автор: Лилия Христова

Срещаме се с арх. Преслава Атанасова – завършила архитектура в УАСГ и понастоящем интериорен дизайнер в Intro Design Studio. В следващите редове ще видите какво ни разказа тя за тенденциите в интериорния дизайн за 2021 г. и какви полезни съвети ни даде що се отнася до оптималното използване на пространството – било то у дома или в офиса.

Какви са тенденциите за 2021 г. в интериорния дизайн?

Интериорът винаги е бил важна част от пространствата, които архитектурата създава. Било то офис сграда, жилище или обществена тоалетна, те са така оформени, за да отговарят най-правилно на човешките нужди.

Какво наблюдавахме през изминалата 2020 г. – стотици служители, разполагащи с няколко квадратни метра работно пространство от огромни офис сгради, се наложи да бъдат изпратени в жилищата си, които, от своя страна, са лишени от някои условия за работа като простор, светлина, подходящо обзавеждане. Така едната половина от сградния фонд се оказа необитаема за сметка на другата.

Имайки предвид тези събития, се очаква в настоящата година да се залага все повече на устойчиви, адаптивни и гъвкави решения, които лесно да приспособяват към нуждите на хората в различните ситуации. Също така да се залага на естествена светлина и вентилация, естествени и сурови материали, зеленина и иновативна мебелировка за сметка на излишна и ненужна декорация, тъмни нюанси на стени, подове и тавани, помпозност и пренаситеност.

Следва да се отбележи, че когато едно пространство е създадено с повече мисъл са нужни малко външно привнесени вещи да бъде то уютно и красиво. У нас обаче има практика да се строят сгради, в които самите разпределения не са добре направени. Това впоследствие води до търсенето на интериорни дизайнери, които да „отворят пространството”.

Какви са най-често срещаните недостатъци?

За съжаление недостатъците най-често са резултат на самата архитектура. Като част от нея, интериорът на вътрешни пространства отговаря на създанената структура. Такива недостатъци са търсенето на сложни планови решения, намаляване на вече недостатъчната височина, за сметка на натруфени окачени тавани и използването на тъмни цветове като основни елементи в обитаемата среда. За жалост често срещано е създаването на малки стаи без достатъчно слънчева светлина и естествена вентилация, които, разбираемо, карат хората да се чувстват потиснати и по-малко продуктивни.

Какъв съвет би дала на хората, на които им предстои да обзавеждат жилището или офиса си?

Да използват по-светли цветове, да изразят себе си чрез пространството, като избягват всичко излишно. Да търсят удобство и  фукционалност спрямо тях самите, а не да се подвеждат по извадени от конктекст заснети моменти на част от непозната среда. Да приемат, че както ние се изменеме с времето, така и заложените естествени материали и функции се надграждат спрямо нашето битие. Нека заложим на натуралното, природното, първичното и сепмлото, а не крещящото и изкуственото.

Също така е препоръчително хората да се информират оптимално добре преди направят избор какъв да бъде интериорния дизайн на дадено пространтво, тъй като се правят пропуски поради липса на достатъчно знание. В момента например същерствуват варианти за имитация на естествени материали като бетон, тухла и камък, които не бих препоръчала. Моето лично мнение е, че имитацията в интериорния дизайн, а и не само, не е най-доброто решение, а освен това често излиза и по-скъпо. Комбнацията между дърво и бетон, от друга страна, е едно красиво и стилно съчетания, тъй като единят материал е топъл, а другият суров.

Предвид обстановката, в която се намираме от март 2020 г., на все повече хора им се налага да работят от вкъщи, което води до обединяване на дома с офис пространството. Какви биха били твоите съвети за обособяването на оптимално комфортен работен кът у дома?

Не е нужно да се жертва цяла стая за работно пространство, защото понякога дори няма място за обособяването на такова. Въпреки това може да се заложи на висока и подвижна растителност, достатъчно светлина на фона на светли и топли нюанси и на подходящи мебели за провеждането на необходимата работа.

От друга страна – променя ли се интериорът в офис пространстава предвид настъпилите промени и, ако да, как?

Интересното е, че до момента се работеше за това да има споделени офис пространства, където хората, най-вече фрийлансърите, да се събират, за да работят заедно. Сега този процес най-вероятно ще се обърне. Търси се уединение и спокойствие и простор в процеса на работа и социалност и комуникация по време на почивката. Смятам двете дейности трябва да съществуват паралелно, но не винаги съвместно.

Все повече се залага на проекти, които предвиждат работни места на открито в зависимост от определения тип климат, разбира се. Също предвиждането на необходимата вентилация.

Хората работят от вкъщи, а фирмите и големите компании разчитат на технологиите вместо на скъпо струващите офиси. Смятам, че този преход е положителен и че е насочен към по-практични, по-осмислени и устойчиви пространства. А да говорим за връщане към нормалното, т.е. към времето на консуматорската култура, мисля че е не е редно.

Вижте още:

Куполният дом – един от най-добрите избори, които можеш да направиш за себе си

Историята на куполното строителство

Срещаме се с арх. Иван Александров след дискусия, която бе организирана от АИДБ (Асоциацията на интериорните дизайнери в България) с тема Обществени интериори – Нощни заведения. Намеренията ни бяха да поговорим по-детайлно за интериора на нощните заведения и каква точно е неговата роля за дълголетието на клуба, но научихме много повече.

Арх. Александров е изключителен еродит, със знания и мнение по въпроси, касаещи не само дизайна, но и градската среда и нейното значение за развитието на града ни. И като казвам развитието, имам пред вид и бизнеса, и живота на младите хора, и връзката между архитектурата и социалния живот на всички нас. Колко хубаво би било, ако това интервю се прочете от управата на София (все пак говорим за една шепа хораJ), убедена съм, че ще им бъде от полза.

В подкрепа на думите си ще изброя някои от проектите на Dada Project Studio – ST.SOFIA GOLF CLUB & SPA – Равно поле,  International Business Center and Hotel -Ереван, SOFIA LIVE CLUB –  София, RESTAURANT WHITE & BLUE – София, ROCHE BULGARIA – София, COOLWEAR – София, Da Da Cultural Bar – София и др.

Приятно четене!

Арх. Александров какво означава Dada Project Studio?

Dada Project Studio е създадено преди 8 години като то е част от един по-голям проектнатски екип от архитекти и дизайнери, с който съм работил от дълги години. Ние и сега кооперираме дейностите си за големи архитектирни проекти и конкурси. Но практиката показа, като по-ефективно да обособя сегмент, който да е концентриран към абревиатурата „ДАДА“ – Дизайн, Архитектура, Декорация, Арт.

Универсални творци, които разпонзават дизайна в широкия му смисъл, както като теория, така и като практика. ДИЗАЙНА – интериорен и продуктов, АРХИТЕКТУРАТА е в „ограничен“ обхават, като проектирането е в равнопоставена зависимост с интериорната представа; ДЕКОРАЦИЯТА – винаги е в контекста на общия замисъл; АРТА извежда основната поанта – синтезът, който декларира реализациите на Дада Проджект Студио като изкуство.

Но ДАДА не е само абревиатура, това е „скрит код“ свързващ ни концептуално с Дадаизма.

През 2009 година с младата част от екипа около мен, с ясна мисия замислихме и създадохме Dada Cultural Bar. Този клуб изпълнява една мултикултурна мисия, която е свързана с доста широка палитра от изяви. Той не е просто бар, където хората да се срещат за питие. Изграждането на интериора на „Dada Cultural Bar“ трябваше да притежава аромата на епохата, в която е съществувало движението и да си има своето съвременно „инди“-звучене.

Той е “cultural”, но и в смисъла на контракултура – на хора, които са по-алтернативни в много жанрове. На пръв поглед пространството предполага, че могат да се случват експозиции, вернисажи, представяния на книги, жива музика, но са ставали и много неочаквани неща. Случвали са се събития, свързани с фестивално кино, камерна опера, пърформанси, улична поезия, дискусии, уоркшопове, продуктови презентации и т.н. На тази територия се създаде предпоставката да продължим с „Dada Project Studio“.

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

Какво представлява екипът?

Както вече споделих – универсални творци, но между тях все пак се открояват архитекти, дизайнери и декоратори. И не на последно място трябва да отлича знчението на хората от проджект-мениджмънта и шоу-рума.

 Вие как попаднахте в света на архитектурата и дизайна?

Започнах кариерата си като „попаднах“ в Института за проучване и проектиране „Промпроект“, който за времето си беше институция.

В архитектурния отдел работеха хора, които бяха изключително важни в живота ми. Tова e поколение, което беше завършило в Австрия, Германия, както и въобще най-доброто от българската школа, и то носеше със себе си духа на друга образователна култура. Но и много млади проектанти, с които имахме шанса да „попиваме“ от „учители“, които бяха правилната амалгама от архитекти, инженери и дизайнери.

Тази проектантска организация бе ориентирана основно към архитектурата в леката промишленост, а там през тези години започнаха да присъстват доста елементи, които са свързани с дизайн и интериор. Една промишлена среда трябва да има много верен климат за работа, аспекти на аергономията, колористиката, дори музиката имат отношение в една работна среда.

Така че имах възможност да се уча от добрите практики на хора с богат бекграунд, да се мисли мащабно, защото промишлената архитектура предполага друго мислене. Когато в леката промишленост започнаха да се появяват шоуруми, участия в международни предтсвяния и изложения, фирмени магазини, тогава се създаде предпоставка групата, която вече ръководех, да се специализира в проектирането на този сегмент.

