Интервю: Ани ДАМЯНОВА

Този разговор ми е дежа-вю за втори път. Преди не знаех как да го тълкувам, пък и го бях забравила…. и сега не знам, но го виждам по – ясно. От 10 години 1към1 е онлайн издание и аз, и моите колеги работим от вкъщи  (до този момент 1към1 беше печатно издание) Поводът за нашето „изнасяне“ от офиса беше кризата 2009 – 2010 г. Правехме между 128 и  164 страници на брой, но изведнъж рязко и категорично фирмите отрязаха разход „Реклама“ и ние продължихме в друг формат  – онлайн. Така оцеляхме и сме много  по -добре от преди. Но за всяка истинска промяна е нужен истински катарзис!

Сега виждам същото за  2/3 от фирмите, които минават в режим Хоум офис. Причините са други, но посоката пак е промяна на начина на живот, необходими са други нива на мислене, бързо адаптиране към средата, промяна на бизнес модела. И тогава, и сега знаех, че всичко се случва, не за да ни извади от зоната ни на комфорт, но да ни ВЪРНЕ там. Докато си говорех с Владо това дежа-вю се появи пак, но по ясно – Ние говорим, седнали на един син диван и покривът ни е прозрачен. Сега обаче, вървеше и глас зад кадър😊) „Не ви е нужен храм, за да се молите!“

Познавам Владо не от десет години, а по -малко, но съм усещала неговия ведър дух, отношението му към работата, нагласата към всичко, което се случва. Излъчва спокойствие и някак устойчиво му се доверяваш. Познанията му с сферата на човешките отношения, така добре се вписват в работата му като търговец, но и за това има причина! Владо е от Добрич, сега живее със семейството си в Банкя и има всичко, което му е необходимо.

Ето, към това „необходимо“ се ВРЪЩАМЕ сега.

 

Владо от кога си във VELUX и как се случи твоето появяване там? Имаше ли я фирмата във България?

Всичко стана по един много интересен начин. Аз съм Магистър биолог по образование –  Хидробиология и опазване на водите. Работил съм по специалността си в Софийска вода в лабораторията за питейна вода. После в БАН  в лаборатория по Екология и след това в Данон.  Близо 5 години бях Мениджър качество фабрика. Много харесвах работата си и колектива, но имаше неприемливи обстоятелства, които нямаше изглед да се променят и започнах да си мисля за смяна на работата. Да, вече имаше VELUX  България и аз познавах един човек, който беше най-старшия във фирмата. Той беше първия от служителите в България. Много енергичен, приятен мъж. Децата ни бяха заедно в детската градина и без никакви ангажименти каза „Ей, колко е хубаво да има свеж човек като теб, а на нас, може да ни трябва човек за Маркетинг.“ Аз, естествено, приех нещата не много сериозно, но когато се отвори такава позиция, той се обади.

Но ти сменяш не просто фирмата, а бранша?

Да, но той беше много уверен, че ще се справя, макар и да нямам такова образование. Говорихме с моята съпруга, тя също ме подкрепи.

Коя година става това?

Лятото на 2006. Съгласих се да опитам и помолих Стефан, (така се казваше този човек) да не ми прави той интервюто за работа. Стефан ми обясни, че идват представители на фирмата от Дания и те ще направят интервюто. Това ме успокои, че ще има някой с независим поглед. Подадох си документите, дойде представител за Централна и Източна Европа, интервюто беше по-общо. След два дни мина и второто интервю с отговорника по Маркетинг за Централна и Източна Европа. Този път имаше повече детайли и понеже дамата нямаше какво да ме пита по отношение на строителната индустрия, ме попита „Как ще ме убедиш да си купя кисело мляко Данон. Аз никога не си купувам тази марка?“ Бях доволен. Вече плувах в свои води.:)

Назначиха ме на работа и две години по-късно от нея разбрах, че оттогава насам тя си купува мляко Данон. Така аз станах маркетинг координатор във VELUX. Беше доста предизвикателно, защото трябваше да пиша статии за специализирани издания, за архитекти, за инвеститори. Да създавам рекламни материали за крайните клиенти, нещо в което аз нямах опит. Три години останах на тази позиция. След това бях Регионален мениджър, а по-късно Координатор на търговците. После, обаче,  имаше размествания и трябваше да съвместявам Маркетинг дейности с Търговската част, което продължи няколко години. Но Търговската дейност определено е  моето нещо. Сега, ако трябва да се върна във фабрика или да избера работа на бюро, ще кажа „Не, благодаря!“

Спомняш ли си първия си клиент?

Да. Първият ми сблъсък беше още докато бях Маркетинг координатор. Имахме щанд на Стройко. По това време Стройко беше голямо изложение. Провеждаше се в НДК. Случи се така, че всички, с които трябваше да сме заедно, изведнъж ги нямаше. Останах сам на щанда и разговарях с клиенти като говорех от личен опит. Малко предистория: Преди Стефан да ми предложи да работя при тях, аз бях негов клиент и сложих покривни прозорци на мансардния етаж, на който живеех тогава. Но трябваше да убедя моите тъща и тъст, че ще сложим покривни прозорци и нищо лошо няма да се случи. 😊

Имахме две преходни стаи и светлина директно не влизаше, бяха доста тъмни. След като сложихме покривните прозорци, всичко тотално се промени. Ние се влюбихме в ефекта, в това, в което те преобразиха етажа.

Този личен опит много ми помогна. Така, че бяха поредица от клиенти, с които работихме, чрез личния ми опит. Имаше и въпроси, на които не можех да отговоря.

А сега има ли такива въпроси?

Винаги има въпроси, защото продуктът се усложнява. Като механика, може би – не. Той, обаче, вече не е просто механичен продукт, а е доста софтуерен. Много от продуктите ни са направени за Умни Къщи, имат връзка с интернет, с телефон. Има казуси, които излизат и цял технически отдел в Дания работи за усъвършенстване на продукта. Така, че има и на кого да се обадим, ако изникне въпрос, на който не можем да отговорим. Няма човек, който да се похвали, че всичко знае.

Какво стана по-натам?

Много ми допадна модела на работа, изцяло противоположен на този, който аз познавах. Много изчистен, опростен. Плоска структура.

