Жените на Март


жените

Март – месецът, който посветихме на жените, беше специален и емоциален. Срещнахме ви с шест дами от бизнеса в България, с които разговаряхме за дизайн, изкуство, архитектура и строителство, та дори и за Дракула… А между редовете, посветени на работата, всяка от тях сподели и част от личния си свят.

Днес ви ги представяме отново – с избрани акценти от интервюто на всяка една. 🙂

жените

арх. Диляна Икономова

Започваме с арх. Диляна Икономова от фирма „Архитектура“ ООД по повод проекта за най-новия казино комплекс в Европа,  реализиран в София.  Концепцията за този проект започва преди 7 години, а за същата компания фирма „Архитектура“ има изпълнени казина и игрални зали по света – в Украйна, Сърбия, Черна Гора, Казкстан, Австрия, Кения.

Диляна, как се вписа в темата казино? Ние нямаме традиции като дестинация за такъв туризъм. А и интериорът на всяко помещение изисква подходяща емоция. Ти имаше ли я?

Казиното е една интересна тема. Азия има доста различен поглед върху хазарта. За азиатците най-важното нещо в живота е човек да се срещне с Късмета си. Независимо какво ще прави или няма да прави. Много хора наистина полагат огромни усилия, но нямат късмет – да бъдат оценени, забелязани, реализирани. Дали поради лошо стечение на обстоятелствата, или нещо друго, но късмета не е на тяхна страна. В Азия Късметът е нещо като религия: има богове на късмета, ритуали за късмет,  популярни игри на късмета, теглене на късметче за деня, за годината, лотарии, както и преследването на печалба – сега и веднага.

Започвам да възприемам казино като метафора на живота ни, Диляна. Всеки ден мислено хвърляме зарове, въртим ролетката и се надяваме желанието ни да се сбъдне или решението ни да е правилно…

Да, понякога залагаме на една цифра, на един човек, на един проект, на една идея. Друг път залагаме на комбинации от числа, на целия червен цвят например, на поредица от карти, на група от приятели и хора, които обичаме.

Цялото интервю е тук.

керамика поезия

арх. Мария Балева и адв. Зорница Генова

Поезия, архитектура, юридическо право, керамика… На пръв път поглед несъвместими понятия, нали?! Те обаче намират пресечната точка на симбиотично привличане в „pottery and poetry“ на Мария Балева и Зорница Генова. Мария е архитектът, който сътворява керамиката (pottery). Зорница – адвокатът, който „пише“ поезията (poetry) на проекта и отговаря за продажбите.

Следвате ли, съобразявате ли се с тенденциите или предпочитате да създавате собствени такива?

Тенденциите не са нещо, от което можеш изцяло да се разграничиш, особено ако се вълнуваш от даден бранш, но не следва да заглушават вътрешното ти усещане за нещата.

А кой би бил по-успешният модел в свят, в който имаме от всичко и по много и е въпрос на един клик да го получим?

З.: Нямаме идея, но забелязахме, че е ужасно вредно за творческата енергия, да се опитваш да се вписваш в даден тренд. Живеем в тъжен свят, в който всичко се масовизира и обезличава. От друга страна, за да изпъкнат в това безличие, много творци правят шокиращи компромиси с естетиката. Затова не считаме, че успехът следва да е на всяка цена.

Цялото интервю е тук.

Мартина Яковлева

инж. Мартина Яковлева

Мартина Яковлева, строителен инженер и собственик на „Линк-Русе“ ЕООД, е от жените, доказали своя професионализъм в една от професиите, които все още приемаме като „мъжки“ – тази на строителния инженер. Израснала в среда на строители, още от малка е знаела, че това е нейният път и никога не се е съмнявала в избора си, въпреки трудностите.

Лесно ли е за една жена да оцелее в тази мъжка професия?

