През последния месец една от големите и положителни за страната ни новини определено бе, че български проект е на една ръка разстояние от спечелването на наградата за ”Нов европейски Баухаус”. Става въпрос за фестивала “Реките на София” на Фондация Колективът, за който всеки от нас можеше да гласува и искрено се надявам, да сме били повече тези, които сме го направили, за да можем съвсем скоро да обявим, че финалистът е станал и победител.

Успехът на „Реките на София“ бе и поводът да се срещнем с човека, който стои зад Колективът – арх. Мартин Янков. Разговорът обаче съвсем не се изчерпа дотам, напротив – пое в много и различни, но все актуални и интересни посоки – не само за реките, но и за града, за хората, за енергията, която е скрита навсякъде около нас, за мечтите. Да, за мечтите, – защото всичко започва от тях!

интервю: Деница МИТЕВА, снимки: арх. Мартин Янков и Колективът

Как започва историята на Колективът? Как се стигна до основаването му?

Има две неща, които са взаимно свързани. Първото е, че аз самият имам много силно желание да променям нещата около себе си. Виждам едни скрити енергии в града, на които им трябва много малко, за да станат явни за всички хора и те да започнат да живеят във и с тях. Такъв пример са реките, на които не им трябва много, за да се случи това. Второто е, че има супер много хора в България, които имат много голям потенциал, но той най-добре се отключва, когато имаш ясна цел. И когато тя е споделена, този потенциал се превръща в сила и може действително да се преминава през стени, да се правят реални промени.

Тези две неща – отключването и манифестацията на тази градска енергия на физическия свят в ежедневието на града, комбинирано с потенциала на хората, които се обединяват около тази идея – това е Колективът. И това е, което работи засега. Мисля, че Колективът тепърва има да разкрива нови и нови слоеве за това какво е възможно да правим заедно за града си.

Учил си в Лондон, но си се върнал след това тук. Защо? Хората не искат ли да останат в Лондон, да се установят и реализират там?

Откакто заминах за Лондон исках да се върна в България. Аз никога не съм искал да се махам от България. Винаги тук ми е било най-хубаво и най-приятно с всичките особености на мястото. Защото най-силно, най-свързано се чувствам тук. Познавам хората супер добре, много по-топли и комуникативни сме и в доброто, и в лошото. Когато си в Англия, в Лондон, няма кой да те напсува, както се казва. И това започва да ти липсва по някое време. Там хората са малко по-дръпнати като че ли. Признавам, че може би и аз съм бил такъв спрямо тях.

Камъкът си тежи на мястото, това е.

Защо изобщо замина тогава?

Там отидох, за да уча. Така се случи, че се заплетох в работа и разни ежедневия, които някак си ме накараха да остана там 7 години, което и аз не знам как се случи, честно казано. Съдба! Но един ден дойде времето да се върна. Въпреки че през цялото време усещах как трябва да се прибера в България, все нещо ме задържаше там. Колеж, след това университет и т.н.

А когато се върна, кое беше първото, което искаше да промениш в София?

Докато бях в Англия, си бях записал в тефтера „Когато се върнеш в България, просто започни да правиш нещо, да променяш нещо“. Знам, че с много мислене не става, затова трябваше да бъде нещо, с което да започна. И първото такова беше Перловска река като едно от централните места, които са тотално пасивни и откъснати от градската среда. Пък и много често минавам и съм минавал покрай нея – и докато учих в Строителния техникум, и пресичайки Орлов мост, Борисова градина, където съм прекарал голяма част от живота си… Това място винаги ми е било на сърцето.

Така ли започва историята на „Реките на София“?

Да. Бях решил да направя една арт инсталация, с която да събудя реката, да внеса малко светлина в това пространство. Трябваше да бъде инсталация със светещи оригами лодки, обаче така стана, че идеята порасна и се разви в тази инициатива, която предстои да се случи за втора година в града. Освен това вече се случва и в други градове и се опитваме градоустройствено този импулс на светлина да го превърнем в една постоянна енергия.

Откъде знаеше как може да се реализира тази идея?

Не знаех. И аз, и екипът ми се учим в движение как това може да се случи. Защото ние хубаво сме си го намечтали, поставили сме си целта и вярваме, че може да се случи, но сега вече, по пътя, виждаме всичките стъпки, по които трябва да се мине, за да стане реално. И тези стъпки са логични, но трябва да правиш стъпка по стъпка, за да вървиш към тази мечта.

А какви са стъпките?

Много и различни. Това са работа с институции, ангажиране на обществено мнение, работа с местни хора, с деца, с бизнеси. Да намериш финансиране за всичко, което искаш да направиш. Всичко това е част от каруцата, която ти трябва да пренесеш по пътя. Това е.

За тези две години, откакто вървиш „по пътя“, забелязваш ли разлика в работата и с хората, и с институциите? Научават ли се да приемат, да са по-отворени към подобен тип инициативи?

Хората са си отворени. Аз това, което забелязвам е, че, поне преди да започна, информацията, която стигаше до ушите ми е, че институциите са супер тромави, че не може да се работи с тях. Едно неградивно отношение, което, ако някой не го е тествал с ентусиазъм, сам да пробва да направи нещо, е по-добре да не говори. Без реален опит само може да те обърка.

Моят опит с институциите е супер позитивен. Идеята да строиш стълби в река, която се наводнява буквално за 10 минути, не е нещо, което една закостеняла институция би трябвало да ти позволи например. Но, ето че когато идеята е свежа и смислена, намираш много лесно подкрепа. И от Столична община, и в Русе от Общината. Общо взето – на която врата съм почукал, ми се е отворила. Единични са случаите, когато това не се е случило. Истината е, че в Общината в София е една от най-колаборативните, когато отидеш при нея с идея. И за мен беше интересно да го разбера, но го научих от личен опит, а не защото някой ми каза.

