Историята се повтаря… Винените прозорци на Флоренция, използвани през 17 век, като безопасен начин за продажба на вино по време на бубонната чума, отново са отворени. Ясно е, че концепцията за социално дистанциране не е ново решение. И 400 години по-късно една доказала се във времето традиция за обслужване на клиентите по време на пандемия отново е актуална.

Сега кафенетата и ресторантите в тосканската столица ги използват отново като модел за безопасно обслужване на клиентите си.

През 17 век централна и северна Италия преживява поредица от смъртоносни огнища на бубонна чума. За да се предотврати разпространението й, производителите на вино започват да продават стоката си през малки сводести отвори в стените на винарните и домовете си, които по-късно стават известни като винените прозорци.

„Те предавали бутилката с вино през прозореца на клиента, но без да взимат парите директно в ръцете си. Вместо това подавали метален съд, в който клиентът поставял монетите. А преди да ги вземе, продавачът ги дезинфекцирал с оцет.”, разказват от “Buchette del Vino” – италианската асоциация на винените прозорци, насочена към проучване и популяризиране на уникалните исторически отвори. За да се ограничат максиално социалните контакти, клиентите можели или да си закупят цяла бутилка вино, или да напълнят в собствена през дълга метална фуния, продължават разказа от асоциацията.

Днес през винените прозорци, освен вино, се сервират сладолед, кафе, коктейли или храна за вкъщи.

Пандемията, която връхлетя света през 2020 г., се превърна в повод малките прозорчета, издълбани някога в бетонните стени на старите къщи, отново да отворят. Ресторантите и магазините, които имаха в наследство своите сводести прозорчето, отново ги използват, за да осигурят безопасно обслужване на клиентите.

Според “Buchette del Vino” във Флоренция отново са отворени над 200 винени прозорци.

Има и още много, които остават зазидани, но лесно се разпознават по характерната си форма. Най-често представляват малки сводести отвори, високи около 30 см и широки около 20 см. Обикновено са разположени близо до входната врата на старите масивни постройки – бивши дворци и благороднически домове, често на нивото на очите или под тях.

Сред местата, откъдето през винен прозорец и днес можете да си поръчате вкусен сладолед например, е култовата джелатерия Vivoli, която е там от 1929 г. Тосканският ресторант Osteria delle Brache (на заглавната снимка) също е сред предпочитаните локации от местните, тук се сервират едни от най-добрите коктейли Аперол шприц. А ресторант Babae използва своя винен прозорец още много преди пандемията от коронавирус – предлагайки на клиентите си чаша вино, която могат да изпият и навън в т.нар. l’ora della Buchetta или часа за винен прозорец всеки ден от 19:00 до 20:00).

източник: afar.com

Вижте още: 

Църква стана луксозен апартамент в Тоскана

 

Виждали ли сте луксозна къща на дърво?

Срещаме се с арх. Иван Александров след дискусия, която бе организирана от АИДБ (Асоциацията на интериорните дизайнери в България) с тема Обществени интериори – Нощни заведения. Намеренията ни бяха да поговорим по-детайлно за интериора на нощните заведения и каква точно е неговата роля за дълголетието на клуба, но научихме много повече.

Арх. Александров е изключителен еродит, със знания и мнение по въпроси, касаещи не само дизайна, но и градската среда и нейното значение за развитието на града ни. И като казвам развитието, имам пред вид и бизнеса, и живота на младите хора, и връзката между архитектурата и социалния живот на всички нас. Колко хубаво би било, ако това интервю се прочете от управата на София (все пак говорим за една шепа хораJ), убедена съм, че ще им бъде от полза.

В подкрепа на думите си ще изброя някои от проектите на Dada Project Studio – ST.SOFIA GOLF CLUB & SPA – Равно поле,  International Business Center and Hotel -Ереван, SOFIA LIVE CLUB –  София, RESTAURANT WHITE & BLUE – София, ROCHE BULGARIA – София, COOLWEAR – София, Da Da Cultural Bar – София и др.

Приятно четене!

Арх. Александров какво означава Dada Project Studio?

Dada Project Studio е създадено преди 8 години като то е част от един по-голям проектнатски екип от архитекти и дизайнери, с който съм работил от дълги години. Ние и сега кооперираме дейностите си за големи архитектирни проекти и конкурси. Но практиката показа, като по-ефективно да обособя сегмент, който да е концентриран към абревиатурата „ДАДА“ – Дизайн, Архитектура, Декорация, Арт.

Универсални творци, които разпонзават дизайна в широкия му смисъл, както като теория, така и като практика. ДИЗАЙНА – интериорен и продуктов, АРХИТЕКТУРАТА е в „ограничен“ обхават, като проектирането е в равнопоставена зависимост с интериорната представа; ДЕКОРАЦИЯТА – винаги е в контекста на общия замисъл; АРТА извежда основната поанта – синтезът, който декларира реализациите на Дада Проджект Студио като изкуство.

Но ДАДА не е само абревиатура, това е „скрит код“ свързващ ни концептуално с Дадаизма.

През 2009 година с младата част от екипа около мен, с ясна мисия замислихме и създадохме Dada Cultural Bar. Този клуб изпълнява една мултикултурна мисия, която е свързана с доста широка палитра от изяви. Той не е просто бар, където хората да се срещат за питие. Изграждането на интериора на „Dada Cultural Bar“ трябваше да притежава аромата на епохата, в която е съществувало движението и да си има своето съвременно „инди“-звучене.

Той е “cultural”, но и в смисъла на контракултура – на хора, които са по-алтернативни в много жанрове. На пръв поглед пространството предполага, че могат да се случват експозиции, вернисажи, представяния на книги, жива музика, но са ставали и много неочаквани неща. Случвали са се събития, свързани с фестивално кино, камерна опера, пърформанси, улична поезия, дискусии, уоркшопове, продуктови презентации и т.н. На тази територия се създаде предпоставката да продължим с „Dada Project Studio“.