За мен е трудно, но аз съм започвала няколко пъти от нулата. Животът ни поставя пред различни трудности, но важното е да се изправиш на крака и да продължиш. Когато се наложи да се върна в Русе, ми беше много трудно да намеря работа. Днес работата, с която се занимавам, ми дава много. /…/ Въпросът не е само в това да оставиш след себе си нещо материално. В работата си съм се стремила да постигна приятелство с всеки, който ми се е доверил.

За какво мечтаете, инженер Яковлева?

Имам две мечти. Едната е да напиша книга, в която да събера всички любопитни случки от обследванията на сградите. Втората – да създам технически архив на сградния фонд на града. В общината трябва да се съхраняват чертежите на сградите. За много сгради обаче такива чертежи липсват. Вярно е, че има давност за това, но според мен тези чертежи трябва да бъдат достъпни. Искам да направя частен архив с всичко, което аз съм направила и да го кача в сайт. Това ще бъде абсолютно безвъзмездно и всеки, който има нужда от тази информация, ще има достъп до нея. Още не съм избистрила идеята в главата си, но това ще бъде технически архив, който да направя.

Цялото интервю е тук.

живот

инж. Алина Попова

За куполните къщи като устойчив модел на дома и възможност за живот в хармония с природата разговаряхме с инж. Алина Попова, собственик на „Сферата 123„, която наскоро завърши първата куполна къща с изцяло дървена конструкция. За нея това е не само премиерен професионален успех, но и личен триумф, резултат от цялостната й философия за живот извън матрицата.

Здравей, Алина! Как би представила куполните къщи на човек, който не е запознат с тях?

Зависи от човека, от конкретното му търсене… Много от хората, които се обръщат към нас, са привлечени от посланието ни: Живот в хармония с природата… и изборът на куполна дървена къща е много точен за тях. Усещането в такава къща само по себе си е уникално, а ние добавяме и предимствата на сферичната форма.

Колко време мина от старта до реализацията на първата ви къща?

Много. Регистрирах Сферата през октомври 2017 г. Първо тръгнах по грешен път – да търся пари от европейски програми и програми за прохождащи бизнеси. После обикалях потенциални големи инвеститори с надежда да ги заинтересувам. Нямах никакъв бизнес опит, нито разбирах до край с каква трудна задача се захващам. Гол ентузиазъм… Постепенно осъзнах, че от решаващо значение е точният екип от качествени проектанти, изпълнители и доставчици. И най-вече – те да са истински съмишленици! А това е задача, изискваща време и практически опит.

Цялото интервю е тук.

дракула

Лили Ганчева

Знаете ли, че смятаният за кръвожаден Влад Цепеш Дракула е изградил манастир? Не?! Вече знаете – направил го е. И този манастир се намира съвсем недалеч от Българо-Румънската граница. А Лили Ганчева, изпълнителен директор на Асоциация „Еврорегион Данубиус“, може да ви отведе до там и по време на пандемия. 🙂 Когато пътуванията до различни туристически дестинации е малко трудна и сложна задача, приятелите на Лили Ганчева във фейсбук продължават да пътуват. Виртуално!

На различен период от време тя представя малко популярни дестинации:

„Направих го от необходимост. Необходимост, ако искаш дори и психически да оцелеем, защото в настоящата ситуация е трудно да пътуваме така, както сме го правили преди пандемията. Аз имам много информация за Румъния и имах нужда съзнанието ми да е заето с нещо позитивно в настоящата ситуация. Реших, че след като хората знаят познатите в Румъния дестинации да ги запозная с тези, които не са толкова популярни. Така започнах да пиша и да ви водя, вас моите приятели, на такива виртуални екскурзии.“

И преди пандемията, и сега Лили остава връзката между България и Румъния.

„Аз не съм предполагала никога, че ще работя такава работа. Началото беше трудно, защото всичко се прави от нас. Не ми беше ясна работата на неправителствените организации. Сега толкова съм се сраснала в Еврорегиона, че не мога да живея без него“.

Цялото интервю е тук.

Вижте още: