Интервю: Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

С Преслав Козовски , Изпълнителен директор на „Топливо“ АД, ме запозна моят приятел, Антон Иванов, който също работи в „Топливо“,  по време на едно от изданията на BUILDINGSTYLE.  Да си призная, очаквах да видя мъж с по-парадно поведение, именно защото за мен  „Топливо“ е институция в нашия бранш. Но, когато видях Преслав, ми олекна, тъй като той има изключително хрисимо излъчване, а  едновременно с това, усещаш колко устойчив всъщност е. Рядка комбинация, която даже не помня да съм виждала в някой друг. Тази година „Топливо“ навършва 70 години и точно това е повода да се видим и да поговорим за пътя – и неговия, и на компанията. Честит юбилей!

 

 70 години „Топливо“АД! Как се чувстваш?

Много странно, защото фирма, имаща 70 години история е минала през времена, които са по-различни от сега. Интересно е, че тогава е била най-голямото дружество търговец за нуждите на населението на строителни, отоплителни материали, горива и газ и сега продължава  да е най-голямата компания – търговец на строителни отоплителни материали.

Можеш ли да направиш паралел?

„Топливо“ е създадена 1947 като дружество за търговия с горива за подсигуряване на нуждите на населението, след което е започнала и търговия със строителни материали. За разлика от днес, не е съществувала такава конкуренция и изобилие от материали. Тогава компанията се е разпростирала в 28 области, а базите са били над 400. Към момента са 200, а от тях 92 са за строителни и отоплителни материали,  като пелети, въглища, течни горива като дизел, газ за домакинството… Много интересно е развитието при строителните и отоплителните материали. В един момент фирмата е била монополист на пазара като единствен търговец на строителни и отоплителни материали. Сега, въпреки голямата конкуренция, продължаваме да сме една от най-големите фирми на пазара. Името „Топливо“ междувременно е станало толкова популярно и благодатно, че някои фирми дори се сдружават под него. (Смее се).

Какъв пазарен дял имате?

Това е трудно да се определи. Не мога да кажа с точност, защото както ви е добре известно, в България има и сив сектор, който изкривява пазара. С гордост могa да кажa, че нашият бизнес е изцяло на светло,  но някои фирми не са  и това влияе на цифрите. Мога да кажа със сигурност, че държим сериозен дял от търговията със строителни материали.

От колко време си част от тези 70 години?

Аз съм част от „Топливо“  от година и половина и честно казано е голямо предизвикателство за мен да съм част от 70 години история.

Какво си правил преди това?

Аз съм инженер-химик по образование, текстилен инженер-химик, но никога не съм работил като такъв. Тогава се занимавах с текстилен бизнес и оттам тръгна всичко покрай мен свързано с търговията, след което  времената се промениха и започнах работа като търговец във фирма за лекарствени средства. Тъй като това беше времето на динамичните промени съответно и аз се променях и рязко сменях посоката на своите интереси, като последно се насочих към търговията със строителни материали.

Защо?

Много пъти съм се питал и аз това. Харесвам динамичната работа и докато си бях сам шеф и ми се отдаваше да бъда и от двете страни.  След това започнах  работа като търговец с лекарствени средства. Там, обаче, средата, в която бях, не  беше достатъчно динамична и работех с ограничен брой партньори. Затова реших да предприема стъпка и да стана част от новата, за това време тенденция, на бурно развиващия се строителен бизнес, реших че това ще е едно ново и интересно предизвикателство, което ще е по-динамично и интересно, и така станах търговец строителни материали.

Имал си опит в строителния бранш преди да започнеш работа в „Топливо“?

Да, разбира се. Минах си по цялата кариерна стълба, стартирайки от най-ниската позиция. Работил съм в редица западни компании –  „Река“, „Баумит“,  „Грое“,  „Баумакс

Този опит в сферата на строителните продукти, многото познанства с различни хора,  помага ли ти или ти пречи?

Много ми помага. Почти няма категория в строителните материали, която да не познавам. Всеки опит е много полезен, далеч съм от мисълта, че нещо може да пречи на човек. Всеки опит помага изключително много при взимането на решения, управляването на хора, предвиждане посоката на пазара…

Как навлезе в работата? Какви предизвикателства срещна?

