Паметникът Бузлуджа спечели поредно международно признание и ще получи безвъзмездно финансиране от 185 000 долара от американската фондация „Getty“, за да се изготви план за неговата консервация. Монументът се нареди сред 10-те сгради, избрани от „Getty“ за 2019 година по програмата „Keeping it modern“.

От 2014 година до днес финансова подкрепа са получили 64 проекта от цял свят, между които Операта в Сидни, сградата на общината в Бостън, Университетът Баухаус в Десау, Мелниковата къща в Moсква, единствения небостъргач от Франк Лойд Райт и още много други значими и емблематични обекти на архитектурата от XX век. Идеята на програмата е да подпомага изготвянето на планове за консервация, които да служат за пример, и да развива знанието за опазването на сградите от модернизма.

Финансирането за Бузлуджа ще се използва за изготвяне на предпроектно проучване и идеен проект. За тази цел ще се създаде дигитална база данни, включително актуални чертежи. Състоянието на носещата конструкция ще бъде обследвано и ще се изчисли доколко тя може да бъде запазена и как трябва да бъде укрепена. Въз основа на тази база ще бъде изготвен идеен проект за консервация. В рамките на бизнес план ще се проучи как паметникът ще може да се самоиздържа и да носи приходи. Проектът ще завърши през септември следващата година с подробен доклад, който ще бъде обществено достъпен онлайн.

Паметникът е държавна собственост и се управлява от Областна администрация Стара Загора, която активно подкрепя партньорите по проекта: Българския и Немския комитет на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места), Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Техническия университет в Мюнхен и фондация „Проект Бузлуджа“, която от 2015 година насам ръководи инициатива за опазването на монумента.

Работата по проекта ще се извърши от мултидисциплинарен екип от утвърдени български и чуждестранни специалисти, в който ключова роля ще има авторът на паметника академик Георги Стоилов. Миналата година паметникът бе признат от европейската организация Европа Ностра за един от 7-те най-застрашени обекта на културното наследство за 2018 г. в Европа. Десетки хиляди посетители пътуват до паметника всяка година, а ново проучване показва, че 94% от чуждестранните посетители биха искали да платят входна такса, ако паметникът бъде опазен.

Снимка: Дора Иванова

Експерти от Европа Ностра, водещата организация за културно наследство в Европа, и от Института към Европейската инвестиционна банка ще пристигат днес в България за тридневна мисия за паметника Бузлуджа. Сградата беше включена сред 7-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа за 2018г. Номинацията беше направена от фондация Проект Бузлуджа. Европейската делегация от специалисти по културното наследство и финансите ще се срещнат с местни и национални представители на властта, включително Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с цел мобилизиране на усилия за спасяването на този изключителен обект на архитектурата от 20-ти век. Основните резултати и препоръки от мисията ще бъдат публикувани в доклад към края на 2018 / началото на 2019 г.

По време на посещението си експертите ще представят целите на програмата „7-те най застрашени“ и ролята, която играят Европа Ностра и Института към Европейската инвестиционна банка в частност относно мисията за Бузлуджа. Дора Иванова, архитект и управител на фондация Проект Бузлуджа, ще представи обновена концепция за опазването на паметника. Областният управител г-жа Гергана Микова ще обобщи бъдещите планове и вече съществуващата подкрепа за опазване на паметника.

Европейските експерти, които ще проведат мисията до паметника Бузлуджа са:

Граам Бел [Graham Bell]: архитект, проектен мениджър и преподавател, Великобритания – член на Управителния съвет на Европа Ностра – национален координатор на Европейската година на културното наследство 2018 за Великобритания – директор на North of England Civic Trust и Hungarian Renaissance Foundation – водещи организации за опазване на културното наследство в Англия и Унгария

Лорен Леви-Строс [Laurent Lévi-Strauss]: д-р по социология, Франция – член на Управителния съвет на Европа Ностра – бивш зам. директор на отдел Културно наследство на ЮНЕСКО (15 години) – бивш зам. директор на Национална академия по изкуствата в Париж (Ecole Nationale Supérieure des Beaux-Arts) към Министерство на културата

