Д-р арх. Даниела Иванова – ръководител развойна дейност в „Кнауф България“ разказва за ползите и приложенията на гипсфазерните плоскости. От интервюто по-долу ще разберете какво представляват тези плоскости, къде се произвеждат и за какво могат да бъдат използвани, както и какви са техните предимства пред други строителни материали.

Какво е гипсфазерна плоскост? Какво я прави уникална?

Гипсфазерната плоскост е създадена при смесване на развлакнена на целулозни нишки рециклирана хартия с гипс. Уникална е, защото е с високи механични показатели и в същото време е негорима. Като конструктивно поведение гипсфазерната плоскост е близка до дървесната плоскост, но има предимството да осигурява безопасност при пожар.

Каква е разликата с другите гипсови плоскости например с гипскартона?

Разликата е в структурата. И гипсфазерът, и гипскартонът се състоят от гипс и хартия. Гипскартонът представлява гипсова сърцевина, опакована с картон. Гипсфазерът е хомогенна плоскост, армирана в цялата си дебелина с целулозни нишки, което я прави по-здрава и плътна.

Къде се произвеждат плоскостите?

Кнауф има два завода в България – един за гипскартонени продукти и един за гипсфазер. До момента над 60 млн. m²  гипсфазерни плоскости са произведени в завода на Кнауф България в град Видин. Те са намерили приложение в жилищни и обществени сгради в Австрия, Италия, Швейцария, България а също и в Саудитска Арабия, Египет, Турция, Украйна, Германия, Румъния, Финландия дори в Южна Корея и Тайван.

Гипсфазерът на Кнауф е първият български строителен продукт с екологична продуктова декларация (Environmental product declaration) от Института „Строителство и околна среда“ (Bauen und Umwelt), Берлин, Германия. Това е знак за ангажимента на фирма Кнауф към устойчивото ползване на природните ресурси в строителството.

Какви видове гипсфазер предлагате в Кнауф България?

Разработени са различни видове гипсфазерни плоскости, съобразени със спецификата на приложението им.

Наименованията на всички тях започват с Vidi по името на родното им място и показват какво е предназначението им: Vidiwall е за вътрешни стени, Vidifloor е за подове, Vidiwall HI е високо импрегниран гипсфазер за фасада. Тази плоскост може да издържи на атмосферни влияния над 1 месец, незащитена, след монтажа навън без да загуби основните си качества. Vidiphonic има повишени звукоизолиращи свойства  и намира приложение в системи за преградни и шахтови стени, стенни облицовки и окачени тавани в сгради с голям човешки поток. За защита от пожар на конструктивни елементи, като метални колони и греди, или профили от масивно дърво, е разработена гипсфазерната плоскост Vidifire A1. Vidicomfort са гипсфазерните елементи с фрезовани в тях канали, предназначени за изграждане на системи за подово отопление и/или охлаждане.

За какво може да се използва гипсфазерната плоскост?

Гипсфазерът намира приложение в носещи и неносещи вътрешни и външни стени, в сухи подове, в системи за строителство с дървена и метална конструкция.

Гипсфазерът е специфичен продукт, който разширява обхвата на сухото строителство. Вътрешните стени, изградени с гипсфазер могат да бъдат с по-голяма височина, имат по-добра звукоизолация и могат да поемат по-големи конзолни товари. Гипсфазерът проема хоризонталните натоварвания от вятър и земетръс в сградите с дървена конструкция. С гипсфазер са правят и сухи подове – отлично решение за изолация на ударния шум.

Гипсфазерните плоскости служат и като основа за изграждане на системи за лъчисто отопление и охлаждане, които се инсталират в специалните фрезовани за тази цел канали.

Гипсфазерът допълва системите за сухо строителство, така че да се постигнат по-голяма завършеност и по-добро качество на строежите.

Интервю:Лина Георгиева

Запознахме се с Владо преди няколко години в един доста труден момент за нас. Точно бяхме закупили ново жилище, което се намира на последния етаж на жилищна сграда, а покривът течеше като цедка. Предните собственици се бяха опитвали да закърпят положението, но неуспешно. По оставената документация личеше, че са били измамени за свършена работа, която реално не е била свършена. С Владо се свързахме чрез общ приятел, а месецът бе ноември – на ръба на зимата. Независимо от метеорологичните условия и от това, че бе затрупан с работа, той разбра каква ни е ситуацията и помогна веднага. Но освен, че е добър и отзивчив човек, Владо е интересна личност с разнообразни интереси и виждания. Той не се притеснява да казва нещата така, както са. Затова го помолих да седнем на по едно кафе и да си поговорим по разни въпроси, които в „сезона на покривите“ са изключително важни, особено, ако ви предстои ремонт.

Как започна да се занимаваш с поправка на покриви?

Аз се занимавах с дърводелство и понеже ми трябваше размах и квадратура, затова започнах да се занимавам с по-големи неща. Не ми беше интересно да се занимавам със столчета и масички, а по-скоро с големи дървени конструкции. В България не се строят много дървени къщи и основната дървена конструкция се намира в покрива.

Кога си избра дърводелството като занаят и кога този интерес се пренесе към покрива?

От 25 години се занимавам с дърводелство, а от 15 години работя върху покривите. Към дърводелството проявих интерес, защото дядо ми беше дърводелец и ми беше много интересно как се изработват разни неща, но бях малък и ми бе трудно да работя с инструментите. Исках да овладея инструментите и да се науча да работя с материала.

Какво си учил?

Не съм учил за дърводелец, защото нямах време. Завършил съм СМГ (Математическата гимназия), а след това, понеже можех и да рисувам, кандидатствах за архитект в УАСГ, но ме приеха за инженер. Започнах да изучавам програмата по „Транспортно строителство“, но не го завърших. Направих си дърводелско цехче. Дадох си сметка, че нямам време и пари за друго образование и трябва да започна работа в строителството, но от всичко в строителството си избрах дърводелството. Това е благ занаят, има много да се учи и каквато и мода да дойде, тя ще си замине, но камъка и дървото ще останат завинаги тук. Започнах сериозното си занимание с покриви, когато се роди дъщеря ми, защото нямаше повече време за губене и трябваше да започна стабилен бизнес.

През тези години измени ли се по някакъв начин работата ти?