Предизвикателство е да си успешен в управлението на структура с 800 служителя и 200 търговски обекта.

По-трудно ли е да управляваш нещо, което вече е наложено на пазара и има своите параметри и особености, изградена структура?

Ако искаш да нанесеш корекции – да. Нашата цел е да станем номер едно, оставяйки конкуренцията на сериозна дистанция след нас. За да станеш пръв  се налага да предприемаш корекции в система с 70 годишна традиция и да убедиш екипа ти да те последва. Правим малки, но сигурни крачки напред и затова  резултатите ни са изключително добри. Това, което ни помага е, че компанията притежава традиции за добро обслужване на клиентите, има опит в поддържането на подходящите продукти в достатъчно наличност на склад, за да подсигурим търсенето на клиентите ни.

Имаше ли проблеми със собствениците като им съобщи, че искаш да внасяш промени?

Не бих казал.  За никого не е тайна, че „Топливо“, следвайки традициите, е една доста консервативна структура. Моето назначаване е част от решението на собствениците за промяна на развитието на „Топливо“, за да се изведе компанията на челна позиция в търговията със строителни, отоплителни материали, горива и газ. Инициирали сме промени, с които целим не само да се движим в крак със съвремието си, а и да се издигнем до ниво, в което ще служим за пример на другите за успешно развиващ се и иновативен  бизнес подход. Целта ни е да сме  водещи в новото време, а това е сериозно предизвикателство  с оглед на съвременната динамика. С търговският ми директор Антон Иванов започнахме да черпим опит от колегите ни в Западна Европа, като планираме да направим опит да прескочим едно ниво на развитие по-нагоре от останалите на пазара, доколкото е възможно.

Ще ни разкажеш ли малко? Какво правят там, което тук не го правят?

Нашият пазар е изключително ценово ориентиран, да не кажа 100% и това е изцяло за сметка на търговците. Ниските нива на печалба, с което се налага да работим поради наличието на сив сектор, не позволява да се инвестира правилно в развитие на персонал, иновации, както и да се осигури поддръжка на такава голяма структура. Издръжката на 800 служителя, 200 бази и 130 тежкотоварни превозни средства изисква сериозни средства.

Това, което правят колегите от Западна и Централна Европа в това число Унгария , Полша, Чехия, е че залагат изключително много на обслужването. Работят усилено в насоката всеки бизнес процес да бъде изцяло насочен в посока да са в услуга на клиента. Разбира се, дори и там имат ценови заигравки, но като че ли съществува едно повсеместно разумно разбирателство за това, че всъщност е нехигиенично да се слиза под една критична точка. Хората се опитват да си гарантират нормалните маржове, които са необходими за оцеляване, развитие и инвестиции.

Ти отговаряш за цялата структура „Топливо“АД или за част от нея?

Отговарям за цялата структура.

Колко човека работят в цялата структура?

В цялата структура, с дъщерните дружества работят над 800 души.

Спиш ли добре?

(Смее се) Много добре. Хубавото е, че екипът, с който работя, е много добър. Това са хора, които знаят как работи системата, с опит, а отделно целият екип е изключително положително настроен към промените, които инициираме в дружеството.

Как приемаш „Топливо“?

Като огромно предизвикателство. В интерес на истината, когато водихме разговор със собствениците, в самото начало, ми се стори твърде голяма и направо колосална задача. Разбира се, те обещаха подкрепа по всякакъв възможен начин и истината е, че без  безрезервната  подкрепа, която ми оказват, трудно бих се справил. Наистина структурата е много голяма, и трябва да се подхожда с изключително внимание при внасянето на корекции,  в  традиция, която е била жива 70 години.  Голяма част от екипа  работи в дружеството  над 30 години.

Те как се адаптират към нововъведенията, особено в по-малките градове?

В началото им беше трудно да приемат промените, но виждайки резултатите от тези действия, се присъединиха към нашата обща цел с желание и ентусиазъм.

Интернет опция ли е за вас?

