Интервю: Marcus Fairs, Dezeen

Снимки: Dezeen

Превод: Лина Георгиева

Представяме ви едно интервю с арх. Ренцо Пиано, направено от основателя и главен редактор на авторитетното архитектурно издание Dezeen. Интервюто е от съществено значение, защото се провежда през 2012 г., когато тогавашната най-висока сграда в Европа бива открита и се намира в сърцето на Лондон. Тя е дело именно на арх. Ренцо Пиано, а начинът, по който говори и мисли той за високите сгради и архитектура дава важни насоки за начина, по който проектираме сградите тук. Последните години по градовете ни се появиха много високи сгради, а предстоят да се появяват даже още повече. Това, което Пиано успява да съчетае успешно е старинната част на вековен град с модерен стъклен небостъргач. И не си мислете, че лондончани са прегърнали идеята за небостъргач в центъра на града им на драго сърце. Офис сградите са важни за икономическото и социалното развитие на града, те трябва да са на комуникативни места и да облегчават трафика. Но как е възможно това да бъде постигнато именно в центъра на голям град? Арх. Пиано отговаря на тези и още много други въпроси, които ни вълнуват живо към момента– както от страната на архитектите, така и от страната на хората и обществото. Нека се учим от опита на други градове, за да строим нашите по-красиви и по-умни.

Как дойде идеята за проекта?

Беше на строителния инженер Тони Фицпатрик, който се обади и ме пита „Искаш ли да се срещнеш с един човек?“. Оказа се,  че този човек е Ървин Селър (от Sellar Property Group – бел.ред.). Срещнахме се в Берлин. Бях доста привлечен от идеята … не толкова от това да направя висока сграда, а по-скоро идеята да направя небостъргач със смесено предназначение – вертикален град.

Също така беше ясно, че този небостъргач е в центъра на системата за градски транспорт, където се пресичат различни видове превозни средства – влакове, автобуси, всичко. Може да се каже, че проектът идеално се вписа в работата, която съм правил преди. Философията обхваща разширяването на града чрез „експлозия“ – изнасяне навън – бел.ред.) и стартиране на имплозия (бръщане на вътре – създаване на всякакъв тип сгради, запълване на промишлени, железопътни и други. И тогава започнахме да работим.

Това беше началото. Защо ние избрахме тази форма, е малко по-сложен въпрос? Най-важното нещо, което ни привлече, бе идеята да смесим практическа полза и факта, че сградата се намира на важно място за прекачване. Това даде отличен повод да се покаже, че бихме могли да вдъхнем живот в един град, без да увеличаваме трафика – с помощта на обществения транспорт.

Първият път, когато се срещнах с тогавашния кмет на Лондон – Кен Ливингстън, беше ясно, че Кен се радва на това. Ние напълно се вписахме в неговата философия, философията на клиента, философията на града, това беше просто съдба.

Тогава следващото нещо бе да проектираме сградата за смесена употреба – успешно да се съчетае офис пространство, хотелско пространство и жилищно пространство.  Разбирахме много бързо, че офиса се нуждаете от голяма отворена площ, за хотела имаме нужда от голямо пространство, както и за домовете. Така че, формата на сградата беше ясна.

В някои отношения е трудно да се направи разликата между съзнанието и подсъзнанието – между рационалното и ин, но по някакъв начин идеята за нещо, което започва голямо и става малко, е рационален и инстинктивен процес. Рационално, защото имаше смисъл от самото начало. Инстинктивно, защото стана ясно, че единственият начин да направиш нещо елегантно е да не запълниш небето – да направиш нещо тънко.

Формата формално решение ли бе или достигнахте до нея чрез скициране?

Не, дойде чрез скициране, а също и чрез правенето на модели. Още от самото начало говорехме с Ървин, че ще започва широко и после все по-тънко и по-тънко. Говорехме за идеята да направиш нещо, което вероятно е в разрез с мащаба и идва в тази форма – тераса за наблюдени, определено обществено пространство, жилище, хотел, офис … това нещо дойде много бързо.

Толкова бързо, колкото да го нарисуваш?

Да, нещо такова. Но не искам да създавам митология. След това, разбира се, от първите скици стана ясно, че на тази височина (посочва горните нива на сградата – бел.ред.) има доста вятър и няма да можете да използваме пространството, ако слезем под 50 кв.м. (на етаж – бел.ред.), тогава ни дойде идеята за отоплителното тяло (последствие то бива заменено от обществени изложбени галерии – бел.ред.).

Сградата е с фасада от стъкло, а добре знаем, че стъклените сгради не са от най-енергийно ефективните.

Както знаете, ние се стремим да спестим много енергия. Всъщност това е, което направихме с небостъргача Aurora в Сидни. Тя е завършена преди пет или шест години (от деня на интервюто – бел.ред.) и спестява една трета от енергията на предишната сграда. Там използвахме бриза в зимната градина и химичния състав на стъклото. Технологията за стъклата се е променила изключително много.

Работим по различни неща. Едното е, че тъй като сградата е със смесено предназначение, имаме допълнително производство на топлина от офисите, която можем да използваме отново в жилищната част. Това не е много поетично, но е много интелигентно.

Другото нещо е състава на стъклото. Работим с двойно стъкло, всъщност тройно стъкло, с пространство между сегментите и венециански щори, които намаляват топлината от слънцето. И когато нямаш слънце, което често се случва в Лондон, можеш да вдигнеш сегментите, които са в стъклото.

Така че съставът на фасадата е част от мистерията, част от историята… щорите са по-добри от оцветените стъкла. Можете да ги видите. През нощта те ще изчезнат. Ще има някои части, които вероятно няма да са на сегменти. Това е като стъбло на дърво, действащо различно по целия път, в зависимост от това колко слънце получава. Южната страна не е същата като тази на север.