Измениха се отношенията клиент-майстор. Преди години занаята беше основно в ръцете на ромите, сега и това вече се промени. Като се засили строителния бизнес, много фирми започнаха да правят покриви като съответно вдигнаха и качеството. Покривът е доста отговорна работа, сложна система, която изисква майсторлък. Един добре направен покрив си е цяло произведение. Ако започне да се руши фасадата, може с години да се руши преди да има сериозни щети по конструкцията на сградата, обаче покривът започне ли да се руши, това се отразява на цялата сграда.

Какви са първите признаци, по които може да се разбере, че покрива е за ремонт, преди да е протекъл?

Зависи от вида покрив и как е направен. Ако е дървена конструкция и няма теч, проблем няма. Хората винаги се сещат за покрива, когато има вече теч. Никой няма да започне ремонт на покрив, ако няма теч. На никой не му се занимава да следи какво е положението, какво остава да го отвори, за да провери конструкцията. Но е хубаво керемидите да се преглеждат на няколко години и да се отстраняват тези, които са започнали да се чупят или рушат.

Всеки дава различна гаранция за направен покрив. Колко години след ремонт е реалистично да очакваме покривът да остане здрав?

Всичко зависи от положените материали. Има материали, които ще изкарат 2-3 години без проблеми, и други, които осигуряват спокойствие за 15 години или 30 години и т.н. Много зависи и как са сложени съответните материали. Важно е да се спазва технологията, но има покриви, които изначално не са добре направени конструктивно. Това са покриви, за които няма подходящи материали на пазара или са много скъпи. Самото изпълнение също е много трудно. Обикновено такива проблемни конструкции са тези с многото чупки и нестандартни форми. Тези покриви и са най-податливи на течове, а хората гледат да спестят от скъпите материали и съответно дават дефект по чупките.

От къде идва този проблем?

Този проблем идва още от архитекта. Когато той е залагал сложния покрив, автоматично залага и скъпите материали. Като е направен такъв тип покрив, ясно е, че не може да бъде изпълнен с евтини материали. Първоначално това не е видимо. Липсва връзката между архитект, проектант и фирма-изпълнител, майстор и материали. Един е архитектът, друг е проектанта, трети е майстора, съответно на пазара не се знае дали изобщо има подходящ материал за изпълнението на съответния тип покрив. Класическите покриви, които са проиграни във времето, са си най-добрите. Двускатен, четирискатен, с определен наклон, е тестван със столетия и е открито, че това е най-удачния вариант за покрив. Оттам всички екстра изпълнения изискват повече умения, по-специфични материали…

Откъде идват тези нестандартни решения за покриви?

В България имаме кратка история на новото строителство. На Запад като гледам как строят, те си следват определен модел. Тук си имаме друг модел и той е доста стабилен, строителен метод. Но като започна строителния бум, всички искаха да са модерни, да използват новото. Още в началото архитектите започнаха да се изхвърлят, проектантите не бяха доизучили всичко, да не говорим за фирмите изпълнители, които си нямаха идея какво се случва. Майсторът само и само, за да се закрепи в София, казва че може всичко и за да е конкурентен, сваля цената много надолу. Накрая е готов да работи за дребни стотинки. Като даде ниската цена, после трябва да спести и от материали, което означава, че трябва да спести и от качество.

Има ли решение на този проблем?

Новото строителство си е проблемно. На фирмите им трябваха поне 15 години, за да си пробват нещата. Аз не съм видял архитект да дойде на мой покрив, за да провери какво се случва. Така че за да се разреши този проблем, трябва архитектите да дойдат на обектите и да видят как протича строителния процес. Когато видят нещата през гледната точка на майстора, ще спрат и да съчиняват глупости. Проектантите също. Виждал съм изграден от компютър покрив, който започва от едната страна, върти, върти, върти и накрая остта не съвпада и се получава нещо много странно. Личи си, че този покрив не е мислен. Направен е колкото да се отметне работа, а пък после „майсторът ще се оправи“. И наистина после майсторът се оправя, защото проектантът не е помислил да даде решение. Решението се взима от майстора.

Как един клиент може да си избере добър майстор?

Добрият майстор се познава по очите. От обява не може да се разбере дали майсторът е читав. Аз не пускам обяви и съм постоянно зает, дори отказвам на приятели. Името на добрият майстор се носи от уста на уста, не седи по обявите. По обявите и сайтовете често можеш да попаднеш на некоректни майстори. Може всичко да изглежда наред – да е фирма, да е с хубав сайт, но накрая пак да се окажеш с некоректна тумба и започва тотално надиграване и надлъгване. Ако разполагаш с по-скромен бюджет и искаш да получиш качество – по интернет и обяви, няма как да стане. Там ще попаднеш на хора, които нямат работа, а нямат работа, защото са мошенници.

По какво се познава добрият майстор?

Добрият майстор може да се познае и по това, че не го е страх да признае, че не може или не знае как да направи нещо, или иска да помисли. Миналото лято отказах на едни клиенти и те ми се оплакаха след това, че в интернет са намерили десет фирми и нито една от тях не им е вдъхнала доверие. Все пак са се договорили с едната фирма и накрая са останали прецакани. Започнали покрива, взели парите, после останал един човек да си бърка в носа, започнали разправиите и накрая хората сами са си довършили покрива.

Ако все пак попаднеш на некоректни работници, как най-бързо можеш да разпознаеш, че се случва нещо нередно? Какви са първите признаци?

Първият и основен признак е начина на плащане.  Като се искат пари за материали, трябва всичко да е подредено и добре обяснено на клиента. Нормално е да се дадат предварително пари за материали и някакви пари отгоре, за да може майсторът да си покрие текущите разходи като бензин за колата. Когато потръгне работата вече може да се говори за повече пари и да се види, че взаимоотношенията са нормални. Покривът е етапен проект и е нормално да се плаща на етапи. Ако се иска цялата сума в аванс, това не е добър знак.

На какви етапи се ремонтира един покрив?