О, да. Към момента направихме един абсолютно нов сайт, в който добавихме ценна информация относно продукти, калкулатори за изчисляване на необходимите количества строителни материали за даден проект за улеснение на клиентите, карта на всички бази и др. Имаме и доста сериозно ФБ присъствие. Планираме и интернет магазин. Ще се опитаме да качим всичко в интернет платформата ни  и когато някой иска нещо, да може да го заяви оттам.  Така ще можем да сме малко по-гъвкави и да се доближим до този сървис, който имат там някъде по света. Хората правят много интересни неща, много бързо се развиват, разполагат със значителни суми, които да инвестират в своето развитие. Дори вариантът на електронната търговия, който тук познаваме добре, там вече е малко демоде😊),  там вече правят по-интересни неща.

А колко продукта продавате в „Топливо“?

Към момента са около 8000 артикула. Нашата цел е да станат между 15 000-20 000.

Всичките да са в строителната индустрия?

Основно, да. Ние имаме много силно присъствие в грубото строителство, а с времето искаме да се насочим и към довършителните  работи, защото там не сме така силно представени. Така че мисля, че към 20 000 артикула е оптималната цифра, която можем да представим.

Какви са краткосрочните ти цели?

До към 2020 г. искам категорично да сме най-голямата компания на пазара за търговия на строителни материали на пазара, да разполагаме с най-много превозни средства. Тази година вече подновихме около 30 камиона,  следващата година планираме да допълним парка ни с още около 30. Имаме намерение да обновим сериозно количество бази, както и да изградим и няколко нови.

Какъв търговец си –  който разчита на интуицията си или повече на маркетингови проучвания и цифри?

Комбинация от двете. Ако разчиташ само на интуицията можеш да се подведеш, макар да съм силно интуитивен, когато става въпрос за развиване на бизнес, си пиша домашното през проучванията и числата.  (Смее се) Обаче да предусетиш накъде ще се движи света,  интуицията може да ти помогне.

 

Остава ли ти свободно време с тези 800 човека на работа?

Не. (Смее се)

Все пак, когато можеш да почиваш, как обичаш да прекарваш времето си?

Разбира се, със семейството. Честно казано, напоследък не остава време да ходим по почивки. Откакто съм в „Топливо“ ваканцията ми е била 5 дни, така че няма как. Имам страшно много задачи, които трябва да свърша, но съм сигурен, че ще дойде и време, в което ще може и да се почива, но това време не е сега.

Какво бъдеще си представяш за сина си?

Това е най-сложния въпрос, за съжаление. Не виждам нещата в България да се подреждат, въпреки усилията, които се полагат. А сина ми все още е много малък и не знам накъде ще се насочи. Ако тръгне по стъпките на тате, няма да му е добре, ще го чака много работа. (Смее се) Да е жив и здрав, да прави каквото иска, но в крайна сметка нещата в България не стават по-добре. За съжаление липсва каквато и да е дългосрочна предсказуемост на пазара с хоризонт повече от 2 години. Общо взето всички чакат кога ще дойде следващата криза и се надяват да са една идея по-подготвени.

Това от манталитета ли е?

Не, не мисля, че е от манталитета. Просто промените, които се случват стават твърде бавно, или поне за мен е така. Мисля, че държавата отдавна трябваше да е регулирала сивия сектор. Нямам добро усещане за това, че можем да планираме добре. Колкото и да бягаме от плановата икономика от едно време, без да планираме бъдещето, няма как да стане. Липсата на предсказуемост и дългосрочно планиране и постоянство в държавата много вреди на бизнеса и води до нестабилност. Виждаме чужди инвеститори да се дърпат, защото не са наясно какво да очакват. Колкото и да си обещаваме някакви страхотни неща, виждаме, че те вече 27-28 години не се случват, така както очакваме. Много ми се иска детето ми да остане в България и да намери своя път, но не вярвам, че ще се случи.

Как отпразнувахте 70-годишнината?

Събрахме около 250 наши клиенти и голяма част от търговския персонал на фирмата. Събрахме се в клуб Joy Station, където се позабавлявахме здраво няколко часа. Направихме си едно страхотно парти. Беше важно да се отбележи, че „Топливо“ го има вече 70 години на пазара. Фирмата друг път не е правила такова нещо и бяхме малко притеснени дали ще се получи. Не само, че се получи, а даже стана много добре.