 

Какво представлява екипът?

Както вече споделих – универсални творци, но между тях все пак се открояват архитекти, дизайнери и декоратори. И не на последно място трябва да отлича знчението на хората от проджект-мениджмънта и шоу-рума.

 Вие как попаднахте в света на архитектурата и дизайна?

Започнах кариерата си като „попаднах“ в Института за проучване и проектиране „Промпроект“, който за времето си беше институция.

В архитектурния отдел работеха хора, които бяха изключително важни в живота ми. Tова e поколение, което беше завършило в Австрия, Германия, както и въобще най-доброто от българската школа, и то носеше със себе си духа на друга образователна култура. Но и много млади проектанти, с които имахме шанса да „попиваме“ от „учители“, които бяха правилната амалгама от архитекти, инженери и дизайнери.

Тази проектантска организация бе ориентирана основно към архитектурата в леката промишленост, а там през тези години започнаха да присъстват доста елементи, които са свързани с дизайн и интериор. Една промишлена среда трябва да има много верен климат за работа, аспекти на аергономията, колористиката, дори музиката имат отношение в една работна среда.

Така че имах възможност да се уча от добрите практики на хора с богат бекграунд, да се мисли мащабно, защото промишлената архитектура предполага друго мислене. Когато в леката промишленост започнаха да се появяват шоуруми, участия в международни предтсвяния и изложения, фирмени магазини, тогава се създаде предпоставка групата, която вече ръководех, да се специализира в проектирането на този сегмент.

По-късно попаднах в едно напредничаво за времето си обединение, което се наричаше Промишлено-търговско обединение „Пирин“ и съчетаваше в себе си външна и вътрешна търговия и производство. Бях приобщен да стана главен дизайнер.

Моето условие беше, че трябва да си имам бюро, което освен дизайн, да има и архитектурен сегмент. И така тези проектантски дейности съпъстваха кариерата ми. Като главен дизайнер ме включиха в художествен съвет на фирмата и така модата ме дръпна доста бързо. Модата е доста магнетична, хареса ми и й отделих голям период от време.

В какво е специализирана практиката ви? Бяхте поканени да участвате в събитие на Асоциацията по интериорен дизайн, което бе посветено на нощните клубове. Може ли да се каже, че там имате по-голям интерес?

Нито аз, нито екипа ни, има някаква специална ниша, с която да се занимаваме. Ние изповядваме тоталния дизайн и неговото приложение за създаването на „разширение“ във всички области. Имаме отношение към това какъв може да бъде един архитектурен образ и сами да го проектираме, и оттам да навлезем без колебание в Интериора във всичките му проявления. Няма особена разлика в това дали ще проектираш една сграда или един продукт. Това е малко силно изказване, но съм готов да го защитя.

Принципите са едни и същи и в крайна сметка в основата стои човекът. В единия случай се мисли за това как човекът ще обитава едно пространство, или как ще работи и  комуникира в една обществена среда, но винаги на първо място седи индивидуалното начало – да изграждаме такава индивидуална специфика на всички наши обекти, така че да са уникални сами за себе си. Не може да има приемственост между формите и пространствата, а всяко трябва да носи своята уникалност така, както човек я носи. Затова наблягаме на това да проектираме форми с индивидуален детайл. Тоталният дизайн не е нещо отживяло. Доказват го всички най-нови сгради и пространства, които се изграждат.

Достатъчно е да се спомене Лувъра на Жан Нувел в Абу Даби, където тази концепция се извежда отново на преден план. Добре е, ако всички обърнат по-голямо внимание и се въоръжат с куража да влязат в тези дълбоки води, защото хората трябва да са концептуалисти, визионери и да разполагат с широк кръг познания. Такива хора са адвокатите, които могат да бъдат добри съветници в проектантската дейност, защото умеят да проучват добре всяка специфика. Това го разбрах от един проект по адвокатска кантора.

Споменавате го с голямо уважение този проект. Беше ли предизвикателство?

Да, беше. Тази адвокатска кантората е със статут на бранд. Самата сграда беше защитен паметник на културата, но бе изцяло реновирана, много внимателно се пипаше с бели ръкавици, така че най-ценното в интериора остана. Всичко в продължение на общата част от рецепцията до зали за срещи, запази духа на времето от 30-те години. Проектите свързани със стари гради, особено тези около 30-те години, са изключително интересни. Повечето от тях са постижения за времето си и емблематични за София. Работата по такива сгради е голямо предизвикателство.

Какво мислите като цяло за работата по стари сгради и запзването им като културни паметници?

Трудно е човек да забрави подобни проекти. Това отношение не трябва да е свързано само с конкретни сгради. Например, има една къща на Оборище, която е впечатляваща и може да се говори с часове за постиженията на архитекта, както към външната стилистика, така и към вътрешната. София не е град, който разполага с изобилие от такива сгради и затова трябва да бъдат гледани много добре, трябва да имаме много специално отношение към тях.

За съжаление, в това отношение гилдията има голям грях, а и самата управа на града. Ние изгубихме изключително ценни сгради, които бяха оставени да се разрушат. Тази безхаберност ни лиши не само от тези емблематични сгради, но и ни раздели с паметни места, които са свързани с хора от нашата история, свързани с генетиката на града след Освобождението.

Това са места, където са се събирали елити. Затова няма приемственост между поколенията, няма я тази памет на града, която ни прави щастливи. И затова трябва да сме достатъчно ангажирани да пазим това, което все още не е изгубено и да възстановим това, което все още е възможно. Така паметта на тези места може да бъде върната и те много бързо ще поведат и новото поколение. Паметта всъщност е най-голямото наследство, което има един град.

Смятате ли, че в опазването на тази памет имат място и сградите от социализма, социалистическите паметници? Да вземем за пример разрушаването на Мавзолея.

