Интервю Ани ДАМЯНОВА

Преди няколко месеца ви срещнахме с инж. Венета Новакова по повод създаването на Асоциацията за фасаден инженеринг  в България. Тогава ви казах, че разговорът ни е дълъг и затова разделям интервюто на две части.

Е, дойде времето на втората част.

Тук говорим повече за работата й в ЕТЕМ, Фасадната конференция, за споделянето като начин на мислене, за най-важните неща в живота й и…  защо не желае да построи свой дом.

Заинтригувах ли ви? Надявам се😊

Приятно четене!

Вени, от колко време работиш в ЕТЕМ ?

От 15 години. Много станаха вече (смее се).

Освен работата ти в ЕТЕМ, ти се занимаваш с много други неща. Защо го правиш, кое те мотивира?

Мотивацията е много важно нещо, самомотивацията също Всъщност, още като завърших „Промишлено и гражданско строителство“ в УАСГ, започнах работа в една от големите фирми, които се занимаваха с дограми и фасади по това време. Работих там 7 години и това ми даде много добра основа, защото видях как се случват нещата на практика. Минала съм през целия процес – от офериране до поръчки на материали, проектиране, чертежи за изработка, монтажни планове  и така направихме едни от първите фасади в България. Може да се каже, че още от самото начало ми беше любопитно и интересно. Преминах и през лек шок, защото след като завърших УАСГ се сблъсках с нещо напълно ново, тогава нямаше нито една лекция за тези системи. Това продължава да е проблем и до сега.  На току-що завършилите архитекти и инженери им липсват основни знания относно фасадите, тъй като в учебните програми все още не се включва достатъчно информация за тази част от сградната обвивка .

Какво различно ти предложи  ЕТЕМ?

Аз бях първия фасаден консултант/проектант в ЕТЕМ. До този момент  имаше само търговци в България. Имах възможност да започна „на зелено“, както се казва. ЕТЕМ имаше един изключително хубав и млад екип. За мен е много важно като изграждам нещо да го осъществявам стъпка по стъпка и да познавам целия процес. Така успях да изградя техническия отдел на ЕТЕМ в България, който смятам, че е уникален в разнообразието си от различни специалности, характери, компетентности и няма аналог.  В началото ме гледаха като жена, която прави нещо, без да е ясно какво точно, но явно помага на бизнеса. Малко като отделен остров, се чувствах😊, нямах ясна представа от R&D (research and development), но ние наистина създаваме системи. Да продадеш една система, която някой е проектирал, също изисква майсторство и много познания, но най-голямо удоволствие е да си начертаеш и произведеш профила, да си поръчаш уплътненията, някой да ти произведе аксесоарите. Да пробваш, пък да не стане, да тестваш….пак да пробваш… Това е истинско предизвикателство. Събрах хора от различни специалности. Следвах идеята за интердисциплинарния екип още тогава и имахме химици, физици, машинни инженери, строителни инженери. Стана един микс, защото тогава нямаше подготвени кадри, специализирани във фасадния инженеринг и разработващи такъв вид продукти. Просто харесвах хората и ги наемах. Като една жена, действах чисто интуитивно. Оставях им пространство, така че те сами да изберат къде им е най-комфортно в екипа. Според ме това е изключително печеливша стратегия. Не можеш да накараш някой да прави точно това, което ти искаш! Може би ще го направи, но няма да е с желание и резултатът няма да е толкова добър. От тази гледна точка смятам, че жените сме много по-добри мениджъри, защото подхождаме към бизнеса и към хората чисто по майчински. Затова и в този екип, за толкова много години, почти няма текучество. Да, разбира се, някои си тръгнаха, но всеки има нужда от развитие. Въпреки това, екипът остана изключително разнообразен. Имаме хора, които се занимават с интелектуална собственост, европейски проекти, R&D, правим отливки, правим 3D прототипиране, част от тях правят и количествено -стойностни сметки, като при нас влизат проекти от цял свят – Шри Ланка, Сингапур, Америка, Судан.  ETEM ми даде много, за което съм изключително благодарна, независимо как е тълкувана моята позиция в началото.

От всички ветрове, който духаха през тези години, особено по време на кризата, само твоя отдел остана. Как си го обясняваш?

Може би защото е важен и не го казвам, защото аз го ръководя, просто такива са фактите. R&D дейността е много скъпо занимание. Създаването на системи е трудна задача и изисква познания, които се научават в практиката. Това е един непрекъснат и много скъп процес, за който не можеш да прочетеш в учебника. Хората успяват да се самоусъвършенстват и развиват.  Взаимодействахме си добре с гръцката част на R&D отдела. Те имаха повече опит от нас, но ние пък ги научихме на други неща – споделяхме познание в една мултикултурна среда. Този отдел сам устоя на времето.  Напоследък малко се промениха нещата и има някои млади и много свежи попълнения. Преди беше трудно да се привлекат конструктури, а сега,  не само че имаме конструктори, а имаме и архитекти в екипа.

Как стигнахте до идеята да се направи Фасадната конференция?