Започва се с дървена конструкция, после дъсчена обшивка, хидроизолация, керемиди и  улуци. Заплашането може да става в началото на всеки етап. Така е добре и за клеинта, и за майстора. Ако човек не разбира изобщо как се прави покрив и няма препоръка, друг сигурен знак е ако майсторът започва да се изтъква и да се прави на всезнаещ още по време на огледа. Червена лампа е, когато майсторът започне да дава решения преди да е помислил и да е разбрал какъв е проблема. Ако бърза да даде оферта и да вземе пари е знак, че нещо не е наред.  Като дойде и огледа, майсторът трябва да посмисли каква е ситуацията, а това не става веднага. Трябва му поне един ден, за да му улегне, да го прецени, да си прецени времето, хората, да помисли как ще се случат нещата, дори чисто логистично. Добрият майстор не бърза да даде офертата, нито сроковете, преди да се е ориентирал добре.

Най-добрият ориентир е когато майсторът и клиентът са от едната страна на проблема и си имат доверие. Двамата имат задача да решат проблем. Единият участва със знания и умения, другия участва с пари, но и двамата са от едната страна на проблема, а не проблемът да е между тях, защото оттам идва липсата на доверие и клиент и майстор започват да се дебнат. Клиентът трябва да уважава труда на майстора, а майсторът да уважава парите на клиента. Майсторът също така трябва да е спокоен да каже цената си. Ако се наложи да сваля от нея, това не е добре и не са заедно срещу проблема. Така че се иска честност и от двете страни.

Кога е най-натовареното време за ремонт на покриви?

Натоварено става по някое време през септември, но октомври и ноември са най-натоварените месеци, защото всички са почивали цяло лято и не им се е мислело за ремонти. Но като наближи есента и зимата, се сещат, че покривът тече. А той тече вече от известно време и те го знаят, но цяло лято са го отлагали, когато е  най-подходящото време. Тогава може да се работи спокойно, да не се открива и закрива с найлон, да се притесняваш, да се бави работата. Не трябва да се чака последния момент, трябва да се мисли още през лятото. Но масово ми звънят септември месец, всеки ден ми се обаждат (смее се).

Работил ли си по обществени поръчки? Как протича там работата?

Не, не съм работил и ако ми предложат ще откажа. Рибата е вмирисана откъм главата. Като знам как се краде нагоре, няма как надолу да е честно и справедливо. Главболгарстрой се занимаваха с Лувъра в центъра на София и аз имах приятели, които работеха по проекта като майстори. Те си работеха по частните обекти, но като останат без работа за ден-два, ходеха там да отметнат работа и да вземат едни пари в края на седмицата . Не знам Главболгарстрой за колко са взели обекта, но плащаха към 44 лева на кв.м. гипскартон, което е много. Частен обект, ако някой майстор го спазари добре, ще вземе 33-35 лева за кв.м. за материал плюс труд. Но на тези 44 лева, които Главболгарстрой дава,  се подреждат подизпълнители и накрая докато се стигне до майстора, ако материалът е около 20 лева, то 24 лева са за труда. Крайният майстор прибира между 3 и 5 лева на кв.м. заради всички подизпълнители. Това е смешно. Съответно и качеството е интересно. Но майсторите ходят там, за да си запълнят деня, никой майстор няма да се набута там да работи.

Затова ли имаме толкова проблеми в центъра?

Да. Всички проблеми по центъра със строшени, напукани плочки, наредени криво, е точно заради това. След всички подизпълнители, накрая майсторът работи за без пари, а последния подизпълнител е имал едни плочки на набута, защото и той е прецакан (смее се). Луди пари се дават за изпълнение, а изпълнението е с втора ръка материали и майстори, които чакат да си започнат следващия частен обект и работят за мизерни пари. Накрая поръчката се изпълнява с една десета от парите.

Това не влияе ли на имиджа на майстора?

Накрая майсторът виновен! (смее се) Ама те такива са търсили, които ще се навият на тези пари. И това е принципът в обществените поръчки, които са лъжа и измама. Ако се проследи цялата верига, ще се види за какво взимат пари всички подизпълнители. В обществените поръчки, заплащането на майсторите е винаги мизерно и никой не иска да работи там. Крайният майстор е обслужващ персонал. Криво ми е, че името майстор се разбира или като обслужващ персонал, или като мошеник. Майсторът вече не означава „майстор“.

Майсторът е загубил своето достойнство?

Да. За нас се мисли или като за мошеници, или като за обслужващ персонал. „Майстор“ вече не означава учен човек със знания, умения, опит и отдаден на занаята си. Занаятът ми е престижа и благодарение на усилията ми съм си спечелил уважението на хората. Майстор не се става просто така, това трябва да го наследиш, да наследиш майсторлъка.

Защо все още си в България? Много добри майстори вече отдавна са заминали. Какво те задържа тук?

Парите не са всичко. Малко или много съм научен на родолюбие. Гадно ми е, че прецакаха България и не искам да ходя и да им робувам. Кофти ми е, че България се превърна в колония и оттук се изсмукват ценни хора. Общността е разбита, езикът се унищожава, на хората са им отнети същностни качества като това, че трябва да си смел, да носиш отговорност, да си съзидателен, да се грижиш за общността си, защото ти си един от творците на тази общност. Аз смятам, че народът ни носи нещо много по-смислено, старо и ценно отколкото предполагаме и отколкото ни е обяснено. Понеже го откривам тук, то ходенето в чужбина за мен е загуба на време. Там ако отида, ще печеля повече пари, но ще бъда лишен от възможността да ровя в тази дълбочина. Имал съм предложения, имал съм директна магистрала към бизнес на Запад, но съм отказвал. Там ще ме наместят в машината като поредното зъбно колелце и няма да съм сред творците на обществото.

Владо в момента не може да поеме допълнителна работа. Ако желаете да се свържете с него по други въпроси, моля пишете на редакционния имейл: red@1kam1.com

Интервю: Лина Георгиева

Редакция: Ани Дамянова

Със Стоил се познаваме вече близо 10 години. Когато се запознахме, той учеше право и щеше да става адвокат. Сега нещата са много по-различни и Стоил ръководи успешен строителен бизнес в Лондон, където се занимава с изработването на кухни и други довършителни работи. Като цяло той е закърмен в Англия. Неволята гони семейството му от България, когато е бил още бебе. Любовта към родината го връща тук като студент, а през годините го наблюдавах как се бори, за да се установи, да започне успешна работа и да се радва на живота. Сега Стоил е обратно в Англия. Бизнесът там процъфтява, а клиентите са други, заплащането е друго , начинът на работа е друг. В един откровен и приятелски разговор той ни споделя някои тайни от „кухнята“ на успешния бизнес в Англия.

