от Агенцията напомнят, че желаещите да работят в чужбина трябва да бъдат запознати с условията за влизане в приемащата държава предварително. Най-вече във връзка с въведените противоепидемични мерки.

Една от най-сигурните индикации за възможна измама е, когато предлагащите заетост отказват пряк контакт с търсещите работа лица.

В тези случаи обикновено настояват за комуникация само онлайн или когато срещите се организират извън офис. Ако фирмата посредник или предприятията, извършващи услугата, нямат задължителнара регистрация в Агенцията по заетостта, това също е знак за възможна измама

В случай на командироване, фирмата, която извършва командироването, трябва да развива значителна идентична дейност в България. В противен случай сключването на трудов договор с единствена цел лицето да бъде командировано в друга държава членка също е сигнал за фалшиво командироване. Може да бъде знак, че трудовите му и осигурителни права могат да бъдат нарушени. 

Работникът трябва предварително да е запознат, писмено, на български език с минималните условия на труд. Трябва да бъде писмено упоменато и минималното заплащане в държавата, в която отива. При използване на посредник, трябва да има сключен посреднически договор. Договор обаче трябва да има и с работодателя в приемащата държава. Те също трябва да са на български език.

снимка: freepik.com

Вижте още:

подкрепа

Последни сме по подкрепа на заетостта в пандемията

България е на последно място по усвояване на средства за подкрепа на заетостта в пандемията. Страната ни е усвоила само 500 млн. евро от SURE – инструмента на ЕС за подкрепа на работниците, показват последните данни на ЕК.

За сравнение Румъния е успяла да постигне 8 пъти повече – 4 млрд. евро.

SURE предоставя финансова помощ под формата на заеми, които се отпускат от ЕС на държавите-членки при благоприятни условия. Според КНСБ фискалната ангажираност към проблемите на работещите в условията на икономическа криза може да бъде далеч по-голяма. Особено на фона на икономическата политика на останалите страни-членки на ЕС.

За нас това е необяснимо, защото страната ни няма проблем с държавния дълг или с хронични дефицити, какъвто имат мнозинството от тези държави, които са изразходвали няколко пъти повече средства като дял от БВП за преодоляване на последиците от кризата. Нещо повече – средствата от SURE не се вписват като дефицит в салдото по държавния бюджет, коментират от КНСБ.

Освен последна по усвояване на средства от SURE, България е изразходила и най-малко пари за подкрепа на бизнеса и домакинствата като дял от БВП – 6,7% от БВП, при средноевропейски стойности от 14,3%.

Това са пропуснати ползи, за които потвърждава и последната статистика на Евростат за неравенствата. Според данните България е на първо място по най-много неравенства в целия ЕС.

Тези неравенства биха могли да бъдат редуцирани, ако страната се възползва от всички средства на финансиране, които може да получи от ЕС. Това допълват още от Конфедерацията. От там настояват за активна политика за усвояване на средства от ЕС в подкрепа на заетостта. Сегашната определят като консервативна.

подкрепа

Вижте още:

Удължават извънредната епидемична обстановка до 30 ноември

Министерският съвет на Република България прие Решение за удължаване срока на обявената извънредна епидемична обстановка, считано от 1 октомври 2020 г. до 30 ноември 2020 г.

Властите обаявиха, че пандемията от COVID-19 продължава да представлява „тежка извънредна ситуация”, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб.

По данни на Европейския център за превенция и контрол па заболяванията, към 19.09.2020 г. в света са регистрирани 30 540 446 потвърдени случая на COVID-19, от които 952 724 починали. От тях 2 808 711 случая или 9,2% са заболелите на територията на Европейския съюз /Европейското, икономическо пространство и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с общ брой починали – 185 945.

В България към 19.09.2020 г. са съобщени 18 733 заболели и 753 починали с COVID-19. В страната продължава неблагоприятното развитие на епидемичната обстановка, обуславяща се от висока смъртност от инфекции, причинени от новия коронавирус, на фона на намаляваща заболяемост и запазване степента на болнично лечение на заболели с умерена и тежка клинична картина.