По-късно попаднах в едно напредничаво за времето си обединение, което се наричаше Промишлено-търговско обединение „Пирин“ и съчетаваше в себе си външна и вътрешна търговия и производство. Бях приобщен да стана главен дизайнер.

Моето условие беше, че трябва да си имам бюро, което освен дизайн, да има и архитектурен сегмент. И така тези проектантски дейности съпъстваха кариерата ми. Като главен дизайнер ме включиха в художествен съвет на фирмата и така модата ме дръпна доста бързо. Модата е доста магнетична, хареса ми и й отделих голям период от време.

В какво е специализирана практиката ви? Бяхте поканени да участвате в събитие на Асоциацията по интериорен дизайн, което бе посветено на нощните клубове. Може ли да се каже, че там имате по-голям интерес?

Нито аз, нито екипа ни, има някаква специална ниша, с която да се занимаваме. Ние изповядваме тоталния дизайн и неговото приложение за създаването на „разширение“ във всички области. Имаме отношение към това какъв може да бъде един архитектурен образ и сами да го проектираме, и оттам да навлезем без колебание в Интериора във всичките му проявления. Няма особена разлика в това дали ще проектираш една сграда или един продукт. Това е малко силно изказване, но съм готов да го защитя.

Принципите са едни и същи и в крайна сметка в основата стои човекът. В единия случай се мисли за това как човекът ще обитава едно пространство, или как ще работи и  комуникира в една обществена среда, но винаги на първо място седи индивидуалното начало – да изграждаме такава индивидуална специфика на всички наши обекти, така че да са уникални сами за себе си. Не може да има приемственост между формите и пространствата, а всяко трябва да носи своята уникалност така, както човек я носи. Затова наблягаме на това да проектираме форми с индивидуален детайл. Тоталният дизайн не е нещо отживяло. Доказват го всички най-нови сгради и пространства, които се изграждат.

Достатъчно е да се спомене Лувъра на Жан Нувел в Абу Даби, където тази концепция се извежда отново на преден план. Добре е, ако всички обърнат по-голямо внимание и се въоръжат с куража да влязат в тези дълбоки води, защото хората трябва да са концептуалисти, визионери и да разполагат с широк кръг познания. Такива хора са адвокатите, които могат да бъдат добри съветници в проектантската дейност, защото умеят да проучват добре всяка специфика. Това го разбрах от един проект по адвокатска кантора.

Споменавате го с голямо уважение този проект. Беше ли предизвикателство?

Да, беше. Тази адвокатска кантората е със статут на бранд. Самата сграда беше защитен паметник на културата, но бе изцяло реновирана, много внимателно се пипаше с бели ръкавици, така че най-ценното в интериора остана. Всичко в продължение на общата част от рецепцията до зали за срещи, запази духа на времето от 30-те години. Проектите свързани със стари гради, особено тези около 30-те години, са изключително интересни. Повечето от тях са постижения за времето си и емблематични за София. Работата по такива сгради е голямо предизвикателство.

Адвокатска кантора

Адвокатска кантора

Какво мислите като цяло за работата по стари сгради и запзването им като културни паметници?

Трудно е човек да забрави подобни проекти. Това отношение не трябва да е свързано само с конкретни сгради. Например, има една къща на Оборище, която е впечатляваща и може да се говори с часове за постиженията на архитекта, както към външната стилистика, така и към вътрешната. София не е град, който разполага с изобилие от такива сгради и затова трябва да бъдат гледани много добре, трябва да имаме много специално отношение към тях.

За съжаление, в това отношение гилдията има голям грях, а и самата управа на града. Ние изгубихме изключително ценни сгради, които бяха оставени да се разрушат. Тази безхаберност ни лиши не само от тези емблематични сгради, но и ни раздели с паметни места, които са свързани с хора от нашата история, свързани с генетиката на града след Освобождението.

Това са места, където са се събирали елити. Затова няма приемственост между поколенията, няма я тази памет на града, която ни прави щастливи. И затова трябва да сме достатъчно ангажирани да пазим това, което все още не е изгубено и да възстановим това, което все още е възможно. Така паметта на тези места може да бъде върната и те много бързо ще поведат и новото поколение. Паметта всъщност е най-голямото наследство, което има един град.

Смятате ли, че в опазването на тази памет имат място и сградите от социализма, социалистическите паметници? Да вземем за пример разрушаването на Мавзолея.

Всеки се интересува от този въпрос. Ние сме тясно скроени и това не ни разрешава да живеем с желанието да общуваме, да влизаме в спорове, всеки да има своята индивидуалност, но всичко да е направено красиво, така както би ни отивало на една средиземноморско-черноморска цивилизация.

Мога да дам пример с Берлин, който е фаворитът в света като космополитен град на освободени хора и може да покаже всичко свързано със социализъм и национал-социализъм. Така че Мавзолеят, ако бе намерил контекста си в градската среда, нищо не пречеше да си остане, за разлика от Паметника на съветската армия, който нищо хубаво не напомня и е пълно недоразумение. Не казвам, че трябва да бъде разрушен, но поне да бъде преместен, защото вече не съществува такава държава и там не му е мястото.

Какво бихте поставили на мястото на Паметника на съветската армия, ако имахте избор?

Не зная дали трябва да се възстанови ботаническата градина, но винаги съм мислел, че това е идеалното място за Националната ни опера. Открих, че още по социализма е правен международен архитектурен конкурс за опера на мястото, където сега е НДК. Но за съжаление той не е намерил своята реализация. Ще спомена и още един конкурс за Зала Унивесиада. И там спечелилият проект не се реализира, а предложената „вандова“ конструкция изпреварваше тази, която се появява години по късно на Олипиадата в Мюнхен.

Така че ние имаме своя принос в приложение, но той остава забравен. Сградата на ресторант „Ропотамо“ бе еталон със световно качество на архитектурата за 60-те години. Друга сграда с подобни качества е тази на Бузлуджа, защото тя носи белезите на брутализма. Той има своето място в модерната архитектура, защото не може всички сгради да са с окачени фасади и градът да се оглежда в тях.

В нощния живот на града и специфичното при клубовете има ли запазване на тенденции и какво е актуалното в момента?

Sofia Live Club отбеляза своята годишнина – вече стана на 10 години. Той е специфичен, защото не са много клубовете за жива музика, които имат такова дълголетие. Пространството има своята история. Това е кафе-театър към НДК.

През каквито и метаморфози да бе минало това пространство, оста винаги бе ориентирана към сцена, която по никакъв начин не отговаряше на конфигурацията на НДК като сграда. Попадайки там, осъзнах, че трябва да се смени оста и да се изгради чисто амфитеатрално. Сцената се ориентира правилно и се намери място за пулта в същата ос, оттам нататък пространствените характеристики придобиха друго значение.

Sofia Live Club

Sofia Live Club

Втората важна задача бе да му се даде добра акустика, тъй като това е клуб за жива музика. С известни консултации и тази задача се получи добре и няма две мнения по този въпрос. Някои хора го сравняват с концертна зала, защото слушаш изпълнителите, след това изпиваш едно питие с приятели да изкоментирате видяното и си тръгвате.

Това не е място, където да седиш да се напиваш цяла нощ. В този смисъл клубът е своебразен храм на звука, защото с акустиците успяхме да стигнем до този подбор на материалите, който да даде първостепенно значение на звука. Атмосферата и интериорното оформление бяха второстепенни.

Тези материали не са доминантни и не нарушават тъканта на интериора. Целяхме да създадем добра атмосфера, която да е спокойна и да предразполага, да носи усещането за нощен живот, но и за нещо, което е имало предистория, а не да е агресивна модерна изява.

Разбира се, съчетан е и с по-модерни решения като гардероба и тоалетните, които са направени доста авангардно. Там трябва да е различно усещането от това, което чувстваш в клуба. Те трябва да играят ролята на глътка въздух, която да поемеш в антракта.

Sofia Live Club

Sofia Live Club

Sofia Live Club

Интериорното решение в клуба е на пръв поглед просто, тъй като има един основен цвят – черно, формата не се натрапва. Тук-там има реплики, които човек, ако иска може да ги види както и един червен полилей, който е туптящото сърце на клуба. Подът е от паркет с черна вакса и с времето придоби друга патина, дървото се показа и оживя. Така клубът старее красиво и защитава концепцията за всички тези клубове за жива музика.

Sofia Live Club

Интериорът трябва ли да поема отговорността за това колко пълен остава един клуб, дори и след приключване на изпълненията?

Не, интериорът може да поеме отговорност толкова, доколкото да има предназначения плюс. Например, Sofia Live Club има и други предназначения, където в него са правени представяния на брандове, телевизионни предавания, там са създадени условия дори да се правят звукозаписи, защото си представях, че може да се появят дискове като “Café del Mar” и “Buddha Bar”, които тръгват от заведения.

Няма нищо лошо да се случват и други неща. Ако едно пространство е добре замислено, може да се ползва и 24 часа.  Например, “Dada Cultural Bar“ има своя дневен живот и своя нощен живот. Има такива предизвикателства, в които да създадеш една атмосфера на заведението през деня, а след това да има друга атмосфера нощем.

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

Dada Cultural Bar

Дигиталната графика и RGB системите, всички системи за осветление от ново поколение, стават доминанта в интериорите. Преди ако са били малък процент от бюджета, сега бюджета расте в псока на светлинния климат. Може да имаш неутрално, минималистично обзавеждане на интериора, но когато имаш богатството на цвета на светлината, може да получиш динамика, която не може да се получи с крещяща форма.