Какво имаш пред вид?

Няма много нива, особено в малка търговска компания като нашата в България. Всеки си знае конкретните отговорности и права. Лесно се работи, оперативно, не се губи време да се чакат разрешителни от други нива. Другото, което много ми допадна е точността. Не предполагах, че скандинавците държат толкова много на точността в частност датските компании.

Веднъж бях „съучастник“ в едно такова закъснение на една от  срещите ни в Дания. Моят шеф се заговори нещо с познати,  приятели и ние закъсняхме с 2-3 минути. Когато влязохме, шефа на Зоната беше започнал да презентира, а залата беше пълна. Наложи се да оберем, аз лично,  срама на всички погледи, защото влязохме от страната на презентиращия. Това беше последното ми закъснение. Разбира се, както бяха точни при започване, така бяха точни и за приключване на срещата, което много ме впечатли. При нас, знаеш, срещите започват 15 -20 минути по-късно и завършват, когато завършват 😊)) Това нe пасва на манталитета на всеки човек, но на мен ми харесва. Екипът, структурата на работа, продуктът определено, оперативността на вземане на решения.

Как се избират хората,  които работят във VELUX ?

Всъщност изборът го прави нашият управител, но има един профил, който се търси и който би паснал на компанията. Ние сме малък екип и не можем да си позволим да има хора, с които да не можем да работим. Много често, ако нещата не вървят с определен човек, то целия отдел е проблемен. Много е важно да може да работи в екип, да е отговорен, да има отношение към работния процес, английският език също е важна част.

 

А кое е най-важното качество на добрия търговец или изобщо какво трябва да може търговеца?

Много са нещата, които трябва човек да умее и да използва в определена ситуация. Да умее добре да слуша, да чуе и казаното, и недоизказаното. Да подбира правилно въпросите към клиента, за да разбере желанието, нуждата и да бъде адекватен в предложението си. Да познава много добре продукта. Но това е важно не само за търговеца, а и за всеки, който дава консултации. Ние не боравим с пари. Основната ни работа е предимно консултантска – техническа, продуктова, за някакво решение. Въображението също е важно качество. То помага да се визуализира крайния резултат. Това идва и с опита, разбира се, но консултантът трябва да знае какво е възможно да стане в едно помещение или сграда.

А задължително ли е образованието да е техническо?

Мисля, че не, защото ние не продаваме продукт на супер високо технологично ниво, което да изисква специфично образование. Нашият продукт има специфика и изисквания, но те се учат в процеса на работа. Инженерното образование не е задължително в търговията с покривни прозорци. Но и импровизациите не помагат, когато става дума за покриви.

 

 

Иска ми се да  направим сравнение с кризата от 2009 г. и тази корона криза сега? Как работите? Покривният прозорец е висок клас прозорец, може би не е по джоба на всеки?

През 2009 г. имаше колапс и стагнация в целия строителен бранш, в автомобилостроенето и продажбата на нови автомобили също имаше спад. От момента на създаването на компанията в България през 2000 г. до сега нашия продукт става все по-достъпен, спрямо покупателната способност на българина. Преди е гледан почти като недостъпна екзотика. В момента, сравнено със средната работна заплата в големите градове, е много по-достъпен, отколкото когато и да било. Ако един човек  направи внимателна калкулация на ремонт или преустройство на подпокривен етаж, разбира че това е, може би,  най-бюджетното решение.

Ще дадеш ли повече детайли в тази калкулация?:)

Да. Това е така, защото ние почти не променяме цените, но в строителната индустрия цените се променят. Променят се и цените за труд, а нашия продукт е доста добре  създаден за вграждане и не е толкова труден за монтиране. Много по лесно е да осветиш подпокривния етаж с наши прозорци, от колкото всяко друго решение. Нашата основна работа е да успеем да покажем това на клиента и да го убедим с цифри, с факти и примери, за да се види, че ние не продаваме недостъпна екзотика, а сме най-бюджетното решение, което е и хубаво, и сигурно, и доста гъвкаво.

Даже напоследък въпросът не е дали да има покривни прозорци, а техния брой, размер, клас и т.н.

Вярвам, че и тази година ще продължава да се вдига покупателната способност на хората и нашия прозорец ще е възприеман, както от средния европеец. За него избора на покривния прозорец не е решението на живота му и този избор би променил цената на къщата му. Той се е превърнал в необходимост, която прави живота по-добър, по -лесен и знае, че следващите 25-30 години няма да мисли за това.

В крайна сметка отрази ли се пандемията на оборотите от март до сега?

На регионално ниво определено имаше разлики, защото София и големите градове останаха по-стабилни както и преди. Намаляването на други места се компенсира от строителството в София и мога да кажа, че ние нямаме спад. И доколкото ми е известно в Централна и Източна Европа е подобно положението. Забавянето с доставките не  беше голямо, защото ние имаме големи количества на склад. Даже есента и зимата забавянето бе заради  Производството, което не очакваше толкова големи поръчки. Говоря за цялата група VELUX.

А кога е създадена фирмата в Дания?

През 1941 г датският инженер Вилум Кам Расмусен получава задание от архитекти за трансформиране на подпокривното пространство в едно училище в класни стаи и това става първия проект на VELUX. VELUX е фамилна фирма, която принадлежи на семейство и фондации, не е акционерно дружество. В момента CEO на компанията е англичанин, не е датчанин.

Къде се случват по-големите ви продажби? Логично ли е да са в по-малките  градове с повече еднофамилни или двуфамилни къщи?

За съжаление заради географското урбанистично преразпределение на населението, теоретично би било добре да са там, но реално, в по-малките градове вече има построени къщи. В тях се обитават една или две стаи, а са на три етажа, няма търсене на жилищна площ.

В София, освен тези квартали със социалистическа архитектура и много панелни блокове,  вече има и много, много нови – реализирани, строящи се, които поради това, че земята в София и големите градове е скъпа, се използва всеки квадратен сантиметър. Има място за скосяване, има място да се вземе от разгънатата площ и там влизаме ние с решения и за плоски покриви. Те много добре осветяват вътрешни помещения на последния етаж, които иначе, биха били тъмни. Така, че отговорът е – във и около големите градове.