Всеки се интересува от този въпрос. Ние сме тясно скроени и това не ни разрешава да живеем с желанието да общуваме, да влизаме в спорове, всеки да има своята индивидуалност, но всичко да е направено красиво, така както би ни отивало на една средиземноморско-черноморска цивилизация.

Мога да дам пример с Берлин, който е фаворитът в света като космополитен град на освободени хора и може да покаже всичко свързано със социализъм и национал-социализъм. Така че Мавзолеят, ако бе намерил контекста си в градската среда, нищо не пречеше да си остане, за разлика от Паметника на съветската армия, който нищо хубаво не напомня и е пълно недоразумение. Не казвам, че трябва да бъде разрушен, но поне да бъде преместен, защото вече не съществува такава държава и там не му е мястото.

Какво бихте поставили на мястото на Паметника на съветската армия, ако имахте избор?

Не зная дали трябва да се възстанови ботаническата градина, но винаги съм мислел, че това е идеалното място за Националната ни опера. Открих, че още по социализма е правен международен архитектурен конкурс за опера на мястото, където сега е НДК. Но за съжаление той не е намерил своята реализация. Ще спомена и още един конкурс за Зала Унивесиада. И там спечелилият проект не се реализира, а предложената „вандова“ конструкция изпреварваше тази, която се появява години по късно на Олипиадата в Мюнхен.

Така че ние имаме своя принос в приложение, но той остава забравен. Сградата на ресторант „Ропотамо“ бе еталон със световно качество на архитектурата за 60-те години. Друга сграда с подобни качества е тази на Бузлуджа, защото тя носи белезите на брутализма. Той има своето място в модерната архитектура, защото не може всички сгради да са с окачени фасади и градът да се оглежда в тях.

В нощния живот на града и специфичното при клубовете има ли запазване на тенденции и какво е актуалното в момента?

Sofia Live Club отбеляза своята годишнина – вече стана на 10 години. Той е специфичен, защото не са много клубовете за жива музика, които имат такова дълголетие. Пространството има своята история. Това е кафе-театър към НДК.

През каквито и метаморфози да бе минало това пространство, оста винаги бе ориентирана към сцена, която по никакъв начин не отговаряше на конфигурацията на НДК като сграда. Попадайки там, осъзнах, че трябва да се смени оста и да се изгради чисто амфитеатрално. Сцената се ориентира правилно и се намери място за пулта в същата ос, оттам нататък пространствените характеристики придобиха друго значение.

Втората важна задача бе да му се даде добра акустика, тъй като това е клуб за жива музика. С известни консултации и тази задача се получи добре и няма две мнения по този въпрос. Някои хора го сравняват с концертна зала, защото слушаш изпълнителите, след това изпиваш едно питие с приятели да изкоментирате видяното и си тръгвате.

Това не е място, където да седиш да се напиваш цяла нощ. В този смисъл клубът е своебразен храм на звука, защото с акустиците успяхме да стигнем до този подбор на материалите, който да даде първостепенно значение на звука. Атмосферата и интериорното оформление бяха второстепенни.

Тези материали не са доминантни и не нарушават тъканта на интериора. Целяхме да създадем добра атмосфера, която да е спокойна и да предразполага, да носи усещането за нощен живот, но и за нещо, което е имало предистория, а не да е агресивна модерна изява.

Разбира се, съчетан е и с по-модерни решения като гардероба и тоалетните, които са направени доста авангардно. Там трябва да е различно усещането от това, което чувстваш в клуба. Те трябва да играят ролята на глътка въздух, която да поемеш в антракта.

Интериорното решение в клуба е на пръв поглед просто, тъй като има един основен цвят – черно, формата не се натрапва. Тук-там има реплики, които човек, ако иска може да ги види както и един червен полилей, който е туптящото сърце на клуба. Подът е от паркет с черна вакса и с времето придоби друга патина, дървото се показа и оживя. Така клубът старее красиво и защитава концепцията за всички тези клубове за жива музика.

Интериорът трябва ли да поема отговорността за това колко пълен остава един клуб, дори и след приключване на изпълненията?

Не, интериорът може да поеме отговорност толкова, доколкото да има предназначения плюс. Например, Sofia Live Club има и други предназначения, където в него са правени представяния на брандове, телевизионни предавания, там са създадени условия дори да се правят звукозаписи, защото си представях, че може да се появят дискове като “Café del Mar” и “Buddha Bar”, които тръгват от заведения.

Няма нищо лошо да се случват и други неща. Ако едно пространство е добре замислено, може да се ползва и 24 часа.  Например, “Dada Cultural Bar“ има своя дневен живот и своя нощен живот. Има такива предизвикателства, в които да създадеш една атмосфера на заведението през деня, а след това да има друга атмосфера нощем.

Дигиталната графика и RGB системите, всички системи за осветление от ново поколение, стават доминанта в интериорите. Преди ако са били малък процент от бюджета, сега бюджета расте в псока на светлинния климат. Може да имаш неутрално, минималистично обзавеждане на интериора, но когато имаш богатството на цвета на светлината, може да получиш динамика, която не може да се получи с крещяща форма.

Така че тенденциите, смятам, че не са в интериора, а са в мястото на нощния клуб в нощния живот на града. Нощният живот на града е продължение на социалните отношения, които от деня преминават в магията на нощта и придобиват друг характер. За мен тенденцията е в създаването и обособяването на квартали и зони насочени към нощния живот. Така е в Лондон, Берлин, дори Белград.

Възможно ли е нощният живот и клубовете да се съчетае със сменянето на предназначението на старите сгради?

Захарна фабрика е такъв чудесен пример. Тя е оставена да се руши, а това е място, което би могло да бъде превърнато в средище – да има дневен живот, но да има и своя интензивен нощен живот. През нощта самото изкуство се възприема по различен начин. Такива групи заведения свързани с жанрова музика са необходими. Сега започва да се появява нещо такова в частта към Сточна гара. Започнаха да се появяват галерии, малки клубове.

Много хора биха казали, че Студентски град е такова място.

Студентски град е феномен. Да вплетеш в тъканта на студентския живот – общежития, институти, университети и кампоси – инвеститорски интереси, които да го наситят със заведения и жилищни сгради, е обратнопропорционално на студентската същност. Проектирахме един пиано бар за там, за който инвеститорите тръгнаха с добри намерения, но познавайки средата там, накрая те се отказаха и направиха съвсем друго нещо.

Как бихме могли да достигнем до търсения ефект на обособени места за нощен живот като в големите европейски градове?

Трябва да се използва всичко налично като сграден фонд. Имаме много подходящи сгради за нощен живот и клубове. В зоната около Хладилния завод има сгради, които са чудесни за тунинговане и превръщане на квартали с разнородни цели и идеи. Когато си в подобен тип квартали, ти прекарваш една чудесна нощ. Нужни са средища за нощен живот с редица клубове, където да се състоят различни ивенти и дневния живот да прелива в нощния. Това е тенденция, в която София изостава. Градът не помага, не посочва мястото.

Кой трябва да посочи това място?

Има си заместник-кмет по културата, но това е цяла непоклатима каста, която има самочувствието, че върши нещо. Правят се много пакости, особено с тези ремонти през зимата. Убеждават ни, че като бъде завършено, ще е много хубаво. Животът в града не се създава от типа настилка на улицата. Споменът за града не остава като за изискан булевард, а място, където може да пиеш евтина бира, да се шляеш до сутринта през лятото.

Какво предстои на Dada Project Studio?

Имаме програма, с която ще отделим повече време на продуктовия дизайн. Съсредоточили сме усилия да надградим вече изградената история на студиото. Консолидирахме неформален клъстър с фирми производители, наши партньори в продължение на години.

Вече е достъпен новият ни уеб-сайт, който е концептуален и илюстрира всички аспекти от работата ни. Предстои ни да издадем и продуктов каталог.

Като обекти спечелихме локален конкурс за цялостна реновация на 4-звезден хотел в София. Замисления от нас редизайн е сериозна задача. Завършихме идеен проект за Клубен СПА Хотел в центъра на София. В изпълнения са два проекта за жилищни апартаменти. Очаквам и много специално възлгане за къща в Пловдив (Стария град).

Да си един от най-известните редактори на световната медия Vogue е истинско постижение в живота. Може би дори за някои сбъдната мечта. Грейс Кодингтън е редактор на британския Vogue и директор в американското издание и то вече за десетилетия. Нейният моден вкус е уважаван по целия свят и вдъхновява най-изявените модни дизайнери. Освен модна икона, Кодингтън е човек с широко сърце. Тя отглежда своя племенник като нейно дете след смъртта на сестра й. Имаме възможността да надникнем в дома на една забележителна жена, която да ни разкаже повече за модата, вдъхновението и живота.

„Винаги дръжте очите си отворени. Продължавайте да гледате, защото всичко, което виждате, може да ви вдъхнови“, казва Грейс Кодингтън и наистина нейният дом е вдъхновяващ. Тя живее в къща с три спални, закупена още през 1988 г. заедно с нейния партньор – френският стилист Дитие Малиж. Къщата е в близост до Ню Йорк, но е заобиколена от невероятна природа.

„Това е място, където можете да влезете и да се метнете на дивана и да си вдигнете краката нагоре“, казва тя за своята всекидневна, която е съвсем семпла и няма нищо тежкарско или модно в нея. „В този дом не са работили дизайнери. Тук е пълно с неща, защото животът ми е пълен с неща – не може да е по друг начин. Продължавам да мисля, че съм много минималистична, но всъщност аз съм най-лошото. И все пак съм готова да призная колко много неща съм събрала в зрялата старост от 77 години! “

„Не мога да спра хората, включително и себе си, винаги да носят котешки декорации“, казва тя за множеството изкуство и предмети свързани с котки. Някои от най-очарователните лични предмети могат да бъдат открити в коридора към спалните, където са окачени десетки скици. Кодингтън също признава, че често обича да размества, за да прави нови връзки между нещата. „Но Дитие винаги иска всичко да остане така, както си е, така че трябва да чакам подходящия момент“.

„Не нося дънки, a просто нося черно. Има няколко причини за това – аз съм малко старa и малко по-дебелa, a черното ме кара да изглеждам по-добре. Прекарах целия си живот като давах оценки на дрехи и правех дрехите си да са част от история, искам да нося чисти цветове. Не искам да мисля твърде много за онова, което обличам. Про нещо слагам нещо сутринта.“, казва Кодингтън в интервю с Алек Болдуйн за това как се чувства за себе си в момента и какво обича да носи. „Възрастните жени не трябва постоянно да се притесняват какво носят и да се стремят да изглеждат по-млади. Така те никога няма да се чувстват комфортно в кожата си. Аз не вярвам в пластичната хирургия. „, заявява смело Грейс.

„Родителите ми имаха малък хотел на плаж в Уесл. Той бе наистина малък, побираше може би двадесет човека най-много и работеше само през летните дни. Имаше туристи, не като тук в Ню Йорк, но все пак имаше. Така, че в семейството ми не е имало хора от модните среди. И все пак майка ми се стремеше да поддържа стил, мисля, че тя сама шиеше повечето от дрехите си, защото не е имало много магазини за дрехи. Тя винаги изглеждаше великолепно. Баба ми беше оперна певица – иска ми се да можех и аз да пея като нея, да бъда певица, но нямах този талант.“

„Когато съм тук, не отивам много по-далеч от градината, освен да пазарувам“, признава Коддингтън. „Плувам два пъти на ден, но иначе това е животът на много мързелива дама. И това е прекрасно. „, казва тя, а всъщност е една истински заета жена. Освен работата си с Vogue, тя работи по два проеакта за книги, телевизионно шоу и нова колекция чанти заедно с Louis Vuitton.

Текст: Architectural Digest, WNYC Studios

Снимки: Eric Boman

Краят на конкурса „Ideal Standard Баня на годината 2017“ вече наближава, а ние не можахме да се въздържим да не полюбопитстваме малко около неговата организация. На този конкурс човек винаги може да види прекрасни и интересни проекти, а оценяването е много трудно. Затова живо ни вълнува въпросът кой е в журито тази година, как се извършва гласуването. Защо  е избрана именно тази тема?
На тези въпроси и още други отговаря Христо Караиванов –  Директор Търговска организация Източна Европа и председател на журито.

Какво ще е журито, което оценява „Ideal Standard Баня на годината 2017“? 

Както всяка година, журито се състои от доста сериозни имена на архитекти, дизайнери, преподаватели. Тази година това са арх. Борислав Игнатов – председател на Камарата на архитектите в България, доц. д-р арх. Мария Давчева, арх. Гергана Милушева, арх. Радина Гешева, арх. Пламен Братков, арх. Пенка Станчева, Иван Гроздев, Георги Дучев, проф. д-р инж. арх. Пеньо Столаров, арх. Ирина Тамбукова, Светослав Тодоров, Красимир Капитанов.

Но гласуването не е само на журито. Как могат и читателите да се включат?

Гласуването е онлайн и журито трябва да оцени проектите до 21 февруари. Те не виждат имената на участниците, а само техните проекти. Чак след като свърши гласуването, проектите и участниците ще станат видими и за общата публика. Тогава от 21 февруари до 8 март се дава възможността на всички желаещи да се включат и да изберат своя фаворит. Онлайн гласуването ще бъде отворено за всички, а гласовете ще излъчат и победителите, които ще получат приза „Идеал Стандарт Баня на публиката 2017“ по време на официалната церемония през март.

Към момента можете да посетите thebathroom.bg и да очаквате гласуването да бъде отворено скоро. Всеки от гласувалите участва и в томбола за 20 предметни награди, които Идеал Стандарт ще раздаде след приключването на конкурса.

Какво се е променило в сравнение с предишните конкурси за „Баня на годината“?

Нововъденията и промените са няколко. На първо място имаме новия сайт, на който се приемат проектите, също така имаме нови категории, нови изисквания и критерии за оценка от страна на журито.

В новото издание на конкурса участниците подават 3D проекти в две категории „Баня в бизнес хотел“ и „Баня във ваканционен хотел“. В конкурса участват архитекти, дизайнери и студенти без ограничение на възрастта. Те могат да се включат индивидуално или колективно.

Разкажете ни за заданието тази година. Знаем, че е за дизайн на баня в хотел.

Тази година проектите се разработват на базата на предварително зададена функционална схема на цялата хотелска единица с изисквания за площ, височина, светлина, ВиК. Подложката е реална хотелска баня, съвместен проект между Идеал Стандарт и архитектите Мария и Орлин Давчеви, които са част и от журито. Освен задължителните изисквания към проекта като технически характеристики, план на помещението, използвани продукти и материали, участниците трябва да спазят нормативните изисквания при проектиране на хотелски бани.

Нещо повече да ни кажете за новите критерии за оценка на проектите?

Критериите наситина са нови и са разработени съвместно с журито в конкурса. Първият критерии оценява постигнатата хармоничност и цялостен образ на интериора. Вторият критерии е за енергоефективни решения чрез продуктите на Ideal Standard. Третият критерии взима предвид организацията на пространството и ергономичността, а четвъртият оценява реализуемостта и практическата приложимост на проекта.

Каква награда ще получат авторите на печелившите проекти?

Наградата за „Баня на годината“ е участие като специален гост на събитията на Ideal Standard по време на Milano Design Week  (April 17-22, 2018) и посещение на изложението Salone del Mobile Milano. Отделно избранниците на публиката ще получат по една награда във всяка категория – уикенд за двама в SPA хотел в България. Победителите във всяка категория се определят от максималния брой на гласувалите онлайн за съответния проект. Ще бъдат връчени и специални награди от партньорите на конкурса.

Как избрахте темата? Какво ви накара да се спрете точно на нея?

Посетителите по хотелите започват да имат доста високи изисквания към банята и това ни мотивира да се замислим над въпроса. От друга страна хотелиерите търсят качествени решения, които да изпъкват с дизайн, иновативност и в същото време да са енергийно ефективни. Така избрахме темата за хотелска баня – защото това е силата на Идеал Стандарт.

Бизнес хотелите обикновено са градски или разположени в близост до летище, което предполага, че в тях са настанявани хора пътуващи по бизнес. Баните на тези хотели са признак на престиж и качество, те трябва да са едновременно модерни и класически, но да дават уют и удобство на гостите. За хотелиерите е важно тези бани да могат да се почистват бързо и лесно, да са функционални и с дълъг експлоатационен живот. Както виждате плануването на хотелска баня не е никак лесно, изисква много познания и находчивост.

Чакаме с нетърпение да видим какво ще ни предложи конкурса тази година! Благодарим за вниманието.

Интервю: Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

След като г-жа Гена Събева ме покани да бъда част от управляващото тяло на АИДБ (Асоциацията на Интериорните Дизайнери в България), реших да направя това интервю. Исках да разбера каква бе причината за написването на едно писмо в края на миналата година, в което бе информирана обществеността за спиране на дейността на АИДБ и какво се случи след това? От къде идва възраждането и какво провокира Гена да потърси нов тип управление. Защо? Как вижда пътя на Асоциацията и своята роля в нея оттук натам? Оправда ли се ентусиазма й  да обозначи мястото на интериорния дизайнер в строителния процес?