Какво е  „Топливо“ за теб: респект или отговорност?

Отговорност. Все пак 800 човека трябва да се приберат със заплати вкъщи. Мисля, че това е най-важната част, след което да направим така, че тези 800 човека да се чувстват добре и да имат усещането, че фирмата се грижи за тях.

Какво си пожелаваш сега, когато сме в края на годината?

Пожелавам си всички да не губят доброто настроение в новата година, да са още по-борбени и инициативни и съм отворен към всякакви предложения. Искам да станем една идея по-добри, по-бързи, по-точни в обслужването си към клиентите и си пожелавам още догодина да сме на челното място в България сред търговците на строителни и отоплителни материали, да сме най-желаният партньор за работа сред доставчици и клиенти и най-добър работодател в сектора.

Интервю: Ани ДАМЯНОВА, Лина ГЕОРГИЕВА

Винаги ми е било много приятно, когато разговарям с умна и красива жена. Това е наслада за душата и очите едновременно,  а този път особено приятно, защото и тя е търговец😊) и то в един мъжки бранш.

Когато дойдохме в офиса на GTT, Веси ни покани в градината. Беше един от онези  топли дни на юни, когато още от сутринта заявките на Слънцето са сериозни. Разговорът ни вървеше леко и лежерно, точно каквото беше и времето навън.

Първата любов, работата, уменията на търговеца и други „опиати“😊)) бяха част от темите ни. Вратата обаче беше с приоритет!

Приятно четене!:)

П.С Ако сега ви предстои да слагате врати, сигурна съм, че до края на интервюто, ще сте си избрали с кого да се посъветвате.

 

Веси, от колко време работиш в Джи Ти Ти?

В Джи Ти Ти съм от декември 2012 г. Не знам как минаха почти 6 години.

Щом са минали така бързо, значи си се чувствала много добре.

Когато човек  харесва работата си, не усеща как минава времето. Годините вървят много бързо, ако непрекъснато си ангажиран.

Какво е образованието ти?

Завърших „Реклама“ в Нов Български Университет, иначе съм възпитаник на математическата гимназия в Стара Загора. Започнах да се занимавам с врати съвсем случайно. Дълго време не работих, гледах децата си, но в един момент реших, че е време да се захвана с нещо. Първоначално работех в една старозагорска фирма за ЛПС и работни  облекла, която имаше офис и в София. Там бях близо 3 години. По-късно реших да сменя работата, защото не я усетих като моя и случайно попаднах на друга фирма за врати, където научих всичко за вратите. В началото смятах, че вратата не е нещо особено – отваряш, затваряш… но се оказа, че има много детайли, които трябва да се знаят за нея, за да може да изпълнява изцяло функцията си пред клиента. Вратата се ползва на подсъзнателно ниво, трябва да я отваряш и затваряш без да имаш притеснение. Тя трябва да краси дома, но не трябва да те притеснява при ползването. Когато това се случи, значи има проблем в продукта или в монтажа. Трябва да познаваш много добре продуктите си и да следиш за  всички новости, винаги трябва да си в крак с новостите на пазара, да си адекватен, за да избегнеш неприятните усещания в клиента.

В крайна сметка напусна тази фирма…

Да, напуснах и реших, че с врати повече няма да се занимавам. Три месеца се лутах, чудих се с какво да се заема и така попаднах в „Джи Ти Ти“.

Как възприемаш вратата? Какво е вратата за теб?

Макар в „Джи Ти Ти“ да не предлагаме само врати, тя е моята първа любов. Това е приоритетният ми продукт, независимо за какъв вид врата става дума – блиндирана, индустриална, интериорна, пожароустойчива. Нямам притеснения да ходя по обекти, даже напротив, държа да присъствам през целия процес. За мен е важно консултирането и съвета към  клиентите, но без амбицията да го спечеля винаги на 100%. Предпочитам той да получи от мен, като професионалист, добър и адвекатен съвет, дори и да не купи от мен продукта. Понякога ситуацията е такава че цената е определяща, но държа да оставям впечатление, че е получена правилната консултация. Така ме запомнят като човек, на когото могат да разчитат. Повечето от моите клиенти през годините се връщат, дори и да не са купили от мен при първата ни среща.

Кое е основното нещо, което един клиент трябва да знае за вратата?

По отношение на интериорните врати, клиентите се сещат на последния етап. Започват ремонт или влизат в жилището и никой не обръща внимание на тези отвори, на които после ще се слагат врати. Идва много сериозен проблем, защото всичко е измазано вече, работата е свършена, а на пазара има много нискобюджетни врати, които са в определени стандарти, а отворите не винаги съответстват на тези размери. Тогава се започват корекции, идва неприятно усещане в клиента, че той отново трябва да коригира, а цената става друга, ако пусне вратите като нестандартни размери. През последните години, благодарение на интериорните дизайнери и архитектите, тези неща се предвиждат още в самото начало – залагат се параметри, които след това да отговарят на цена-качество. Клиентите вече започват да четат, знаят, информирани са за всеки тип строителен продукт. Очакванията им вече са по-реалистични откъм срок за изпълнение и производство. Така, че трябва да знаят размерите на отвора, дизайна на вратата и как искаш да изглежда домът ти. Когато знаеш това, тогава предвиждаш всички елементи по интериора като боя, дограма, врати, мебели. Тези елементи биват съчетавани и не са в дисбаланс. Често слагаме интериорни врати, когато клиентите вече са внесли мебелите, защото отворите са ни абсолютно готови и няма опасност от наранявания. Абсолютно чиста и финна е работата по монтиране на интериорна врата, докато дограмата и блиндираната врата са свързани с един по-груб строителен процес… и прашен, което стресира всяка жена (смее се)

Вие какви врати предлагате?

Ние сме фирма с италианска собственост. „Джи Ти Ти“ вече 20 години присъства на българския пазар и предлагаме само италиански продукти. Избрали сме няколко фабрики, които имат дългогодишен опит в производството на конкретните продукти и с качество от средното към високото. Предлагаме, разбира се, и по-високо качество продукти, които да задоволят специфични нужди, въпреки че кризата принуди колегите от Barausse да започнат да предлагат качествени продукти, но на друга цена. Те направиха една по-изчистена серия с ламинатни врати, които са в масовия клас като цена, но качествата и материалите вложени в тях не са спестени.

Когато купуваш врата трябва да я помислиш, това не е стол, който можеш да изхвърлиш след няколко месеца или години. Подмяната на врата и дограма винаги е свързана с много разходи и с много време, така че изборът на вратата трябва да е обмислен. При тях също има мода. Преди 10 години бяха много нашумяли вратите с цвят „Венге“, както и мебелите, а сега изчистените модели са по-актуални и особено тапетните врати, като тези на Barausse. Това в момента е най-продавания ни продукт. Той е нов, много добре разработен, с много добри качества, цена както и възможности за покритие и размери. Можем да стигнем размер на врата до 3 метра. Много малко производители могат да си позволят да направят крило на интериорна врата с височина 3 метра. Нашата архитектура, обаче, не предразполага поставянето на такива врати. Най-високата, която съм слагала е 2,74 м. В Италия нещата седят по друг начин. Ходихме  до фабриката- производител на обучение , там всички врати са  по 3 метра. По време на представянето на нашите врати изложихме мостри на врати високи по 2,40 метра, които веднага предизвикаха интерес.

Barausse не предлагат дървени врати?

Масив не предлагат. Масивните врати днес не са практични откъм поддръжка и качества, също така са доста скъпи. В много къщи се пазят, защото носят сантиментална стойност. В апартамента си не бих сложила такива. Те са подходящи за старинни къщи и вили. Не оспорвам качествата на тези врати, нито устойчивостта във времето, но има много фирми, които не ползват качествен материал и това отнема чара на този тип врати, които с времето се деформират. Дървото има недостатък, че условията навън влияят върху обема.

Какви трудности си изпитвала като красива жена в един мъжки бранш?