В последните месеци, се наблюдава тенденция на строителство на комплекси от къщи. Може би хората се страхуват от ново затваряне и оставане в апартаментите си за по-дълго време. Желанието им е да имат къща и малък двор.

Да,  изминалата година определено ще окаже влияние в тази посока, защото оставането в апартаментите трае вече доста време. Плосък или скатен покрив?

По-защитен е скатния покрив, но това вече е въпрос на възприятие. Някой харесват плоския, други харесват скатния . Скатният покрив е по-устойчив във времето, защото водата си намира път. Плоските покриви излизат много скъпи във времето. За  индустриални и офис сгради, където има климатици и много съоръжения – да, но за жилищни сгради е много важно да се предвиди и стопанисването после. Докато скатният покрив веднъж направен, експлоатационните му характеристики са много по-устойчиви. Снегът и водата се отвеждат много по-бързо и реално той овехтява по-бавно. Разбито в 50 годишен период, ние сме правили такъв анализ, излиза двойно по-евтино от изработка и поддръжка на плосък покрив.

 

 

Чувстваш ли се щастлив с тази промяна, която се е случила преди 14 години? Това ли беше по-доброто решение?

Да, определено! За мен няма значение дали е понеделник, сряда или петък. Не съм усетил онова тягостно чувство от приключването на уикенда и отиването на работа в понеделник или да чакам с нетърпение петък😊 Това е работата, която ми доставя  удоволствие, без да искам да правя добро впечатление на когото и да било.

Има ли приятелства в бизнеса?

Има, да. Ако не се загуби човешкото, е възможно.

Лесно ли се губи човешкото в бизнеса?

Зависи, кой какви приоритети си поставя. Ако човек е изградил връзките си само на взаимна полза, приемаш го като бизнес партньор. Това се усеща. Няма нужда да му се сърдиш или да го обвиняваш. Аз имам приятели в бизнеса и мога да кажа, че са страхотни хора. Не правим най-големия бизнес, но когато отида при тях, усещам, че съм сред приятели. Не може обаче да се запази приятелство, ако са лоши бизнес отношенията. Двете неща са свързани. Ако нямате бизнес отношения, може да сте приятели, но ако имате конфронтация в бизнес отношенията, няма как да сте приятели.

Обичаш ли да четеш?

Обичам художествена литература, но много чета и Библията. Чета книги, които са ориентирани към душата на човека, човешките отношения, създаването на добро, през призмата на божественото начало.

Защо четеш Библията? Какво търсиш там?

Защото вярвам в Бога. А това, което търсех, съм го намерил. В Библията има всички отговори. Аз съм евангелски вярващ и зная, че тя може да ни даде всички начини как да общуваме помежду си, как да имаме мир с Бога и мир със себе си. Слушам Робърт Морис и други американски проповедници  с прекрасни послания и това ме обогатява във всичките ми сфери на живот. Ние ме можем да намерим смисъл в живота, без източника на живота. Каквото и да постигнем в този свят, то остава тук.

Имаш ли някаква молитва или утвърждение, което си казваш всеки ден или в трудни моменти?

Молитвата е разговор с Бога, нещо от сърцето. Нямам нищо против требниците или молитвениците, които се дават на хората, защото им помагат. Според мен е необходимо ясно и категорично да се насърчава човек да има връзка с Бога. Не клише, не рамка, а това, което ти е на сърцето. И аз вярвам, че Бог ни отговаря чрез обстоятелства, чрез хора, чрез усещане, чрез мир да направиш нещо или липса на мир да го направиш.  Със съпругата ми всяка сутрин започваме деня с кратка молитва според деня и пак така го завършваме.

Много е хубаво това, което сподели, Владо! Благодаря ти! Винаги съм си мислела, че хората на бизнеса са по -далеч от вярата и не толкова обърнати към Бог и душата. Сравнявайки ги с хората на изкуството, съм ги приемала като по- практични и доста мнителни в това отношение. Но на този, който наистина вярва в Бог, не му трябват доказателства. Забелязвам обаче, че хората, който имат тази нагласа да очакват помощ от Бог, те я получават и тяхното чудо се случва. Първо, че става по-лесно и второ, че е за дълго време.

Аз не възприемам себе си като човек на бизнеса. Смятам даже, че човек трябва да е премерено амбициозен. Прекалената амбиция за мен е вредна, в ущърб на неща, които непременно трябва да загърбиш или да потиснеш. Да, трябва да се гонят целите, но аз не мога да си представя кариера или позиция в голяма компания да са най-важното в живота.

А кое е най-важното в живота ти от 1 до 3? 😊))

Бог, Семейство, работа ! (Тук като че ли ръката ми сама написа семейство с главно „С“ и работа с малко“ р“ и, въпреки  че  граматически не е правилно, ще го оставя така, защото е истина).

Елеазар Хараш, който аз напоследък доста слушам, както и Джойс Майер също (препоръчвам ги горещо на всички, които имат нужда от помощ и отговори) казва „Ако Бог е в теб, той ще свърши всичко“. 

Да, вярвам, че човек може да се отдалечи от Бога, Бог от него не. Тази консуматорска нагласа, този материалистичен стремеж …всичко трябва да е много балансирано и премерено.

Как се случва това, Владо?

От нас зависи да се случи. От нас зависи как да обучаваме поколенията. Ние имаме четири деца и ги учим на тази последователност на приоритетите – Бог, Семейство, Работа. Вярвам, че постигаме определен успех с това. Децата ни са покрай нас. Голямата ни дъщеря има семейство и ние имаме зет, който ни е като син:). Големият ми син е студент по фармация. Другата ми дъщеря е единайсети  клас, а малкият Емануил е първи клас.

Какво си пожелаваш за тях?

Никога да не загубват вярата в Бога, защото с нея ще имат добри семейства, ще имат успех в работата, ще имат всичко. Има един стих, който го генерализира. „Не се безпокойте на нищо, защото вашия небесен Отец знае от какво се нуждаете. Първо търсете Неговото царство и Неговата правда, всичко останало ще си се прибави“ Разбира се, че искам да са здрави. Кой родител не иска това за децата си!? Да са достойни граждани за страна си…Хората около тях да се радват, че ги познават! И да ни родят внуци😊

Благодаря, Владо, за мен също е чест, че те познавам!