Удължаването на извънредната епидемична обстановка и прилагането на противоепидемичните мерки в страната цели намаляване въздействието на COVID-19 върху общественото здраве и здравната система. Това е особено важно за опазване здравето и живота на лицата с повишен риск от тежко протичане на инфекциозно заболяване – възрастни, хора с хронични и онкологични заболявания и имунокомпрометирани състояния, в условия на едновременно разпространение на сезонен грип и COVID-19.

Още по темата:

Удължават извънредната епидемична обстановка до края на юли

Извънредното положение свърши – започва извънредна епидемична обстановка

От днес: Възобновяват се част от по-строгите мерки

Заради увеличения брой заразени, част от по-строгите мерки за борба с коронавируса се възобновяват.

Със заповед на здравния министър от полунощ до второ нареждане, всички колективни и индивидуални спортни мероприятия на открито и на закрито ще се провеждат без публика.

Забраняват се посещенията в дискотеки, пиано барове и нощни заведения на закрито. На открито – клиенти ще се допускат при спазване на физическа дистанция от 1,5 м и заетост на местата до 50% от общия им капацитет.

Забраняват се групови празненства като балове, сватби и кръщенета с повече от 30 човека. Увеличава се и контролът. При установени нарушения на работното място, ще се глобяват и работникът и работодателят.

Източник: cross.bg

Кой ще се възстанови по-бързо от коронавируса – Европа или САЩ?

След пагубната финансова криза от 2008 и 2009 г. САЩ се възстановиха много по-бързо от Европа, която претърпя двойна рецесия. Този път много икономисти смятат, че Европа може да има предимство.

Основната причина, поради която САЩ се справи добре, беше бързата реакция на правителството и гъвкавия характер на американската икономика, която е бърза както в съкращаването на работниците, и повторното им наемане. Европа, която има въведено социално осигуряване, се опитва да предпази работниците от съкращения чрез субсидии за работодателите, което прави съкращението им трудно, а повторното наемане – по-скъпо.

Но сегашният срив е различен – той представлява спиране на икономиката в отговор на пандемия, което води до намаляване на търсенето и предлагането едновременно. Тази разлика създава възможност европейският отговор на кризата, замразявайки съществуващата икономика, този път да проработи по-добре.

„Това не е нормална рецесия и има много неизвестни, особено ако вирусът се върне“, заяви Жан Писани-Фери, старши икономист от Bruegel в Брюксел и Peterson Institute for International Economics във Вашингтон.

Към момента коронавирусът е превърнал света в гигантска лаборатория от конкурентни системи, всяка със собствен начин за борба с вируса и смекчаване на икономическите щети. Контрастът между Европа и САЩ е особено остър.

Голяма част от Европа прибягва до строги ограничения, които предимно помагат за справяне с вируса, но ограничават икономиките. В САЩ президентът Тръмп даде приоритет на това икономиката да продължи да работи, дори с риск инфекциите да се увеличат. Почти навсякъде правителствата трябваше да се намесят с подкрепа, тъй като акцентът се измести към облекчение и възстановяване.

Общият знаменател е дългът. Международният валутен фонд прогнозира, че глобалният дълг ще се увеличи тази година с 19% спрямо брутния вътрешен продукт.

Но контрастът не се изразява само в различните системи. Става дума и за различни предположения за това как ще протече пандемията, което ще има значение за това колко дълго може да продължи подкрепата на правителството.

Различните подходи вече дават различни резултати не само по отношение на инфекциите и смъртните случаи, които са най-много в САЩ, но и по отношение на работни места – безработицата в САЩ нараства, докато в Европа остава до голяма степен стабилна.

САЩ осигуриха ранна подкрепа за данъкоплатците и компаниите, но на практика оставиха пазарът да преразпределя работните места.

Европейските правителства, изправени пред изкуствено спиране, а не пред традиционна фискална криза, избраха да се опитат да „замразят“ своите икономики с надеждата да ги възобновят бързо. Те заложиха на сравнително бързото възстановяване, като избраха да се опитат да запазят възможно най-много работни места чрез субсидии за заплати.

