Арх. Жулиан Начев – за призванието на професията и осъществените мечти
Какво е общото между финансите, архитектурата и един проект за небостъргач във Варна? Отговор на този въпрос ни дава арх. Жулиан Начев – човекът, който обединява всички елементи в питанката. И добавя още – за да докаже, както сам казва, че невъзможни неща не съществуват.
Представете се с няколко думи – как изглежда Жулиан Начев с и без титлата „архитект” пред името си? Различава ли се професионалистът от приятеля, да кажем?
Без титлата архитект, Жулиан е щастлив мъж на 43 години, с прекрасно семейство – съпруга, която обожава и трима сина. Обича децата, зеленината и морето, забавлява се любителски с рисуване, гмуркане, сноуборд и уиндсърф.
Как се насочихте към тази професия и от кога работите в сферата?
Архитектурата ми е детска мечта, но това е много дълга история. Още от ученик в 10 клас на художествената гимназия във Варна се готвех за ВИАС и бях убеден, че ще вляза, защото бях много добър и по математика, и по рисуване. Последната ми година в училище беше много драматичната 1989-1990 и покрай събитията с опияняващата новодошла демокрация бях един от организаторите на протести за сваляне на директора на училището. Естествено, не останах незабелязан и си получих „заслужените” двойки за годината – по „естетика” и по още нещо, което днес даже не си спомням, благодарение на които въобще нямах право да се явя на матура, да кандидатствам за висше образование и както се казва „на есен с песен” се влях в редиците на Българската армия.
След казармата животът ме завъртя по съвсем друг път, започнах работа във финансовата сфера, завърших специалност Финанси в Икономически Университет Варна.
От 1997 до ден-днешен съм съдружник и изп. директор на холдингово дружество, управляващо 10-ина компании в различни икономически сфери, които се развиваха и спадаха динамично през последните 20 години.
През годините на строителния бум 2003-2007 бях управител на неголяма строителна компания в гр. Варна. Постоянно се дразнех на архитектите, които тогава ни проектираха жилищни сгради, начертани с по една линийка за стена и без никакви детайли, когато случайно разбрах, че във ВСУ Варна има специалност архитектура. Година по-късно, през 2004, осъществих детската си мечта, като следването ми беше приятно и някак много по-осъзнато и зряло – на стари години. Дипломирах се през 2010 с истинско удовлетворение от Варненския Свободен Университет и с това, което успях да науча от преподавателите си. През 2009 в екип с няколко колеги, които вече са зад граница, спечелихме първи награди на два поредни уъркшопа с гостуващи професори от института по архитектура във Венеция -IUAV. Същата година бях поканен на стаж в гр. Тревизо, Италия в архитектурно студио MADE ASSOCIATI, като мисля че това беше моят реален старт в архитектурата, като осъзната професия.
Контактите ми и работата с професорите Масуд Исмаилу и Микела Де Поли от Венецианския университет ме насочиха към устойчивата архитектура, на която продължавам да посвещавам голяма частот времето си.
Спомняте ли си първия проект, който направихте реалност? Какъв беше? Каква е архитектурата, която харесвате?
Първият ми осъществен проект беше моята семейна къща, която проектирах през 2004, докато бях студент по архитектура 1 курс. След като я построих, установих, че съм допуснал някои незначителни грешки. Иначе първият ми реализиран проект за клиент е също еднофамилна къща.
Харесвам модерна архитектура и уважавам традициите в архитектурата. Убеден съм, че всяко място има традиционни характерни строителни материали и специфика, които неслучайно са се утвърдили в годините. В този смисъл, харесвам новите технологии, но винаги се съобразявам с характерните особености и даденостите на региона и климата, в който проектирам.
Архитект: професия или призвание? Защо?
За мен е сбъдната мечта и професия, с която засега се занимавам основно за удоволствие.
Преди да започна да уча архитектура мислех, че е достатъчно да имаш диплома. По време на следването разбрах, че това си е сериозна инженерна специалност и изисква задълбочени познания, постоянно усъвършенстване, обучения и т.н. Официално съм архитект вече почти 5 години, но до ден-днешен се старая да не пропускам обучения и форуми, свързани с архитектурата. Чета постоянно новостите в чуждестранната техническа литература, свързана с енергийна ефективност, пасивни сгради и международни сертификационни системи за оценка на зелени сгради. Постоянно полагам усилия, за да съм „във форма” по темите, които ме вълнуват най-много.
От 2012, след обучения и изпит, съм акредитиран като LEED Green Associate от US GBCI – Американския Институт за Сертификация на Зелени Сгради, като периодично си подържам акредитацията с обучения и тестове.