П.С  Диванът,  на който седяхме с Владо и говорехме сега, беше син.

Интервю Светла АНТОНОВА

Господин Милков, вече година и половина сте кмет на Русе, какви бяха предизвикателствата пред които Ви се наложи да се изправите в този период от време?

Предизвикателствата бяха много. Основните бяха продължаване на започнатите дейности и недопускане на сътресения в живота на гражданите и в проектите,  които бяха започнати. Трябваше да стартираме работа по съвсем нови инфраструктурни проекти, които са големи и важни за града. Сред тях са ремонтите на бул. „Трети март“ и Сарайският мост, довършването на ремонта на Пантеона. Трябваше да завършим ремонта на кея, който вървеше със забавяне. Приключихме го точно 1 ден преди последният срок. Този проект беше изключително изпитание за нас. Русенци забелязаха много неща, които не бяха направени както трябва. В последствие ги отстранявахме.

Въпреки забавянията,  успяхме да получим средствата по проектите. Въпреки заплахите, че ще бъде спряно финансирането и какво ли още не. Започнаха и промените, които аз исках да настъпят в работата на Общината. На практика нещата бяха организирани така, че администрацията да няма собствени сили и средства за справяне с много комунални и битови въпроси. Кметът, излизайки от този кабинет, стигаше до частни фирми или държавни институции. Да, в много случаи това е така и няма нищо лошо. Общината не може да построи нов корпус на училище или басейн, или да построи продължение на кейовата стена, пътища. Но има неща, които можем да направим и сами.

Няма как да не Ви попитам за финансовите корекции по част от наследените проекти, които бяха наложени на Общината. Успяхте ли да коментирате този дефицит от няколко милиона лева?

Управляващите органи ни наложиха над 9 милиона лева корекции. Не на мен като кмет, а на всички русенци. Ние всички ги преглътнахме тежко тези 9 милиона лева, защото можеха да се насочат към други дейности. Справяме се, ще балансираме бюджета, но това е трудно, защото трябва да се откажеш от други неща, които си искал да направиш.

Защо в крайна сметка се стигна до тези финансови корекции?

Основният аргумент беше начинът, по който са проведени изборите на изпълнители, тоест, поръчките са били насочвани към определени фирми. Това не го казвам аз, а управляващите органи. Отделно от това Русе е от големите областни градове, които не получиха толкова много средства от Министерски съвет като например Бургас или Велико Търново. Русе за мен е недооценен от държавата. Не трябва да се забравя, че Русе се свързва с Дунава, с българите в Букурещ, в Тараклия. Според мен, държавата не трябва да изоставя този град. Нещо, което се е случвало в годините.

Не може кметът, който и да е той,  само със собствени сили и средства за превърне града в това което се е превърнал град в който цялата държава изсипва мед и мляко.

Надявам се след парламентарните избори, новите русенски депутати, които и да са те, да милеят за града и да привличат тук средства и инвеститори. Трябва да добавим и друго – новия период за привличане на европейски средства започна, но не са установени още правилата, по които ще получаваме средства по еврофондовете. Очаквам това да се случи едва в средата на следващата година, защото все още не знаем  как ще се кандидатства за тези евросредства.

До колкото разбирам, Вие искахте през тази година Общината да поеме част от комуналните дейности със собствени сили, за да се спестят средства?

Да, така е. Започнахме с назначаването на бригада, определихме бюджет и ред за ремонт в градини, ясли. През годината увеличих средствата за издръжка на „Комунални дейности“ за извършване на асфалтиране от тях, и намалих средствата към външни фирми. Така за първи път от много години нашето предприятие асфалтира улици, паркинги, алеи. Да, може да не са много, но съм горд с това което стана. Още повече, че беше направено на цени, които са доста по-ниски, от тези предлагани от външна фирма.

Изредихте доста проблеми, но кое все пак беше най-голямото предизвикателство за вас, откакто сте кмет на Русе?

Пандемията от COVID. Тя ни попречи да закупим необходимата техника, за да можем да разширим още работата на ОП „Комунални дейности“. Сега в новия бюджет за тази година сме предвидили необходимите средства за закупуване на тази техника. Промени ще има в Общинско предприятие „Паркстрой“, където закупихме 9 нови машини за миене на улиците с вода. За нея в момента се правят каптажи и сондажи, за да можем да мием с вода на по-ниски цени.

Не трябва да забравяме, че пред Русе тази година предстои тежък период със започване на ремонта на водопроводната мрежа от Водоснабдяване и канализация. С този проект ще се разкопае града, което ще доведе до повишаване на запрашеността на въздуха. И въпреки, че ние не сме възложител на ремонтите, ви уверявам, че ще има непрекъснат контрол върху дружеството. Няма да допуснем разкопаване на целия град, а ще изискваме това да става улица по улица, за да не се създават допълнителни проблеми с транспорта в Русе.

Споменахте за доста проекти, които вие наследихте от предишната администрация. Споменахте и за трудностите при изпълнението и завършването им. Какво е необходимо на един нов кмет, за да се справи с подобна ситуация?

Когато си тръгва един градоначалник, той не оставя наръчник на своя наследник как да се справи с проблемите. Казах много пъти, че избирането на кмет е избор на личност. Дали тя е професионално подготвена, енергична, силна и мотивирана да се справи с много проблеми, е въпрос на който точен отговор няма.

Никой няма стъклена топка, а кметът няма вълшебен пръстен,  с който да реши проблемите на града.

Аз виждах очевидните проблеми, за които има публични източници и за които съм мислел, че мога да се справя по по-добър начин. Имам определени виждания за това, че общината трябва да е искрена с хората. Всички ние сме общината. Средата е собственост на хората. Затова искам да се обединим заедно и да решим проблемите. Кметът единствено може да насочва средствата така, че да се промени средата, в която живеем към по-добро. Искам да си обичаме града. А това означава да го пазиш, а не да чупиш детската площадка. Даваме годишно по 250 000 лева за чистене на нерегламентирани сметища. Поставихме нови контейнери, но пак намираме боклуци около тях, вместо да се хвърлят на правилното място. Ние трябва да сме нетърпими към хората, които нарушават чистотата в нашия европейски град.