Защо тогава преобладаващото мнение е по-скоро негативно,?

Заради липсата на инициативност. Това, което съм забелязал от много малък е липсата на инициативност. Да имаш смелостта да мечтаеш и да направиш стъпка в посока на мечтата си. Да направиш ти първата стъпка. Ако имаш желание, намира се начин, и институциите не ти пречат в повечето случаи.

И все пак – за всяка идея е нужно и финансиране? Вие как финансирате проектите си?

Когато започнахме, първият фестивал „Реките на София“ беше изцяло чрез предоставяне на рекламна площ на частни фирми. Започнахме да предлагаме фестивала като продукт, през който различни бизнеси да могат да се позиционират по време на събитието. Някои от тях се включиха дори само за да подкрепят идеята, а не толкова, за да ги комуникираме. Но това беше неустойчив финансов модел – особено за първа година, когато не знаеш как да ги търсиш тези бизнеси.

Сега кандидатстваме по различни програми, защото подобни проекти са приоритет на много места. В ЕС в посока зелената сделка има супер възможност да се обърне повече внимание на реките. Ние сме малка организация, не можем сами да решим целия проблем, но финансови инструменти има. Българските институции и правителството биха могли да се възползват от тях и да насочат енергията си към това да се усвоят тези пари, за да си оправим средата, в която живеем.

Като заговорихме за Европа – Поздравления за успеха, който постигнахте с „Реките на София“! Това, че е сред финалистите за наградите на ”Нов европейски Баухаус”, е голямо постижение не само за Колективът, но и за страната ни…

Предполагам че е така. Благодаря!

Какво е чувството?

Приятно е да сме номинирани. Още повече, че е единственият български проект, стигнал до финала.

Това си е и възможност да сме там, на картата сред лидерите в Новия европейски Баухаус.

Възможност да сме част от практиките, които променят Европа към това да има по-зелено мислене, по-чиста природа, по-чист въздух.

Мислиш ли, че хората разбират ясно идеята „Нов европейски Баухаус“?

Основната цел е идеята за по-зелен свят да стигне до масовите хора. Зелената сделка до голяма степен е концентрирана върху големите играчи, върху бизнесите и държавите да си променят политиките. Теб, като един обикновен човек обаче, разхождащ се по тротоара след работен ден, не те интересува по никакъв начин голямата картинка, че бизнесите ще спрат да използват газове. Обаче когато отидеш на място в града, което е преобразено, пълно с млади хора, изпиеш бира с приятели сред музика, и видиш пример за по-чиста вода или по-достъпна градска среда, или нещо, което е сред приоритетите на Новия европейски Баухаус, тогава можеш директно да се поставиш в една среда, в която виждаш възможност за зелено бъдеще.

Да видиш положително променено мястото, което преди това е било запустяло – само така цялата тази концепция за зелена трансформация може да стигне по-лесно до масовия човек.

С какво мислиш, че „Реките на София“ привлече вниманието на журито и стигна до финала?

Може би с това, че инициативата тръгва от съвсем чиста идея и детска мечта и стига до голям брой хора. Както и с това, че се разраства вече и в други градове. А основното – че тези фестивали се случват именно чрез много малка намеса – като чрез акупунктура успяхме да задействаме много механизми. Успяхме да направим така, че тази идея да се припознае и обществено, и институционално като приоритет за София. Може би това е най-силното впечатление, което фестивалът е направил на журито. Използваме примера на Давид и Голиат – опитваме се с малкото камъче да направим голямата промяна. Да задействаме този домино ефект на успеха.

През уикенда се състоя „Реките на Русе“. Защо избрахте Русе като следваща спирка?

Защото в Русе, подобно на София, градът е страшно откъснат от реката. А това там е още по-болезнено за хората, защото тази река там е символът на града. В момента той е разделен от нея с една широка бетонна ивица и въпреки че има два парка, които са прилежащи към реката, градът остава много неактивен. На практика русенци не могат да си съжителстват с реката. А това, което ние направихме, е да им покажем възможното бъдеще на голямата картинка – на връзката на Русе с реката.

Как постигнахте това?

Изградихме едно алтернативно пространство с помощта на местните деца. Пространство, което е пример – можеш да влезеш в него, да усетиш как би могло да бъде. С много музика, прожекции, танци, приятна за окото архитектура… Изобщо нещо, което трябва да го има по цялото поречие според мен. И когато това се направи с участието на местните деца, организации, община, бизнеси, Русе ще заживее съвсем нов живот. Това искахме – градът да се свърже със символа си – реката, със същата сила, с която и в миналото. Но вече преразгледана през новите съвременни инструменти на градоустройството, архитектурата и планирането.

А вашата намеса в това остава ли?

Да, намесата ни с „Реките на Русе“ остава до края на септември. Цялото място, което сме изградили с осветлението, местата за сядане, декорациите, всичко е достъпно все още за хората.

Спомена няколко пъти децата – как точно ги включихте в проекта?

Имахме поредица от уъркшопи, в които с децата направихме макети на пространството. И ние взехме техните идеи – за паркче, за лятно кино, как да подчертаем залеза над реката и т.н., и направихме един общ проект с нашите експерти, в който вградихме идеите на децата. Те работеха усилено няколко дни, за да създадат концепцията, ние я сглобихме и след това заедно с тях сглобихме мястото. Това за тях е супер голямо удовлетворение – да видят реално това, което са направили. Това е и един от най-възнаграждаващите моменти и за нашия екип. Защото това са мечтите, които виждаш случили се. Все пак мечтата на всеки архитект или дизайнер е именно тази – да построи нещо, което да радва и другите, а той да го гледа как хората си взаимодействат с него.