Но ако пандемията продължи твърде дълго или се върне с продължителна втора вълна, европейските правителства едва ли ще продължат да поддържат такава подкрепа за дълго. Много европейски държави въведоха помощ, известна в Германия като „kurzarbeit“ – фирмите обещават да не съкращават никого, а правителството предоставя голяма част от загубените доходи.

„Засега Европа се справя доста добре. Ръстът на безработицата в САЩ е огромен, а тук – не толкова много“, казва Гунтрам Волф, директор на икономическия мозъчен тръст Bruegel.

„Ако това, което виждаме, е временно, и се върнем към предишната икономическа система, то тогава kurzarbeit е правилният отговор“, каза той.

„Но ако е по-дълготрайно, тогава САЩ, които са по-гъвкави, може да се справят по-добре“, добави още той.

Първоначалните американски разходи бяха огромни. Те са до 2,7 трлн. долара през март и април (около 13% от брутния вътрешен продукт), за да осигурят икономическо облекчение на физически лица, фирми и щати. Това беше най-големият икономически стимул в американската история. Той също беше няколко пъти по-голям от пакета на Европа, който например във Франция беше само 2% от БВП, каза Писани-Фери.

Все пак „европейският отговор беше по-добър – по-прост и по-ефективен по отношение на използването на публични средства“, каза той.

Причината за това е в съществуващата в Европа система за социално подпомагане. Нейните „автоматични стабилизатори“ стартират в подкрепа на бедните и безработните, без да е необходимо, както в САЩ, да приемат ad hoc законодателство.

Американският отговор беше по-широк, но не беше целенасочен – големи суми пари бяха раздадени бързо, но безразборно и неефективно от Министерството на финансите, което не разполага със система, с която да може да реагира по друг начин.

Основната цел беше да се вкарат пари в системата, така че тя да не се изключи напълно, а търсенето на потребителите да продължи.

Но Министерството на финансите на САЩ в крайна сметка даде много средства на онези, които не се нуждаеха от тях – включително на работодатели, които не се нуждаеха от помощ.

В същото време европейската щедрост за поддържане на съществуващата система може да забави растежа на работните места в сравнение с по-гъвкавата и несигурна американска система, с която е по-лесно да се наемат и уволняват служители, аргументира се Меган Грийн, икономист от Harvard Kennedy School.

„Гъвкавостта на пазара на труда създава повече възможности за американските работници и обикновено води до по-бързо възстановяване след спад“, пише тя.

Ако Европа има късмет и успее да разработи широко и всеобхватно блокиране на икономиката за кратко, то тогава парите от Възстановителния фонд, когато пристигнат следващата година, ще помогнат на икономиката да расте, особено ако възстановяването е бавно, слабо и продължително.

Ако Европа има късмет и може да осигурява ефективни ограничителни мерки, но с кратка продължителност, и когато през следващата година страните на континента започнат да усвояват средствата от спасителния фонд, за който предстои да се договорят, то това ще помогне на икономиката да расте, особено ако възстановяването е бавно, слабо и продължително.

От друга страна ако американските потребители останат неспокойни или обезщетенията им за безработица изтекат, или ако има продължителен ръст на броя на заболелите или втора коронавирусна вълна, американското възстановяване може да даде на късо.

Източник: The New York Times

Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за коронавируса

Съветът на сигурност на ООН гласува резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня по време на пандемията и предприемането на други мерки за борба с коронавируса. Проектът е получил 15 гласа „за“ и е приет единодушно като „резолюция 2522″.

Основната и цел е подкрепа на публикувания през март призив на Генералния секретар към всеобщо и незабавно прекратяване на огъня във всички конфликтни райони, намиращи се под наблюдението на Съвета за сигурност. Проектът на резолюция беше представен още през април.