От кога имаш интерес към строителството и как се захвана с него?

Никога не съм очаквал, че ще се занимавам със строителство, но съдбата ме тласна в тази посока. Майка ми се занимава със строителство отдавна и 2008 г., преди кризата, тя инвестира в няколко сгради. С идването на кризата, обаче, тя се принуди да се оттегли, защото работата по обектите не вървеше. По това време аз учех право, но в един момент реших, че това няма да е моята кариера и ми се прииска да пробвам късмета си със знанията, които бях успял да натрупам покрай майка ми. Така се върнах в Англия и започнах работа в строителната фирма на един приятел. Той търсеше да наеме хора, които да осъществяват връзката между английски клиенти и български майстори. Фирмата беше голяма и имах много работа. Разбрах, че възможностите ми далеч надхвърлят ходенето по огледи с майсторите. Това бе една от най-големите фирми за довършителна работа в Лондон, имаха над 200 екипа от майстори, които трябваше някой да ръководи, да им организира работата и да ги насочва към клиенти. Аз търсех предизвикателство и приех работата на мениджър.

Защо реши точно в Англия да го направиш? Защо не остана в България?

Основно заради заплащането, разбира се, но и заради начина на работа. Начинът на работа в Англия е много различен от този в България. Исках да започна собствен бизнес, защото много опитни строители идват от България в Англия, взимат ги в големи фирми и им дават минимални заплати, които за стандарта тук са ужасно малки. И все пак, понеже това са адски много пари в сравнение с България, майсторите са доволни, а всъщност могат да взимат много повече. Това е нещо, което се случва с всички източноевропейци. Но ако работиш добре, качествено и да завършваш обектите в срок, работа винаги ще има. Тук работата никога не свършва.

 

И все пак в България се строи доста. Дойдоха много инвеститори, строителните фирми изкарват интересни продукти, изобщо бизнесът върви добре. Мислиш ли, че майсторите биха се върнали?

Не, не мисля. Единственото, което може да ги накара да се върнат е нещо, което буквално да ги върже и да са склонни да работят за много по-малко пари. Ако майстор взима добри пари в България, той ще може да живее добре, това е така. Но има голяма разлика в стойността на физическата работа. Занаятчийските професии, ако мога така да ги нарека, се заплащат безумно високо в Англия. Всъщност в Англия няма майстори. Там има „multi trade worker”, което е нещо като еквивалент на майстор – човек с разнообразни възможности и умения. Тези хора са изключително редки и са много ценни. В България, всеки, който е имал някакъв досег със строителство и има някакви познания в множество аспекти от него, започва да се нарича майстор, съответно „multi trade worker” и става безценен за пазара в Англия. Един самостоятелен майстор с лични инструменти, който може да си върши сам работата и я прави професионално и на време, може да взима около 150 паунда на ден.  Това са близо 350 лева на ден. Не мисля, че в България има някой, който е готов да плаща такива пари на майстор. Съмнявам се, че скоро ще има. Никой инвеститор, независимо от бюджета, с който разполага, няма да е готов да плати такава сума за майстор.

Това е наистина много.

Да, но и отговорността е по-голяма. Очаква се майсторите да работят напълно самостоятелно, да взимат решения бързо и качествено, да разполагат със собствени превозни средства, инструменти и като цяло да работят напълно независимо. Аз очаквам точно това от моите работници. Намесвам се само, ако има сериозен проблем, с който те не могат да се справят, имат въпроси или трябва да се говори с клиента. Това са моите отговорности. През останалото време те си работят сами. Аз очаквам през 90% от времето майсторите да нямат контакт с мен. Давам им работа и после очаквам да я свършат самостоятелно, без моя намеса. В Англия е изключително важно да си самостоятелен. Това е много важно да се разбере в България, където строителите просто не са самостоятелни.

Защо смяташ, че българските строители не са самостоятелни?

Това е нещо, с което непрекъснато се сблъсквам. Майсторите в България не са свикнали някой да ги остави и да каже: „Това ти е работата. Това ти е обекта. Това ти е клиента.“ и никой да не ги закача повече.

Искаш да кажеш, че майсторите очакват да им се виси над главата?

Не толкова, че очакват да им висиш, колкото, че очакват страшно много надзор. Очакват да не се държат отговорно спрямо крайния резултат, а някой да ги надзирава непрекъснато, за да им дава отговор на всеки дребен въпрос. В Англия имаш конкретен стандарт. Всеки знае стандарта и трябва да го постигне. Никой не го интересува как точно го постигаш. Стига да работиш безопасно, да не поставяш своя живот и на други под риск, никой не го интересува как си постигаш стандарта. Поддържаш ли стандарта, покриваш ли нормите, тогава можеш да очакваш, че ще взимаш добри пари. В България никой не работи толкова самостоятелно. От опит знам, че просто няма такова нещо. Всеки инвеститор наема мениджър и очаква този мениджър да следи и бди над всичко, да гледа и да решава. Това изглежда като добра идея, но има много негативен ефект. Моментът, в който този човек не надзирава конкретен екип работници, започват да стават грешки и други проблеми като забавяне в работата. Докато в Англия никой не гледа тези неща, гледат как си се представил като цяло – дали предоставяш качество, дали си закъснял, дали всичко е както трябва. Можеш да сбъркаш един или два пъти и после те махат. Няма караници, няма удържания на пари, няма заплахи – просто те махат. И аз работя така. Мисля, че така е честно и го казвам на всеки работник, който идва при мен

Къде има най-голяма разлика в строителния процес между България и Англия?

Нивото на довършителна работа. В Англия довършителната работа се върши около клиентите, докато те си живеят в къщата. В България или се изнасяш от къщата или се прави преди да се нанесеш. В Англия работиш между клиентите, докато те са си у дома. Това създава много високо ниво на напрежение, но никой не седи да те гледа в ръцете. Повечето от тях си вършат тяхна си работа и очакват, че ти знаеш какво правиш, а ако не знаеш, то им става ясно много бързо. Така губиш доверието на клиентите. В Англия се води една постоянна битка между това да свършиш на време и да запазиш доверието на клиентите си. Не може да се забавяш прекалено много или да се заиграваш с техните изисквания, а те винаги имат изисквания. Трябва непрекъснато да танцуваш между техните очаквания и времето, което можеш да отделиш за конкретен обект.