Един от най-големите проблеми на Русе остава чистотата на въздуха. Какво е по силите на администрацията, за да се справи с този проблем?

Проблемът с въздуха на Русе е, че хората на практика нямат ясна представа кои са точните замърсители. В публичното пространство се въртят няколко фирми, но яснота няма. Има хора, които смятат, че знаят кои са фирмите замърсители. Самите фирми пък казват, че не са те… Смятам, че проблема с въздуха обаче рефлектира върху много хора, дали да останат да живеят тук. За мен първото и основно нещо е да има станции, които да удостоверят дали в определените части на града въздуха е замърсен или не. Градът не е толкова голям. Когато станах кмет, заварих две станции за въздуха. Сега са четири, а отделно както знаете Общинския съвет даде съгласие да придобием за две години и да оборудваме още една пета, която ще бъде за органични замърсители.

Искам да ви кажа и още нещо, което сме заявили на Регионалната екоинспекция. Ние, като администрация, ще даваме разрешения на всяко предприятие, което предлага да изгражда производство, което може да замърсява въздуха, само в случай, че то има собствена станция за въздух. Когато тези сертифицирани инсталации бъдат разположени в града ни, ще има ясна картина за състоянието на въздуха. Ще видим къде са замърсителите. Второ РИОСВ ще има основания да спре производството при доказано замърсяване. Защото кмета няма такова правомощие. Никой обаче няма да го направи без сертифицирани станции. Не допуснах голям химически завод в Русе.

Той ни беше изпратен от посолството в Египет. Изобщо не водихме разговори с тях. Защото русенци са чувствителни на темата „въздух“ и имат непоносимост към определени производства. Можехме да ги посрещнем и да им предоставим терен в Индустриален парк, но въпроса за изграждане на предприятие за тежка химия е недопустим за Русе. Поне на този етап и докато аз съм кмет.

Споменахте за проблема с незаконните сметища. Разрешим ли е според Вас той или Общината ще продължи да дава хиляди левове, за да чисти боклуци?

Да, разрешим е. Всичко е въпрос на настойчивост. Има места в града, където хората са свикнали, че отивайки с едно малко камионче, могат да си изхвърлят отпадъците. Това което направихме е да поставим камери в тези райони. Записите от тези камери решават много бързо  въпроса. Както хванахме единия от заводите, който изпуска миризми през нощта, така започнахме да хващаме и хора, които си изхвърлят боклука на неправилното място. Само за миналия месец сме санкционирали 29 души.

Снимките са готови, санкциите подготвени, а те ще постъпят в общинския бюджет. Ще продължим да разполагаме камери на тези места и да бъдем неотстъпвичи по отношение на този проблем. Искам обаче да призова  хората да пазят междублоковите си пространства чисти. Защо го казвам? Ще ви дам един пример. Има един голям блок в квартал „Чародейка“, от който се изхвърлят боклуци от балконите. Решили сме да облагородим този терен след като го почистим. Да направим там детска площадка. Искам да видя, дали тези хора ще хвърлят боклуците си там, където играят децата им.

Споменахте за намеренията си за тази година. Предстои приемане на новия бюджет на Общината. Какви ще бъдат акцентите в него?

Като начало рамката на новия бюджет ще бъде 160 милиона лева. Три неща ще ръководят нашето управление. Това е първия мандат от много години насам в който Общината усилва своите способности. Купуваме машини, назначаваме служители и работим със собствени средства. Ще повишим сигурността на русенци. През следващата година искам да има реално действащи общински полицаи, които заедно със звено КООРС (Контрол, охрана, обществен ред и сигурност) ще включим контрола на пешеходните зони и градския транспорт. С този бюджет ще се опитам да имаме първите шест такива. За пример ще ви дам Гюргево, където са 70 – по 1 на всеки 1000 жители. Русе е прекрасен и за да остават хората да живеят тук, сигурността им е от ключово значение особено за младите семейства. Искам да се борим с вандалските прояви.

Третото е  грижата за така често споменавания дух на русенци. Много хора говорят за духа на русенци. Общината не беше правила откупки на творби за Художествената галерия много отдавна. Започнахме да подкрепяме повече интелектуалците и духовния живот във всички сфери. Има няколко ключови неща в тазгодишния бюджет. Ще направим нещо,  което не е правено от десетилетия и това е цялостна концепция за почистване на селските дерета. Проблема се поставя години от всички кметове. Имаме три язовира. Ако се случи инцидент, това което виждаме на други места в страната, може да се случи и тук. Деретата трябва да се почистят. Затова отпускаме средства за това.

Смятам да предложа на съветниците една процедура, която получава съгласието им, но не успява да стигне до финал. Това е изборът на обществен посредник. Искам да извадя активните хора от виртуалния свят и да ги вкарам в реалния. Да провокирам хората да не се задоволяват само с написването на един гневен пост в социалните мрежи. През тази година ще увеличим средствата по програма „Инвитро“.

Заложени са макар и не много средства за ветераните спортисти. През миналата година завършихме социалните ни жилища. Това е проект,  по който в тези жилища ще се настаняват хора с невисоки доходи, които работят в русенските фирми. Те ще плащат само режийни разходи. Тук съм разпоредил да се подготвят условията и да се предоставят на всички големи работодатели в града, за да могат да излъчат своите работници. В квартал ДЗС предвиждаме ново осветиление.

Ще бъдат завишени средствата за снегопочистване, тъй като сегашните не са достатъчни за чистене на целия град. Планираме цялостно почистване на Парка на възрожденците, преасфалтиране, почистване на гробниците и изграждане на нова детска площадка.  Планирани са повече средства за ремонт на детските площадки. Мъчно ми е, площадките се трошат масово, а в годините назад е направена огромна инвестиция за 200 нови площадки. Ще въведем електронния регистър на кучетата, защото когато дойдох имаше регистрирани само 10 кучета. Въпросът не е дали се плаща или не. Проблема е, че когато дворни кучета ухапят някого, а след това общината плаща десетки хиляди левове компенсации на пострадалите.