Според дипломатически източници, основните разногласия са възникнали между делегациите на САЩ и Китай. В резултат на постигнатия компромис, от резолюцията е премахнат текстът за ролята на Световната здравна организация по отношение на борбата с коронавируса и не се споменава държавата, от където тръгна заразата.

В приетия документ се отбелязва, че „хуманитарната пауза не се отнася до военните операции срещу Ислямска държава, Ал Кайда и други личности, групировки и организации, които се асоциират с признати от Съвета за сигурност на ООН за терористични групи”.

Мироопазващите мисии на ООН ще получат мандат да съдействат на държавите при мерките за ограничаване разпространението на коронавируса. Става въпрос основно за осигуряване на хуманитарен достъп, включително преместване на хора и бежански лагери, както и за евакуации от медицински съображения.

Авторите на резолюцията – Франция и Тунис, благодариха за постигнатия компромис, позволил текстът да бъде гласуван. Приемането и не отбелязва край на работата, а нейното начало и е възвърнало „вярата в дипломацията и принципите на многостранност”, благодарение на проявената воля от страна на членовете на Съвета за сигурност да преодолеят съществуващите противоречия.

Траяна Вукадинова: „Мерките за спасяване на бизнеса у нас биха били смислени, ако имаха контекст около тях.“

Траяна Вукадинова е управляващ съдружник в NeoCollect. Tя притежава повече от 15 години опит в областта на финансите, оперативното управление и развитието на бизнес процесите в сферата на колектинга.

Работила е в Програмата за микрофинансиране на CRS / USAID. Там се е занимавала с продажби и теренно събиране на просрочени вземания, изграждане и развитие на клонова мрежа. Оперативно управление, подбор на персонал, развиване и оптимизации на процеси и дейности. Разработване и провеждане на вътрешни тренинги и обучения в областта на управлението на риска и събирането на вземания.

Като Директор отдел Събиране на вземания в ПрофиКредит България създава колекторската мрежа в страната. Всички съпътстващи процеси и дейности, осигуряващи и подпомагащи функционирането й и обезпечаващи ефективното й управление също.

Г-жа Вукадинова е убедена, че компетентността и процесите са решаващите фактори за реализиране на бизнес целите. Нейната способност да вижда голямата картина, проблемите и организационните бариери и дава експертизата да разработва комплексни решения, анализи и да прогнозира ситуации.

 

Чухме се с нея, за да ни разкаже, какво е нейното мнение за т. нар. мерки за спасяване на икономиката на България от последиците от пандемията на коронавируса.

 

Здравейте, нека започнем с това, какви мерки взе българската държава, за да помогне на бизнеса?

Прегледах и анализирах четири основни. Нека започнем с първата – „Подкрепа за микро и малки за преодоляване на икономическите последствия от пандемията“. Тя е за фирми, които имат спад на средномесечния си оборот с над 20% спрямо 2019 г. По дефиниция тя е насочена към два вида фирми- малки (такива които с до 50 човека персонал) и микро предприятия (до 10 човека заети).

На  първо четене, мярката изглежда добре. Като обаче се вникне по-надълбоко, първата озадачаваща подробност е изискването за минимален годишен оборот от 30 000 лв. за миналата година. Т.е. за да можеш да кандидатстваш като микропредприятие, оборотът ти трябва да не е бил по-малък от тази сума.

 

Къде е проблемът с това?

В тази мярка попадат всякакви самонаети хора, еднолични търговци и други, които най-често работят сами. Представете си шивачка, такава която прави корекции на дрехи, човек който ремонтира, а не продава бяла техника и т.н.

 

Повечето от тези хора правят по-малки обороти на година. За тях месечен оборот от 2500 лв. на месец (30000 разделено на 12) е значителна сума. Това всъщност са най-уязвимите хора. В момента, в който спрат дейност, рядко имат спестявания, на които да разчитат. Оничайно не могат да се справят с форсмажорни обстоятелства. При определянето на долна граница за годишен оборот те априори изпадат от обхвата на тази мярка.