Другата голяма разлика, която забелязвам е, че когато строителните предприемачи приемат работа, то те я избират спрямо крайна цена. В Англия тенденцията е да се разбирате за заплащане на ден. Щом ти плащат по този начин, трябва да си готов да завършиш всичко на време, защото ако закъснееш ще им загубиш доверието. Българските компании, които работят с българи в Англия, обаче са внесли другия метод за крайна цена и работят по този начин. Това е много нестандартно за индустрията тук, но използвайки този метод, българските фирми предлагат изключително ниски цени. Те подбиват цените на всички други. Но обикновено това идва с много други неприятности, които често са на гърба на работниците, защото когато закъснеят, те не получават пари, а не всичко зависи от тях.

Кой е най-интересният проект, върху който си работил?

Най-голямата и комплексна кухня, която съм правил е за един индиец. Той беше преживял нещо доста неприятно. Преди мен, той беше наел един пакистанец. След огледа пакистанецът дава доста ниска цена. Помещението за кухнята на индиеца не беше хич малко – около 25-30 кв.м. Наистина голяма кухня, тя беше пристройка към къщата. Та пакистанецът е дал цена от 5000-6000 паунда, което е доста прилично за такъв голям проект.   След това е докарал няколко шкафа, за да видят как ще изглежда, да ги наложат, да нанесат корекции, ако е необходимо и поискава цялата сума за кухнята да се плати на куп. Човекът се е излъгал и му е платил. Пакистанецът изчезва като твърди, че жена му е болна и си отива в Пакистан с парите.

Индиецът, разбира се, е бесен. Вика журналисти и даже излиза статия за него в „The Sun”, сигурно го знаете, много голям британски вестник. Така той се превръща в изключително приоритетен клиент за най-големия производител на кухни в Англия, с който работя и аз. За тях беше важно работата да се свърши бързо и качествено. Пратиха ме на оглед и се оказа, че човекът има доста сложни и странни изисквания. Искаше специални довършителни работи, например, стените да са облепени с тънки каменни плочи, искаше метални профили, които да обгръщат процеп, който минава през каменен плот, искаше промени по всеки шкаф, така че те да седят на много странни места, да се увиват около колона. Искаше всякакви такива финни и трудни за изработване неща. Това го правеше много труден обект. Всички други, които бяха с мен на огледа си тръгнаха и казаха, че няма да го поемат. Представете си от една страна медийното внимание, напрежение от страна на компанията и сложни строителни процеси. Обектът е голям, има много пари в него, но рискът да се изложиш също е голям. Проектът беше на стойност 42 000 паунда. Казваха ми, че ще съжалявам, че нямам опит… В крайна сметка го поех и избрах работник, който е по-бавен, но работи много финно, има способността да прави висококачествени довършителни работи. Извиках плочкаджия, който има 40 години опит в България, а от 10 години е в Англия и дърводелец, който има опит и като водопроводчик, той също има около 20 години опит в България, а в Англия е от 5-6 години.

Кухнята имаше 42 шкафа, три печки, два вертикални аспиратора, много неща, много сложна работа. Клиентът беше нервен заради предишния си опит, но въпреки това ни остави да работим спокойно. Като видя, че си вършим добре работата, се успокои. След много финна работа, кухнята бе завършена за 2 седмици като беше изпипана до последния детайл – с почистване, силикони, всеки уред вързан, всяка плочка лъсната (смее се). Човекът беше много доволен, плати добре и след това моята работа потръгна. Имах по няколко кухни на седмица и за месеци наред нямах закъснение.

Каква е модата в кухните при англичаните?

Много рядко използват истинско дърво за шкафчета. Най-тъжното е, че като ни викнат да развалим старата кухня, съсипваме стари дървени шкафове от хубаво масивно дърво с много качествени метални дръжки. Те са правени в средата на 20 век, когато там качествеото е било безумно високо. Хората много обичат да дават Германия като пример за качество, но за ежедневни домашни неща – англичаните нямат равни. Ваните им, мивки, тоалетни, дръжки – абсолютно всичко, дори и най-дребните неща, са изящни. И така прекрасни стари кухни отиват на боклука. Направо ме боли сърцето.

Колко често хората си сменят кухните?

Тенденцията е да се прави ремонт на всеки 10 години. В България като ремонтираш нещо и очакваш, че то ще е вечно. В Англия не е така, хората инвестират много в домовете си, гледат да ги обновяват и освежават често.

С какви материали са изработени новите кухни?

Като в България, с ПДЧ. Може би в Англия са малко по-добре като детайл. Там използват същите материали, но в България заради дребни неща разваляме качеството. Не се обръща много внимание на детайлите.

Кои са най-харесваните цветове?

В момента сивото е много популярно. Води се като „графит“ цвят, но като човек от индустрията мога да кажа, че този цвят е под всякаква критика. Цветът е във всички списания и каталози, но е доста непостоянен. Имам предвид, че всеки месец цветът е с различен нюанс и една вратичка може да ти дойде в един нюанс на сивото, а друга в друг. Така стават грозни неща, които ни създават проблеми.

Най-надеждни са белите кухни. Дали са мат, гланц или каквото и да е, няма значение. Бялото си е бяло. Тук гаранцията за една кухня е 5 години и ако трябва през годините нещо да се смени, с бялото няма никакви проблеми. Поради тази причина белите кухни все още са най-поръчваните и затова се произвеждат в огромни количества.

Вратичките на шкафовете са без дръжки. Това е изключително модерно и вече почти е станало стандарт. Правят се с лек отвор, вдлъбнатина, където човек може да си сложи пръстите и да дръпне. Липсата на дръжки прави кухнята да изглежда по-изчистена и просторна. Дори от функционална страна е доста добре. Също така е много модерно вратичката на шкафа да се прави с няколко сантиметра по-къса и оставащата дължина да се запълни с метален кант. Тази метална част се взима в металик и мед. Даже най-модерната комбинация в момента е  каменен, сив ефект допълнен с меден цвят на лайсната.

Какво можеш да ни разкажеш за плотовете?