А как стои въпросът с бъдещото пръскане срещу комари. Това също е доста голям проблем през летните месеци.

Предвиждаме повече средства в борбата с комари и кърлежи в тазгодишния бюджет. Разпоредил съм да се включи задължително и пръскане със самолети. Втора поредна година сме активни в разговорите с Министерството на здравеопазването за пръскане по р. Дунав. Тази година за сега имаме устно потвърждение, че това ще се случи отново.

Възможно ли е да се направи отново координирано пръскане с Гюргево, защото в годините назад знаем, че това е доста по ефективно отколкото да се пръска само в единия или другия град.

Миналата година се направи. Имахме план и той се изпълни. Но колегите от Гюргево свършиха парите през месец юли. В Русе, след изчерпване на средствата фирмата пръска за своя сметка още три пъти. В Мартен и Сандрово също се пръска допълнително. Във всеки автомобил по време на пръскане има екоинспектор, който да контролира процеса и мисля, че това имаше добър ефект.

Русе е сред градовете с най-много зеленина. Как планирате да се грижите за нея.

През тази година ще увеличим средствата на Общинското предприятие „Паркстрой“. Купихме им нова техника, направихме прекрасен договор за зацветяване и градът трябва да блесне. Правят сондажни кладенци, за да може да се поливат растенията. Засаждането на едно дърво е като да оставиш бебе кученце само някъде. Ако не се грижим за тях ще умрат.

Няма как да се засегна темата с опазването на архитектурните паметници, които са като визитна картичка на Русе. Вече споменахте, че предстои и почистване на Паметника на Свободата. Ще има ли и обследване, тъй като се появиха информации, че има компрометирани участъци по него?

Обследвахме Паметника на Свободата още миналата година във връзка с данни, които получихме от реставратори. Статуята за щастие нито е нацепена нито е наклонена на една страна, каквито информации се появиха. Имаме обаче по-голям проблем. След мое възлагане, вече имаме регистър на сградите паметници на културата – какво е състоянието им и кои са техните собственици. Има много частни сгради паметници на културата, които са в лошо състояние. Обърнали сме се към всички тях да полагат необходимите грижи. Нека проявят ангажираност и ако като наследници не могат да ги поддържат, да ги продадат, защото наследствената им сграда ще падне. Русе ще загуби емблематична сграда, а те имот.

И за финал, Русе ще стане ли онази привлекателна туристическа дестинация за която всички казваме, че трябва да бъде?

Това трябва да се случи, със сигурност! Когато създавах своя екип избирах професионалисти точно за да се случи това. Русе има уникални възможности. Но хората не могат да дойдат да гледат само сгради. На Русе не е гледано като дестинация, която да предлага добър туристически продукт. Имаме планове и скоро ще можем да ги направим обществено достояние. Но пак казвам. -без държавна подкрепа за Северна България няма как да се случи.

 

 

 

Историята се повтаря… Винените прозорци на Флоренция, използвани през 17 век, като безопасен начин за продажба на вино по време на бубонната чума, отново са отворени. Ясно е, че концепцията за социално дистанциране не е ново решение. И 400 години по-късно една доказала се във времето традиция за обслужване на клиентите по време на пандемия отново е актуална.

Сега кафенетата и ресторантите в тосканската столица ги използват отново като модел за безопасно обслужване на клиентите си.

През 17 век централна и северна Италия преживява поредица от смъртоносни огнища на бубонна чума. За да се предотврати разпространението й, производителите на вино започват да продават стоката си през малки сводести отвори в стените на винарните и домовете си, които по-късно стават известни като винените прозорци.

„Те предавали бутилката с вино през прозореца на клиента, но без да взимат парите директно в ръцете си. Вместо това подавали метален съд, в който клиентът поставял монетите. А преди да ги вземе, продавачът ги дезинфекцирал с оцет.”, разказват от “Buchette del Vino” – италианската асоциация на винените прозорци, насочена към проучване и популяризиране на уникалните исторически отвори. За да се ограничат максиално социалните контакти, клиентите можели или да си закупят цяла бутилка вино, или да напълнят в собствена през дълга метална фуния, продължават разказа от асоциацията.

Днес през винените прозорци, освен вино, се сервират сладолед, кафе, коктейли или храна за вкъщи.

Пандемията, която връхлетя света през 2020 г., се превърна в повод малките прозорчета, издълбани някога в бетонните стени на старите къщи, отново да отворят. Ресторантите и магазините, които имаха в наследство своите сводести прозорчето, отново ги използват, за да осигурят безопасно обслужване на клиентите.

Според “Buchette del Vino” във Флоренция отново са отворени над 200 винени прозорци.

Има и още много, които остават зазидани, но лесно се разпознават по характерната си форма. Най-често представляват малки сводести отвори, високи около 30 см и широки около 20 см. Обикновено са разположени близо до входната врата на старите масивни постройки – бивши дворци и благороднически домове, често на нивото на очите или под тях.

Сред местата, откъдето през винен прозорец и днес можете да си поръчате вкусен сладолед например, е култовата джелатерия Vivoli, която е там от 1929 г. Тосканският ресторант Osteria delle Brache (на заглавната снимка) също е сред предпочитаните локации от местните, тук се сервират едни от най-добрите коктейли Аперол шприц. А ресторант Babae използва своя винен прозорец още много преди пандемията от коронавирус – предлагайки на клиентите си чаша вино, която могат да изпият и навън в т.нар. l’ora della Buchetta или часа за винен прозорец всеки ден от 19:00 до 20:00).

източник: afar.com

Вижте още: 

Църква стана луксозен апартамент в Тоскана

 

Виждали ли сте луксозна къща на дърво?

Представям ви един млад архитект, който ме впечатли първо като професионалист, а после и като човек. Арх. Десислава Йончева от FROM SCRATCH Ltd  бе пуснала 3D -та на своя нов проект в една от социалните мрежи и предизвика голям интерес. Исках да видя това момиче и да я чуя. Имаше различни коментари, повече бяха положителни, но не мога да си изкривя душата:),  имаше и някой друг „закачлив“. Наблюдавах как търпеливо и със  спокоен тон отговаряше на всеки, който имаше въпрос към нея и определено ми хареса. Разбира се и проекта харесах, защото ми се струва много смел, но пък има доста време докато го видим готов:) Успех от нас!