Това го изпитвам често, когато посещавам обекти на място. Слизам от колата и никой не ме приема като професионалист. Мит е, че като си жена ти е по-лесно в кариерата. Ако си мъж на обект те възприемат много по-бързо, докато на мен ми отнема време да се докажа, че разбирам от материята и да спрат да те гледат като жена, а да те гледат като професионалист. С годините това вече не ми прави впечатление. В този момент психологията е много важна, първите 3 минути  са решаващи в 80% от случаите. Един път впечатлиш ли клиента, за него вече няма значение какво предлага конкуренцията, той вече разчита на теб и не те гледа като жена.

 

Кое качество като търговец-жена смяташ за най-важно?

Винаги съм мислила, че човек се ражда търговец. Търговец не се става, ти трябва да го имаш заложено. Много важно е да си добър психолог, както да  спазваш обещания и да поемаш отговорности .

Кога ти е било най-трудно?

Честно казано нямам такъв период. Всеки ден е изпълнен с кризи и трудности, монтажи, доставки, закъснения,  клиенти. Във всяка сфера го има това и смятам, че  е нещо нормално,

Успяваш ли да оставиш проблемите от работата пред прага, когато се прибираш вкъщи?

Много отдавна вкъщи не се коментира работа. Да, ако съм натоварена изключително много, децата ми са достатъчно големи и ме познават много добре и ми дават минута на усамотение.

Къде се чувстваш най-добре – в офиса, на среща, с клиента или на обекта?

Офисната работа ми е най-скучна, но това е защото съм активен търговец. От тези три момента, този ми е най-неприятен. На обекта нямам притеснения, обичам да ходя по обекти и не ме притесняват условията там. Срещата с клиента ми е най-вълнуваща. Това е като първа любовна среща. И в давата случая се чувствам добре.

Фирмата е италианска, ти си отговорник в отдел „Строителство“, как работиш с италианците?

Щастлива съм, че собствниците на  фирмата са подбрали изключително добри партньори във времето. С тях отношенията са конкретизирани и ясни от самото начало .

Сама ли избра екипа си тук или като постъпи имаше вече готов екип?

Имаше създаден екип, който с времето се промени, някои хора се преориентираха. В момента екипът ни е малък, но за решението при избор участваме всички.

Какво човешко качество търсиш в служителите?

Аз съм доста  взискателна и с годините ставам все по-строга. Освен професионалните качества, за мен е важно да ме разбира от половин дума. Аз работя много динамично и служителите трябва да са схватливи. Тук се толерира инициативността и се цени високо.

Има ли раздвижване на пазара, какви са твоите наблюдения?

Има, но миналата година бе много тежка за моя отдел, защото продуктите ни са от по-висок клас. Трудно намирахме клиенти. От Нова година насам нещата се промениха и са много обнадеждаващи от гледна точка на това, че дори инвеститорите започнаха да ценят продукта. Преди пазарът беше предимно ценови  ориентиран, необходимо беше  много време  докато убедим инвеститорите, че цената не е водеща.

Смяташ ли, че „балона“ започва да се надува и може пак да се очаква криза?

Има такива индикации. Няма да бъде в такъв мащаб като от 2009 г. Психологическият фактор бе много силен за инвеститорите, които спряха да инвестират. След няколко години разбраха , че задържаните пари стават опасни .

За мен кризата имаше положителен ефект, защото тя преся  сериозните фирми от еднодневните  като изчисти пазара. Останаха колеги, които разбират от това с което се занимават .

Какво ви предстои тази година?

Започнахме да предлагаме висок клас италианска дограма, не само като дизайн, но и като качества. Те се различават от масовия , макар хората да не го разбират напълно. И тук е нашата роля да им обясним и покажем  предимствата на продукта.  Тази година стана колаборация между двете фирми – Barausse и Diquigiovanni, което е положително за нас, защото мисията ни е да предлагаме комплексни решения за клиентите. Те очакват компетентно мнение и качествени предложения. Kлиентите ценят такова нещо, защото времето е ценно, работим бързо с едни и същи доставчици. Така по-лесно върви комуникацията със строителите. Профилът на Diquigiovanni е много добър, с високо качество, ползват се добри немски машини. PVC обикновено има проблем при сглобката и седи като неприятна фуга, а тук това е изчистено.