Марио Аймери [Mario Aymerich]: инженер, проф. по инфраструктурно планиране и икономика, Испания – технически консултант от Института към Европейската инвестиционна банка – от 2011г. директор отдел Регионално развитие и околна среда на Европейската инвестиционна банка – от 2015г. ръководен съветник на Генералния директор на дирекция „Проекти“ на Европейската инвестиционна банка

Паметникът Бузлуджа е шедьовър на архитектурата, инженерната наука и изкуството. Уникалната конструкция е построена през 1981 г. като Дом-Паметник на БКП. Използвана е само 8 години до края на социализма у нас. Скоро след това паметникът е изоставен и от тогава е жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Сградата продължава да привлича интерес благодарение на драматичната си история, архитектурата, неподвластна на гравитация, и цветните си мозайки, които покриват над 1000 кв.м. от интериора. Общо 70 000 тона бетон, 3 000 тона армирана стомана и 40 тона стъкло са използвани за паметника. 6000 човека са работели за построяването, което е финансирано с дарения от целия народ. Днес, въпреки усилията за опазването му, монументът все още се руши и е силно застрашен.

От днес монументът на връх Бузлуджа е под постоянна полицейска охрана. До края на седмицата ще бъде монтирана специализирана кабина, където ще стои въоръжената полицейска охрана. До комунистическия монумент е прекарано и електричество. Областният управител на Стара Загора Гергана Микова настоя за охраната, тъй като набезите в монумента са постоянни. Идеята е скоро да бъдат пускани и туристи, които всеки ден се качват на Бузлуджа. Преди това, обаче, сградата трябва да бъде обезопасена.

„Почти ежемесечно, даже някога и по два пъти се налага да бъдат покривани наново въздуховодите, от които се влиза нерегламентирано. Интересът наистина е огромен и това е причината да се опитаме да го обезопасим,защото в крайна сметка се рискуват човешки животи, влизайки нерегламентирано”, коментира Гергана Микова, областен управител на Стара Загора.

Източник: Агенция КРОСС

Дом-паметникът на връх Бузлуджа е сред 12-те полуфиналисти, излъчени от европейската неправителствена организация “Европа Ностра“ като обекти, за чието спасяване ще се окаже съдействие. Това стана ясно на съвместна пресконференция на областният управител Гергана Микова и арх. Дора Иванова, автор на проекта за спасяването на монумента, съобщава kmeta.bg.

„Свидетели сме на интересна ситуация. България е председател на Съвета на ЕС, а 2018 г. е година на европейското културно наследство. Номинацията на паметника на Бузлуджа от „Европа Ностра“ е шанс той да бъде запазен“, каза арх. Иванова. Фондацията на младата архитектка „Проект Бузлуджа“ е част от мрежата на „Европа Ностра“, в която членуват над 250 неправителствени сдружения.

Организацията, която се занимава с опазване на културното и историческо наследство, ще подпомогне реставрирането на 7 паметника. Ако този на Бузлуджа е сред тях, ще има гарантирана помощ от Комисия от европейски експерти и специалисти, които ще направят обследване на паметника и ще изразят компетентното си мнение за възможностите за неговата реставрация. „Европа ностра“ няма да осигури пряко финансиране на евентуалните възстановителни дейности, но попадането сред седемте финалисти, ще създаде възможности да се търсят различни варианти за спасяване на разрушения монумент.

„Ще се възползваме от всяка възможност, която ни бъде предоставена. Една от тях е публично-частното партньорство. Интерес към този обект има отстрана на различни инвеститори и аз съм оптимист за бъдещето. На първо място трябва да се извърши консервацията на паметника и след това да се мисли за това с какво съдържание ще бъде изпълнен той. Ние водим борба за оцеляването му и за това Бузлуджа да спре да разделя хората на България“, каза Гергана Микова. „Сега има шанс повече от всякога паметникът да бъде запазен. Той има огромен туристически потенциал. Хора от цяла Европа продължават да го посещават. Въпреки че достъпът в полуразрушената сграда е забранен, много туристи денонощно влизат вътре и то срещу заплащане“, допълни тя.