Предполагам, че това важи и за теб?

Да, това ми е едно от най-удовлетворяващите неща:

Да вида как хората са там, в пространството и се забавляват, и нивото им на щастие е повишено, чрез нещо, в което аз съм участвал.

Затова ли избра да станеш ландшафтен архитект?

Може би. Специалността ми беше „ландшафтен урбанизъм“. Няма да забравя как още на първата лекция ми се отвориха очите за реалността, в която живеем. Когато ни показаха как градът и това, което ние правим в него като архитектура и градоустройство, влияе на животите и съдбите на хората.

Кои са най-големите недостатъци на ландшафтния урбанизъм в София днес?

За мен в София няма ландшафтен урбанизъм. Не искам да звуча грубо, явно не се говори за това достатъчно тук и аз не знам дали съществува. За мен ландшафтният урбанизъм трябва да бъде всичко заедно – целият град да се вижда. Това трябва да е водещото в проектирането и във всичко. Когато правиш една сграда, тя трябва да е последното нещо, което правиш. Трябва първо да мислиш цялостно как новият проект се връзва с целия организъм на града – не само като визия, не само като функция, но и като част от това как ще допринесе за другите, за широкото общество, а не просто за частния собственик.

Градът е много комплексен и всяко едно нещо в него, което ти правиш като намеса всъщност е политика, която влияе на всичко останало.

Не може с лека ръка, когато се строи публично пространство или сграда, която граничи с такова, да е проектирана по някакви най-общи параметри. За нея трябва да се мисли много по-задълбочено в целия контекст – демографски, климатичен, като визия и какво ли не.

Мислиш ли, че е късно да се поправим?

Не, не мисля. Защо да е късно? Градът си е организъм, той е като нас – можем да се разболеем, но после ще изпием някое хапче или ще си направим операция и ще се оправим. Така е и с града – винаги има какво да се направи.

Има ли публична сграда, която много липсва в София?

Аз имам една моя идея, така че това си е мой личен, пристрастен отговор. Но мисля, че липсва инкубатор за градски дизайн. И аз имам желание да направим такъв инкубатор.

Защо?

Защото има много млади и супер кадърни хора – архитекти, дизайнери, ландшафтни архитекти, които са много в час с тенденциите и биха могли дори да поставят нови тенденции в Софийския контекст. Тези хора, след като завършат университет, с тази дива креативност, която имат, отиват и започват да работят в студия, където душичките и креативността им (а знам от личен опит, защото и аз съм работил в такова студио), замира, запада. И те започват да се превръщат в едни скучни възрастни хора без да се усетят. А това е много тъжно. Това нещо като мини убийство.

Затова мечтата ми е да се направи този инкубатор за градски дизайн. И работим по въпроса, за да има място, където тази енергия на тези млади архитекти и артисти да може да се канализира в облагородяването на пространството ни, като за начало тук в София.

Има ли много места за облагородяване?

Да, има супер много занемарени места, които, с правилните преговори, намеси и стратегии, биха могли да се превърнат в нещо много интересно, което да допринася за цялостния пулс на града.

Сега например отключваме градинката на улица „Будапеща“ 1, за да я направим наново публично пространство за култура. Но има и още много такива места в София.

Какво ще се случва в тази градинка?

Тя е част от инициативата „100 стола“. Нова моя инициатива, чийто акцент е, чрез събития да се отключват нови места в града и да се тестват. В момента там сме си направили нещо като коуъркинг зона, междувременно поливаме цветята, които засадихме. Ще изградим сцена, през юли месец ще има фестивал.

Набелязали сме и други местенца, с които, ако се оптимизират като функция, бихме могли да ускорим този процес на градско събуждане.

Остава ли ти време за живот извън Колективът, извън всички тези проекти и инициативи?

Да, остава ми. Първо, мен много ми харесва всичко това, което правя и не го усещам като работа. Да, много е интензивно, може да е много изморително, но в същото време е супер удовлетворяващо, което някак си анулира бърнаута до голяма степен. Плюс това аз си имам режим, според който всяка събота не правя нищо. В неделя също почти нищо.

А какво правиш, когато не правиш нищо?

Много добър въпрос. Понякога се чудя какво да правя, защото мен тази работа ми харесва. На мен това ми е играта. -както едно дете излиза да си играе, аз така – да работя. Това ми е забавлението. Иначе, в моментите, когато не работя, си чета книжка, излизам с приятели, разхождам се, понякога и нищо не правя. Просто гледам да неутрализирам всякакви мисли, да успокоя съзнанието си след цяла седмица вършане, защото наистина е много интензивно.

Кой е градът, в който искаш да направиш следващи инициативи? Мислил ли си?

Има няколко града по Дунава. Със сигурност Видин е едно от местата. Велико Търново е друго, Пловдив – трето. Благоевград и Габрово… Страшно много градове си имат реки и има още много какво да се направи по това да се свържат с града.

Второто издание на „Реките на София“ ще бъде през септември – какво е различното, интересното този път?

Това е изданието, което ще празнува успеха ни за това Лъвов мост да се превърне в постоянен речен площад. Най-интересното, на което според мен преди не сме наблегнали, въпреки че сме искали, е, че сега планираме да направим програма така, че и местните хора – и цигани, и араби, да бъдат част, да се чувстват част от случването се на фестивала. Това означава, че ще имаме по-специфична музика в някои от дните, по-специфична декорация, така че тези хора да се чувстват част от мястото.