По разумно би било, ако помощта беше процент от миналогодишния оборот. Защото ако едно шивашко ателие печели 1500 лв. месечно, а наемът му е 300 лв., то помощ на стойност 1800 лв (10% от годишния оборот)  би му решила доста проблеми. Ако, разбира се, целта е да се подкрепи микро бизнеса  и тази шивачка да не иде на борсата, след като фалира.

 

Нека минем на следващата мярка – 60:40?

60:40 сякаш е нещо, което наистина работи във варианта след корекциите. Не знам, дали знаете, но в началото осигуровките по тази мярка, трябваше да са изцяло за сметка на работодателя, а в момента в България осигурителната тежест е немалка.

При тези условия, много хора пресметнаха, колко всъщност трябваше да плати работодателя. Така в началото мярката излизаше 23% / 77%. Ето защо при обявяването и срещу нея имаше сериозна съпротива, което крайна сметка предизвика преработването и.

В момента тя е 60:40 като осигуровките, дължими от работодателя, са за сметка на държавата, т.е. подпомагането е реално (значително повече от първоначалните 23% от размера на възнаграждението) и има шанс наистина да доведе до запазване на работни места.

 

За тази мярка обаче се чу нещо странно, че от нея се възползват бизнеси като футболни клубове, имаше и дори едно казино?

Това е странно, да. Тя е и с най-достъпна и прозрачна информация. На сайта на НОИ се публикуват отчети, кои фирми конкретно са се възползвали от нея и какви средства са получили.

Когато обаче, човек отвори тези таблици в тях има озадачаващи одобрени компании. Например Центъра за градска мобилност в София. По никакъв начин не подценявам затрудненията, които те имат – намаляване на приходите им заради по-малкото пътуващи хора и т.н. Обаче с мярка, която е с ограничен финансов ресурс и е предвидена за спасяване на бизнеси, да се финансира общинска компания е меко казано странно. Не за друго, но общината има много други собствени механизми, чрез които може да подпомогне собствените си търговски дружества.

Хазартът също е интересен за подпомагане, но доколко той се води закъсал бизнес? Там са и  Електроразпределение „Златни пясъци“ – те определено може би също имат затруднения, но как те са свързани с ограниченията наложени март и април – не е ясно.

Въпросът е къде се слага фокуса – и къде точно се насочва този, все пак ограничен, ресурс. В критериите за кандидатстване трябваше изрично да е посочено кои отрасли ще подпомага тя.

Не смятам, че проблемът с одобрените компании е в самите компании – те имат право да кандидатстват и да бъдат одобрени, щом отговарят на критериите за допустимост. Същественият въпрос е защо критериите за допустимост са такива, че подобни компании имат право да ползват тези средства.

 

Нека минем на следващата – безлихвените кредити, какво ще кажете за тях?

Условието човек да се възползва от нея е, да е в неплатен отпуск. Тук попадат и самоосигуряващите се, които трябва да докажат поне 20% намаляване на доходите за тримесечие, спрямо същия период на 2019 г. За хората с трудови договори – условието е да са били на такива поне 6 месеца преди да излязат в неплатения отпуск.

Според мен това е мярката, която най-малко сработва. Гледах данни – колко кредити са отпуснати досега и те не са никак много.

В нея има две неща, които не зависят от работника.

Първото е – да са му платени осигурителните вноски. Ако си на трудов договор, това е ангажимент на работодателя и ако той те прати в неплатен отпуск, т.е. бизнесът му среща сериозни затруднения, има голяма вероятност тези осигуровки може да са начислени, но да не са платени. Тогава се ограничава достъпа на служителя в неплатена отпуска до кредити, по причини, върху които той няма никакъв контрол.

Второто е условието, хората да се върнат на същата работа след приключване на неплатения отпуск. Това също не зависи от работника / служителя, защото най-малкото това работно място може вече да не съществува.

Ако я погледнем комплексно – да даваш заеми на хора, които в момента са в неплатена отпуска отново е озадачаващо. Все едно кораб да се блъсне в скалите, да няма никаква информация какво следва – потъване, ремонт, други кораби в близост – и ти дадеш спасителни пояси на хората, но да им кажеш – ползвайте ги, но след 3 часа трябва да ми ги върнете?! А ако на хората те са им необходими след четвъртия час – какво се случва?

Ако тези кредити станат лоши, после ще важат ли правилата на банките за събиране на лоши вземания? Начинът по който ще се съберат тези пари не е упоменат никъде, а вероятността те да станат лоши кредити е много голяма.

 

Стигнахме до четвъртата мярка – творчески стипендии за хора в областта на културата. Какво ще кажете за нея?

Те са в размер на 720 лв. за период от 3 месеца, като едно от условията е да не си кандидатствал за безлихвен кредит, т.е. трябва да избереш едно от двете. В същото време почти напълно липсва достъпна и прозрачна информация за критериите, по които се одобряват кандидатствалите. Също не е ясно, как се определена сумата и какво се очаква да покрие тя за периода от 3 месеца?

 

Какво е цялостното ви усещане за мерките?

Всички те биха били много смислени, ако имаше някакъв контекст около тях, т.е. какво очакваме да се случи в бъдеще. Струва ми се, че на този етап реално работеща реално е само 60:40.

Ясно е, че това е ситуация с много голяма степен на непредсказуемост, като информацията както за вируса, така и за разпространението му се променя непрекъснато.  Липсата на яснота, обаче, за това в кои моменти, какво ще се случва, прави всичките тези мерки много трудно приложими.

И в случая нямам предвид обвързване на събития с дати, а наличие на процес – при увеличаване на броя заразени на 100 000 човека население до ниво Х, следва мярка У, например.  Нито една от наложените мерки за справяне с пандемията не беше обоснована рационално – в изказванията на политиците и хората от НОЩ преобладаваха емоциите. Липсата на фокус на мерките както върху конкретни икономически сектори, така и върху видовете бизнеси създава усещане за работа на парче.

 

Имате ли наблюдения, къде сме ние по отношение на мерките за подпомагане на икономиката в целия ЕС?

Имам информация за Германия. Там например има конкретни планове по провинции, какво и кога ще се случва, като има събития с дати от септември и за всяко от тях има конкретни критерии, т.е. има доста яснота за бъдещето, макар и в ситуация на обща неопределеност.

Наличието на план създава усещането, че ситуацията е под контрол и че ти като човек си в състояние да взимаш решения за себе си, отчитайки поне наличните фактори.

В България нито една от мерките не беше рационално обоснована – защо е в този размер, към кого е насочена и по какви причини, какви са краткосрочните и средносрочните цели на съответната мярка, защо се смята, че тези цели ще бъдат постигнати, какви са условията, на които трябва да отговарят подпомаганите, защо са такива и как кореспондират с целите на мярката т.н. Липсата на отговори на тези въпроси носи на хората усещането за липса на контрол. Когато няма такъв, е много трудно да взимаш решения за собственото си бъдеще. Например взимането на кредит, който ще трябва да изплащаш в следващите 4-5 години е сериозно решение, за което ти трябва някаква относителна сигурност.

Повечето мерки се правят сякаш сме в предизборна кампания – този който не си е поискал, той не е получил. Това носи усещането за работа на парче – без ясен цялостен план. Публично се говори, че всъщност производствата не са засегнати сериозно, т.е. икономиката не е чак толкова пострадала. По данни на НСИ, обаче, към средата на 2019 г. 63% от работещото население в България работи в сферата на услугите, т.е. щетата върху икономиката е значителна, защото именно услугите са най-силно засегнати. . .

 

Нещо да добавите за финал?

Има цялостна неяснота как, ще се възстанови икономиката от тази криза. 60:40, например, стабилизира работни места за период до 6 месеца, но какво ще се случи следи това?

Подаръкът, който се направи в момента на ресторантьорите, ако доведе до по-голяма събираемост ще е чудесно, но ако не доведе? Тогава ще трябва да се компенсират пропуснатите приходи от тези 11% по-малко ДДС. Което означава или по-високи данъци някъде другаде или намалени публични разходи, което би означавало по-малко и по-некачествени публични услуги, което също не носи оптимистична представа за бъдещето.