Така че тенденциите, смятам, че не са в интериора, а са в мястото на нощния клуб в нощния живот на града. Нощният живот на града е продължение на социалните отношения, които от деня преминават в магията на нощта и придобиват друг характер. За мен тенденцията е в създаването и обособяването на квартали и зони насочени към нощния живот. Така е в Лондон, Берлин, дори Белград.

Възможно ли е нощният живот и клубовете да се съчетае със сменянето на предназначението на старите сгради?

Захарна фабрика е такъв чудесен пример. Тя е оставена да се руши, а това е място, което би могло да бъде превърнато в средище – да има дневен живот, но да има и своя интензивен нощен живот. През нощта самото изкуство се възприема по различен начин. Такива групи заведения свързани с жанрова музика са необходими. Сега започва да се появява нещо такова в частта към Сточна гара. Започнаха да се появяват галерии, малки клубове.

Много хора биха казали, че Студентски град е такова място.

Студентски град е феномен. Да вплетеш в тъканта на студентския живот – общежития, институти, университети и кампоси – инвеститорски интереси, които да го наситят със заведения и жилищни сгради, е обратнопропорционално на студентската същност. Проектирахме един пиано бар за там, за който инвеститорите тръгнаха с добри намерения, но познавайки средата там, накрая те се отказаха и направиха съвсем друго нещо.

Как бихме могли да достигнем до търсения ефект на обособени места за нощен живот като в големите европейски градове?

Трябва да се използва всичко налично като сграден фонд. Имаме много подходящи сгради за нощен живот и клубове. В зоната около Хладилния завод има сгради, които са чудесни за тунинговане и превръщане на квартали с разнородни цели и идеи. Когато си в подобен тип квартали, ти прекарваш една чудесна нощ. Нужни са средища за нощен живот с редица клубове, където да се състоят различни ивенти и дневния живот да прелива в нощния. Това е тенденция, в която София изостава. Градът не помага, не посочва мястото.

Кой трябва да посочи това място?

Има си заместник-кмет по културата, но това е цяла непоклатима каста, която има самочувствието, че върши нещо. Правят се много пакости, особено с тези ремонти през зимата. Убеждават ни, че като бъде завършено, ще е много хубаво. Животът в града не се създава от типа настилка на улицата. Споменът за града не остава като за изискан булевард, а място, където може да пиеш евтина бира, да се шляеш до сутринта през лятото.

Какво предстои на Dada Project Studio?

Имаме програма, с която ще отделим повече време на продуктовия дизайн. Съсредоточили сме усилия да надградим вече изградената история на студиото. Консолидирахме неформален клъстър с фирми производители, наши партньори в продължение на години.

Da Da Project Studio

Da Da Project Studio

Вече е достъпен новият ни уеб-сайт, който е концептуален и илюстрира всички аспекти от работата ни. Предстои ни да издадем и продуктов каталог.

Като обекти спечелихме локален конкурс за цялостна реновация на 4-звезден хотел в София. Замисления от нас редизайн е сериозна задача. Завършихме идеен проект за Клубен СПА Хотел в центъра на София. В изпълнения са два проекта за жилищни апартаменти. Очаквам и много специално възлгане за къща в Пловдив (Стария град).

Да си един от най-известните редактори на световната медия Vogue е истинско постижение в живота. Може би дори за някои сбъдната мечта. Грейс Кодингтън е редактор на британския Vogue и директор в американското издание и то вече за десетилетия. Нейният моден вкус е уважаван по целия свят и вдъхновява най-изявените модни дизайнери. Освен модна икона, Кодингтън е човек с широко сърце. Тя отглежда своя племенник като нейно дете след смъртта на сестра й. Имаме възможността да надникнем в дома на една забележителна жена, която да ни разкаже повече за модата, вдъхновението и живота.

„Винаги дръжте очите си отворени. Продължавайте да гледате, защото всичко, което виждате, може да ви вдъхнови“, казва Грейс Кодингтън и наистина нейният дом е вдъхновяващ. Тя живее в къща с три спални, закупена още през 1988 г. заедно с нейния партньор – френският стилист Дитие Малиж. Къщата е в близост до Ню Йорк, но е заобиколена от невероятна природа.

„Това е място, където можете да влезете и да се метнете на дивана и да си вдигнете краката нагоре“, казва тя за своята всекидневна, която е съвсем семпла и няма нищо тежкарско или модно в нея. „В този дом не са работили дизайнери. Тук е пълно с неща, защото животът ми е пълен с неща – не може да е по друг начин. Продължавам да мисля, че съм много минималистична, но всъщност аз съм най-лошото. И все пак съм готова да призная колко много неща съм събрала в зрялата старост от 77 години! “

„Не мога да спра хората, включително и себе си, винаги да носят котешки декорации“, казва тя за множеството изкуство и предмети свързани с котки. Някои от най-очарователните лични предмети могат да бъдат открити в коридора към спалните, където са окачени десетки скици. Кодингтън също признава, че често обича да размества, за да прави нови връзки между нещата. „Но Дитие винаги иска всичко да остане така, както си е, така че трябва да чакам подходящия момент“.

„Не нося дънки, a просто нося черно. Има няколко причини за това – аз съм малко старa и малко по-дебелa, a черното ме кара да изглеждам по-добре. Прекарах целия си живот като давах оценки на дрехи и правех дрехите си да са част от история, искам да нося чисти цветове. Не искам да мисля твърде много за онова, което обличам. Про нещо слагам нещо сутринта.“, казва Кодингтън в интервю с Алек Болдуйн за това как се чувства за себе си в момента и какво обича да носи. „Възрастните жени не трябва постоянно да се притесняват какво носят и да се стремят да изглеждат по-млади. Така те никога няма да се чувстват комфортно в кожата си. Аз не вярвам в пластичната хирургия. „, заявява смело Грейс.

„Родителите ми имаха малък хотел на плаж в Уесл. Той бе наистина малък, побираше може би двадесет човека най-много и работеше само през летните дни. Имаше туристи, не като тук в Ню Йорк, но все пак имаше. Така, че в семейството ми не е имало хора от модните среди. И все пак майка ми се стремеше да поддържа стил, мисля, че тя сама шиеше повечето от дрехите си, защото не е имало много магазини за дрехи. Тя винаги изглеждаше великолепно. Баба ми беше оперна певица – иска ми се да можех и аз да пея като нея, да бъда певица, но нямах този талант.“

„Когато съм тук, не отивам много по-далеч от градината, освен да пазарувам“, признава Коддингтън. „Плувам два пъти на ден, но иначе това е животът на много мързелива дама. И това е прекрасно. „, казва тя, а всъщност е една истински заета жена. Освен работата си с Vogue, тя работи по два проеакта за книги, телевизионно шоу и нова колекция чанти заедно с Louis Vuitton.

Текст: Architectural Digest, WNYC Studios

Снимки: Eric Boman

Краят на конкурса „Ideal Standard Баня на годината 2017“ вече наближава, а ние не можахме да се въздържим да не полюбопитстваме малко около неговата организация. На този конкурс човек винаги може да види прекрасни и интересни проекти, а оценяването е много трудно. Затова живо ни вълнува въпросът кой е в журито тази година, как се извършва гласуването. Защо  е избрана именно тази тема?
На тези въпроси и още други отговаря Христо Караиванов –  Директор Търговска организация Източна Европа и председател на журито.

Какво ще е журито, което оценява „Ideal Standard Баня на годината 2017“? 

Както всяка година, журито се състои от доста сериозни имена на архитекти, дизайнери, преподаватели. Тази година това са арх. Борислав Игнатов – председател на Камарата на архитектите в България, доц. д-р арх. Мария Давчева, арх. Гергана Милушева, арх. Радина Гешева, арх. Пламен Братков, арх. Пенка Станчева, Иван Гроздев, Георги Дучев, проф. д-р инж. арх. Пеньо Столаров, арх. Ирина Тамбукова, Светослав Тодоров, Красимир Капитанов.

Но гласуването не е само на журито. Как могат и читателите да се включат?

Гласуването е онлайн и журито трябва да оцени проектите до 21 февруари. Те не виждат имената на участниците, а само техните проекти. Чак след като свърши гласуването, проектите и участниците ще станат видими и за общата публика. Тогава от 21 февруари до 8 март се дава възможността на всички желаещи да се включат и да изберат своя фаворит. Онлайн гласуването ще бъде отворено за всички, а гласовете ще излъчат и победителите, които ще получат приза „Идеал Стандарт Баня на публиката 2017“ по време на официалната церемония през март.

Към момента можете да посетите thebathroom.bg и да очаквате гласуването да бъде отворено скоро. Всеки от гласувалите участва и в томбола за 20 предметни награди, които Идеал Стандарт ще раздаде след приключването на конкурса.

Какво се е променило в сравнение с предишните конкурси за „Баня на годината“?

Нововъденията и промените са няколко. На първо място имаме новия сайт, на който се приемат проектите, също така имаме нови категории, нови изисквания и критерии за оценка от страна на журито.

В новото издание на конкурса участниците подават 3D проекти в две категории „Баня в бизнес хотел“ и „Баня във ваканционен хотел“. В конкурса участват архитекти, дизайнери и студенти без ограничение на възрастта. Те могат да се включат индивидуално или колективно.

Разкажете ни за заданието тази година. Знаем, че е за дизайн на баня в хотел.

Тази година проектите се разработват на базата на предварително зададена функционална схема на цялата хотелска единица с изисквания за площ, височина, светлина, ВиК. Подложката е реална хотелска баня, съвместен проект между Идеал Стандарт и архитектите Мария и Орлин Давчеви, които са част и от журито. Освен задължителните изисквания към проекта като технически характеристики, план на помещението, използвани продукти и материали, участниците трябва да спазят нормативните изисквания при проектиране на хотелски бани.