 

Разкажи ни нещо за себе си?

Имам две големи деца – момче и момиче. Синът ми стана на 20 години, а дъщеря ми е на 14 години. Коренно различни са като характери. Той е усмихнат и разсеян , а дъщеря ми е родена на петък 13-ти и тя е много последователна и стриктна. Ние сме нормално българско семейство.

Къде обичаш да почиваш?

От няколко години не почивам в България. За съжаление, най-любимото ми място Созопол вече е доста различно, иначе преди бе задължителна дестинация през лятото. Вече не може да се диша там.

Какво обичаш да правиш най-много като жена?

Обичам да ходя на фризьор.  Знам, че два часа ще релаксирам. Преди ходех на народни танци. Много обичам и да чета, но истински „ хартиени „ книги . Това много ме разтоварва и зарежда. Имам вила, в която са минали детските ми години. Там чета Съмърсет Моам  под една ябълка. Там е мястото, където си почивам на 100%. Няма телевизор, тишина, спокойствие, семейството – прекрасно е, много диво и зелено.

Какво те балансира?

Намирам баланса в семейството и в работата си. Двете неща, които ме зареждат, те ме и балансират. Чувствам се удовлетворена, дори и под напрежение.

Към разговора ни се присъединява г-н Кирил Савов, когото, разбира се, се изкушавам да му задам няколко въпроса, свързани с Веси Атанасова.

Защо избрахте Веси Атанасова за част от екипа си? Какво Ви впечатли в нея?

Желанието й да направи нещо с това, с което разполага. Въпросът е доста комплексен. Аз принципно срещам проблем, защото работя с голямо разнообразие от продукти – от декорации до чисто строителна продукция, през отопление на газ и др. Това са все фирми, които имат обща специфика. Ние  продаваме продукт, който изисква инженерна култура, процес, който се нарича инженеринг, съчетан с нещо друго – микс от специфична предварителна подготовка, техническа култура и търговска адекватност. Непрекъснато казвам на моите колеги, че сам продуктът, например една врата, няма да отиде и да се продаде сама. Принципно българският пазар не предлага специалисти и служители, които могат да продадат продукта. Когато вземеш един хубав прозорец от три различни производителя – най-ниско качество, средно и най-високо, отвън изглеждат почти еднакви особено, ако се отдалечиш на няколко метра. За да разбереш защо единият струва два пъти повече от другия, трябва да го отвориш и затвориш, да го ползваш през различните сезони, иначе представлява един стъклопакет и една рамка. А разликите се отразяват на атмосферата в самата стая, защото един прозорец изолира шума по-добре, друг може да е без щори, защото разполага със специално стъкло, а с трети, помещението може изобщо да не се отоплява през зимата. Ние имаме клиенти, които наистина не се отопляват през зимата. И ето тук е ключът, който определя един специалист, в случая Веси, която има висока степен на подготовка. Тя разполага със знания, които са резултат от опит, личен интерес, усещане, желание за работа. А това, което най-много ми допада, е желанието й да се свърши една работа до край и емоцията, която тя влага в нея. Един търговец, ако няма емоция, по-добре е той да стане счетоводител. В България много често позицията на продавач се счита като обидна, а реално, коя е тази фабрика, която ще работи добре, ако няма добри търговци в края на веригата?

Значи търговецът е отговорен за бъдещето на компанията.  Той е в края на  веригата, когато продуктът вече е готов, но всъщност той е лидерът.

Точно така. Радвам се, че така мислиш, защото съм свидетел на компании, много големи компании, преминали от ръцете на създателя в ръцете на финансови администратори, които завършват на борсата за продажба. Това е единствената формула за успех – добър специалист и перфектен търговец. Финансист не може да бъде лидер на една фирма. Лидер трябва да е или създателят на компанията, който влага чувство и емоции в творението си като художник, или да е търговецът, който познава другите търговци, което му позволява бързо да преценява от какво има нужда пазарът.