Отново от моите пътувания в чужбина и от последователното четене и следване на специалистите в областта Видях какво правят хората там и реших, че това ще е форум. В началото тръгна като симпозиум, но това събитие стана много повече от чисто корпоративно. Браншът го очаква с нетърпение и вече не се възприема просто като събитието на ЕТЕМ. Малко по малко събитието стана търсено и вече лесно се разпознава. Каним чужди лектори, който приемат поканата ни с удоволствие. Този път идеята ми беше да върнем млади българи, които работят в чужбина и са се доказали.

Вече доста години организирате конференцията. Какво е усещането след това?

Усещането е страхотно, винаги получаваме много положителни коментари. Удовлетворяващо е да стигнем до хората, които се интересуват от фасадния инженеринг и да отключим нещо в тях. Популяризирането на марката също е важно. Има хора от чужбина, които нямат нищо общо с ЕТЕМ и все пак ни търсят и искат да дойдат. Питат ме кога ще е следващото. Но не само гостите са впечатлени, а и лекторите също. Един холандец (лектор) беше много изненадан, че в събота сутрина има 400 души, които в  почивния си ден са тук. За него това е голям успех.

Коя е най-хубавата ти случка в ЕТЕМ?

Имало е много такива случки през годините, не знам коя да избера (смее се). Спомням си много добре, когато спечелихме проекта „Капитал Форт“, това бе голяма победа. Невероятен момент за нас, особено с този млад екип.  Ние положихме много усилия, за да се представим добре на търга. Никога не бяхме правили такава сграда и успяхме да убедим инвеститора в ентусиазма ни, което е безценно.  И досега имаме чудесно сътрудничество.

Ти преподаваш в два университета магистърски програми. Защо се захвана и с това?

Смятам, че всеки човек има задължение към обществото и аз го случвам сега.  Така съм го усетила. . ЕТЕМ ми даде много, пътувах навсякъде по света. Благодарна съм.  Посещавала съм много фасадни конференции, които са ме вдъхновявали и смятам за свой дълг да го предам натам и да споделя всичко научено. Споделянето на идеите движи света напред. Не изобретяването на колелото отново, а иновацията е стъпката напред. Иновацията е това, което ти си надградил. Дълбоко вярвам в тази нова тенденция. Бях на конференция по фасаден инженеринг в Холандия, наречена „Next Generation” и там се говореше за “кръговата икономика“. Тя е свързана с дизайн на всеки един етап. Налага се все по-голяма интердисциплинарност, рециклират се материали. Преди, много повече се говореше за комфорта, а сега на дневен ред е термина „well-being“, (здравословния начин на живот) което е много важно. Ние живеем в неособено  здравословни домове. Не  се обръща  достатъчно внимание на вентилацията. Затворихме се с PVC прозорците и започна да се появява мухъл, защото ние не ограмотихме хората как да проветряват. С предишните двукатни прозорци духаше и вентилацията се случваше по естествен път. От Сърбия натам няма прозорец, който да е без лайсна за проветряване. Това при тях е стандарт от 30 години. Друг метод е специалната технология на дръжката, която, ако я сложим на 135 º, ще отваря само на 3 мм, но няма да позволява да се отваря от крадци. Прозорецът може да е отворен цял ден, дори през нощта. Ако двама души спят в една спалня, те издишват около 5 литра вода през нощта. Къде отива тази вода? Отива на най-студеното място, което е дограмата  Появява се конденз, а след това и мухъл и плесен и затова сутрин и вечер трябва да се проветри пълноценно поне десет минути.  До момента ние не сме успяли да се справим с това, а представи си какви са проблемите при изравняване на налягане при големите фасади. За да преминем към по-здравословен начин на живот, трябва да осъзнаем отговорността си към живота и здравето на хората.

Има ли интерес към това, което ти преподаваш?

Да, има. В първия ми випуск на ВСУ Любен Каравелов  хората бяха изненадани. Преподавам изключително практически насочено – показвам сгради, пускам им филми, водя ги на практика. Водих ги на строежа на Журналистическия факултет, на  Кaпитaл Форт, в ЕТЕМ да видят производството и всички бяха много впечатлени. Не знам на какво ги научих и какво им остана (хорариумът е малък), но със сигурност провокирах любопитството им. Тази допълнителна квалификация не е достатъчна, но правя каквото мога.  Опитът в УАСГ, в тяхната нова магистърска програма беше много удовлетворяващ и затова, че се върнах в моето учебно заведение, вече като преподавател. Една от студентките ми започна да се занимава сериозно с фасаден инженеринг.

Колегите ти в университета как възприеха твоето присъствие?

Много добре. Те осъзнават колко е важна тази специалност и стъпка по стъпка продължават да се убеждават. Може би не всички, но поне тези, които са ме поканили. Студентите бяха много впечатлени от работата ми с тях, даже направиха уебсайт, презентации, албуми.  Тогавашния зам.-ректор доц. Венцислав Стоянов ми сподели, че ще направи всичко възможно да няма предмет без практика, защото видя в студентите целия този ентусиазъм. Не е толкова важно да показваш формули на магистрите, защото те вече имат представа от тях, много по-важно е да им покажеш как се случват нещата на практика

На какво те учи всичко, през което минаваш в професията си?