Защо това е важно?

Защото, когато се облагородява едно място, което има не много добър имидж, в него има по-бедни хора и т.н., много често то се превръща в нещо лъскаво, красиво и тези хора след това вече не се чувстват част от него. Докато Лъвов мост, районът на женския пазар – те си имат едно културно наследство, което много хора може и да не харесват, но то си има чар, има си живот, собствен дух, който на мен лично, а и на много други хора, ни допада. И ние искаме не просто да го запазим, а да използваме потенциала му.

Искаме да създадем една снимка на перфектното взаимодействие на тези различни култури по време на фестивала.

Това ще бъде най-предизвикателното и най-интересното – ще съберем на едно място хипстъри, артисти, цигани, араби, туристи и т.н. и ще се забавляваме заедно.

Реализацията на проекта за Лъвов мост на какъв етап е?

Придвижва се. Вече сме входирали в НАГ документи, за да ни издадат виза за проектиране. Работим по направата на проекта, който след това ще подарим на Общината и оттам нататък те ще имат грижата. Очаква се до по-малко от година да започне строителство и евентуално построени стълбища, но това е работа на Общината.

Вярваш ли в градовете на бъдещето, в утопичните градове?

Вярвам, да. Ако се работи в тази посока, защо да не се случи? Ако се оправят въздухът, водата и храната, зеленината и публичните пространства – ето ти един утопичен град. Не е нещо невъзможно.

Ако имаш вълшебна пръчка, с която можеш в рамките на един ден да промениш едно нещо в града, кое ще е то?

Кварталите, заедно със самите хора, които живеят там. Бих създал някаква система, чрез която публичните пространства между блоковете и като цяло кварталите, защото те са изградени от тези междублокови пространства, да се променят и адаптират спрямо истинските нужди на хората, но от самите хора.

Защо?

Защото това, освен че ще промени самата среда и природа, ще промени и отношението между самите хора, ако заедно си изграждат пространствата. Това е и план, който имаме за догодина – да започнем работа и в кварталите, да започнем да работим с хората, като създадем ново простанство, което да бъде пример за това как може да се случват нещата на тези места. Когато хората излязат и заедно се погрижат да променят, да създадат нещо, те вече ще имат други отношения, ще бъдат свързани помежду си до края на живота си. И ще бранят това, което са направили така както една баба брани черешата, която мъжът й е засял пред блока например. Това ми е мечтата за София и това би допринесло страшно много за утопичния град.

<Край>

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!

Вече над 2000 човека са се регистрирали за събитието, а за всеки финиширал участник, организаторите даряват по 5 лв. в името на каузата – обзавеждането на новопостроения комплекс.

Борислава Черкезова е обучител по предприемачество и маркетинг, университетски преподавател и маркетингов експерт, а от ноември 2021 г. и изпълнителен директор на Фондация Карин дом. 

Днес Борислава разказва какво е да поемеш ръководството на организация с 25-годишна история и в изключително важен период на растеж и строеж на нов модерен център. Споделя как екипът се справя с нелеката задача да събере сумата за неговото изграждане изцяло благодарение на дарители. И разкрива подробности за предстоящия благотворителен маратон, който ще се проведе във Варна тази събота, 28 май. А събраните средства ще бъдат дарени за обзавеждането и оборудването на новия комплекс.

редактор: Деница МИТЕВА, снимки: Карин Дом и Dentaprime

Борислава, вече половин година сте изпълнителен директор на Фондация Карин дом. Какво е да работиш за промяната в сърцата, в мисленето и в живота на хората?

За всеки един член на екипа и за мен това е кауза и мисия, в която вярваме и за която сме избрали да работим целенасочено. Някои от нас са започнали като доброволци, други като стажанти, трети след кандидатстване. Преди 3 години направих целенасочен преход от банковия към гражданския сектор, започвайки работа в Карин дом, след една тяхна кампания с мартенички, на която попаднах случайно. Избрах тази посока с ясната мисъл, че за мен това е голяма промяна като професионалист, но не и като майка и човек, който вярва в семейството и важността на ранното детско развитие. Всеки ден аз и целият екип на Карин дом създаваме стъпка по стъпка увереност във всяко едно дете и неговите родители, прекрачили прага на центъра, да живеят независим, пълноценен живот, с мечти, с равни права и най-вече с подкрепяща общност.

За нас е успех и повод за радост, когато едно семейство остане заедно въпреки трудностите си, въпреки болката, която изпитва, че точно неговото дете е различно и налага един друг живот за всички, включващ сериозен период на адаптация към новата и в повечето случаи неочаквана действителност.

Ето тези моменти вдъхновяват екипа ни през годините, заедно с вярата в мечтата за нов, голям, терапевтичен комплекс в подкрепа на още повече семейства и обучения на специалисти. Тази година сбъднахме тази мечта и сградата е вече факт.

Как екипът се справя с предизвикателствата да реализира толкова специфичен проект, какъвто е един терапевтичен комплекс за деца със специални нужди? Как успяхте до тук и какви са следващите стъпки?

Истината е, че този важен проект за нас и за семействата с деца със специални нужди се случи в много сложна обстановка с много неизвестности и предизвикателства покрай пандемията. Парцелът за строеж е дарение от Община Врана, гласуван с пълно мнозинство на Общински съвет, където всички партийни различия бяха пренебрегнати в името на най-ценното – децата. Естествено, с ясен план за действия и правилен екип от специалисти в проектния етап бяха лесно и успешно взети решения по различни казуси. Без правилните партньори в лицето архитектурно студио и строителна компания, нямаше как да издигнем само за 1 г. и 8 дни сградата. И не на последно място благодарениe на дарения на граждани и отговорни бизнеси успяхме да посрещнем разликите в цените на строителните материали от одобрения през 2016-та проект, финансиран от фондации Velux, до реализирането му през 2022. Сега предстои финално предизвикателството – обзавеждане и оборудване за новия център.