При плотовете има доста варианти. Аз лично най-много харесвам, и винаги ще предпочитам, дървени плотове. Като човек, който се занимава с това, мога да кажа, че това са най-добрите плотове. Аз се занимавам и с поддръжка на кухни, което означава, че съм виждал всеки един възможен начин, по който може да се развали една кухня. Много хора си мислят, че дървеният плот е мек материал, лесно се наранява, може да се чукне, изгори, издълбае и като цяло изобщо не става за плот. Хората забравят, че това е единственият плот, който е направен от едно парче материал. Другите плотове имат поне няколко материала – облицовка, вътрешност, пластове. Тук не е така, тук имаш само дървената плоскост. Това означава, че ако го изгориш, надраскаш, изобщо повредиш по някакъв начин, можеш много бързо да го поправиш като го изшкуриш. Една шкурка и става като нов, лакираш го и приключваш. Всички други плотове като ги повредиш и край – остава завинаги. Дървеният плот се обновява много лесно с лак. Може да стане като нов без усилие. ПДЧ, ламинати – нищо от тези варианти няма да излезе нито толкова евтино, нито ще изглеждат толкова добре.

Има и каменни плотове. Те са най-скъпи и имат 30-40 разновидности. Аз не ги харесвам, защото са тежки и най-вече, че трудно се обработват. Също така се рекламират като най-трайни, направо вечни, но не са. Поемат мазното страшно много и остават петна. Представете си, че си сипвате лютеница и изпуснете на плота малко от нея. Това е петно завинаги. Представете си, че съсипете плот от няколко хиляди паунда с една лъжица лютеница. Пропива се навътре и няма чистене. Не бих ги препоръчал. Сега се появиха нови модерни плотове, които имитират камък много добре. Те са талашит и отгоре има покритие, което имитира толкова добре камъка, че на пипане е същото – студено и гладко. Мисля, че бих ги препоръчал повече, отколкото каменните.

Обмисляш ли да започнеш бизнес в България, да се върнеш?

Не. Пазарът в България за такова ниво на качеството е много малък. Няма да имам работа. Ще трябва да работя с два екипа майстори и това е. Набавянето на такова разнообразие от материали също ще е доста скъпо, защото трябва да поръчвам малки количества. Другото е, че имам лоши впечатления от модела на строителство в България. Често фирмите имат некоректен начин на работа и парите са малко. Високото качество не се възнаграждава добре. Например, в Англия знам, че ако се справям добре, то работата ще идва и ще имам много повече обекти. Ако покажеш нещо, дори малко по-добро, от това, което предлагат другите, веднага ще бъдеш потърсен. Можеш много лесно да направиш бизнес с качествен начин на работа. Това дава предпоставка малки фирми да успяват. В България не е така. Рядко качеството е фактор, почти винаги нещата опират само до цена. Няма стимул да работиш добре. Очаква се високо качество за без пари, което няма как да стане. Накрая излиза, че да си строителен работник е нещо срамно и го правиш само защото не можеш нищо друго. В Англия започват да се занимават със строителство още като тийнейджъри, отиват чираци по обектите, за да се учат. Там професията на строителя е по-ценена и по-добре платена от много позиции по офисите в центъра на Лондон.

Снимки: Личен архив, Wren Kitchens

Дом-паметникът на връх Бузлуджа е сред 12-те полуфиналисти, излъчени от европейската неправителствена организация “Европа Ностра“ като обекти, за чието спасяване ще се окаже съдействие. Това стана ясно на съвместна пресконференция на областният управител Гергана Микова и арх. Дора Иванова, автор на проекта за спасяването на монумента, съобщава kmeta.bg.

„Свидетели сме на интересна ситуация. България е председател на Съвета на ЕС, а 2018 г. е година на европейското културно наследство. Номинацията на паметника на Бузлуджа от „Европа Ностра“ е шанс той да бъде запазен“, каза арх. Иванова. Фондацията на младата архитектка „Проект Бузлуджа“ е част от мрежата на „Европа Ностра“, в която членуват над 250 неправителствени сдружения.

Организацията, която се занимава с опазване на културното и историческо наследство, ще подпомогне реставрирането на 7 паметника. Ако този на Бузлуджа е сред тях, ще има гарантирана помощ от Комисия от европейски експерти и специалисти, които ще направят обследване на паметника и ще изразят компетентното си мнение за възможностите за неговата реставрация. „Европа ностра“ няма да осигури пряко финансиране на евентуалните възстановителни дейности, но попадането сред седемте финалисти, ще създаде възможности да се търсят различни варианти за спасяване на разрушения монумент.

„Ще се възползваме от всяка възможност, която ни бъде предоставена. Една от тях е публично-частното партньорство. Интерес към този обект има отстрана на различни инвеститори и аз съм оптимист за бъдещето. На първо място трябва да се извърши консервацията на паметника и след това да се мисли за това с какво съдържание ще бъде изпълнен той. Ние водим борба за оцеляването му и за това Бузлуджа да спре да разделя хората на България“, каза Гергана Микова. „Сега има шанс повече от всякога паметникът да бъде запазен. Той има огромен туристически потенциал. Хора от цяла Европа продължават да го посещават. Въпреки че достъпът в полуразрушената сграда е забранен, много туристи денонощно влизат вътре и то срещу заплащане“, допълни тя.

Областният управител съобщи още, че в най-скоро време на Бузлуджа ще бъде осигурена 24-часова охрана.

На 15 март „Европа Ностра“ ще обяви седемте европейски паметника, за чието съхраняване ще бъде оказано съдействие.

Интервю: Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

С Преслав Козовски , Изпълнителен директор на „Топливо“ АД, ме запозна моят приятел, Антон Иванов, който също работи в „Топливо“,  по време на едно от изданията на BUILDINGSTYLE.  Да си призная, очаквах да видя мъж с по-парадно поведение, именно защото за мен  „Топливо“ е институция в нашия бранш. Но, когато видях Преслав, ми олекна, тъй като той има изключително хрисимо излъчване, а  едновременно с това, усещаш колко устойчив всъщност е. Рядка комбинация, която даже не помня да съм виждала в някой друг. Тази година „Топливо“ навършва 70 години и точно това е повода да се видим и да поговорим за пътя – и неговия, и на компанията. Честит юбилей!