От 2012 съм първият във Варна Сертифициран Дизайнер на Пасивни Сгради със сертификат от Пасивхаус институт в Дармщадт, Германия.
През 2014, след завършено обучение и изпит, съм и сертифициран DGNB Consultant / International към Немския съвет за устойчиво строителство – DGNB.
С две думи – ако има някакви нови системи за оценка или сертификация на зелени сгради – дайте ги насам.
Живеете във Варна и активно работите върху архитектурния ѝ облик. Как изглежда Морската столица на бъдещето?
Да, засега съм във Варна и се опитвам да я променям с работата си, но нещата вървят мудно. Варна е ограбена, запусната, с полуразрушена инфраструктура и има остра нужда от реставрация и изясняване на приоритетите си. През последните 25 години Варна страда от тотална липса на концепция – не е нито морска, нито туристическа, нито културна, нито университетска, нито зелена столица. В момента имам чувството, че единствените неща, които просперират в града, са заведения, казина, заложни къщи и вероятно съпътстващите ги проституция и наркотрафик… Принципно нямам против и да сме столица на хазарта, но ако това искат варненци – нека да се определи като приоритет и да се развива – да се създадат по-добри условия за развитие на този бизнес.
Например всеки от нас асоциира Лас Вегас с хазарта, Велинград със СПА туризма, Боженци и Копривщица с автентичната архитектура и кулинарния туризъм, а Варна с нищо конкретно! Варна има огромен потенциал от дадености, който засега стои неизползван – плажовете са мръсни и запуснати, паметниците на културата са в окаяно състояние, буните и яхтените пристанища са от типа „направи си сам”, туризмът е беден и неприветлив, Морската градина – уникален по своите размери парк, е съсипана и постоянно разкъсвана между интересите на съмнително придобили собственост в нея частни собственици и фирми и между гражданите, които имат нужда от нормално място за разходка и почивка. В нея необезпокоявано продължават да се карат автомобили, което е пълно безумие. Кметът издава заповеди за спиране на движението, а съдът ги отменя и така си е от години. Опитите да се промени нещо засега са безрезултатни, общинският съвет е почти непроменен от позорното изгонване на предишния кмет – т.е. почти всичко си е постарому. Важни за града решения продължават да се взимат от некомпетентни хора без съвременна визия, вероятно загрижени и зависими от нечии корпоративни интереси.
Морската столица на бъдещето? Отдавна твърдя, че Варна с много малко усилия може да бъде най-зеления и чист град във България и според мен лично, това трябва да са неговите ясни приоритети за развитие, по които енергично трябва да се работи. Приоритетни трябва да са екологията, енергийната ефективност, чистият транспорт, велоалеите, пешеходните зони, чистотата, историята, културата и не на последно място: туризмът да е ориентиран към тези приоритети, за да може градът и бизнесът в него да се събудят от безхаберието, което ги обгръща всячески. Обществена тайна е, че съм един от критиците на мутроолигархичното управление на града, довело до икономически и културен упадък един от най-красивите и перспективни градове в Европа. Приятно бях изненадан, когато мои проекти, изработени съвместно с един млад колега, два пъти през 2014 бяха удостоени с първи награди от община Варна и вече говорим за реализация на единия през 2015 – проектът „Ветрила” за голямото кръгово движение на изхода от града.
Разкажете ни за проекта за небостъргач на Морската гара. Как Ви хрумна идеята, приложима ли е и какви биха били ползите от осъществяването ѝ?
Идеята ми за небостъргача на Морска гара е резултат от 2-годишен труд от проучване на зоната до проектиране, което традиционно се дава на дипломанти по архитектура за концептуални разработки.
Проектирах небостъргач с РЗП 100 хил. кв.м. във високото си тяло и ниско тяло с още толкова площ, съчетаващи в един комплекс обществено обслужващи и жилищни функции, спорт, СПА-реплика на малките римски терми, обществено хранене, заедно с градоустройствено решение за разширение на Морската градина, яхтено пристанище, морска администрация, надземни и подземни паркинги, фотоволтаична централа и площадно пространство със старите кранове като скулптурна композиция. Докато правих проучването за тази задача, бях изкупил повечето излезли по света книги за небостъргачи, защото това беше темата на моята дипломна работа през 2010 г. и защото обичам да навлизам в детайли. Идеята беше съгласувана поетапно с професори на световно ниво и оценена подобаващо, както по време на пред-дипломните проекти, така и по време на защитата пред дипломна комисия. По-късно с малко доразвитие участвах с нея в годишния конкурс на списание Evolo 2011, САЩ.