На много неща. Това е цял свят. Очевидно имам много голяма виталност. Изкарах 22 години в един изключително мъжки свят, където трябваше да се боря за признание. Понякога се чудя откъде имам сили, откъде идва целият този живец, този позитивизъм, защото рутината може да бъде съсипваща. Явно толкова харесвам това, което правя, че именно то ме зарежда. Най-хубавото, разбира се, е , че семейството ми много ме подкрепя и съм изключително благодарна на съпруга ми, защото той жертва  кариерата си, остана в сянка, за да мога аз да правя това и да се развивам. Той се грижи за всичко вкъщи. Без него нямаше да успея!

Мислила ли си как се чувства той?

Да, разбира се, мисля го много често. Знам, че в някои моменти не се чувства добре. Той излезе от средата си… Посвети се на грижите за мен и дъщеря ни. Изцяло е в наша подкрепа.  Щастливки сме!

А детето ти как възприема тази динамика?

Следва ме и е по-добра! Завърши Испанска Филология. Сега се е отдала на театъра. Чете много, сензитивна, пишеща и много работеща. Виждам я, че прави същото като мен, раздава се по същия начин.

Да, като всяка майка изпитвам угризения, колкото и клиширано да звучи, изпускала съм важни за нея мигове, понякога съм й липсвала, защото аз много пътувах, но не мисля, че съм я лишавала от майчина обич.

А каква е Венета преди да стане професионалист?

Много малко хора знаят, но аз преди съм се занимавала с музика. Вълнувала съм се и от мода. Обичам да чета, навремето много пишех и всички мислеха, че ще уча филология или друга хуманитарна дисциплина, но архитектурата ми е голяма любов. Сякаш нещо ме поведе натам, а нямаме традиции в рода ни. Често си намирам идеи за основната ми работа, в страничната литература, която чета, музиката, която слушам или изложбата и т.н

За какво мечтаеш, какво искаш да направиш?

В момента ми се иска малко да позабавя темпото. Започва да ми тежи този ритъм. Важно ми е да давам и ми е трудно да предприема тази стъпка, но искам да се занимавам  по-малко с процедурни и корпоративни работи, което ме натоварва. Аз съм работещ директор, не съм от тези, които само подписват документи. Аз искам да участвам в създаването и го правя. Искам да имам повече време да давам. Мечтая да пътувам още, искам да отида на определени места. Искам да имам и повече време за себе си, за семейството. Много искам да възстановя и реновирам някоя от изоставените сгради, които представляват архитектурно наследство. Това би ми доставило невероятно удоволствие. Търся си сградата J

Значи можем да кажем, че търсим някой, който да инвестира в мечтата ти.  Твоята работа ще е  „про боно“… (смеем се), но за останалото ще са нужни средства😊

Да, точно така😊 Искам да имам време и за Асоциациятаза фасаден инженеринг , все повече млади хора да се запалят по това.

Смяташ ли, че стъклото е бъдещето на фасадите?

Да, така смятам. Даже в момента се подготвя Еврокод за стъклото, като конструктивен елемент. Вече е ясно, че външната слънцезащита е най-ефективна и трябва да се мисли за това.

Архитектите запознати ли са със слънцезащитата?

Запознати са, но има какво още да се учи в тази насока. Това също е много важна специалност за образованието по архитектура. Акустиката също влиза в това число. Много малко хора разбират от акустика. Има много неща, които си струва да се научат.

Вени, говорихме за теб като професионалист, като преподавател, за семейството ти,  за дъщеря ти,  за работата ти, за работата ти и за ….работата ти😊))  А какво обичаш да правиш като жена, нещо чисто женско?

Обичам да правя сладкиши. Правя страхотни сладкиши. Обичам и да готвя, но сякаш съм повече сладкар, отколкото кулинар. Гледам кулинарни предавания. Най-вероятно ми е толкова интересно, защото не ми се налага да готвя по задължение.

Има ли моменти, в които искаш да направиш нещо, не знаеш как точно, но го започваш?

Да, имам такива спонтанни моменти. Аз съм много интуитивна и сензитивна както към хората, така и към нещата, който ми се случват. Аз никога не готвя по рецепта. Може да я прочета и да я следвам частично, но винаги импровизирам. Научих се да вярвам на интуицията си, защото тя никога не лъже. Слон се яде на малки хапки, това не е моя мисъл, но много я харесвам. Когато започнахме да правим Капитал Форт, съвсем не ми бе ясно всичко от самото начало. Знаех, че ще срещна много предизвикателства, но винаги вярвам и разчитам  на екипа си.

Значи можем да кажем, че ти си отборен играч?

О, да, категорично. Може да започна сама нещо, но после винаги имам нужда от подкрепа, няма друг начин, задачите са много предизвикателни

Кои са нещата, на които най-много държиш?