 

 70 години „Топливо“АД! Как се чувстваш?

Много странно, защото фирма, имаща 70 години история е минала през времена, които са по-различни от сега. Интересно е, че тогава е била най-голямото дружество търговец за нуждите на населението на строителни, отоплителни материали, горива и газ и сега продължава  да е най-голямата компания – търговец на строителни отоплителни материали.

Можеш ли да направиш паралел?

„Топливо“ е създадена 1947 като дружество за търговия с горива за подсигуряване на нуждите на населението, след което е започнала и търговия със строителни материали. За разлика от днес, не е съществувала такава конкуренция и изобилие от материали. Тогава компанията се е разпростирала в 28 области, а базите са били над 400. Към момента са 200, а от тях 92 са за строителни и отоплителни материали,  като пелети, въглища, течни горива като дизел, газ за домакинството… Много интересно е развитието при строителните и отоплителните материали. В един момент фирмата е била монополист на пазара като единствен търговец на строителни и отоплителни материали. Сега, въпреки голямата конкуренция, продължаваме да сме една от най-големите фирми на пазара. Името „Топливо“ междувременно е станало толкова популярно и благодатно, че някои фирми дори се сдружават под него. (Смее се).

Какъв пазарен дял имате?

Това е трудно да се определи. Не мога да кажа с точност, защото както ви е добре известно, в България има и сив сектор, който изкривява пазара. С гордост могa да кажa, че нашият бизнес е изцяло на светло,  но някои фирми не са  и това влияе на цифрите. Мога да кажа със сигурност, че държим сериозен дял от търговията със строителни материали.

От колко време си част от тези 70 години?

Аз съм част от „Топливо“  от година и половина и честно казано е голямо предизвикателство за мен да съм част от 70 години история.

Какво си правил преди това?

Аз съм инженер-химик по образование, текстилен инженер-химик, но никога не съм работил като такъв. Тогава се занимавах с текстилен бизнес и оттам тръгна всичко покрай мен свързано с търговията, след което  времената се промениха и започнах работа като търговец във фирма за лекарствени средства. Тъй като това беше времето на динамичните промени съответно и аз се променях и рязко сменях посоката на своите интереси, като последно се насочих към търговията със строителни материали.

Защо?

Много пъти съм се питал и аз това. Харесвам динамичната работа и докато си бях сам шеф и ми се отдаваше да бъда и от двете страни.  След това започнах  работа като търговец с лекарствени средства. Там, обаче, средата, в която бях, не  беше достатъчно динамична и работех с ограничен брой партньори. Затова реших да предприема стъпка и да стана част от новата, за това време тенденция, на бурно развиващия се строителен бизнес, реших че това ще е едно ново и интересно предизвикателство, което ще е по-динамично и интересно, и така станах търговец строителни материали.

Имал си опит в строителния бранш преди да започнеш работа в „Топливо“?

Да, разбира се. Минах си по цялата кариерна стълба, стартирайки от най-ниската позиция. Работил съм в редица западни компании –  „Река“, „Баумит“,  „Грое“,  „Баумакс

Този опит в сферата на строителните продукти, многото познанства с различни хора,  помага ли ти или ти пречи?

Много ми помага. Почти няма категория в строителните материали, която да не познавам. Всеки опит е много полезен, далеч съм от мисълта, че нещо може да пречи на човек. Всеки опит помага изключително много при взимането на решения, управляването на хора, предвиждане посоката на пазара…

Как навлезе в работата? Какви предизвикателства срещна?

Предизвикателство е да си успешен в управлението на структура с 800 служителя и 200 търговски обекта.

По-трудно ли е да управляваш нещо, което вече е наложено на пазара и има своите параметри и особености, изградена структура?

Ако искаш да нанесеш корекции – да. Нашата цел е да станем номер едно, оставяйки конкуренцията на сериозна дистанция след нас. За да станеш пръв  се налага да предприемаш корекции в система с 70 годишна традиция и да убедиш екипа ти да те последва. Правим малки, но сигурни крачки напред и затова  резултатите ни са изключително добри. Това, което ни помага е, че компанията притежава традиции за добро обслужване на клиентите, има опит в поддържането на подходящите продукти в достатъчно наличност на склад, за да подсигурим търсенето на клиентите ни.

Имаше ли проблеми със собствениците като им съобщи, че искаш да внасяш промени?

Не бих казал.  За никого не е тайна, че „Топливо“, следвайки традициите, е една доста консервативна структура. Моето назначаване е част от решението на собствениците за промяна на развитието на „Топливо“, за да се изведе компанията на челна позиция в търговията със строителни, отоплителни материали, горива и газ. Инициирали сме промени, с които целим не само да се движим в крак със съвремието си, а и да се издигнем до ниво, в което ще служим за пример на другите за успешно развиващ се и иновативен  бизнес подход. Целта ни е да сме  водещи в новото време, а това е сериозно предизвикателство  с оглед на съвременната динамика. С търговският ми директор Антон Иванов започнахме да черпим опит от колегите ни в Западна Европа, като планираме да направим опит да прескочим едно ниво на развитие по-нагоре от останалите на пазара, доколкото е възможно.

Ще ни разкажеш ли малко? Какво правят там, което тук не го правят?

Нашият пазар е изключително ценово ориентиран, да не кажа 100% и това е изцяло за сметка на търговците. Ниските нива на печалба, с което се налага да работим поради наличието на сив сектор, не позволява да се инвестира правилно в развитие на персонал, иновации, както и да се осигури поддръжка на такава голяма структура. Издръжката на 800 служителя, 200 бази и 130 тежкотоварни превозни средства изисква сериозни средства.

Това, което правят колегите от Западна и Централна Европа в това число Унгария , Полша, Чехия, е че залагат изключително много на обслужването. Работят усилено в насоката всеки бизнес процес да бъде изцяло насочен в посока да са в услуга на клиента. Разбира се, дори и там имат ценови заигравки, но като че ли съществува едно повсеместно разумно разбирателство за това, че всъщност е нехигиенично да се слиза под една критична точка. Хората се опитват да си гарантират нормалните маржове, които са необходими за оцеляване, развитие и инвестиции.

Ти отговаряш за цялата структура „Топливо“АД или за част от нея?