Да, идеята е напълно приложима, но не съм убеден че е целесъобразна на фона на реалната икономическата ситуация в световен мащаб. Високите сгради във връзка със сложната си вертикална комуникация и специфична инфраструктура са луксозно удоволствие и в този смисъл считам, че идеята е не дотам привлекателна от инвестиционна гледна точка. Коментарите в социалните мрежи около тази идея бяха много критични, но определено смятам, че ако някой ден има висока сграда – небостъргач във Варна, то това е едно от местата, които са много подходящи за подобна, знакова структура и инфраструктура.
Запознати сме, че работите върху няколко проекта в момента. Какво бихте ни разказали за тях?
Точно в момента не работя върху нищо мащабно, което да си струва да коментираме – няколко малки жилищни проекта. Интересни са ми симулациите на енергийното потребление на сградите и термомостовете, които правя почти във всеки свой проект. Постоянно участвам в различни екипи по обществени поръчки за проектиране на обществени сгради.
Наскоро завършихме в екип с колеги един конкурсен проект за реконструкция на Дом на Транспортните Работници – Варна, който, въпреки безумното задание, мисля, че стана интересен. Много ми се искаше тази сграда да се реставрира и да не се пипа, но инвестиционните намерения на държавата в лицето на ДП Пристанищна Инфраструктура са други и откровено предвиждат съсипването ѝ. За съжаление,
нашият проект въобще не успя да види бял свят и отпадна от участие, още преди да е започнала надпреварата на идеи, за което съм си виновен само аз. Искрено съжалявам за труда на целия екип, но като всеки човек и аз се уча от грешките си и продължавам напред.
В момента работя върху патентоването на една моя идея за изобретение в областта на енергийната ефективност в дограмите и остъкляването, която теоретично би могла да донесе нов скок в стойностите на топлопреминаване и технологията на изработка на стъклопакети.
Отдавна мисля за докторантура в областта на устойчивостта и енергийната ефективност, но все не намирам време, което да посветя на тази кауза.
Кой е проектът, който мечтаете да осъществите? Защо?
Искам да правя уникални сгради, които да са пример за иновативни решения. Имам няколко почти готови проекта, които са в идейна фаза и чакат инвеститор, който да поиска нещо подобно. Преди няколко години например участвах в един конкурс и направих проект, който обаче толкова си харесах, че се отказах да им го предавам, защото в условията за участие беше записано, че трябва да се откажеш от авторското си право. Предадох им друг проект, който направих за последните 2-3 дни.
Обичам да проучвам в дълбочина задачите, върху които работя: и в исторически, и в технологичен аспект. Напоследък се опитвам да не правя проекти, които не са работни, защото без необходимите детайли, проектът в повечето случаи се опорочава и съсипва от изпълнителя – обичам детайлите и сериозното отношение към енергийната ефективност. Мечтая да работя над мащабни проекти, но обичам и индивидуалните, малки проекти за жилища. Принципно обичам смели решения и предизвикателни задачи, понякога говорейки за сгради и обичам да казвам на инвеститорите, че няма невъзможни неща – има неща които са трудни, има и такива, които ще струват много скъпо.
Често участвам в конкурси и обществени поръчки. В България те най-често не са сблъсък на идеи, а по-скоро са сблъсък на ценови оферти, кратки срокове и условия, написани за някой предопределен кандидат, но въпреки това продължавам и ми е интересно.
Остава ли Ви свободно време и как го оползотворявате?
Цялото си свободно време най-често посвещавам на семейството си. Обичам морето и плажа лятно време. Обичам да рисувам, аромата на маслените бои и на графита в моливите, но в интерес на истината напоследък рядко ми идва вдъхновение.
Какво Ви предстои?
Труден въпрос – наистина не зная, животът ми дотук винаги е бил много динамичен и интересен, изпъстрен с много редуване на положителни и отрицателни емоции като в екшън филм, което започва да ме уморява напоследък. Често се шегувам, че с образованието вече два пъти в живота си хващам обратния влак – завърших Финанси и този бизнес приключи с въвеждането на валутния борд, завърших Архитектура и строителството в България приключи заради кризата.
Честно казано, напоследък гледам да отделям повече време на семейството си и на приятелите си и все по-често отправям поглед зад граница за възможности да работя върху нещо по-мащабно, в което да използвам по-ефективно квалификацията си. Тук в България зелените проекти по принцип са рядкост, а извън столицата се броят на пръстите на едната ми ръка. Конкуренцията в бранша в момента е огромна, а освен това аз не съм потомствен архитект, който да има завещана клиентела. Налага ми се тепърва да се утвърждавам като име, което в момента у нас е трудна задача, решима с множество малки стъпчици и независимо от това, че ми се иска да скачам – засега вървя напред.
Интервю: Станислава Добрева