С какво ще бъде различен новият Карин дом?

Новият Карин дом ще предоставя разнообразни функции и услуги под един покрив – физиотерапия и хидротерапия за деца с двигателни затруднения, център за ранна интервенция, детски здравен център, ранна диагностика, Монтесори център и детска демонстрационна кухня, стаи за диагностика, индивидуална и групова терапия, модерна сензорна зала, медицински център, обучителни зали и административна част, вътрешен двор с две детски площадки, за които фондацията ни се нуждае от още съмишленици. За наше щастие, обаче, не спираме да ги откриваме в лицето на все повече социално ангажирани компании, и най-хубавото – български такива. Последното събитие, организирано в наша подкрепа е един благотворителен маратон, който ще се проведе във Варна, тази събота.

Разкажете малко повече за инициативата. Как могат хората да се включат в нея, за да ви подкрепят?

Dentaprime Runcity е едно страхотно зареждащо събитие с кауза, в което каня всички варненци – малки и големи, да се включат.

Имаме нужда от подобни инициативи, които възпитават не само тялото, но и сърцето!

Участието е напълно безплатно и с много стимулиращи награди (почивки на о-в Мавриций и Анталия; екскурзия до Disneyland – Париж; велосипеди и много други) като за всеки финиширал участник организаторите даряват пo 5 лв. за обзавеждането на новия терапевтичен комплекс. Събитието ще подкрепи една значима кауза за Варна и ранното детско развитие. Варна ще бяга в подкрепа на новия терапевтичен и образователен комплекс на Карин дом. Ние сме изключително благодарни на организаторите на инициативата и на всички, които ще се включат, защото колкото са повече, толкова по-добре!

Нека бягаме заедно на 28 май от 10:00ч. на входа на Морската градина – този път не само за здраве, но и за бъдещето на децата! Защото всеки от нас може да промени средата и живота на децата със собствен пример!

Организаторите молят, всеки, който има желание да се включи, да се регистрира на https://www.dentaprime-runcity.com/ , за да получи инструкции от къде да вземе своите стартов номер и тениска, за да избегне неудобството от възможно изчакване на опашка в самия ден.

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!

Само прозорците на Алумил предлагат три нива на изолация

В новия шоурум на Алумил България, измежду старателно подредени разрези на системи, детайли от алуминиеви профили и перголи, ме посрещат Николай Николов, търговски директор на компанията, и Елица Нейкова, мениджър ключови клиенти. А поводът е поканата ми да разкажат за всичко ново и интересно, което се случва “на фронта”.

Разговорът поема в много посоки – за промяната, за предизвикателствата, пред които бизнесът е изправен от икономическите трусове в резултат на пандемията, световната стагнация и войната, за плановете, но и за онова усещане, което те кара да си част от семейство.

интервю: Ани ДАМЯНОВА, снимки: 1към1

редактор: Деница МИТЕВА

Ники, как се промени, но и ви промени, пазарът на алуминиеви профили и системи през последните години?

Пазарът се промени много, конкуренцията се промени,проектите станаха доста по-предизвикателни спрямо тези от преди 10 години. Инвеститорите са доста взискателни към детайлите,вече идват подготвени при нас. Те знаят повече, запознати са с трендовете, новостите,познават конкурентни продукти, марки и пр. Така че няма как и ние да не се променяме и развиваме. Една от целите на новия ни шоурум е да се опитваме да следваме този тренд, да вдигнем повече нивото на срещите, да идват повече инвеститори, повече консултанти и архитекти. Сега обръщаме внимание на неща, на които допреди години не сме. Но пазарът е различен.

Например, в миналото повечето доставчици имаха големи дистрибуторски мрежи с много хора и складове. Днес, през 2022 г., този модел работи единствено в ритейл маркета, където за съжаление добавената стойност на продуктите е малка. Затова и Алумил все по-малко се конкурира в този сегмент от пазара. За да бъде спечелен даден проект не е достатъчно само изпълнителя да бъде на „твоя страна“. Трябва да имаш добри взаимоотношения с инвеститор, архитект, консултант. Да са убедени, че продуктите, които ще закупят ще са с високо качество и на конкурента цена.

Какво прави търговският директор на една компания от ранга на Алумил – с множество и разнообразни дейности?

Наистина дейностите са много и различни. Опитвам се да вземам отношение във всички действия свързани с търговския отдел – срещам се с големите ни партньори, инвеститори,посещавам колегите от страната, правим стратегия за цялостното ни представяне. координирам работата на търговците, трансферирам новостите от централата в Гърция към тях и много други. През последните две години, откакто съм тук, променихме много неща в начина на работа на търговския отдел на Алумил България. Сега работим в няколко насоки – проекто-бизнес, ритейл бизнес и експорт.

Какъв е моделът на работа на фирмата след тази промяна?

През последната една година например нямаме дистрибутори, а само малък склад в “Дружба: (в София), който е по-скоро като докинг станция, където се претоварват поръчките. Те идват директно от завода ни в Килкис, който е на два и половина часа път до тук с камион. Като цяло в София поддържаме няколко системи на склад, основно заради пандемията, но предимно разчитаме за поръчките на завода ни в Гърция. Имаме транспорт два пъти седмично и няма смисъл от дублиране на огромния склад в Гърция.