Отговарям за цялата структура.

Колко човека работят в цялата структура?

В цялата структура, с дъщерните дружества работят над 800 души.

Спиш ли добре?

(Смее се) Много добре. Хубавото е, че екипът, с който работя, е много добър. Това са хора, които знаят как работи системата, с опит, а отделно целият екип е изключително положително настроен към промените, които инициираме в дружеството.

Как приемаш „Топливо“?

Като огромно предизвикателство. В интерес на истината, когато водихме разговор със собствениците, в самото начало, ми се стори твърде голяма и направо колосална задача. Разбира се, те обещаха подкрепа по всякакъв възможен начин и истината е, че без  безрезервната  подкрепа, която ми оказват, трудно бих се справил. Наистина структурата е много голяма, и трябва да се подхожда с изключително внимание при внасянето на корекции,  в  традиция, която е била жива 70 години.  Голяма част от екипа  работи в дружеството  над 30 години.

Те как се адаптират към нововъведенията, особено в по-малките градове?

В началото им беше трудно да приемат промените, но виждайки резултатите от тези действия, се присъединиха към нашата обща цел с желание и ентусиазъм.

Интернет опция ли е за вас?

О, да. Към момента направихме един абсолютно нов сайт, в който добавихме ценна информация относно продукти, калкулатори за изчисляване на необходимите количества строителни материали за даден проект за улеснение на клиентите, карта на всички бази и др. Имаме и доста сериозно ФБ присъствие. Планираме и интернет магазин. Ще се опитаме да качим всичко в интернет платформата ни  и когато някой иска нещо, да може да го заяви оттам.  Така ще можем да сме малко по-гъвкави и да се доближим до този сървис, който имат там някъде по света. Хората правят много интересни неща, много бързо се развиват, разполагат със значителни суми, които да инвестират в своето развитие. Дори вариантът на електронната търговия, който тук познаваме добре, там вече е малко демоде😊),  там вече правят по-интересни неща.

А колко продукта продавате в „Топливо“?

Към момента са около 8000 артикула. Нашата цел е да станат между 15 000-20 000.

Всичките да са в строителната индустрия?

Основно, да. Ние имаме много силно присъствие в грубото строителство, а с времето искаме да се насочим и към довършителните  работи, защото там не сме така силно представени. Така че мисля, че към 20 000 артикула е оптималната цифра, която можем да представим.

Какви са краткосрочните ти цели?

До към 2020 г. искам категорично да сме най-голямата компания на пазара за търговия на строителни материали на пазара, да разполагаме с най-много превозни средства. Тази година вече подновихме около 30 камиона,  следващата година планираме да допълним парка ни с още около 30. Имаме намерение да обновим сериозно количество бази, както и да изградим и няколко нови.

Какъв търговец си –  който разчита на интуицията си или повече на маркетингови проучвания и цифри?

Комбинация от двете. Ако разчиташ само на интуицията можеш да се подведеш, макар да съм силно интуитивен, когато става въпрос за развиване на бизнес, си пиша домашното през проучванията и числата.  (Смее се) Обаче да предусетиш накъде ще се движи света,  интуицията може да ти помогне.

 

Остава ли ти свободно време с тези 800 човека на работа?

Не. (Смее се)

Все пак, когато можеш да почиваш, как обичаш да прекарваш времето си?

Разбира се, със семейството. Честно казано, напоследък не остава време да ходим по почивки. Откакто съм в „Топливо“ ваканцията ми е била 5 дни, така че няма как. Имам страшно много задачи, които трябва да свърша, но съм сигурен, че ще дойде и време, в което ще може и да се почива, но това време не е сега.

Какво бъдеще си представяш за сина си?

Това е най-сложния въпрос, за съжаление. Не виждам нещата в България да се подреждат, въпреки усилията, които се полагат. А сина ми все още е много малък и не знам накъде ще се насочи. Ако тръгне по стъпките на тате, няма да му е добре, ще го чака много работа. (Смее се) Да е жив и здрав, да прави каквото иска, но в крайна сметка нещата в България не стават по-добре. За съжаление липсва каквато и да е дългосрочна предсказуемост на пазара с хоризонт повече от 2 години. Общо взето всички чакат кога ще дойде следващата криза и се надяват да са една идея по-подготвени.

Това от манталитета ли е?

Не, не мисля, че е от манталитета. Просто промените, които се случват стават твърде бавно, или поне за мен е така. Мисля, че държавата отдавна трябваше да е регулирала сивия сектор. Нямам добро усещане за това, че можем да планираме добре. Колкото и да бягаме от плановата икономика от едно време, без да планираме бъдещето, няма как да стане. Липсата на предсказуемост и дългосрочно планиране и постоянство в държавата много вреди на бизнеса и води до нестабилност. Виждаме чужди инвеститори да се дърпат, защото не са наясно какво да очакват. Колкото и да си обещаваме някакви страхотни неща, виждаме, че те вече 27-28 години не се случват, така както очакваме. Много ми се иска детето ми да остане в България и да намери своя път, но не вярвам, че ще се случи.

Как отпразнувахте 70-годишнината?

Събрахме около 250 наши клиенти и голяма част от търговския персонал на фирмата. Събрахме се в клуб Joy Station, където се позабавлявахме здраво няколко часа. Направихме си едно страхотно парти. Беше важно да се отбележи, че „Топливо“ го има вече 70 години на пазара. Фирмата друг път не е правила такова нещо и бяхме малко притеснени дали ще се получи. Не само, че се получи, а даже стана много добре.

Какво е  „Топливо“ за теб: респект или отговорност?

Отговорност. Все пак 800 човека трябва да се приберат със заплати вкъщи. Мисля, че това е най-важната част, след което да направим така, че тези 800 човека да се чувстват добре и да имат усещането, че фирмата се грижи за тях.

Какво си пожелаваш сега, когато сме в края на годината?

Пожелавам си всички да не губят доброто настроение в новата година, да са още по-борбени и инициативни и съм отворен към всякакви предложения. Искам да станем една идея по-добри, по-бързи, по-точни в обслужването си към клиентите и си пожелавам още догодина да сме на челното място в България сред търговците на строителни и отоплителни материали, да сме най-желаният партньор за работа сред доставчици и клиенти и най-добър работодател в сектора.