Семейството е на първо място. Абсолютно! За мен домът е много важен. Интериорът, предметите, фамилната памет… Да имам къде да се върна. Но най-странното е, че не искам да си построя къща. Искам да реновирам нещо старо. Много държа на енергията на това, което някой е създал. Много ме боли, когато това нещо се руши. Изпитвам дълбоко уважение към създадените неща в миналото, защото тук е имало много кадърни архитекти и чехите, които идват след Освобождението правят прекрасни сгради. Искам да живея в къща, която е създадена от някой друг, носи история, но аз да допринеса и с моите идеи. Нямам желание да построя къща от нищото. Но не мога и да дам рационално обоснован отговор защо аз не искам да си построя нова къща. Също така мисля, че ми е рано да се закотвям. Всяка къща, която построиш някъде, е грижа, а аз все още предпочитам да се рея. Другите важни неща са архитектурата, музиката, фасадния инженеринг и отношенията с хората – спазването на хигиената в тях. Това е сложно. Подбирам си малък кръг от приятели, в който се чувствам комфортноОпределям се като социален интроверт, Jобичам да се усамотявам, да мисля, да съзерцавам, така се раждат идеите.

Интервю Ани ДАМЯНОВА, Лина ГЕОРГИЕВА

По време на  изложението „Българска строителна седмица“ посетихме щанда на фирма “VAS” специално, не само защото са наши партньори и приятели, но и защото Калоян ни беше поканил лично.

Щандът беше  нестандартен, както по форма, така по битуване –  бе източник  на кънтящ шум, който се разнасяше в цялата зала  – ту от свирки, изработени от ламарина, ту от удари с тесла, забиваща пирони..:)))

Калоян разказва много увлекателно и неволно разказът му се превърна в интервю, но и то не бе обикновено, защото хем си говорехме, хем забивахме пирони, хем гледахме перфорации, някои пихме  шотове:)) …..

Представяме ви един напълно импровизиран разговор, примесен с много забавления в динамична среда. За първи път 1kam1.com има  удоволствието да ви запознае с Калоян Илиев – искрено и лично 😉 за „VAS”, за фасадните решения от ламарина, за изборите, за мечтите.

Приятно четене!

Калояне, как си?:) Какви са впечатленията ти? Как минава изложението?

Добре съм, чувствам се прекрасно! Казвал ли съм ти, Ани,  че обичам изложенията? Това чувство на приветливост ме зарежда много положително. Тук сме, за да покажем нашите нови фасадни продукти. Демонстрираме как ламарината,  може доста добре да изпълнява функцията на фасадно покритие. Знаеш, ние доскоро бяхме и продължаваме да сме много познати с безшевните си улуци и хидроизолационните си продукти, но от 2 години осезаемо се развиваме в областта на фасадните решения. То става благодарение на заимстваните иновации и свежи идеи от Западна Европа и Америка, които се опитваме да пренесем тук. Нашата цел с този щанд е да покажем приложението на ламарината, именно за фасадни решения. Въпреки безспорните си качества листовият метал не е много популярен фасаден материал в България, навярно защото не са много фирмите които могат да го обработват.

Става дума за голямата зелена плоскост, която е цял елемент в сравнение с други по-малки и стандартни елементи. – бел. ред.

Тези огромни изделия са конструирани и изработени от алуминиева ламарина и множеството сгъвки по тях ги правят достатъчно корави, което позволява дори и с такива габарити безпроблемно да бъдат инсталирани по фасади.

Къде точно са приложими – за производствени административни сгради или за жилищни?

Навсякъде. За фасади на всякакви сгради. Основно за вентилируеми фасадни решения. Архитектите не обичат да се ограничават в габарити и форми. Стремежът им към големите растери е неспирен. Фасадните материали естествено трябва да отговарят на тези търсения.  Говоря както за остъкляване, така и за вентилируемите фасади. С познатите ни конвенционални  материали, това трудно може да бъде постигнато. Ние утвърждаваме алуминиевата ламарина като аналог на композитните панели, познати у нас, като „бонд“. Ламарината е естествен, негорим  материал, който дава голяма свобода за архитектурно приложение.

Ето тук, на тази мострена стена виждате и друго наше нестандартно решение – плътна обемна отваряема част в стъклена фасада. Традиционно отваряемите части, известни като „клапи“ също се остъкляват и се сливат с останалата част на прозрачната фасада. Наскоро ни попаднаха няколкото обекта, които се проектират и изпълняват в София с интересни решения именно при остъкляването. Техните архитектите търсят „заиграване“ с материалите и обемите по стъклената фасада. А един проектант – Стоимен Христов, наш приятел, ни предложи да изработим и покажем на изложението точно такава клапа, която да бъде едновременно плътна и заедно с това обемна. Тук слагаме акцент върху геометрията на самата отваряема част, която излиза малко по-напред от равнината на стъклото и лесно се „разчита“, като това е нарочно търсен ефект.

Какво друго имате да ни покажете?

Продължаваме с изделията от ламарина. Трябва да отбележа, че почти всички наши продукти са прекалено специфични. Да, красиви са, но предимно архитекти и инсталатори в областта на фасадните решения оценяват, че това, което показваме до сега не е правено и за тях то предизвиква интерес. Иначе, за голяма част от посетителите ни тук, ефектът „Уау“ са нашите перфораци.