Мога да кажа, че през последните 2-3 години компанията ни по-скоро е проектно ориентирана. Опитваме се да продаваме продукти с добавена стойност, да обръщаме повече внимание на детайлите, на нашите партньори, да консултираме архитектите в начална фаза на проектите им, за да залагат нашите системи и пр. А аз реално съм въвлечен във всички тези дейности – от договарянето на проекта, през подписването на договора, до доставката на материалите.

Какво си учил?

Завършил съм “Мебелно производство”, а след това и “Мениджмънт и маркетинг”.

Помага ли ти наученото или повече интуицията и опитът, който си натрупал с времето?

Помага, да. Нещата с производството на мебели са доста сходни – като производство и машини. Икономическото ми образование също ми помага,но най-много , разбира се опитът в бранша близо две десетилетия. Контактите и информацията са нещата, които влияят в най-голяма степен върху работата ми.

Има ли продукти, които по-трудно комуникираш?

Няма такива продукти, някои са нови за компанията и за пазара. Една нова ниша за нас са т.нар. аутдор продукти, които през последната година и половина, основно и заради пандемията налагаме. Това са декинги, биоклиматични перголи, парапети и огради. Продукти, които като че ли до момента не бяха толкова застъпени.

По време на тези две пандемични години случили ли се нещо, което ви изненада, което не сте очаквали?

Това, което ми направи впечатление е, че въпреки очакванията, че по време на пандемията хората ще се обърнат към по-евтините продукти, напр. ПВЦ системите, това не се случи. Хората все повече залагат на високия клас алуминиеви архитектурни системи, а при сегашните цени на енерго носителите този тренд е все по-осезаем. Новите трендове в архитектурата – големи отваряемости и максимална прозрачност налагат големи и тежки стъклопакети, при които ПВЦ-то чисто статически не са подходящи. Алумил винаги е бил пионер в тази област и работи усилено в тази посока. Новият ни клас отваряеми плъзгащи системи са на доста високо ниво. Почти няма проект, който да ни е затруднил и да не можем да отговорим на изискванията. С гордост мога да кажа, че през изминалата година спечелихме доста такива проекти.

Може ли да посочиш някои от тези проекти?

Сред тях са заводът на Биовет в Разград, реконструкцията на хотел Хилтън, Центъра за биотехнологии в Пловдив, Глория Резидънст, София, София Вилас Парк, Хотел Juno София, МОЛ София и много др.

Имахме редица предизвикателни проекти, за които клиентите не избраха по-евтиното, напротив – избраха практичното, на една добра цена.

Работите ли с чужбина, имате ли проекти там?

Алумил Гърция работи доста активно с партньори от цял свят. Ние като Алумил България работим по-скоро чрез партньори, през които изнасяме продукти към Западна Европа. Там специфичното е, че отделните продукти трябва да отговарят на съответните регулации. Например Белгия, Франция, Германия имат свои собствени сертификати, без които не можеш да продаваш.

Каза, че си в екипа от две години… Защо реши да работиш в Алумил, с какво те привлече?

Обмислях отдавна да направя следващата стъпка в своята кариера и тогава получих предложение от г-н Кюрчиев. Може би пандемията отложи в известен смисъл плановете ми, но съм щастлив, че вече съм част от компанията. Това, което ме привлече, е екипът тук – изключително сплотен, приятелски настроен, и същевременно компактна фирма с модерно мислене, системи от най-висок клас. Бях впечатлен както от българските колеги, така и от екипа в Гърция.

Когато прие позицията, имаше ли някакъв план, визия какво ново ще предложиш като търговски директор на компанията?

Да. Познавам доста добре бранша и още преди да бъда част от Алумил БГ имах идеи какво можем да променим за бъдем от лидерите в България.Направихме доста промени както вътре в компанията, така и с представянето ни извън нея. Спечелихме престижни проекти, преместихме се в нов шоурум, променихме най-вече модела как подхождаме към всеки един клиент и проект.

Какво още предстои?

За съжаление, заради пандемията, не успяхме да направим официално откриване на шоурума през миналата година. През тази честваме и 25 години Алумил България и обмисляме да съчетаем двете неща в едно бляскаво събитие.

Когато избираш нови попълнения към екипа се, кое е основното качество, което търсиш в човека, в търговеца?

Основното е желанието на човек да учи и да се развива. Не приемаме апатията, не приемаме стоенето на едно място.

Тъй като продуктите са специфични, а многообразието от системи голямо, все по-трудно успяваме да открием човек, който да покрива всички изисквания, които имаме. По-скоро важното е да е енергичен, да иска да се впише в екипа, мотивиран да се развива, отзивчив – това са първите качества, които клиента вижда в него. Радвам се, че през последната година и половина обновихме екипа с изключително качествени хора.

Т.е. при вас водещо качество е “искам да се уча, имам желание”, така ли?

Да, точно така.

В такъв случай къде отива принципът “търговец се ражда, не се става”?

Това е първата стъпка, т.е. желанието да учиш е едно от качествата, които ценим. Но има и много други, които се опитваме да развиваме впоследствие. Такива като лоялност, технически и презентационни умения. Търговецът е сложно понятие, съвкупност от множество качества.

Елица: Задължително трябва да носиш търговеца в себе си като аура, но и уменията се развиват. Ние предлагаме множество продукти. Всеки от тях е собствена вселена, работим в много динамична и конкурентна среда и човек трябва наистина да е отворен да се учи, да добавя нови знания и информация, защото прозорецът не е просто прозорец и това не е прозорецът, който познаваме отпреди 20 години.