И все пак факт е, че този хаос може и да стимулира хората сами да търсят начини да се справят с кризата, което все пак не е никак лошо и може да даде резултати.

 

 

Дизайнери с решение на проблема с обществените тоалетни по време на пандемията

Градовете във Франция започнаха да инсталират писоари на открито, тъй като блокирането заради коронавируса причини липса на обществени тоалетни.

Затварянето на обществени тоалетни заедно с барове, кафенета и други заведения със съоръжения означава, че хората няма къде да се облекчат, когато са навън домовете си. В Лондон има съобщения за отчаяни хора, които използват храстите в паркове.

Дизайнерите на писоари реагираха на проблема и съобщиха, че градовете във Франция скоро ще подобряват обществените си съоръжения.

От тази седмица можете да намерите Lapee по улиците на Рен“, заявиха пред Dezeen дизайнерите на писоара Lapee за жени.

„Lapee се вписва перфектно в лятното време и хигиенните разпоредби за Covid-19“, добавя френският архитект и съосновател на Lapee Джина Перие.  „Lapee може постави на всяко място, където има нужда от безопасни и хигиенни решения, за да могат жените да се облекчават“.“

Lapee е съоръжение без докосване, което позволява на дамата да застане между стените му и да клекне, за да уринира. „Разбира се, ако имате нужда от някаква подкрепа, винаги можете да задържите за стените му или да се подпрете с лакти“, каза Перие.

„Ние го разглеждаме като напълно безконтактно решение. И да се докоснете до повърхностите му няма проблем, тъй като ние предоставяме дезинфектант за почистване на ръцете.“

В отговор на пандемията дизайнерите на Lapee са добавили метална стойка със спрей за дезинфекция на ръцете, който се прикрепя към средата на структурата. Като част от индустриалния дизайн, пластмасовата рамка от твърда пластмаса е направена така, че да издържа на редовно миене с маркуч.

„Можете лесно да напръскате Lapee с оцет или други дезинфектанти. Той функционира като един монолит, така че целият процес на почистване не отнема повече от няколко минути“ – казва Перие. „Материалът, от който е изработен Lapee, е много издръжлив и може да издържи дълги години, дори ако се дезинфекцира всеки ден.“

„Lapee е създаден, за да помогне за облекчаване на опашките по музикални фестивали, където хората, които трябва да клякат, за да пишкат, трябва да чакат по-дълго.

Жените, които трябва да клякат, за да пишкат, са особено уязвими, когато обществените тоалетни са намалени, например по време на тази пандемия.
Друго решение на проблема с местата за уриниране по време на пандемията е този на френското дизайнерско студио Faltazi, което предизвика скандал през 2018 г., когато техните писоари Uritrottoirs бяха инсталирани на улиците на Париж.

Пред Dezeen каза съоснователя на Faltazi Лоран Лебо, че от този месец те са започнали да инсталират компостиращите писоарни единици в Шамбери. „Нашите писоари на открито отговарят отлично на проблема за дистанциране“ – споделя той.

Uritrottoir е екологичен писоар за открити места, които се състои от яркочервена кутия с фуния, по която урината се стича в кутия с дървени стърготини вътре в металното му тяло.

Faltazi е лесен за сглобяване писоар за събития на открито, като фестивали. Uritonnoir е направен чрез закрепване на фунии към сламени бали, които могат да бъдат компостирани след това.

Uritonnoirs, нашата страна версия на Uritrottoir, може, разбира се, да бъде инсталирана в паркове“, каза Лебо. „Просто трябва да вземете бали слама от фермери.“

Използването на Uritrottoir или Uritonnoir не изисква докосване на устройството и те се използват на открито, където нивото на вентилацията, означава че вероятността за предаване на коронавирус е намалена.“

Какво ли не създава човек за да реши подобен деликатен, но изключително важен за хората в градовете проблем.