Не познавам Гена добре, даже бих казала никак, но изводите, които си направих, след този разговор и след като чух мненията на някои от членовете на Асоциацията по време на Общото събрание в края на април, определям за себе си като устойчиви.

Желанието да се случва нещо и да се върви напред не е задължително условие за  приемственост. Смятам, че това важи в доста посоки – в бизнеса, в личния живот, в приятелството. Желанието не е нито средство, нито резултат, то е намерение. Но пътят от „Намерението“ до „Намирам“ е най -трудния.

 Това, което ще прочете е една много малка част от разговора ни, но пък е 1към1.

Гена, каква е бе причината за написване на писмото до членовете на Асоциацията и до медиите, в което ти всъщност споделяш решението си за спиране на дейността на АИДБ?

Причината е свързана с много събития, случили се през последните 6 месеца на 2016 г., които доста ме огорчиха. Тези събития бяха със сериозен интензитет и напрегнаха работата в Асоциацията. Това доведе до моето решение да напиша конкретното писмо. Аз приемам нещата много лично и натоварването започна да дава отражение дори в личния ми живот.

Все пак можем ли да кажем, че ти си в основата на Асоциацията, тъй като твоят имидж е не само като на създател и управляващ, но и като на основен спонсор за нейните събития?

Да, може да се каже, защото аз финансирам всичко. В Асоциацията има членства, но няма постоянно събиране на членски внос. Отчетност има някаква, в зависимост от предмета или събитието, за което са използвани средствата.

При това положение, в което нямате държавна подкрепа и ти си единственият  човек, който поддържа цялото начинание, какво провокира негативното отношение в Асоциацията?

Предполагам, че това е резултат от некоректност в отношенията между членовете на Асоциацията. Имаше голямо неразбиране в обработката на финансите, във визията за бъдещето на Асоциацията.

Какво те накара да се захванеш с това? Какво те мотивира? Защо?

В началото започнах с голям хъс, но сега мотивацията ми е значително спаднала. Всичко започна, когато през 2009 г. се записах да уча интериорен дизайн, защото вече 20 години се занимавам с обзавеждане. Представител съм на немска фирма, която продава мебели, но на съвсем различен принцип. Там трябва да си дизайнер, за да може, когато дойде клиент, да му направиш цялостно обзавеждане. Това не е просто като да купиш мебели, трябва да направиш проект и да разпределиш всички детайли по местата им.

Отделих много от свободното си време да ходя на обучения по целия свят. Тогава реших, че съм инвестирала толкова много в себе си, че нищо не пречи да взема и образование. След това разбрах, че в НБУ има магистратура по интериорен дизайн и се записах. По това време бях на около 40 години и се намерих в средата – между студентите и преподавателите. Общувах успешно и с едните, и с другите. По време на лекция на доц. Банко Банков установихме, че няма структура, която да е в помощ на интериорните дизайнери. Аз веднага предложих да съдействам при  основаването на такава асоциация, която да се грижи за интересите на всички професионалисти в бранша. Той се съгласи. Покрай него се запознах и с други професионалисти, които имаха желание  да съдействат за основаването на Асоциацията.

Как се формира Асоциацията? Кои бяхте първите и основни членове?

Това бяхме аз, Илия, мъжът ми, доц. Банко Банков, дизайнер Вера Илиева, дизайнер Симона Стоянова и Елина. Още през първите години от създаването на Асоциацията вече имахме срещи с представители на правителството, които бяха заинтересовани от нашата работа. Така се мотивирахме заедно. Поех ангажимента да финансирам всичко свързано с Асоциацията, само да може да се развиваме, да се забавляваме. Нещата тръгнаха много добре.

Аз съм предприемач, трябваше ми кауза, не ме плашеше идеята да създам нещо ново. Мога да създам Асоциацията, да дам началния тласък, но след това очаквах и другите да се включат с техните компетенции и знания. Съгласявах се на всичко, стига работата да върви.

Каква бе целта тогава?

Първоначалната цел бе тя да обедини дизайнерите, да създаде възможности те да се обучават. Това бе първата ни цел, защото завършвайки НБУ ние видяхме едно голямо нищо – никаква реализация. Самото образование не е достатъчно, не можеш да излезеш оттам и да кажеш, че си интериорен дизайнер. За година и половина, колкото е програмата, не можеш да станеш дизайнер. Повечето от завършващите очакваха най-много да станат продавачи на мебели. Аз им казах, че стига да имаш желание, можеш да постигнеш много повече.

Архитектът може да върши работата на интериорен дизайнер, но в неговото обучение това не е заложено като основа. Много често се случва архитекти да завършат и след това да се занимават само с интериорен дизайн.

В строителните документи има и архитектурен, и интериорен, но всичко се прави от един човек – архитекта. Може да се каже, че идеята на Асоциацията бе да обозначи мястото на интериорните дизайнери в строителния процес.

Искахме интериорният дизайн да бъде обозначен като отделен проект в строителните книжа – както е ВиК, електричество и т.н. Заради тази идея ходих в парламента, срещнах се с депутат, който ни поиска примери за такава практика по света. Ние не намерихме такива практики, което направи каузата ми още по-трудна. Реших, че ще чакам да дойде времето, тъй като в книжата се добавят все нови проекти като ландшафта, например.

Друга наша цел бе да разкажем какво точно прави един интериорен дизайнер. Искахме тази професия да бъде извадена от блатото, да бъде авторитетна, да я изведем на нивото на архитектурата.

Какво последва?

Минаха вече седем години. Аз мисля, че през този период, като малко дете, опознаваш обстановката и се учиш. Първите години са важни за поставяне началото на много неща. Сега трябва да започнем да градим. Сега вече знам какво може Асоциацията, какъв е смисълът от нея, оттук натам знам, че е необходим и екип, който има желание за работа. Изисква се и финансиране. Има много бизнес ползи за всички, които решат да участват. Пазарът има нужда от това.