Обичам да казвам, че на щанда си показваме два типа перфорации. Единият е наречен от мен индустриален дизайн – разбирайте квадратчета, правилни формички, някаква симетрична конфигурация, които правим върху различни материали –  неръждаема стомана, алуминиева ламарина и стомана с полиестерно покриетие. Те се използват както за разнообразни интериори, така и за екстериорни решения. Но показваме и друг тип, тях аз наричам художествени инсталации. Те са нашата гордост. Със софтуера, с който разполагаме можем да трансформираме почти всяка картинка с добър контраст във визия, която да  щанцоваме върху ламарина. И така тук разделяме арт от индустриалните перфорации.

Арт перфорациите традиционно в Западна Европа се използват за интериор и екстериор при  особено натоварени с очаквания сгради. Имам предвид музеите на луксозни автомобилни производители като Мерцедес и БМВ… В шоурумите им е пълно с цели такива картини, представете си една дълга 10 метра стена, на която има цяла композиция, има препускащи коне, автомобили, има ветрове…

Това изглежда много хубаво!

Ние искаме да покажем как правим такива пана, които да имат артистична стойност. Индустриалното пано има симетрични форми. То е интересно, но не може достатъчно да развиеш въображението си с него. На мен лично ми стои по-студено.

С арт перфорациите показваме, че ние почти всяка картина можем да превърнем в елемент от фасадата. А често индустриалните ни перфорирани решения играят и ролята на слънцезащита. Ето и един модел, който стои пред  стъклата на сградата на шоурума на Ауди.

Предлагаме фасадни решения, които са с големи габарити и не могат да бъдат изпълнени от друг материал, освен ламарина,  показваме и пана, които са перфорирани или щанцовани.

Каква е идеята на вашият щанд? Видяхме какво сте изложили, но той някак се отличава от другите участници…

Нашият щанд е един от малкото, изграден по различен начин. Като виждате другите щандове са изградени от стандартни  търговски конструкции, което задава определени граници. Ние сами си направихме щанда, защото ни трябваше отделна конструкция, която да може да носи толкова тежки материали и отделно, защото както винаги гоним уникалност. Нашият щанд е като остров, което дава възможност да е целокупен. Наричаме го споделен. Споделяме го с колегите от Комформа България. Шегуваме се, че успяхме да постигнем уникална Синергия от послания и настроение.  Така нашите (на VAS) клиенти са и техни, както и обратното.

Какво най-често търсят обикновените хора и какво търсят професионалистите? Има ли конкретни запитвания?

До момента най-често посрещаме посетители, които се знаимават с изграждането на конкретен обект, който в 90% от случаите е къща или друг представител на жилищното строителство. Търсят се конкретни материали и конкретни решения. За жалост отчитаме, че не срещаме представители на големи строителни компании и на много от известните архитектурни бюра.

Знаем, че нашият щанд, колкото и грандиозен и красив  да го направим, той все пак ще остане встрани от хората, които са забързани и търсят нещо конкретно. Именно поради тази причина, сега, както и преди две години, когато за последно участвахме, ние сме предвидили забавления. Ами да, с тези забавления ние „дърпаме“ хората от монотонната им обиколка и успяваме да ги увлечем в съревнования, в работилници, и изобщо вдигаме повече шумотевицаJ)) Така ги потапяме в нашата атмосфера. „Атракционите“  ни са свързани със забиване на пирони в пън, но с острото на теслата, а другата работилничка е за правене на съдийски свирки от ламарина. Медна.

Какво точно целите с тези атракциони? Игра ли е или изисква определени умения?

Хайде да го видим, докато не го опитате няма как да разберете.

На снимката: Христо и Благой Стоянови

Позабихме малко пирони, изпихме за награда по един шот, Ани отказа да си сложи телефона на пъна за тест, вдигнахме шум, привлякохме вниманието и продължихме разговора си с Калоян – бел. ред.

Участникът, който успее да забие пирона с по-малко удари, печели. А при свирките имаме два вида – такива, които се получават и вдигат много шум, както и такива, които не свирят. Всъщност и двата атракциона са доста шумни и се чуват из цялото изложение.

Нарочно ли сте избрали именно такива шумни занимания?

Да, нарочно е, за да може хората да се огледат откъде идва шума и да дойдат на щанда ни да видят какво става. Така успяваме да привлечем дори и случайни посетители, които впоследствие винаги намират нещо интересно за себе. От време на време Благо изкарва една тава с шотове.

Кой от двата атракциона привлича повече внимание – свирките или пироните?

Нямаме точна статистика, но е много интересно като дойдат дами на тезгяха с медните свирките, всички много се забавляват. Има закачки, окуражаване, инструкции, вицове,  така че там е винаги много забавно.

Ти работиш от скоро във „VAS”. Защо? Какво видя във „VAS”?

Аз много обичам да разказвам истории и в историите си крия отговора за всичко. Ние бяхме партньори  с Христо още докато работех в „Балканстрой“. Когато имах нужда от по-специфични решения в областта на ламарините, той много ми съдействаше, даваше ми  конкретни насоки. Спомням си, че имах предизвикателство на един сложен обект и той ми помогна да разработим всички детайли, да ги опишем. След това, за мен бе много по-лесно.