 

 

Деси, защо избрахте архитектурата? Какво има в нея? Беше ли мечта?:)

Преди време гледах запис на една прекрасна лекция на Стив Джобс, посветена на студентите от Станфордския университет през 2005г. Лекцията бе озаглавена  „Connecting the dots”, в която той обясняваше как трябва да се доверим, че точките ще се свържат в нашето бъдеще. На пръв поглед ако се занимаваме с нещо в момента, може да не откриваме неговото практическо приложение в бъдеще, но погледнато след години, може да се окаже, че точно това ни е помогнало да сме там където сме. Много ме вдъхновиха и неговите думи, че човек трябва да избира работата си, според това дали обича да работи тази работа.

Замисляйки се сега от дистанцията на времето, виждам че архитектурата, е била професията, в която мога да обединя точките от миналото.

Преди да следвам архитектура, завърших художествената гимназия в Трявна, където беше първият ми по-задълбочен досег с изкуството. Там изучавах рисуване, дърворезба, мебелен и интериорен дизайн, комбинаторика, скулптура, композиция и др. Всички тези познания, могат успешно да се приложат и в архитектурата, тъй като тя е базирана на същите композиционни принципи.

От кога се занимавате с архитектура?

Занимавам се с архитектура от 2006 година, когато започнах обучението си в УАСГ. През годините работих в различни архитектурни студия, а през последните две работя самостоятелно.

 Кое ви допада повече – проектирането на сгради или интериора?

 По-голямо предизвикателство намирам в проектирането на сгради, макар че идеалната хармония се получава, когато бъде постигната обвързаност между архитектура и интериор.

Проектът, който представяме е реконструкция на къща в Родопите, която виждаме в 3D -та, как може да изглежда модерно. Какви бяха предизвикателствата ?

Този проект е много интересен за мен. В него предизвикателства тепърва предстоят, тъй като той все още е на идеен стадий, и предстои още много работа докато бъде осъществен във вида, който е представен на картинките. Когато се реконструира съществуваща сграда, предизвикателствата са много повече, отколкото ако се проектира нова сграда. Има съществуващи дадености, с които трябва да се съобразим и да се ръководим от тях.

Хубавото тук беше, че сградата е със скелетна стоманобетонова конструкция, с големи подпорни разстояния, които ни дават възможност да бъдем по-гъвкави в създаването на новата планировка. Предизвикателство беше и това, как да постигнем по-съвременна визия на сградата, повече пластика по фасадите и покривите, които да й придадат друг характер, съответстващ с избраната функция. Дворното пространство също трябваше да се проектира по нов различен начин.

ГАЛЕРИЯ

 

 

Доста коментари в Интернет предизвика публикацията ви? Как си обяснявате интереса към този проект?

Когато публикувах този пост, не очаквах че ще породи толкова силен интерес и това много ме развълнува. Последваха множество коментари, писма, съобщения. Интересна беше получената обратна връзка от всички, които отделиха време, за да разгледат проекта. Това е много полезен процес, защото по този начин, изслушвайки мнението на хората, надграждаме, правим ценни заключения.

Според мен интересът се дължи може би на това, че показваме една трансформация – как от нещо старо, ако го трансформираме по определен начин,  можем да получим друг образ, друга функция.  В Родопите, а и в цяла България има множество неизползваеми сгради, които са на прекрасни места, в близост до природата. Може би това е накарало хората да мечтаят как да се случат повече такива трансформации в заобикалящата ги среда.

Ето повече за проекта:

• Проектът представлява реконструкция и преустройство на стара съществуваща сграда, ситуирана в Родопите
• Идеята е  да придаде съвсем нов и съвременен облик на сградата, превръщайки я в луксозна жилищна резиденция
• Тежките и монотонни обеми на съществуващата сграда са заменени с по – леки и раздвижени обеми, които придават пластичност и игра на светлосенки по фасадата
• Големите остъклявания отварят сградата към живописната планинска гледка, отличителна за Родопа планина
• Конструктивното решение е хибридно – съществуваща монолитна стоманобетонна конструкция, в съчетание с нови конструктивни елементи от стомана
• Фасадните материали са сведени до няколко – стъкло, камък, дърво и метал. Покривите са решени с шистови плочи
• Дворното пространство, както и покривите на част от прилежащите постройки са богато озеленени, с обособени зони за спорт и релакс

 

още от арх. Десислава Йончева

• Комфортна оптимална планировка, в съчетание с изчистена и хармонична външна визия
• Сводовете, бялата фасада и плоския покрив са своеобразна препратка към къщите от съседна Гърция, в отговор на търсеното възприятие от страна на Възложителя
• Просторни покривни тераси и озеленявания, които сепарират външните пространства на всяка от трите сгради

Редови еднофамилни къщи

 

Представеният проект е за детски летен лагер , ситуиран в планината. Комплексът е разработен върху площ от 3000 кв.м. като включва разнообразни условия за спорт и игри, както на открито, така и на закрито. Поради особеностите на терена, сградата е решена на различни нива. Система от алеи – рампи подсигурява достъпността на отделните нива. С оглед на постигането на по-хармонична и природна визия, поквирът на сградата е изцяло озеленен.

Детски летен лагер

автор: Лилия Христова

 

Днес ви срещаме с урбаниста Здравко Петров, който е авторнапроекта „Исторически маршрути” (historicalroutes.bg), както и книгата „Исторически маршрути София”. Той е водач на тематични обиколки из столицата ни и със своите беседи разкрива историята, която стои зад най-красивите архитектурни творения в София в лицето на къщи и обществени сгради. Е, нека видим града през неговите очи.

Какво ви вдъхнови да създадете „Исторически маршрути”?

Най-вече желанието софиянци да могат да бъдат туристи в собствения си град. Това беше първоначалната идея още преди 4 години. Към онзи момент нямаше нищо, което да е насочено към хората, които живеят в София – да им показва и да им разказва за града, в който живеят на български език. Затова реших да направя тези маршрути и стъпка по стъпка стигнахме стигнахме дотам, докъдето сме днес.