Областният управител съобщи още, че в най-скоро време на Бузлуджа ще бъде осигурена 24-часова охрана.

На 15 март „Европа Ностра“ ще обяви седемте европейски паметника, за чието съхраняване ще бъде оказано съдействие.

Сигурно сте гледали безкрайно много филми, където злодеят се е настанил в зловеща сграда, от която само дава команди за извършването на злини? Е, сгради с такъв изглед съвсем не липсват в модерните градове, даже са повече, отколкото предполагате.

Интересно е, че открихме на челна позиция „паметникът“ на връх Бузлуджа, който се превърна във фаворит на хората по света за щабквартира на злодей. Много от коментарите под снимката на световноизвестният сайт Bored Panda, описват родната соц-сграда като приличаща на космическа чиния. даже има спекулации, че в нея би се заселил някой извънземен злодей.

Но нека разгледаме кои са и другите сгради по света, които влязоха убедително в класацията:

Кметството във Филаделфия, САЩ

Бузлуджа, България

Polygone Riviera, Франция

 

Небостъргач в Банкок, Тайланд

Сграда в Брюксел, Белгия

Библиотека в Торонто, канада

Небостъргач в Шанхай, Китай

Офис, построен в бункер срещу атомни бомби, Стокхолм, Швеция

Пожарна в Италия

Храм в Токио, Япония

Небостъргач в Ню Йорк, САЩ

Къщата-гъба, Калифорния, САЩ

Крепост „Александър първи“ или крепост „Чума“, Санкт Петербург, Русия

Катедрала на северното сияние, Алта, Норвегия

Небостъргач в Бахрейн

 

Конгресен център в Китай

 

Катедрала в Рио Де Жанейро, Бразилия

Научния и технологичен център в Пхенян, Северна Корея

Националната библиотека на Беларус, Минск, Беларус

Музей в Билбао, Испания

Схрада на Ферари, Абу Даби, Обединени арабски емирства

Телевизионната кула в Москва, Русия

Музей в планина, Италия

Небостъргач в Дубай, Обединени арабски емирства

Кемпински хотел, Пекин, Китай

Водна кула в Южна Африка

Кулите в Кувейт

Илинден, Крушево, Македония

Национален център за конференции в Китай

Магазини в Бирмингам, Великобритания

Кула в Панама сити, Панама

Църква в Исландия

Кула в Банкок, Тайланд

Връх Тибидабо, Барселона, Испания

Къща в Австралия

Ричмънд, САЩ

Американската банка в Хюстън, САЩ

Замъкът кафка, Барселона, Испания

Сграда във Франция

Театър, Токио, Япония

Апартаменти в капсули, Токио, Япония

Спираловидна кула в Япония

Арт музея в Чунцин, Кинтай

Изследователски институт по здраве и медицина в Южна Австралия

Църква във Велберт, Германия

Застрахователна компания за ученици и студенти, Индианаполис, САЩ

Католическа църква в Унгария

Център за приложни изкуства, Канзас, САЩ

Централата на фирма Oakley в САЩ

Сграда на мобилен оператор, Ню Йорк, САЩ

Фирмена сграда в Ню Йорк, САЩ

Банката за семена в Норвегия

Църква в Милано, Италия

Катедралата в Клермон-Феран, Франция

Рафинерия на OMV, намираща се на границата между Германия и Австрия

Небостъргач в Саудитска Арабия

Изследователски институт за експериментална медицина, Берлин, Германия

Милано, Италия

Дизайнерски център, Холивуд, Калифорния, САЩ

Зала в Илиноис, САЩ

Небостъргач, Виена, Австрия

Католически храм в Бразилия

Централната джамия в Кьолн, Германия

Централната сграда на американските военновъздушни сили, Колорадо, САЩ

Parc Du Futuroscope, Франция

Атом, Брюксел, Белгия

Кула в Саудитска Арабия

Музей на модерното изкуство в Бразилия

Музей в Глазгоу, Великобритания

Обсерватория в Тайпей сити, Тайван

Музей в Италия

Сграда в Шънян, Китай

МакДоналдс, Ню Мексико, САЩ

Летище и гара в Лион, Франция

Библиотека в Калифорния, САЩ

Фирмена сграда в Бенидорм, Испания

Егий Дю Миди, Мон Блан, Алпите

Сграда на мобилен оператор в Тенеси, САЩ

Небостъргач в Кувейт

Палатът на мира в Казахстан

Ритуална зала за сватби, Ашхабад, Туркменистан

Мусей на космоса във Ванкувър, Канада

Изложбена зала в Токио, Япония

Център в Холандия

Палата на изкуствата, Валенсия, Испания

Хотел в Дубай, Обединени арабски емирства

Хотел Рюгьон, Пхенян, Северна Корея

Кула в Тексас, САЩ

Офиси в Билбао, Испания

Арт музей в Грац, Австрия

Центърът за световни култури в Саудистска Арабия

Ренесансов център, Детройт, Мичиган

Църква в хелзинки, Финландия

Храм в Норвегия

Кабина за туристи на върха на планина в Словения

снимки: buzludzha.com и др.

Обикновено в първата неделя на месец август, рядко в края на юли, БСП организира членовете и симпатизантите си на партиен събор в поножието на вр. Хаджи Димитър (1441 м), известен със старото си име – вр. Бузлуджа. Празненствата започват с изпълнение на Химна на Република България и „Интернационала“.

През 1868 г. на вр. Бузлуджа в неравен бой с турските войски е разбита четата на Хаджи Димитър, което е поводът Христо Ботев да напише стиховете:

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

На 2 август 1891 г. на поляните под върха тайно се провежда Бузлуджанският конгрес, на който се създава Българската социалдемократическа партия. Конгресът се състои по време на традиционните ежегодни тържества в памет на Хаджи Димитър. Участие вземат Димитър Благоев и около 30 други социалдемократи и гости от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен.

В чест на това събитие на върха на 23 август 1981 г. е открит Дом-паметник на Българската комунистическа партия – светиня за българските комунисти до 1989 г., а по настоящем и за българските социалисти. На 11 март 1971 г. Секретариатът на ЦК на БКП взима решение за изграждане на Дом-паметника на партията. Строежът започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Всъщност са събрани почти 16 милиона лв, като от разликата са построени 3 детски градини. До монумента са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора – Русе в отсечката след Казанлък, като отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев…

Архитектурният проект е дело на арх. Георги Стоилов и колектив. Сградата има визуална прилика с Олимпийския Стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт на Гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ. Издигнат на едноименния връх, почти в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима гледка към Балкана.
Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на обекта е командирът на старозагорската строителна дивизия ген. Делчо Делчев.

Сградата се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6.50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв.м. Мозайките пресъздават „изграждането на социалистическо общество” и „борбите” на БКП. В коридора около залата има 14 композиции, отразяващи мирния труд. Художественото оформление на паметник на Бузлуджа отнема 18 месеца и усилията на над 60 творци.

След политическите промени в България от ноември 1989 г. и падането от власт на Тодор Живков, състоянието на паметника се влошава драстично. Дни след свалянето на Тодор Живков след 35 години начело на Партията и държавата, Политбюро нарежда изличаването на мозаечния му портрет, както и на мозайката с лика на дъщеря му Людмила Живкова. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, с активната помощ на народната любов. Счупени са прозорците, изкъртени са част от мозайките, орнаментите и различни елементи от конструкцията на паметника. Петолъчките на пилона са обстрелвани с огнестрелно оръжие – уж с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че са изградени.

По решение от 30 септември 2011 г. на първото правителство на Б. Борисов комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия.

„Летящата чиния на Бузлуджа“ привлича все още много хора от цял свят. След реставрация и консервиране би могла да бъде дори печеливша туристическа атракция, тъй като и днес светът я включва в класации като „Най-красивите изоставени места“ и „Най-странните паметници на комунизма.“

Тъжно е.

Защото това е съдбата на цели поколения българи.

Употребени, обезличени, ограбени, потрошени, изоставени, забравени…