Преди 3-4 години,  правех къща в Лозен и исках да я направим с по-различна фасада. Архитектът е почитател на металните покриви и фасади  и той  беше предписал вентилируема фасада с метални елементи. Тогава не беше изпълнявана такава и заедно с Христо мислехме как да я направим. Имах един колега от „Балканстрой“ – Стефан Бонев, заедно с него се чудехме как да изглежда фасадата. Аз бях гледал доста снимки от обекти в чужбина на асиметрични елементи, разположени върху фасада. Симетричните са много първосигнални, а ние търсехме различна визия. С него „заснехме“ фасадата, свалихме коректните размери и трябваше само да разпределим металните елементи по тази фасада в симетрия или не. Когато трябваше да ги поръчвам на Христо, му споделих колебанията си. Той намери своя си, забавна логика, за да подкрепи визията на която аз симпатизирах. Каза ми „Бачо, като знам какво е качеството на работната ръка, дай да се спрем на асиметричен вариант, да могат монтажниците да няма какво да объркат.“ (смее се).

И двамата видяхме предизвикателство в тази „странна“ фасада , и докато работехме по моята къща, допълнително се сближихме професионално, а след това той ми  предложи да започна  работа при  тях.

Така бях поканен от Христо и брат му Благой да помагам в разработването и комуникирането на нови фасадни решения . Може би три месеца, след като започнахме да работим, го питах „Защо покани точно мен?“, той  много лаконично ми отговори „Адекватност.“

Две години по-късно виждаме, че има резултат от твоята работа. Ти доволен ли си?

О, да, разбира се. Превърнахме „VAS” в запазена марка, която лесно се разпознава. Имаме нови продуктови брандове, които постепенно стават нарицателни за различни видове метални фасадни обшивки.

Много ни радва, фактът, че архитектите предписват фасадна обшивка тип LAMELLON или FALZON. Цитират нашите продукти, а не просто фалцова ламаринена обшивка. Това много ни радва, но се искат още усилия да популяризираме това, което правим, за да може професионалистите в нашия бранш, затрупани от огромната информация, да се спрат именно на нас и да знаят, че можем да им бъдем полезни.

Беше написал в поканата за изложението:  „Елате да помечтаем“. Хайде помечтай си!:)))

Написах го, защото архитектите много обичат да мечтаят в изпълнението на нестандартни решения, било то фасадни или интериорни и понякога им е доста трудно да намерят правилната технология, правилния изпълнител. Доста плахи са, именно защото са несигурни в качеството на последващото изпълнение. Затова е формулирана така поканата ми към тях, за да може ние да им помогнем в осъществяването на мечтите им. А аз мечтая името „VAS”, доскоро асоциация за безшевни улуци и хидроизолации,  да се превърне във  водеща марка в областта на фасадните и покривни решения. Иска ми се, като се каже фасадни решения от метал, първото, което да идва на човек в главата да е „VAS”. Да няма колебания. Били са необходими 15 години работа, за да се постигне лидерство в областта на покривите и хидроизолациите. По същия начин, но много по-бързо искаме да се превърнем лидери и във фасадните решения от метал.

Интервю на Ани ДАМЯНОВА

 

Разговарям с инж. Димитър Иванов в навечерието на 15 годишнината от създаването на „Чех Пласт” и неговия петдесет годишен юбилей. Не знаех и за двете годишнини и бях много приятно изненадана от тези факти, защото именно тези дни той ще е лицето на 1към1. Един здраво стъпил на земята мениджър, мъж в разцвета на силите си, социално отговорен човек и баща, за когото може да си мечтае всяко дете, това видях в него и се надявам и вие да го усетите, докато четете интервюто. Първият ми въпрос бе дали няма да се кандидатира за кмет на Враца, но отговора беше отрицателен. И не, че е  нямал предложения, даже три, но отговорността му към развитието на фирмата и „Асоциацията за врати, прозорци и фасади”, на която е председател,  е по-голяма в момента от всичко останало.

 

Инж.Иванов от кога съществува „Чех Пласт”? Знам, че сте чешки гражданин. Защо България?

Моите родители са дошли в България 1968 г., така че аз само съм се родил там, в гр. Соколов, едно малко градче на 20 км. от Карлови Вари. Имам чешки паспорт, точно поради този факт, но съм израснал в България. Майка ми е чехкиня, а баща ми е българин.

 

Двойно гражданство ли имате?

Не. Република Чехия не разрешава двойното гражданство, но мисля, че от миналата година вече е възможно и може да започна процедура по подготвяне на документите си и за издаването на български паспорт.

Това ли е символика в името на „Чех Пласт”?

 

Да и това е повече от ясно.

Как решихте да създадете фирмата?