Нещо повече да ни кажете за новите критерии за оценка на проектите?

Критериите наситина са нови и са разработени съвместно с журито в конкурса. Първият критерии оценява постигнатата хармоничност и цялостен образ на интериора. Вторият критерии е за енергоефективни решения чрез продуктите на Ideal Standard. Третият критерии взима предвид организацията на пространството и ергономичността, а четвъртият оценява реализуемостта и практическата приложимост на проекта.

Каква награда ще получат авторите на печелившите проекти?

Наградата за „Баня на годината“ е участие като специален гост на събитията на Ideal Standard по време на Milano Design Week  (April 17-22, 2018) и посещение на изложението Salone del Mobile Milano. Отделно избранниците на публиката ще получат по една награда във всяка категория – уикенд за двама в SPA хотел в България. Победителите във всяка категория се определят от максималния брой на гласувалите онлайн за съответния проект. Ще бъдат връчени и специални награди от партньорите на конкурса.

Как избрахте темата? Какво ви накара да се спрете точно на нея?

Посетителите по хотелите започват да имат доста високи изисквания към банята и това ни мотивира да се замислим над въпроса. От друга страна хотелиерите търсят качествени решения, които да изпъкват с дизайн, иновативност и в същото време да са енергийно ефективни. Така избрахме темата за хотелска баня – защото това е силата на Идеал Стандарт.

Бизнес хотелите обикновено са градски или разположени в близост до летище, което предполага, че в тях са настанявани хора пътуващи по бизнес. Баните на тези хотели са признак на престиж и качество, те трябва да са едновременно модерни и класически, но да дават уют и удобство на гостите. За хотелиерите е важно тези бани да могат да се почистват бързо и лесно, да са функционални и с дълъг експлоатационен живот. Както виждате плануването на хотелска баня не е никак лесно, изисква много познания и находчивост.

Чакаме с нетърпение да видим какво ще ни предложи конкурса тази година! Благодарим за вниманието.

Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Разговорът ни с г-н Кирил Савов, управител на GTT,  е продължение на интервюто ни с Весела Атанасова – отговорник в отдел „Строителство“. Някак спонтанно се повдигнаха теми, свързани с манталитета на българите и италианците и макар и да не беше търсено, сравнението се случи.

Как българинът приема своя дом и своята кола… и кое е по-важно и важно ли е държавата да стимулира финансово бизнеса? Това, което най-много ми допадна в този своеобразен анализ бе извода, че италианците ментално не могат да приемат лошото жилище. Но и да ви кажа, не се учудих, че ние можем. Ние можем всичко, разбираме от всичко, знаем всичко!

Каква е твоята формула за успеха на GTT? Представяше ли си, че компанията ще има такова развитие?

Да. Твърдо. Нямах конкретен план. Моята ориентация е по-скоро търговска, отколкото административна, което в случая не е недостатък, тъй като съдружникът ми е чист финансист. Ние сме перфектна комбинация, която може би ни е задържала на пазара дори и в най-трудните и кризисни моменти. На всеки четири месеца знам точното финансово балансово и счетоводно състояние на фирмата. Всеки четвърти месец ние правим баланс.

Винаги ли е било така?

Да. Откакто фирмата е с италианско участие… Тъй като последните месеци от годината са най-активни, ние всеки септември знаем как ще завърши годината. Не съм добър финансист, но ползвам анализите на добър финансист. Този анализ ти дава възможност да правиш ценови промени, които могат в определен момент да са маркетингов инструмент, а това може да се окаже много важно. Нашият проблем в България е, че ние не продаваме ценово ориентирани продукти, а качествени продукти.

Ти си проектант по образование. Как избра да се занимаваш с търговия?

Още когато завършвах ВИАС и станах проектант желанието ми бе да продължа да уча и да се занимавам с търговия на стоки. Исках да бъда маркетингово ориентиран, а не проектантски ориентиран и то още от първия си работен ден. Дори, когато създаваха Нов български университет, аз бях един от първите записали се да учат „Търговски отношения“. Взех това решение,  когато се разбра, че няма да има държавни поръчки за проектиране, тогава бързо се преориентирах към търговията с европейски стоки, които към момента нямаха еквивалент в България.

Как подбра продуктите, с които да започнеш търговия?

Избрах продукти без еквивалент в България. С времето, обаче, се появиха такива. Знаеш, че всеки един продукт има своя жизнен цикъл и някои от тях изживяват своя живот. Желанието ми винаги е било да предлагам качествени продукти на хората, които усещат своето жилище като неповторимо. Не съм привърженик на израза „Моята къща е моята крепост“. Аз съм привърженик на усещането, че моята къща е моят санаториум.

Доволен ли си от развитието на фирмата през всичките тези години?

Доволен съм като функция. Надявах се чисто финансово държавата да ни предложи повече възможности, както за моите колеги, така и лично за мен.

Какво имаш предвид?

Имам предвид обемите, които са малки. Ние като фирма имаме възможност да приемем още хора в екипа си , но за съжаление, няма достатъчен пазар за тези продукти. За този клас и тип продукти в България няма достатъчен пазар.

Мислиш, че стандарта в държавата определя качеството на продуктите?

Абсолютно го определя, а той е много нисък. 90% от строителството в държавата е ценово ориентирано, а не качествено. Мога да греша и този процент да не е точен, но в строителството е така. Давам и пример: Предлагат ти сграда на 1500 евро на кв. метър, но никой не купува, защото интериорните врати, входните врати са такива, че Европа даже не биха имали клас.

Много се говори за СЕ сертификатите, при изолациите това е класът за пожароустойчивост, а как седи този въпрос при вратите? Как хората да се ориентират към качествени врати? Какво да търсят?

В това отношение бих направил комплимент на контролните органи, защото те са станали доста надеждни. Много трудно вече минават некачествени врати, които до скоро бяха норма. Продуктите, които влизат от Европа реално отговарят на 100% на написаното в сертификата.

Дограмата Diquigiovanni освен добри технически качества има и изчистен италиански дизайн

Това важи ли и за дограмата?

Не. Дограмата не е продукт на сертифициране що се отнася до издаването на акт за ползване. В България така наречената пасивна къща е една много добре позната тема за всички, но реално не се прилага никъде. Има инцидентни реализации, но масово не е така.

Дограмата все още не е обект на контрол, когато жилището се привежда в експлоатация. Няма условие, което да гласи, че тя трябва да отговаря на определен коефициент.

Има и друг проблем. Държавата все още не е способна и няма финансовия ресурс да стимулира висок клас продукти, които да се влагат в строителството. Имаш изключителен контрол по отношение на конструктивните елементи, които защитават здравето на хората и цялостта на сградата, а ако не го спазваш, тогава те грози затвор. Но що се отнася до енергийно ефективен продукт, който да спестява, продукт, който да е висок изолационен клас, тогава нямаш същия контрол. Веднага давам пример с офиса ни в Италия. Той има висока степен на изолация, намира се в пасивна сграда и всички мероприятия по изграждане на пасивната сграда бяха спонсорирани от държавата. Тя възстанови 65% от стойността на вложените продукти. Тези 65% дават стимул и те не се отнасят само до строителството на цялостна сграда. Дори да си смениш само дограмата и външните врати, те пак са обект на спестяване.

Какво те мотивира да работиш динамично? Как търсиш оценка на продуктите и носи ли ти удовлетворение това?

Непрекъснато ме питат защо трябва да сложим по-скъпото, а не по-евтиното. Същият въпрос ми задават и у дома „Защо слагаме най-скъпите прозорци, най-скъпата врата?“. За мен това е усещане, а не мотивация. Може би това идва от италианската намеса във фирмата. Прави ми впечатление, че там дори най-ниското и обикновено социално ниво на работници живеят в качествени домове, в които е вложено много. Може да кажем, че най-ниският клас в Италия отговаря на средния и нагоре в България. Не говорим за квадратури. Дори жилището да е 40 кв.м., то качеството му отговаря на средно-високият стандарт в България.

Боли ли те от този факт?

Дори интелигенцията в България не достига този клас. Имам директно наблюдение, базирано на опит от 23 години в Италия, познанството ми с премиера на Италия, от големи инвеститори до работници. Там хората ментално не могат да приемат лошото жилище.

Значи проблемът в България е на ментално ниво?

Абсолютно. Това е въпрос на култура. Човек като отиде и види как са живели там дори и преди 200 години, вижда, че детайла на всички нива е бил различен. Това прави силно впечатление. Особено хората по улицата може да не са облечени скъпо, но за това пък са стилни. Такова им е мисленето. Къщата в Италия е приоритет, както в България приоритет е луксозният автомобил. Макар Италия да е производител на някои от най-скъпите коли, то там къщата седи на първо място, а не автомобилът. Също както тук, и там няма много хора , които да живеят под наем, а разполагат със собствени домове и затова приоритетът е той да бъде много добре направен. Основното желание на всеки италианец е да ти покаже собствената си къща.

Оптимист ли си, че това би могло да се случи и у нас?

То идва. Надявам се скоро хората в България да не се идентифицират със своя автомобил. За момента почти всички са така. Но въпреки това, започват да се появяват и хора, които започват да гледат така и на жилището си. При нас започнаха да идват и клиенти, които купуват по една, две или три врати. Дори архитекти, които преди са слагали нискокачествени продукти, а квадратния метър е струвал 1000 евро, сега вече залагат на качеството. Хората започнаха да пътуват много заради ниските цени на самолетните билети, отсядат в хотели с две звезди, които изглежда по различен начин от нашите три и четири звездни хотели. Така стандарта за детайла започва да навлиза в масовия клиент. Хората вече са готови да дадат 200 лева повече, но да получат качество. Те разбраха, че хубавият продукт е много по-дълготраен във времето, освен, че изглежда и естетически по-добре.

Много ли са различни цените за дограма сега, ако ги сравним с тези от преди кризата?

Много са различни. Материалите, с които се произвежда дограмата са световно борсови като стоманата, PVC, това са световни продукти, които се влияят от икономическата ситуация. Всеки скок нагоре апликира качване в цената, а скокът надолу няма същия ефект. Така се забелязва повишение на цената.

Какви са плановете ти оттук натам?

Да взема още един помощник на Весела Атанасова (смее се) Макар фирмите да са в един сектор, то те са с различна продукция и се вграждат по различен начин в икономическата среда. Основният ми план е, независимо от сривовете, да навлезем по-динамично в потреблението на строителни продукти. Ние сме обвързани с изключителен маркетингов параметър.

Кой е този параметър?

Потреблението. Потреблението е продукт на населението. Надявам се увеличаването на потребителската мощ на масата от населението да успее да стигне до там, че да имам възможност да дам на колегите си това, което заслужават. Това е първата ми цел. В по-далечен план искам да построим нова складова база, която да е по-широка и по-модерна. Искам да работим и по-интензивно върху нашето интернет присъствие, защото пазарът го налага. Клиентът те припознава онлайн и после те избира на живо. Така че, за да те припознаят като доставчик, трябва да те видят там. Искам да влезем по-активно и в строителството на пасивни къщи.

Много професионално. А лични планове имаш ли?

Това е клопка (смее се). Да, имам много.

Интервю: Ани ДАМЯНОВА, Лина ГЕОРГИЕВА

Винаги ми е било много приятно, когато разговарям с умна и красива жена. Това е наслада за душата и очите едновременно,  а този път особено приятно, защото и тя е търговец😊) и то в един мъжки бранш.

Когато дойдохме в офиса на GTT, Веси ни покани в градината. Беше един от онези  топли дни на юни, когато още от сутринта заявките на Слънцето са сериозни. Разговорът ни вървеше леко и лежерно, точно каквото беше и времето навън.

Първата любов, работата, уменията на търговеца и други „опиати“😊)) бяха част от темите ни. Вратата обаче беше с приоритет!

Приятно четене!:)

П.С Ако сега ви предстои да слагате врати, сигурна съм, че до края на интервюто, ще сте си избрали с кого да се посъветвате.

Веси, от колко време работиш в Джи Ти Ти?

В Джи Ти Ти съм от декември 2012 г. Не знам как минаха почти 6 години.

Щом са минали така бързо, значи си се чувствала много добре.

Когато човек  харесва работата си, не усеща как минава времето. Годините вървят много бързо, ако непрекъснато си ангажиран.

Какво е образованието ти?

Завърших „Реклама“ в Нов Български Университет, иначе съм възпитаник на математическата гимназия в Стара Загора. Започнах да се занимавам с врати съвсем случайно. Дълго време не работих, гледах децата си, но в един момент реших, че е време да се захвана с нещо. Първоначално работех в една старозагорска фирма за ЛПС и работни  облекла, която имаше офис и в София. Там бях близо 3 години. По-късно реших да сменя работата, защото не я усетих като моя и случайно попаднах на друга фирма за врати, където научих всичко за вратите. В началото смятах, че вратата не е нещо особено – отваряш, затваряш… но се оказа, че има много детайли, които трябва да се знаят за нея, за да може да изпълнява изцяло функцията си пред клиента. Вратата се ползва на подсъзнателно ниво, трябва да я отваряш и затваряш без да имаш притеснение. Тя трябва да краси дома, но не трябва да те притеснява при ползването. Когато това се случи, значи има проблем в продукта или в монтажа. Трябва да познаваш много добре продуктите си и да следиш за  всички новости, винаги трябва да си в крак с новостите на пазара, да си адекватен, за да избегнеш неприятните усещания в клиента.

В крайна сметка напусна тази фирма…

Да, напуснах и реших, че с врати повече няма да се занимавам. Три месеца се лутах, чудих се с какво да се заема и така попаднах в „Джи Ти Ти“.

Как възприемаш вратата? Какво е вратата за теб?

Макар в „Джи Ти Ти“ да не предлагаме само врати, тя е моята първа любов. Това е приоритетният ми продукт, независимо за какъв вид врата става дума – блиндирана, индустриална, интериорна, пожароустойчива. Нямам притеснения да ходя по обекти, даже напротив, държа да присъствам през целия процес. За мен е важно консултирането и съвета към  клиентите, но без амбицията да го спечеля винаги на 100%. Предпочитам той да получи от мен, като професионалист, добър и адвекатен съвет, дори и да не купи от мен продукта. Понякога ситуацията е такава че цената е определяща, но държа да оставям впечатление, че е получена правилната консултация. Така ме запомнят като човек, на когото могат да разчитат. Повечето от моите клиенти през годините се връщат, дори и да не са купили от мен при първата ни среща.

Кое е основното нещо, което един клиент трябва да знае за вратата?

По отношение на интериорните врати, клиентите се сещат на последния етап. Започват ремонт или влизат в жилището и никой не обръща внимание на тези отвори, на които после ще се слагат врати. Идва много сериозен проблем, защото всичко е измазано вече, работата е свършена, а на пазара има много нискобюджетни врати, които са в определени стандарти, а отворите не винаги съответстват на тези размери. Тогава се започват корекции, идва неприятно усещане в клиента, че той отново трябва да коригира, а цената става друга, ако пусне вратите като нестандартни размери. През последните години, благодарение на интериорните дизайнери и архитектите, тези неща се предвиждат още в самото начало – залагат се параметри, които след това да отговарят на цена-качество. Клиентите вече започват да четат, знаят, информирани са за всеки тип строителен продукт. Очакванията им вече са по-реалистични откъм срок за изпълнение и производство. Така, че трябва да знаят размерите на отвора, дизайна на вратата и как искаш да изглежда домът ти. Когато знаеш това, тогава предвиждаш всички елементи по интериора като боя, дограма, врати, мебели. Тези елементи биват съчетавани и не са в дисбаланс. Често слагаме интериорни врати, когато клиентите вече са внесли мебелите, защото отворите са ни абсолютно готови и няма опасност от наранявания. Абсолютно чиста и финна е работата по монтиране на интериорна врата, докато дограмата и блиндираната врата са свързани с един по-груб строителен процес… и прашен, което стресира всяка жена (смее се)

Вие какви врати предлагате?

Ние сме фирма с италианска собственост. „Джи Ти Ти“ вече 20 години присъства на българския пазар и предлагаме само италиански продукти. Избрали сме няколко фабрики, които имат дългогодишен опит в производството на конкретните продукти и с качество от средното към високото. Предлагаме, разбира се, и по-високо качество продукти, които да задоволят специфични нужди, въпреки че кризата принуди колегите от Barausse да започнат да предлагат качествени продукти, но на друга цена. Те направиха една по-изчистена серия с ламинатни врати, които са в масовия клас като цена, но качествата и материалите вложени в тях не са спестени.

Когато купуваш врата трябва да я помислиш, това не е стол, който можеш да изхвърлиш след няколко месеца или години. Подмяната на врата и дограма винаги е свързана с много разходи и с много време, така че изборът на вратата трябва да е обмислен. При тях също има мода. Преди 10 години бяха много нашумяли вратите с цвят „Венге“, както и мебелите, а сега изчистените модели са по-актуални и особено тапетните врати, като тези на Barausse. Това в момента е най-продавания ни продукт. Той е нов, много добре разработен, с много добри качества, цена както и възможности за покритие и размери. Можем да стигнем размер на врата до 3 метра. Много малко производители могат да си позволят да направят крило на интериорна врата с височина 3 метра. Нашата архитектура, обаче, не предразполага поставянето на такива врати. Най-високата, която съм слагала е 2,74 м. В Италия нещата седят по друг начин. Ходихме  до фабриката- производител на обучение , там всички врати са  по 3 метра. По време на представянето на нашите врати изложихме мостри на врати високи по 2,40 метра, които веднага предизвикаха интерес.

Barausse не предлагат дървени врати?

Масив не предлагат. Масивните врати днес не са практични откъм поддръжка и качества, също така са доста скъпи. В много къщи се пазят, защото носят сантиментална стойност. В апартамента си не бих сложила такива. Те са подходящи за старинни къщи и вили. Не оспорвам качествата на тези врати, нито устойчивостта във времето, но има много фирми, които не ползват качествен материал и това отнема чара на този тип врати, които с времето се деформират. Дървото има недостатък, че условията навън влияят върху обема.

Какви трудности си изпитвала като красива жена в един мъжки бранш?

Това го изпитвам често, когато посещавам обекти на място. Слизам от колата и никой не ме приема като професионалист. Мит е, че като си жена ти е по-лесно в кариерата. Ако си мъж на обект те възприемат много по-бързо, докато на мен ми отнема време да се докажа, че разбирам от материята и да спрат да те гледат като жена, а да те гледат като професионалист. С годините това вече не ми прави впечатление. В този момент психологията е много важна, първите 3 минути  са решаващи в 80% от случаите. Един път впечатлиш ли клиента, за него вече няма значение какво предлага конкуренцията, той вече разчита на теб и не те гледа като жена.