А ентусиазмът ти не се ли понижи след толкова много спънки и пречки по пътя?

Аз трудно се отказвам. Особено когато виждам, че нещо има смисъл. През годините научих много и сега открих нещо ново за себе си.

Защо в настоятелството няма интериорни дизайнери? Само един – доц. Банков.

Честно казано от интериорните дизайнери съм предложила само на един. Единственият, който поканих нямаше време да се ангажира с Асоциацията и да бъде в настоятелството. Така освен Банко Банков, който е и учредител, няма друг интериорен дизайнер.

Думата настоятелство я свързвам най-много с училище, където настоятелството се състои от родители. Същият е принципът тук, ако трябва да асоциирам, това биха били фирмите, които имат интерес да работят за дизайнерите.

Аз не искам да слагам хората в настоятелството пред другите, пред дизайнерите. Хората от настоятелството трябва да имат за цел да търсят подкрепа за дизайнерите, те да работят за тях, да търсят финансиране. Ако в настоятелството има повече дизайнери, то тогава малко се обезсмисля функцията на настоятелството. Целта е настоятелството да работи ЗА дизайнерите.

Как ще се променят възможностите за членуване?

Имаме предложения, които са разписани и чисто финансово са смислени. Обсъдено е и са взети примери от други асоциации. Ще бъде променен размерът на членския внос и ще се направи така, че да се събира ефективно. Членството в Асоциацията да дава някои предимства и в обученията членовете да ползват отстъпка.

Изпитваш ли трудност да мотивираш дизайнерите да участват в Асоциацията?

Знаеш ли, питат ме непрекъснато „Ако ти дам 100 лева, ще изкарам ли 1000?“. Това ме питат и аз не знам какво да отговаря. Друга пречка бе, че информацията ни бе общодостъпна. Нямаше една информация за членове и друга за външни хора. Тогава защо да членуваш като така или иначе получаваш всичко? Това също ще се промени.

Също така финансирането от мен спира. Аз искам да съм наравно с всички членове на Асоциацията и да правя това, което и другите правят. Целта ни сега е да мотивираме спонсори и да потърсим фирми-членове. В догора е описано много подробно какво ще се прави за фирмите и къде ще отидат тези пари – за реклама, за събития, за бюлетин и за други.

Всичко това означава ли, че до края на годината няма да имате събития?

Имам доброволци, които желаят да помагат. Има фирми, които също искат да участват, а аз съм склонна отново да се доверя и да се опитам да го направя. Има предложения, но още не знам дали събитията ще се случат.

Очаквам да създадем план, да изясним какви варианти седят пред нас и какво можем да предложим конкретно на нашите членове, партньори и спонсори.

Как виждаш твоето място и участие си оттук натам в Асоциацията?

Първо трябва да се направи разпределение на ролите, но според мен трябва да има и приемственост. Фатално ще е, ако дойдат хора, които не знаят какво сме правили до този момент. Моята роля би могла да бъде всякаква. Хората, които членуват в нашата Асоциация търсят най-вече работа и приходи от членството си, което няма как да стане веднага. Тяхното членство ще е ползотворно и ще окаже ефект в дългосрочен план. Въпреки това всички си мислят, че щом членуват в Асоциацията, това означава, че на тях ще им бъде намерена работа и членският внос ще им се върне под формата на директни приходи. Асоциацията не е супермаркет, не е мол, да влизаш да си пазаруваш. Ползите са под формата на обучения, отстъпки при посещението на конференции и семинари, участие в такива събития и още какво ли не, но не и под формата на директни приходи. Това трябва да се знае.

А какви ще са ползите за самата Асоциация? До тук си говорим само за ползите на дизайнерите, но виждам, че тук има секретар, който е на заплата. Има и  други разходи, които до момента си поемала ти.

Асоциацията също може да спечели от организирането на обучения и събития. С тези средства след това могат да се покриват разходите. Сигурна съм, че могат да се организират посещения на изложения и панаири в Европа, да се правят срещи с големи имена в архитектурата и дизайна. Очакваме скоро да пуснем пилотен брой на бюлетин, който ще излиза всеки месец. В момента изясняваме неговата структура и скоро тръгва.

Какво си пожелаваш?

За мен най-голямата награда ще е да видя Асоциацията, като моя рожба, пораснала, да ходи редовно на „училище“, да поеме в своя посока. Пожелавам си, всички в Асоциацията да намерят своята полза и своето място.

Интервю Лина ГЕОРГИЕВА

С Петър, който всички знаят като Облака, се запознах, когато по случайност попаднах на негов имен ден. Тогава не знаех с какво се занимава той, но веднага ми направиха впечатление интересните решения за обзавеждане в дома му. Разказаха ми, че той и още двама негови приятели – Ивайло и Мария, имат собствена работилница, където правят изкуство от стари мебели. Работилницата се казва Пункт и като цяло всеки е добре дошъл в нея. Облака е лъчезарен човек, винаги усмихнат, който осъществява мечтата на живота си заедно със своите съученици. Проектите на работилницата са разнообразни и интересни, а каузата им благородна – да спасява това, което другите искат да изхвърлят.  Помолих Облака да ми отдели малко време, за да разкаже какво става с работилницата, с какво се занимават сега и какво ги очаква напред.

Как започна да се занимаваш с обработването на стари мебели? От къде дойде идеята за работилницата?

Ние се познаваме още от училище. Преди работехме много често заедно по всякакви проекти и в един момент стигнахме до идеята, че ще е много готино стари мебели, които се изхвърлят, всъщност да не се изхвърлят, а да се преправят. Така започнахме да събираме стари мебели, които са от истинско дърво, без талашити, и да ги преправяме или да използваме части от тях за създаването на нов тип мебел.