През ’96 год. мой съученик ме покани при неговия работодател на разговор, в който получих предложение да направя цех за производство на дограма към неговата фирма, която пък беше в мебелната индустрия. Трябваше, за 45 дни, на специализирано обучение във Варна, да се науча как се прави дограма и как се калкулира. След това с малък екип, които аз пък обучавах, създадохме цеха. Работата тръгна много добре, даже имаше моменти,  в които издържахме мебелната част от фирмата. През 2000 г. обаче фирмата беше в състояние пред фалит и аз реших да се отделя и да направя своя фирма и така се роди „Чех Пласт” на 8-ми Ноември 2000 година.

 

 

 

Колко човека работят в „Чех Пласт”?

Заедно с „Чех Пласт Монтажи” около 70, но през годините сме били и много повече.  В пика на строителството даже работехме на трисменен режим на работа.

А с колко започнахте в началото? Малкият цех всъщност е началото на „Чех Пласт”.

С шест човека.

Кога беше най-трудно?

Не когато имаше много работа, а когато нямаше: от 2009 г. до 2012 г. През 2011 г. започнаха разговорите ми с белгийската фирма Белипроф, моят настоящ сериозен контрагент. Това ми даде надежда, че нещата ще тръгнат. Ние и тогава правехме експорт, но за чувствително по-малки обекти във Франция и Италия.

Каква е дейността на Белипроф?

Фирмата се занимава само с монтаж на дограма и ние на практика заместихме част от техните доставчици в Белгия.

Работите с всички големи вносители на профили за страната. Има ли предпочитана марка на пазара в момента и на какво го отдавате?

В съотношението PVC към алуминий, се предпочита PVC и тъй като аз работя с Rehau , това означава, че марката в PVC профилите е на тази компания. А по отношение на алуминиевите профили, предпочитаната марка е ETEM. Този избор го отдавам на коректността и на двете фирми и желанието им да удовлетворят всички изисквания на клиента.

Как според вас избира българина дограмата си? Кое му е най-важно?

Има два типа клиенти. Единият е този, който има по-големи възможности, той търси най-доброто за своята къща, прави разумна инвестиция и това е във всяко едно отношение, не само за дограмата. Другият клиент се интересува само и единствено от цената. Това са строителните компании и за съжаление голяма част от хората, които нямат финансови възможности. Ако аз съм на тяхно място бих направил следното – ще подменя един, вместо два прозореца, но той да бъде с по-висок клас профил и система. Какво означава това? Според статистиката, срокът за подмяна на дограма в България е петнайсет години, в Германия и Франция например  е тринайсет  и половина. За такъв период от време човек си сменя автомобила един-два пъти, а там където очевидно е нарушен  комфорта му на живот, той не търси най-добрия вариант, а даже напротив – търси най-евтиния прозорец. Т.с той е склонен да даде много по-голяма сума пари за автомобил, от който семейния бюджет няма икомии, но не и за качествена дограма, която внесе комфорт в дома му и ще намали разходите за отопление и охлаждане. За мен това е необяснима логика. Радвам се, когато виждам, че някой човек иска да смени само един прозорец тази година, но той да е от висок клас, следващата година да смени още един. Това означава, че той наистина мисли и иска да вложи парите си в нещо качествено. За нас това, разбира се, не е изгодно икономически, но пък ми носи удовлетворение.

А бизнесът ви с фасадите как върви?

В административните сгради все повече се използват окачените фасади за стълбищните клетки, за офисните части, зимни градини също изпълняваме с фасади. Наскоро завършихме в х-л Медикус, гр. Вършец, едно разширение към лоби бара с дължина 14 м. и 4, 5 ширина, което ние изпълнихме с метална конструкция и окачена фасада. Големите търговски вериги също изпълнявахме с окачени фасади. Две кооперации завършихме във Враца с шест камерна дограма в жилищната част и стълбищната клетка с окачена фасада. С вентилируема фасада започнахме да работим около 2004 – 2005 г. , но в интерес на истината и по време на кризата това е едно от звената, което почти не е оставало без работа.

Как се прави бизнес във Враца? Имате ли подкрепата на общината? Но като казвам подкрепа, наистина имам пред вид дали ви помага. Ясно е, че за обществените поръчки има правила и там няма как, но по друг начин стимулира ли ви или ….?

Да кажем, че не ми пречи, което аз оценявам като помощ. За друга помощ сега не се сещам. Но по отношение на обществените поръчки, ние не правим компромис с качеството, а основния критерии в тези поръчки е „най-ниска цена”. Така, че няма как да бъдем сред победителите в такива търгове. Но като цяло, мнението ми е, че във Враца може да се прави добър бизнес. Аз лично съм доволен от статуквото, което има Чех Пласт и Димитър Иванов тук.

 

 

Кога един бизнес може да се нарече успешен?

Ако трябва да отговоря прагматично то е, когато дава добри печалби. Но сега си противореча, защото по тази логика, трябваше да съм спрял да работя още през 2009 г. Слава на Бога обаче,  това мина и даже вече се усеща ръст и на поръчките от вътрешния пазар. С колегите от асоциацията си говорим и те споделят същото. Това ме успокоява, макар че основен за нас е експорта.

Като стана дума за това, вие сте председател на сдружението „Български врати, прозорци и фасади”, колко членове имате? Защо го създадохте и какви са ползите от него?