Какъв е днешният прозорец, Ели?

Днешният прозорец е прозорец към света. Ние предлагаме рамката от прозореца, но всъщност в нея се крие магията му. Първо, защото го прави красив. И второ – защото позволява прозорецът или да се отваря на панти, или да се приплъзва, или да използваш други похвати, по които да внесеш живот в този прозорец и той да ти служи по най-добрия начин. Има страшно много компоненти в рамката, които са от ключово значение, за да бъде прозорецът устойчив на времето в буквален и в преносен смисъл.

Как обикновения човек може да разбере, че има проблем с един прозорец или с една врата? Какви са първите признаци?

Ники: Най-честите проблеми, които се появяват в резултат на лошо изпълнение, са провиснали крила, т.е. не се затварят добре – изисква се усилие или има теч по дограмата.

Когато говорим за изолации, обикновено говорим за изолацията на сгради и рядко за тази на прозорците. Какво трябва да знаем обаче?

Елица: Изолацията на прозорците е ключов момент. И тук трябва да кажем, че само прозорците на Алумил предлагат три нива на изолация, въздухоизолация и водоизолация. Това е една от отличителните характеристики на нашите системи на пазара в момента.

Имало ли е някога пречки, защото сте гръцка фирма?

Ники: Понякога се появяват такива контрадоводи, най-вече това се случва при сравнението ни със западни конкуренти.Опитваме се да обясним с реални примери и сертификати, че при равни условия продуктите ни са на световно ниво. Иначе Алумил е достатъчно разпознаваем бранд с повече от 30 години опит в архитектурния бизнес, лидер на Балканите.

Колко човека е търговският отдел, който ръководиш?

Дванадесет човека за цялата страна. Имаме и Технически отдел, който оказва подкрепа по проектите, комуникират с клиентите, съветват ги по всякакви техническите въпроси.

Как работиш с екипа си, как предпочиташ да се случва комуникацията?

Хората работят с хора. Предпочитам живия контакт, опитваме се да правим по-често срещи на живо, тийм билдинги няколко пъти в годината, търговски срещи на различна тематика, а поне веднъж седмично правим онлайн оперативна среща. Като цяло изминалите две години бяха трудни и в това отношение и повече комуникирахме онлайн.

Как се отразяват всички световни проблеми от последните две години, на вашата компания?

Изминалите две години бяха трудни и за нас, и за бранша като цяло.Пандемията, галопиращите цени на материалите, инфлацията, а сега и войната и липсата на някои основни компоненти… Всичко това действително затруднява работата ни.

“РусАл” е най-големият производител на алуминиеви балванки, те държат около 30% от световното производство и това неминуемо се отразява.Имаме и други големи доставчици на аксесоари и компоненти, които не успяват да се справят със форсмажорните ситуации. Алумил е най-голямото предприятие в Югоизточна Европа за екструзия, с огромен капацитет, със затворен цикъл – от леярната, през термомоста, през боядисването, опаковката и доставката. Опитваме се да бъдем в известен смисъл независими, да затворим цикъла, за да произвеждаме всичко в нашите 5 фабрики в различни държави. Но неминуемо работим с външни доставчици и дори в момента да няма проблем със суровината, то работим с други световни компании, които изпитват проблем с доставките и това засяга и нас.

Ники, как си представяш успеха на Алумил оттук натам?

Алумил има всички шансове да бъде пазарен лидер в България – с продуктите, които има, ценовите равнища и екипа, който изградихме. За мен лидерството и водещите позиции са това, което целим в България.

А какво обичаш да правиш, когато не чуваш тези 12 души, нямаш административна работа или спешни казуси за решаване по някои от проектите?:)

Обичам природата, разхождам се в планината, пътуванията също ми носят удовлетворение. Запален съм по футбола – ходя както на мачове, така и аз самият играя… Обичам да прекарвам време със семейството си.

Какво си взимаш от тези дейности, какво ти носи това?

Почивам си, релаксирам, изключвам се от всички ежедневните дейности, което пък ми помага да съм по-ефективен в работата си. По-този начин ми оставам време за да оценя важните за мен неща.

В семейството ти как приемат цялата тази ангажираност в работата?

За мое огромно щастие, с разбиране.

А съпругата ти с какво се занимава, от бранша ли е?

Не, работи в друг сектор.

В този смисъл как ще коментираш твърдението, че трябва да имаме еднакви интереси с половинката си, за да устои връзката на времето?

Трябва да има баланс. От една страна трябва да сте различни, но от друга – да имате обща „лудост“ и сходни интереси, да харесвате еднакви неща, които да споделяте в свободното време.

На какво искаш да научиш сина си още отсега? Какво един баща може да даде на сина си в тази възраст?

Той тази година ще стане на 13 години, което е много специална възраст за едно момче.

Ценностите, на които се опитвам да го науча, е да е бъде честен, да е трудолюбив и да знае, че всяко старание се отплаща. Да бъде добър човек. Това са качества, на които искам да го науча. Децата попиват от примера на родителите си, те не слушат какво им се говори.Опитвам се да бъда добър пример.

А по отношение на Алумил какво искаш да си пожелаеш да ти се случи в близкото бъдеще?

В най-близък план си пожелавам всички тези турбулентни времена да приключат, за да могат хората да се успокоят и животът да продължи в една нова нормалност. Да направим едно хубаво откриване на шоурума, с кампания за 25-ата годишнина на компанията в България. Имаме много идеи за развитие на компанията и се надявам да ги реализираме.

Ели, а ти защо дойде в Алумил? Каква беше твоята мотивация?