Кое качество като търговец-жена смяташ за най-важно?

Винаги съм мислила, че човек се ражда търговец. Търговец не се става, ти трябва да го имаш заложено. Много важно е да си добър психолог, както да  спазваш обещания и да поемаш отговорности .

Кога ти е било най-трудно?

Честно казано нямам такъв период. Всеки ден е изпълнен с кризи и трудности, монтажи, доставки, закъснения,  клиенти. Във всяка сфера го има това и смятам, че  е нещо нормално,

Успяваш ли да оставиш проблемите от работата пред прага, когато се прибираш вкъщи?

Много отдавна вкъщи не се коментира работа. Да, ако съм натоварена изключително много, децата ми са достатъчно големи и ме познават много добре и ми дават минута на усамотение.

Къде се чувстваш най-добре – в офиса, на среща, с клиента или на обекта?

Офисната работа ми е най-скучна, но това е защото съм активен търговец. От тези три момента, този ми е най-неприятен. На обекта нямам притеснения, обичам да ходя по обекти и не ме притесняват условията там. Срещата с клиента ми е най-вълнуваща. Това е като първа любовна среща. И в давата случая се чувствам добре.

Фирмата е италианска, ти си отговорник в отдел „Строителство“, как работиш с италианците?

Щастлива съм, че собствниците на  фирмата са подбрали изключително добри партньори във времето. С тях отношенията са конкретизирани и ясни от самото начало .

Сама ли избра екипа си тук или като постъпи имаше вече готов екип?

Имаше създаден екип, който с времето се промени, някои хора се преориентираха. В момента екипът ни е малък, но за решението при избор участваме всички.

Какво човешко качество търсиш в служителите?

Аз съм доста  взискателна и с годините ставам все по-строга. Освен професионалните качества, за мен е важно да ме разбира от половин дума. Аз работя много динамично и служителите трябва да са схватливи. Тук се толерира инициативността и се цени високо.

Има ли раздвижване на пазара, какви са твоите наблюдения?

Има, но миналата година бе много тежка за моя отдел, защото продуктите ни са от по-висок клас. Трудно намирахме клиенти. От Нова година насам нещата се промениха и са много обнадеждаващи от гледна точка на това, че дори инвеститорите започнаха да ценят продукта. Преди пазарът беше предимно ценови  ориентиран, необходимо беше  много време  докато убедим инвеститорите, че цената не е водеща.

Смяташ ли, че „балона“ започва да се надува и може пак да се очаква криза?

Има такива индикации. Няма да бъде в такъв мащаб като от 2009 г. Психологическият фактор бе много силен за инвеститорите, които спряха да инвестират. След няколко години разбраха , че задържаните пари стават опасни .

За мен кризата имаше положителен ефект, защото тя преся  сериозните фирми от еднодневните  като изчисти пазара. Останаха колеги, които разбират от това с което се занимават .

Какво ви предстои тази година?

Започнахме да предлагаме висок клас италианска дограма, не само като дизайн, но и като качества. Те се различават от масовия , макар хората да не го разбират напълно. И тук е нашата роля да им обясним и покажем  предимствата на продукта.  Тази година стана колаборация между двете фирми – Barausse и Diquigiovanni, което е положително за нас, защото мисията ни е да предлагаме комплексни решения за клиентите. Те очакват компетентно мнение и качествени предложения. Kлиентите ценят такова нещо, защото времето е ценно, работим бързо с едни и същи доставчици. Така по-лесно върви комуникацията със строителите. Профилът на Diquigiovanni е много добър, с високо качество, ползват се добри немски машини. PVC обикновено има проблем при сглобката и седи като неприятна фуга, а тук това е изчистено.

Разкажи ни нещо за себе си?

Имам две големи деца – момче и момиче. Синът ми стана на 20 години, а дъщеря ми е на 14 години. Коренно различни са като характери. Той е усмихнат и разсеян , а дъщеря ми е родена на петък 13-ти и тя е много последователна и стриктна. Ние сме нормално българско семейство.

Къде обичаш да почиваш?

От няколко години не почивам в България. За съжаление, най-любимото ми място Созопол вече е доста различно, иначе преди бе задължителна дестинация през лятото. Вече не може да се диша там.

Какво обичаш да правиш най-много като жена?

Обичам да ходя на фризьор.  Знам, че два часа ще релаксирам. Преди ходех на народни танци. Много обичам и да чета, но истински „ хартиени „ книги . Това много ме разтоварва и зарежда. Имам вила, в която са минали детските ми години. Там чета Съмърсет Моам  под една ябълка. Там е мястото, където си почивам на 100%. Няма телевизор, тишина, спокойствие, семейството – прекрасно е, много диво и зелено.

Какво те балансира?

Намирам баланса в семейството и в работата си. Двете неща, които ме зареждат, те ме и балансират. Чувствам се удовлетворена, дори и под напрежение.

Към разговора ни се присъединява г-н Кирил Савов, когото, разбира се, се изкушавам да му задам няколко въпроса, свързани с Веси Атанасова.

Защо избрахте Веси Атанасова за част от екипа си? Какво Ви впечатли в нея?

Желанието й да направи нещо с това, с което разполага. Въпросът е доста комплексен. Аз принципно срещам проблем, защото работя с голямо разнообразие от продукти – от декорации до чисто строителна продукция, през отопление на газ и др. Това са все фирми, които имат обща специфика. Ние  продаваме продукт, който изисква инженерна култура, процес, който се нарича инженеринг, съчетан с нещо друго – микс от специфична предварителна подготовка, техническа култура и търговска адекватност. Непрекъснато казвам на моите колеги, че сам продуктът, например една врата, няма да отиде и да се продаде сама. Принципно българският пазар не предлага специалисти и служители, които могат да продадат продукта. Когато вземеш един хубав прозорец от три различни производителя – най-ниско качество, средно и най-високо, отвън изглеждат почти еднакви особено, ако се отдалечиш на няколко метра. За да разбереш защо единият струва два пъти повече от другия, трябва да го отвориш и затвориш, да го ползваш през различните сезони, иначе представлява един стъклопакет и една рамка. А разликите се отразяват на атмосферата в самата стая, защото един прозорец изолира шума по-добре, друг може да е без щори, защото разполага със специално стъкло, а с трети, помещението може изобщо да не се отоплява през зимата. Ние имаме клиенти, които наистина не се отопляват през зимата. И ето тук е ключът, който определя един специалист, в случая Веси, която има висока степен на подготовка. Тя разполага със знания, които са резултат от опит, личен интерес, усещане, желание за работа. А това, което най-много ми допада, е желанието й да се свърши една работа до край и емоцията, която тя влага в нея. Един търговец, ако няма емоция, по-добре е той да стане счетоводител. В България много често позицията на продавач се счита като обидна, а реално, коя е тази фабрика, която ще работи добре, ако няма добри търговци в края на веригата?

Значи търговецът е отговорен за бъдещето на компанията.  Той е в края на  веригата, когато продуктът вече е готов, но всъщност той е лидерът.

Точно така. Радвам се, че така мислиш, защото съм свидетел на компании, много големи компании, преминали от ръцете на създателя в ръцете на финансови администратори, които завършват на борсата за продажба. Това е единствената формула за успех – добър специалист и перфектен търговец. Финансист не може да бъде лидер на една фирма. Лидер трябва да е или създателят на компанията, който влага чувство и емоции в творението си като художник, или да е търговецът, който познава другите търговци, което му позволява бързо да преценява от какво има нужда пазарът.

Интервю: Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

След като г-жа Гена Събева ме покани да бъда част от управляващото тяло на АИДБ (Асоциацията на Интериорните Дизайнери в България), реших да направя това интервю. Исках да разбера каква бе причината за написването на едно писмо в края на миналата година, в което бе информирана обществеността за спиране на дейността на АИДБ и какво се случи след това? От къде идва възраждането и какво провокира Гена да потърси нов тип управление. Защо? Как вижда пътя на Асоциацията и своята роля в нея оттук натам? Оправда ли се ентусиазма й  да обозначи мястото на интериорния дизайнер в строителния процес?

Не познавам Гена добре, даже бих казала никак, но изводите, които си направих, след този разговор и след като чух мненията на някои от членовете на Асоциацията по време на Общото събрание в края на април, определям за себе си като устойчиви.

Желанието да се случва нещо и да се върви напред не е задължително условие за  приемственост. Смятам, че това важи в доста посоки – в бизнеса, в личния живот, в приятелството. Желанието не е нито средство, нито резултат, то е намерение. Но пътят от „Намерението“ до „Намирам“ е най -трудния.

 Това, което ще прочете е една много малка част от разговора ни, но пък е 1към1.

Гена, каква е бе причината за написване на писмото до членовете на Асоциацията и до медиите, в което ти всъщност споделяш решението си за спиране на дейността на АИДБ?

Причината е свързана с много събития, случили се през последните 6 месеца на 2016 г., които доста ме огорчиха. Тези събития бяха със сериозен интензитет и напрегнаха работата в Асоциацията. Това доведе до моето решение да напиша конкретното писмо. Аз приемам нещата много лично и натоварването започна да дава отражение дори в личния ми живот.

Все пак можем ли да кажем, че ти си в основата на Асоциацията, тъй като твоят имидж е не само като на създател и управляващ, но и като на основен спонсор за нейните събития?

Да, може да се каже, защото аз финансирам всичко. В Асоциацията има членства, но няма постоянно събиране на членски внос. Отчетност има някаква, в зависимост от предмета или събитието, за което са използвани средствата.