Не сме много, около 70 фирми сме в момента, били сме 130-140 , но хубавото е, че останаха качествените и големите фирми. Мога спокойно да кажа, че над 30% от обема на производство на дограма в България се прави от фирми,  членове на сдружението.  Създадено е 2004 г. с идеята да си помагаме при работата си с общинските и  държавни структури. Опитахме се да го направим фактор, от който да зависят нещата в нашия бранш. Трудно е, но виждам, че все повече ни се чува думата.

Има ли нещо конкретно, което се е случило, благодарение на ваше предложение?

Да, в Наредба №7 за Енергийна ефективност на сгради. Последните две промени ( през 2009 г. и 2015 г. ) в нашата област са наше предложение. Изменението на наредбата обнародвано в бр. 27, 2015 г. на ДВ „почака“ почти две години. Точно в този период имаше две Министерства – на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране и това също забави нещата. За напред: в края на 2018 г. – началото на 2019 г.  обществените сгради, а през 2020 г. всички нови сгради трябва да бъдат с почти нулев разход на енергия. Това означава, че  ние,  поне още веднъж, трябва да извършим редукция на коефициентите на топлопреминаване, съответно и на другите показатели, свързани с него, защото иначе тази промяна няма да стане плавно. Не можем в началото на 2020 г. да кажем – коефициентът е 0,9 или 0,8, защото в момента с много дебати той е 1,4 за PVC  и 1,7 за алуминия. Сега, около 2016 – 2017 г.  трябва да се намали до 1,1 – 1,2W/m² K за PVC и съответно 1,3 – 1,4W/m² K за алуминия. Всичко това трябва да бъде добре разяснено и съгласувано със системните производители и доставчици, които трябва да инвестират в нови профилни системи отговарящи на по-високите изисквания. Това е другото направление, върху което работим.

Каква е мечтата ти в тази посока?

Първо асоциацията (сдружението) – да успее да узакони своя регистър, така че членовете в регистъра да могат да работят, както е в Холандия, Белгия, Франция. Да се направи класификация, която да е удобна за клиента – за алуминиеви прозорци, PVC прозорци, фасади, вентилируеми фасади и стъклопакети. Създадохме правилник, в който според оборудване, обороти и технически персонал фирмите се разделят на три нива за всеки вид производство. Например,  идва инвеститор, който има обект с 10 хиляди кв.м. окачена фасада, то Чех пласт не може да изпълни такъв обем фасада за нормалния срок, трябва да наеме фирма от по-висок клас. Ако аз искам да изпълня тази фасада, то трябва да отговарям на необходимите условия за оборудване, за технически екип и прочие и след като изпълня тези условия, ще мога да си подам документите, за да мина на по-високо ниво в регистъра.  Мечтая да дойде  времето, в което клиентите да започнат да ползват този регистър и той да е регламентиран с нормативен документ. За фирма мечтата ми е да дойде време, в което все по-малко ще участвам в управлението й и  в пряката работа. Да мисля за стратегията на развитие на фирмата за следващите 10 години.

 

Виждам, че се занимавате доста с благотворителност, както и че спонсорирате доста събития…Има ли традиции в семейството ви? Защо го правите?

Ако ме питате дали имам пример от родителите ми, не, нямам. Моите родители не бяха заможни, аз съм от работническо семейство. Много трудно приемам човешкото страдание и болката на другите. Съпругата ми и синът ми са същите. Това е причината. Правя го защото искам да помогна, колкото мога, разбира се и даже се чувствам зле, че не мога да дам повече.

Имате ли случай, който е бръкнал най-дълбоко в душата ви? Как се чувствате после?

Не се чувствам добре и то е поради факта, че си мисля, че съм дал малко. Много такива случай има. За мен всеки случай, свързан със здравето, е такъв. Но ще споделя последния, защото става дума за младеж с тумор в крака, на което му предстои скъпа операция. Също така историята на малкия Йоан. И сега си спомням неговото лице. Неговата история също много ме трогна.

Остава ли ви време за децата, семейството?

Синът ми е вече достатъчно голям. Даже започва самостоятелен бизнес. Но, честно казано, работният ми ден свършва след 8 часа вечерта и сега дори. Не съм отделял на него и съпругата ми полагащото им се време.

Имаш ли усещането, че нещо си пропуснал?

Със сигурност съм пропуснал, но това са проблемите на прехода и се отнася за цялото ни поколение.

 

 

А дали ли сте всичко на сина си?

Не, мога да кажа, но се опитвам финансово да го подкрепя в неговите бизнес начинания. Съветвам го постоянно използвайки 20-годишния си опит в бизнеса.

Какво обичате да правите, когато почивате? Имате ли любимо място?

Обичам да пътувам. С жена ми си организираме или се записваме на екскурзии. Фен съм на Формула 1, така че ходя да гледам състезания на живо. Харесва ми.

Суетен ли сте?

По-скоро, да.

Спите ли спокойно?

Да.

Кое в по-важно за вас свободата или истината?             

Свободата, стига да не нарушава или да изопачава истината.