Как успявате да се сдобивате с такива мебели? Къде ги откривате?

Много хора ни се обаждат, най-вече приятели: „Ще изхвърляме гардероб.“ или „Ще изхвърляме столчета. Искате ли ги?“. Също така по кофите има много материал (смее се).

Не мога да се сдържа да не попитам, ходите ли специално да ровите по кофите или само, ако случайно попаднете на нещо?

Не, специално не, но като ходиш по улиците намираш различни неща като столчета, табуретки и ако ни хареса ги взимаме. Обаждат ни се и хора от различни части на България, скоро една жена от Търново ни беше писала. Трудно ни е да обикаляме други градове да събираме мебели, нямаме чак такъв ресурс.

Освен, че сте артисти в известен смисъл на думата, вие приемате и поръчки. Какво се търси най-много?

Не знам какво се поръчва повече, но сме правили обзавеждания за заведения от палети. Случвало се е да правим комбинации. Примерно на диван от палети да сложим облегалки на стари столове. Вече сме имали поръчки от доста заведения.

Това е прекрасно. Изисква се доста креативност, особено в обзавеждането на заведения. Стигали ли сте до дизайнерски конкурси?

В конкурси не сме участвали, но по-миналата година бяхме на изложение в Париж. То е за всякакви домашни принадлежности, интериорни решения – от възглавници до голями мебели, секции и др.

Как се представихте на изложението? Успяхте ли да привлечете интерес?

Да, създадохме доста контакти, но най-вече с колеги от различни мебелни магазини.

Имаш ли любим проект?

Всичките са ми любими, защото като работиш по нещо и ти си вътре, радваш му се. Наскоро направихме една библиотека от орех, която аз много харесах, защото орехът е специално дърво. Стана много красива. Правим и много детски играчки, особено от остатъци от други проекти. Така направихме за един вносител на вино стойки за бутилки. Изрязахме кръгчета в едни дъски, дупки, в които да се поставят бутилките и много се чудихме тези кръгчета какво да ги правим, накрая решихме да направим детски играчки от тях. Така че при нас нищо не се изхвърля.

А приемате ли поръчки от хора, не само от фирми?

Разбира се, че може. Ние нашите неща си ги правим, но и много работим по поръчка. Въпреки това държим да запазим нашето излъчване и дизайн. Обработваме и стари мебели по поръчка, но вече доста сме се затрупали с такива.

От къде идват повече клиенти – от България или от чужбина?

Повече от България получаваме поръчки. Имаме много запитвания от чужбина, но много фирми гледат да купят нещо от нас по-евтино. Те смятат, че ще купят тук нещо за без пари и после искат да спечелят като го пуснат на техния пазар като авторско произведение за много по-голяма сума. На такива хора редовно им отказваме. Даже скоро отказахме една поръчка за фотьойл, защото клиента отказа да си плати транспорта, тъй като му излизало много скъпо, а той търсел нещо по-евтино, което да препродаде.

Канили са ни даже да работим извън България. Обаждаха ни се от малко селце в Германия да обзавеждаме хостел, да преработим техни стари мебели, но пропадна този проект. Като цяло сме отворени да обменяме опит с други колеги.

В България пък хората смятат, че нещо като е направено от стари мебели, то цената трябва да е много ниска. Това не е така, защото ние влагаме много труд. За да може от един стар стол, който е седял на някой таван да стане на нещо готино, това изисква много работа.

Какъв е процесът на работа при вас? Първо идват идеите или първо идват мебелите и после идеите?

Има предмети, които само като ги видим и вече знаем какво ще правим, но има и други, които седят и чакат в складчето ни. Но като ни дойде идеята обикновено първо започваме да разглобяваме на части, после чистим и шкурим, след това дървото се обработва с импрегнатори, сглобяваме наново в новия вид, лакираме и така завършва процесът.

Кой проект ви е отнел най-много време и труд?

Това е люлеещият се стол от макара. Той ни отне много време, защото обработката бе сложна. Трябваше да внимаваме да не се обръща, да е сигурен за ползване. Ние много внимаваме, освен да са естетически издържани, нашите мебели да са безопасни за ползване и стабилни. Искаме нещата, които правим да се ползват, да са функционални, а не да седят само като арт обект. Особено като правим детски играчки, много внимаваме те да са безопасни.

Върху какъв по-голям проект работите сега?

Започваме да продаваме мебели в Берлин. Първо в един сайт и после по магазинчета. Като цял проект, сега завършихме обзавеждането на заведение в София. То се казва „Бетахаус“ и вече е отворено с обновен дизайн, който може да разгледате на място.

Така като слушам, оставам с впечатлението, че основно използвате само стари материали, като изключим диваните от палети. Участвате ли в някакви еко инициативи?

Не сме участвали до сега в еко програма, но сме помагали на общината. Например преди известно време откриваха нов парк в Студентски град, бяха поканени български артисти, които да направят по нещо за парка. Ние също участвахме и използвайки рециклирани материали направихме пейки.

Какво би казал на нашите читатели, нещо, което да им пожелаеш?

Бих пожелал на хората да са по-отговорни към рециклирането, но и не само към него, да ценят повече старите си мебели, да разберат, че старите неща могат да имат нов живот и не е нужно да изглеждат гадно (смее се).

Ето и още интересни проекти от работилница „Пункт“:

Стол от струни на китара и стари войнишки колани

Стар стол – сега закачалка

Дизайнерска лампа

Лампа от месомелачка

Преобразено старо нощно шкафче

Детска кухня

Детски бар

Седалки за кино от стари кожени якета

Закачалка от клон върху воденичен камък

Чайник – лампа

Закачалка от стари калъпи за обувки

Стол от закачалки

Снимки: работилница „Пункт“

Работилницата се намира в София, ул. Кирил Пейчинович No. 14, тел. 0899 933 271