При това положение, в което нямате държавна подкрепа и ти си единственият  човек, който поддържа цялото начинание, какво провокира негативното отношение в Асоциацията?

Предполагам, че това е резултат от некоректност в отношенията между членовете на Асоциацията. Имаше голямо неразбиране в обработката на финансите, във визията за бъдещето на Асоциацията.

Какво те накара да се захванеш с това? Какво те мотивира? Защо?

В началото започнах с голям хъс, но сега мотивацията ми е значително спаднала. Всичко започна, когато през 2009 г. се записах да уча интериорен дизайн, защото вече 20 години се занимавам с обзавеждане. Представител съм на немска фирма, която продава мебели, но на съвсем различен принцип. Там трябва да си дизайнер, за да може, когато дойде клиент, да му направиш цялостно обзавеждане. Това не е просто като да купиш мебели, трябва да направиш проект и да разпределиш всички детайли по местата им.

Отделих много от свободното си време да ходя на обучения по целия свят. Тогава реших, че съм инвестирала толкова много в себе си, че нищо не пречи да взема и образование. След това разбрах, че в НБУ има магистратура по интериорен дизайн и се записах. По това време бях на около 40 години и се намерих в средата – между студентите и преподавателите. Общувах успешно и с едните, и с другите. По време на лекция на доц. Банко Банков установихме, че няма структура, която да е в помощ на интериорните дизайнери. Аз веднага предложих да съдействам при  основаването на такава асоциация, която да се грижи за интересите на всички професионалисти в бранша. Той се съгласи. Покрай него се запознах и с други професионалисти, които имаха желание  да съдействат за основаването на Асоциацията.

Как се формира Асоциацията? Кои бяхте първите и основни членове?

Това бяхме аз, Илия, мъжът ми, доц. Банко Банков, дизайнер Вера Илиева, дизайнер Симона Стоянова и Елина. Още през първите години от създаването на Асоциацията вече имахме срещи с представители на правителството, които бяха заинтересовани от нашата работа. Така се мотивирахме заедно. Поех ангажимента да финансирам всичко свързано с Асоциацията, само да може да се развиваме, да се забавляваме. Нещата тръгнаха много добре.

Аз съм предприемач, трябваше ми кауза, не ме плашеше идеята да създам нещо ново. Мога да създам Асоциацията, да дам началния тласък, но след това очаквах и другите да се включат с техните компетенции и знания. Съгласявах се на всичко, стига работата да върви.

Каква бе целта тогава?

Първоначалната цел бе тя да обедини дизайнерите, да създаде възможности те да се обучават. Това бе първата ни цел, защото завършвайки НБУ ние видяхме едно голямо нищо – никаква реализация. Самото образование не е достатъчно, не можеш да излезеш оттам и да кажеш, че си интериорен дизайнер. За година и половина, колкото е програмата, не можеш да станеш дизайнер. Повечето от завършващите очакваха най-много да станат продавачи на мебели. Аз им казах, че стига да имаш желание, можеш да постигнеш много повече.

Архитектът може да върши работата на интериорен дизайнер, но в неговото обучение това не е заложено като основа. Много често се случва архитекти да завършат и след това да се занимават само с интериорен дизайн.

В строителните документи има и архитектурен, и интериорен, но всичко се прави от един човек – архитекта. Може да се каже, че идеята на Асоциацията бе да обозначи мястото на интериорните дизайнери в строителния процес.

Искахме интериорният дизайн да бъде обозначен като отделен проект в строителните книжа – както е ВиК, електричество и т.н. Заради тази идея ходих в парламента, срещнах се с депутат, който ни поиска примери за такава практика по света. Ние не намерихме такива практики, което направи каузата ми още по-трудна. Реших, че ще чакам да дойде времето, тъй като в книжата се добавят все нови проекти като ландшафта, например.

Друга наша цел бе да разкажем какво точно прави един интериорен дизайнер. Искахме тази професия да бъде извадена от блатото, да бъде авторитетна, да я изведем на нивото на архитектурата.

Какво последва?

Минаха вече седем години. Аз мисля, че през този период, като малко дете, опознаваш обстановката и се учиш. Първите години са важни за поставяне началото на много неща. Сега трябва да започнем да градим. Сега вече знам какво може Асоциацията, какъв е смисълът от нея, оттук натам знам, че е необходим и екип, който има желание за работа. Изисква се и финансиране. Има много бизнес ползи за всички, които решат да участват. Пазарът има нужда от това.

А ентусиазмът ти не се ли понижи след толкова много спънки и пречки по пътя?

Аз трудно се отказвам. Особено когато виждам, че нещо има смисъл. През годините научих много и сега открих нещо ново за себе си.

Защо в настоятелството няма интериорни дизайнери? Само един – доц. Банков.

Честно казано от интериорните дизайнери съм предложила само на един. Единственият, който поканих нямаше време да се ангажира с Асоциацията и да бъде в настоятелството. Така освен Банко Банков, който е и учредител, няма друг интериорен дизайнер.

Думата настоятелство я свързвам най-много с училище, където настоятелството се състои от родители. Същият е принципът тук, ако трябва да асоциирам, това биха били фирмите, които имат интерес да работят за дизайнерите.

Аз не искам да слагам хората в настоятелството пред другите, пред дизайнерите. Хората от настоятелството трябва да имат за цел да търсят подкрепа за дизайнерите, те да работят за тях, да търсят финансиране. Ако в настоятелството има повече дизайнери, то тогава малко се обезсмисля функцията на настоятелството. Целта е настоятелството да работи ЗА дизайнерите.

Как ще се променят възможностите за членуване?

Имаме предложения, които са разписани и чисто финансово са смислени. Обсъдено е и са взети примери от други асоциации. Ще бъде променен размерът на членския внос и ще се направи така, че да се събира ефективно. Членството в Асоциацията да дава някои предимства и в обученията членовете да ползват отстъпка.

Изпитваш ли трудност да мотивираш дизайнерите да участват в Асоциацията?

Знаеш ли, питат ме непрекъснато „Ако ти дам 100 лева, ще изкарам ли 1000?“. Това ме питат и аз не знам какво да отговаря. Друга пречка бе, че информацията ни бе общодостъпна. Нямаше една информация за членове и друга за външни хора. Тогава защо да членуваш като така или иначе получаваш всичко? Това също ще се промени.

Също така финансирането от мен спира. Аз искам да съм наравно с всички членове на Асоциацията и да правя това, което и другите правят. Целта ни сега е да мотивираме спонсори и да потърсим фирми-членове. В догора е описано много подробно какво ще се прави за фирмите и къде ще отидат тези пари – за реклама, за събития, за бюлетин и за други.

Всичко това означава ли, че до края на годината няма да имате събития?

Имам доброволци, които желаят да помагат. Има фирми, които също искат да участват, а аз съм склонна отново да се доверя и да се опитам да го направя. Има предложения, но още не знам дали събитията ще се случат.

Очаквам да създадем план, да изясним какви варианти седят пред нас и какво можем да предложим конкретно на нашите членове, партньори и спонсори.

Как виждаш твоето място и участие си оттук натам в Асоциацията?

Първо трябва да се направи разпределение на ролите, но според мен трябва да има и приемственост. Фатално ще е, ако дойдат хора, които не знаят какво сме правили до този момент. Моята роля би могла да бъде всякаква. Хората, които членуват в нашата Асоциация търсят най-вече работа и приходи от членството си, което няма как да стане веднага. Тяхното членство ще е ползотворно и ще окаже ефект в дългосрочен план. Въпреки това всички си мислят, че щом членуват в Асоциацията, това означава, че на тях ще им бъде намерена работа и членският внос ще им се върне под формата на директни приходи. Асоциацията не е супермаркет, не е мол, да влизаш да си пазаруваш. Ползите са под формата на обучения, отстъпки при посещението на конференции и семинари, участие в такива събития и още какво ли не, но не и под формата на директни приходи. Това трябва да се знае.

А какви ще са ползите за самата Асоциация? До тук си говорим само за ползите на дизайнерите, но виждам, че тук има секретар, който е на заплата. Има и  други разходи, които до момента си поемала ти.

Асоциацията също може да спечели от организирането на обучения и събития. С тези средства след това могат да се покриват разходите. Сигурна съм, че могат да се организират посещения на изложения и панаири в Европа, да се правят срещи с големи имена в архитектурата и дизайна. Очакваме скоро да пуснем пилотен брой на бюлетин, който ще излиза всеки месец. В момента изясняваме неговата структура и скоро тръгва.

Какво си пожелаваш?

За мен най-голямата награда ще е да видя Асоциацията, като моя рожба, пораснала, да ходи редовно на „училище“, да поеме в своя посока. Пожелавам си, всички в Асоциацията да намерят своята полза и своето място.

Интервю Лина ГЕОРГИЕВА

Често попадаме на шумни места, където десетки гласове кънтят в голяма зала. Не бихме се сетили да се замислим защо, но главата започва да ни боли и да се чувстваме внезапно уморени. Друг път сме на концерт на любимата група или изпълнител и все нещо ни се струва, че не е наред със звука. За всичко това може да търсим причина в лошата акустика на помещенията. Големите обществени сгради, зали, спирки на метрото, дори и офисът имат нужда от добра акустика, за да не полудяваме от ехтящите звуци навсякъде около нас. Свързахме се с експерта по акустични тавани Андерс Граверт, който работи за компанията Ecophon. Искахме да разберем от него защо на много места липсва тази екстра, какво се случва с този бизнес, както и да разберем малко повече за него самия.