Каква е била е била София в миналото? Как се е променяла и кои са стиловете, които най-много са повлияли на архитектурата и?

Зависи за кое минало говорим, защото София е град, минал през множество епохи. Ако трябва да започнем с Античността – тогава  е римската Улпия Сердика, която е била впечатляващ град, строен по римски модел. За наше щастие имаме няколко сгради, които са останали от тази епоха. Но, разбира се, те са били променяни във вековете. Една от тях е базиликата „Св. София”, която е дала името на нашата столица. Чрез нея можем да усетим античното излъчване на Улпия Сердика. Ротондата „Св. Георги” пък дори е по-стата от базиликата „Св. София” и впечтлява със своите архитектура и усещане, защото в световен мащаб са много малко сградите, които са на повече от 1500 години и днес изпълняват своята оригинална функция.

По-късно, Османската София, пък  е била един тотално различен град с кривите сокаци, с 30-40 минарета, по-малки църкви и синагоги, които са били струпани в района около църквата „Св. Неделя” и джамията „Баня Баши”. Тогава тя е била един типичен ориенталски град, който след Освобождението постепенно е заменен от новата София, строена за българска столица.

Само за 20-30 години градът преминава през една пълна промяна. В навечерието на Балканските войни тя вече е една много симпатична европейска столица, която има хубави, широки булеварди, появили са се емблематичните за София жълти павета. Появили са се красиви и впечатляващи сгради като Народния театър, Военния клуб и храм-паметник „Св. Александър Невски”, който бива завършен през 1912 г.

Удивително е колко много и колко пъти се е променяла София.

Какви са стиловете и епохите, които можем да видим в сградите на столицата след Освобождението?

Веднага, след като София е избрана за столица на България през 1879 г., тя все още е „българската Венеция”, както е казвал Константин Иречек, заради калта и гьолищата по сокаците. Промяната е била много трудна. В първите години най-важната задача е била да се направи нов градоустройствен план. Той е утвърден през 1881 г. и залага новото развитие на София по европейски модел – с широки улици и т. н. Неговото прилагане обаче е била една трудна задача, защото всичко старо е трябвало да бъде изчистено, което означава частната собственост да бъде регулирана по някакъв начин, да бъдат отчуждени много имоти…

В много ситуации прокарването на новите улици минавало през стари имоти, сгради и дори църкви. Това като процес продължава до края на XIX в. По времето на кмета Димитър Петков, който управлява града в края на 80-те и началото на 90-те години на XIX в., много решително, смело и безкомпромисно се налага реализацията на новия план.

В тези години са сестрояли елегантни и приятни сградив неокласически стил – обичайно на два етажа с красиви балкончета от ковано желязо и с големи арковидни прозорци, като на партера били магазините, а на втория етаж – жилищните помещения. За съжаление много малко от тези неокласически къщи са запазени.

Следващата архитектурна епоха, която започва в края на XIX в. и продължава до Първата световна война и малко след това, е тази на сецесионовата София. За щастие от нея имаме запазени много образци, с които софиянци могат да се гордеят, защото това е онази най-романтична София. Строят се десетки красиви фамилни къщи, както и редица обществени и административни сгради, сред които и много банки и застрахователни дружества. Наричам ги „дворците на София”, защото са с много красива архитектура и в тях са били вложени много средства. Имаме много красиви примери като старата Софийска банка на ул. „Московска”.

За сецесионовата архитектура на София е характерно фасадите да са отрупани с украса и декорации – лица, лъвове, орли, цветя…

След Първата световна война приключва епохата на Сецесиона, като в Европа, а и по цял свят навлизат нови стилове. През 20-те години на ХХ в. архитектурата видимо се променя – сградите стават по-високи и изглеждат по-солидни. Навлиза стилът Ар деко, който се може да се види и по софийските улици, макар и не така, както в САЩ и Франция например.

В началото на 30-те години на ХХ в. навлиза Модернизма – сградите стават още по-големи, а фасадите – сдържани и почти без украса, но с умело оформени обеми и интересни детайли. Това е времето на жилищните кооперации в София и на сгради като тази на Българската народна банка, която е типичен образец на Модернизма. Тя е строена изцяло от български архитекти – Иван Васильов и Димитър Цолов.

С идването на Втората световна война настъпва едно преломно време както за света, така и за България – заради бомбардировките над София.

Впоследствие идва комунистическата власт и всичко това води до голяма реконструкция на старата София. За съжаление голяма част от онази красива сецесионова София, особено в центъра, където е била ул. „Търговска”, е заличена и заменена вместо да бъде възстановена след бомбардировките. На нейно място се построяват сградите на властта, които символизират новата идеология и новата архитектура, която идва от СССР. Идва времето на сталинската неокласическа архитектура, която се сврързва с класическите епохи чрез колоните, капителите, арките, солидните корнизи… Така до средата на 50-те години на ХХ в. архитектурата придобива съвсем нов образ.

А какво ви харесва в днешната архитектура на София и какво бихте променили, ако можехте?

Всяка епоха има своята архитектура. Всичко се променя – хората и техните вкусове, технологията, с която се строи… За нашето съвремие обаче е трудно да се коментира какъв точно е стилът, защото той е, както архитектите обичат да казват, еклектичен. Някои предпочитат използването на елементи, вдъхновени от историята и старите стилове. Други залагат на модернистичното излъчване – гладките фасади, изчистените обеми, комбинации на материали и цветове…

Проблемът според мен по-скоро е свързан с градоустройството на София. Строи се без да се мисли каква е архитектурата наоколо, каква е транспортната достъпност, каква е инфраструктурната осигуреност и т. н. Това е нещо, трябва да бъде променено за в бъдеще.

Няма как да не забележим, че заглавието на книгата ви е „Исторически маршрути София”, това означава ли че може да очакваме такава и за друг град?

Ще имавтора част на „Исторически маршрути София”, тъй като има подготвени два нови маршрута заедно с беседите за тях. Следва да бъдат написани в книга, което се надявам да се случи до края на тази година. Имам идея за направата на исторически маршрути и за други градове като Пловдив, Варна и Русе под една или друга форма, но това тепърва предстои.

 

Вижте още:

 

 

Историята на Софийската банка