Всъщност аз се завърнах в Алумил. За мен това е втори период, през който работя за компанията. А се завърнах, защото видях, че , през който съм отсъствала, колко много и хубави неща са се случили тук. Видях как тази семейна компания е израснала значително. Видях силата, видях мотивацията да се развива и да върви напред.

Мислиш ли, че това, че Алумил е семейна фирма, е помогнало за развитието й?

Елица: Определено. Създадена е като семейна фирма – от Лия и Джордж Милонас, които са брат и сестра. През последните 10 години управлението поемат наследниците им, които са разпределили съответно ключовите позиции в управлението – търговска, маркетинг и производствена част. И според мен имат една много добра симбиоза на работа. Носят в себе си голяма доза амбиция и прозорливост в това да изведат компанията още по-напред. Т.е. те виждат нейния потенциал и правят всичко възможно да го постигнат.

Как се почувства при завръщането си тук?

Бях посрещната с голяма любов след толкова години от колегите и тук, и в Гърция. В Алумил, в бранда, в собствениците… има някакво тайнство, има любов. Бизнесът има човешко лице. Собственикът, г-н Милонас, освен че е ерудиран бизнесмен, той първо създава, а после продава всички продукти на Alumil със сърце. Участва пряко с идеи и визии в разработката на тези продукти.

Продуктът при Алумил e пропит с любов, с мерак. Това е някаква магия, това е необяснимо.

Още в зората, когато е стартирала компанията, не е разчитала на маркетинг, а на сърце. И ние, хората, които предлагаме тези продукти, ги отличаваме от останалите на пазара – в тях има иновация, има амбиция.

А клиентът отличава ли ги, прави ли разликата, която правите вие?

Ето тук е трудната задача – да надмогнем онова субективно мнение за гръцка компания и да покажем, че продуктите са на световно ниво. И може би и аз, и Ники, сме видели именно тази иновация, тази амбиция. Имаме колеги, които не са работили със система Алумил поне 10 години, казват, че в момента в който режат профила, сглобяват рамката и произвеждат целия прозорец – той работи с лекота, има усещане за стабилност. Не е профил, който се реже като „макарон“. Прозорецът на Алумил има една друга геометрия, друга тежест.

Ще ни разкажете ли за архитектурния конкурс, който Алумил организира. Как се представиха с проектите си българските архитекти?

Елица: Успяхме да привлечем силен интерес от архитектурната гилдия по света. Включиха се над 1700 участника от повече от 40 страни. А сред всички тях – 60 проекта на български архитекти. И в Алумил България сме много горди от това! От една страна България се нареди на 10-то място, от друга – за пореден път страната ни се отличи с отношение и архитектурни проекти. Публикувахме книга от конкурса, в която, от избраните 50 включени проекта, девет от тях са български. А на първо място е този, който получи почетната награда в лицето на “ADA” – студиото на архитектите Иво Пантелеев и Радомира Методиева. Това е наистина показателно и винаги, когато имам възможност, хваля българските архитектурни проекти, защото те се виждат и открояват на фона на световната архитектура.

А кой спечели проекта и ще се реализира ли?

Спечели испанско архитектурно бюро… Конкурсът се организира в партньорство с община Солун и няколко местни организации. Очаква се да бъде осигурено финансиране. В този смисъл – предстои продължение.

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!

Дългоочакваната Prospect Place – първият жилищен проект на световния архитект Франк Гери в Обединеното кралство, посрещна първите си обитатели.

С отварянето на вратите й се отбелязва и важен етап от амбициозното преустройство на района на електроцентрала Батерси в Лондон и превръщането му в атрактивна жилищна локация.

Prospect Place е ключов компонент в проекта за регенерация на електроцентрала Battersea. Той обхваща 308 нови жилища, включително студия, апартаменти с няколко спални, градски къщи и мезонети. Няма две еднакви къщи, но всички са решени с отворен план и имат достъп до зимна градина или тераса.

Обичам Лондон. Той има култура, история и разнообразие, а сградите, които създадохме в електроцентрала Батерси, са проектирани да стоят изкусно сред всичко това, като същевременно рамкират международно призната икона.

Това коментира самият Франк Гери и подчерта значението от създаването на социални места за бъдещите поколения. „Нашата цел от самото начало е да създадем квартал, който се свързва с историческата тъкан на Лондон, но също така има своя собствена идентичност и цялост“, добави той.

Prospect Place се състои от две кули, в различни цветови палитри, които носят имената „Лондон“ и „Ел Ей“.

„Лондон“ се отличава със своите метални довършителни работи и индустриално усещане, вдъхновени от историческите и модерните елементи, които изграждат тъканта на града. А „Ел Ей“ носи по-спокойна атмосфера, съчетавайки бледо дървени покрития със светла цветова схема.

Жителите на Prospect Place ще имат и пряк достъп до съседната сграда – Battersea Roof Gardens.

Тя е проектирана от друг звезден архитект – Норман Фостър (Foster + Partners). Тук те ще имат достъп до огромния частен салон Sky Lounge, работни пространства, киносалон и фитнес зала и др. А също ще могат да се насладят и на покривните градини, проектирани от LDA Design и James Corner, известен с проекта си за New York High Line.

„Когато за първи път проектирахме генералния план, ние си представихме процъфтяваща общност, в която хората могат да живеят, да работят и да се забавляват. И с всеки реализиран етап ние сме все по-близо до превръщането на тази визия в реалност“. Това каза за проекта, оценен на 9 милиарда британски лири, Саймън Мърфи, главен изпълнителен директор на Battersea Power Station Development.

Харесайте страницата ни във Facebook – най-интересното предстои!