Кога започнахте работа с Ecophon?

През 1991 г. започнах работа с компанията за осветление “Ecolux“, която по това време беше част от „Ecophon” и снабдяваше „Ecophon” с осветление, но освен това компанията беше доста успешна в разработването на осветление за всякакви проекти като училища, офиси, здравни заведения и др. Аз много често работих в съвместни с “Ecophon” проекти и заедно разработихме много интересни проекти. Станах част от техния екип, занимаващ се с износ през 2010 г.

Какво научихте през този период? Ще споделите ли с нас най-ценния урок, който научихте?

Разбрах колко е важна добрата акустика в нашия ежедневен живот, нашите уши никога не спят и слушат 24 часа в денонощието. Много места имат лоша акустика и това е голямо предизвикателство, да промениш разбирането за добра акустика. Резултатът от подобна промяна ще доведе до следните добри неща:

Подобряване на вътрешната среда и предоставяне на комфорт

Понижаване нивата на шума

Подобряване на речевата разбираемост

Понижаване на смущенията

Какво Ви мотивира да работите?

Мотивират ме срещите с мили и интересни хора навсякъде и това, че те наистина се интересуват от подобрението на акустиката.

Вие сте регионален мениджър по износ за Източна Европа, Балканите, Централна Азия и Централна Америка. Много сме любопитни, забелязахте ли различия в бизнес моделите между тези региони?

Има разлика, но е по-малка отколкото си мислите. Някои страни, разбира се, са по-добре развити и тогава е по-лесно хората да разберат защо е необходимо да инвестират в добра акустика.

Сигурно пътувате много и непрекъснато, имате ли си любимо място, където винаги искате да останете по-дълго?

В тази професия е важно да ти харесва пътуването и аз наистина много обичам да пътувам, и да не съм на едно и също място всеки ден. Има много хубави места навсякъде по света, но Европа за мен е номер едно. Ако трябва да избера и страна, то това ще е Гърция.

Обичате ли да прекарвате време в България? Какво ви харесва най-много в страната ни?

Да, харесва ми, хората са много добронамерени и храната е много добра.

Как мислите, че може да се подобри бизнесът в България? Къде мислите, че бъркаме най-много?

Както във всички други страни, много компании са фокусирани върху ниски цени, вместо да търсят по-добра инвестиция. Всички ще се почувстват много по-добре, ако можеше да подобрим акустиката.

Ще пожелаете ли нещо на нашите читатели?

Желая ви всичко най-добро и се надявам да имаме възможността някога да се срещнем.

Снимки: Личен архив

Интервю Лина ГЕОРГИЕВА

С Петър, който всички знаят като Облака, се запознах, когато по случайност попаднах на негов имен ден. Тогава не знаех с какво се занимава той, но веднага ми направиха впечатление интересните решения за обзавеждане в дома му. Разказаха ми, че той и още двама негови приятели – Ивайло и Мария, имат собствена работилница, където правят изкуство от стари мебели. Работилницата се казва Пункт и като цяло всеки е добре дошъл в нея. Облака е лъчезарен човек, винаги усмихнат, който осъществява мечтата на живота си заедно със своите съученици. Проектите на работилницата са разнообразни и интересни, а каузата им благородна – да спасява това, което другите искат да изхвърлят.  Помолих Облака да ми отдели малко време, за да разкаже какво става с работилницата, с какво се занимават сега и какво ги очаква напред.

Как започна да се занимаваш с обработването на стари мебели? От къде дойде идеята за работилницата?

Ние се познаваме още от училище. Преди работехме много често заедно по всякакви проекти и в един момент стигнахме до идеята, че ще е много готино стари мебели, които се изхвърлят, всъщност да не се изхвърлят, а да се преправят. Така започнахме да събираме стари мебели, които са от истинско дърво, без талашити, и да ги преправяме или да използваме части от тях за създаването на нов тип мебел.

Как успявате да се сдобивате с такива мебели? Къде ги откривате?

Много хора ни се обаждат, най-вече приятели: „Ще изхвърляме гардероб.“ или „Ще изхвърляме столчета. Искате ли ги?“. Също така по кофите има много материал (смее се).

Не мога да се сдържа да не попитам, ходите ли специално да ровите по кофите или само, ако случайно попаднете на нещо?

Не, специално не, но като ходиш по улиците намираш различни неща като столчета, табуретки и ако ни хареса ги взимаме. Обаждат ни се и хора от различни части на България, скоро една жена от Търново ни беше писала. Трудно ни е да обикаляме други градове да събираме мебели, нямаме чак такъв ресурс.

Освен, че сте артисти в известен смисъл на думата, вие приемате и поръчки. Какво се търси най-много?

Не знам какво се поръчва повече, но сме правили обзавеждания за заведения от палети. Случвало се е да правим комбинации. Примерно на диван от палети да сложим облегалки на стари столове. Вече сме имали поръчки от доста заведения.

Това е прекрасно. Изисква се доста креативност, особено в обзавеждането на заведения. Стигали ли сте до дизайнерски конкурси?

В конкурси не сме участвали, но по-миналата година бяхме на изложение в Париж. То е за всякакви домашни принадлежности, интериорни решения – от възглавници до голями мебели, секции и др.

Как се представихте на изложението? Успяхте ли да привлечете интерес?

Да, създадохме доста контакти, но най-вече с колеги от различни мебелни магазини.

Имаш ли любим проект?

Всичките са ми любими, защото като работиш по нещо и ти си вътре, радваш му се. Наскоро направихме една библиотека от орех, която аз много харесах, защото орехът е специално дърво. Стана много красива. Правим и много детски играчки, особено от остатъци от други проекти. Така направихме за един вносител на вино стойки за бутилки. Изрязахме кръгчета в едни дъски, дупки, в които да се поставят бутилките и много се чудихме тези кръгчета какво да ги правим, накрая решихме да направим детски играчки от тях. Така че при нас нищо не се изхвърля.

А приемате ли поръчки от хора, не само от фирми?

Разбира се, че може. Ние нашите неща си ги правим, но и много работим по поръчка. Въпреки това държим да запазим нашето излъчване и дизайн. Обработваме и стари мебели по поръчка, но вече доста сме се затрупали с такива.

От къде идват повече клиенти – от България или от чужбина?

Повече от България получаваме поръчки. Имаме много запитвания от чужбина, но много фирми гледат да купят нещо от нас по-евтино. Те смятат, че ще купят тук нещо за без пари и после искат да спечелят като го пуснат на техния пазар като авторско произведение за много по-голяма сума. На такива хора редовно им отказваме. Даже скоро отказахме една поръчка за фотьойл, защото клиента отказа да си плати транспорта, тъй като му излизало много скъпо, а той търсел нещо по-евтино, което да препродаде.

Канили са ни даже да работим извън България. Обаждаха ни се от малко селце в Германия да обзавеждаме хостел, да преработим техни стари мебели, но пропадна този проект. Като цяло сме отворени да обменяме опит с други колеги.

В България пък хората смятат, че нещо като е направено от стари мебели, то цената трябва да е много ниска. Това не е така, защото ние влагаме много труд. За да може от един стар стол, който е седял на някой таван да стане на нещо готино, това изисква много работа.

Какъв е процесът на работа при вас? Първо идват идеите или първо идват мебелите и после идеите?

Има предмети, които само като ги видим и вече знаем какво ще правим, но има и други, които седят и чакат в складчето ни. Но като ни дойде идеята обикновено първо започваме да разглобяваме на части, после чистим и шкурим, след това дървото се обработва с импрегнатори, сглобяваме наново в новия вид, лакираме и така завършва процесът.

Кой проект ви е отнел най-много време и труд?

Това е люлеещият се стол от макара. Той ни отне много време, защото обработката бе сложна. Трябваше да внимаваме да не се обръща, да е сигурен за ползване. Ние много внимаваме, освен да са естетически издържани, нашите мебели да са безопасни за ползване и стабилни. Искаме нещата, които правим да се ползват, да са функционални, а не да седят само като арт обект. Особено като правим детски играчки, много внимаваме те да са безопасни.

Върху какъв по-голям проект работите сега?

Започваме да продаваме мебели в Берлин. Първо в един сайт и после по магазинчета. Като цял проект, сега завършихме обзавеждането на заведение в София. То се казва „Бетахаус“ и вече е отворено с обновен дизайн, който може да разгледате на място.

Така като слушам, оставам с впечатлението, че основно използвате само стари материали, като изключим диваните от палети. Участвате ли в някакви еко инициативи?

Не сме участвали до сега в еко програма, но сме помагали на общината. Например преди известно време откриваха нов парк в Студентски град, бяха поканени български артисти, които да направят по нещо за парка. Ние също участвахме и използвайки рециклирани материали направихме пейки.

Какво би казал на нашите читатели, нещо, което да им пожелаеш?

Бих пожелал на хората да са по-отговорни към рециклирането, но и не само към него, да ценят повече старите си мебели, да разберат, че старите неща могат да имат нов живот и не е нужно да изглеждат гадно (смее се).

Ето и още интересни проекти от работилница „Пункт“:

Стол от струни на китара и стари войнишки колани

Стар стол – сега закачалка

Дизайнерска лампа

Лампа от месомелачка

Преобразено старо нощно шкафче

Детска кухня

Детски бар

Седалки за кино от стари кожени якета

Закачалка от клон върху воденичен камък

Чайник – лампа

Закачалка от стари калъпи за обувки

Стол от закачалки

Снимки: работилница „Пункт“

Работилницата се намира в София, ул. Кирил Пейчинович No. 14, тел. 0899 933 271