Не използваме огледално или оцветено стъкло. Използваме нови технологии, които са по-фини. Езикът на сградата зависи от това. В Англия се нарича още „бяло стъкло“. Това е много различно от обикновеното, което е много зелено. С него сградата няма да прилича на масивен стъклен метеорит, както много небостъргачи, а е по-жизнена и променяща се.

Как сте сигурни, че толкова висока сграда допълва  града, а няма да навреди на пейзажа му.

Това е добър въпрос. Небостъргачите обикновено имат много лоша репутация, и обикновено заслужена, защото са символ на арогантност и сила. С други думи, небостъргачите не са много разказвателни, не са много фини. Те са само за власт и пари. Но идеята за небостъргач невинаги е само лоша. В този случай, желанието да се изкачим на високо не е за да се счупи рекорд, а за да се диша чист въздух. Идеята е да отидете високо, да се насладите на атмосферата. Мисля, че на първо място, тази сграда не се бори за сила и власт. Тя всъщност е доста нежна. Погледната от улицата сградата може да не изглежда много нежна, но всъщност е точно такава и резултатът е, че отразява и се вписва идеално в небето.

Всичко се свежда до това да се направи сграда, която не е арогантна. Не мисля, че арогантността би имала място в дизайна на тази сграда. Присъствието й трябва да бъде доста финно. Това не означава, че трябва да загубите присъствие и интензивност. Мисля, че сградата ще бъде интензивна – не стеснителна.

…

Не мисля, че Лондон е град за небостъргачи и не мисля, че единствения начин за динамиката на живота в града е изграждането на небостъргачи. Не мисля, че растежа чрез имплозия, а не експлозия в периферията, задължително означава изграждане на небостъргачи. На Лондон, където обикновено сградите са на по два или три етажа, лесно може да му увеличите плътността без да правите небостъргачи.

В Лондон не виждам много места, където да може да се направят високи сгради. Изграждането на небостъргач винаги е свързано с хвърляне на сянка. Забавното е, че сянката от нашата сграда пада върху реката. Ние не хвърляме сянка… Седим на едно много централно и комуникативно място. Има много фактори, които правят тази сграда възможна именно на това място, а не някъде другаде. Мисля, че това е едно от малкото места, където можете да имате небостъргачи.

И все пак, най-високата сграда в Европа?

Първо, това e най-високата сграда само за няколко седмици! Шегувам се. Тя не е най-високата, защото сме се борили да я направим такава. Не се опитвахме да счупим рекорда. Но мисля, че се докоснахме до нещо много важно, което е дискусия за стила, релефа, разпознаваемият жест.

Вярвам, че нещо такова е добър късмет и удобно за архитектите, но не е добра съдба за самата архитектура. Славата е за архитектите, не за архитектурата. Мисля, че в крайна сметка не е добре за архитектурата, защото се ограничава свободата. Представете си, че сте добър архитект и имате известен успех, тогава винаги сте тласкани да се повтаряте. Това не е само проблем за архитектите, а е така и при художници, писатели, филмови дейци. Ако направите нещо хубаво, хората ще ви помолят да го направите отново, това е липса на свобода.

Всички говорят за липсата на свобода, но може би свободата най-трудно се пази не от другите хора, а от нас самите. Свободата в работата от други хора е лесна, особено когато имате здрава група работеща заедно, както сме ние – честно казано, ние защитаваме свободата си един от друг доста добре. Най-опасно става, когато трябва да защитиш тази свобода от самия себе си, да не паднеш в капана. Понеже свиквате, вие ставате самореферентни, защото нещата вървят добре. Така че вие попадате в големия капан на разпознаваемия почерк – идеята, че правиш нещата по този начин. Така хората веднага разпознават, че това е Пиер Карден, Хермес или каквото и да било. Аз не искам да влизам в ролята на моралист. Мразя тази идея за повтарящ се жест или самореферентно отношение. Мразя идеята, че съм в капан от необходимостта да популяризирам вашия етикет, но в същото време обичам идеята за съгласуваност. Обичам идеята, че архитектът има свой собствен език. Трябва непрестанно да се борим срещу изкушението да се повторим.

Идваш от семейство на строители. Това повлия ли на начина, по който правиш архитектура?

Архитектурата не е строителство. Архитектурата е изкуство, но изкуството е захранвано от много други неща. Но започнах да мисля за архитектурата като за изкуство, след като първо започнах като строител.

Когато сте млад архитект, винаги сте в опасност да попаднете в капана на академичните среди. С мен се получи много добре, защото когато бях млад строителството ме държеше далеч от академията. Академията е отношение към формите, без да знае достатъчно за долната част на айсберга. На 62-63 г. спях повече в Миланския университет, отколкото в собственото ми легло. Вярно е, че идвам от семейство на строители, но също така идвам и с много социален опит в обществения живот. Да живееш с други хора, да променяш света, да спиш на пейка в университета, така че този забавен микс от емоции е много полезен.

Глупаво е да се каже, че произхода ми от семейство строители е добро нещо само по себе си, защото започваш да учиш по-късно, но е добре, защото ме държа далеч от формалността – от академията, от лесното удоволствие от създаването на форма.

Академията е не само в архитектурата, но и в писането, живописта, музиката – всичко, което се прави без бунт. И когато сте млад, това е много опасно. Когато бях млад студент, италианската система беше много академична, както и тази във Франция. Франция сега е различна, но не забравяйте, че École des Beaux-Arts разваля архитекти от векове. Създава  псевдо-артистични архитекти, така че по някакъв начин моят произход, от семейство на строител ме държи далеч от това.

Беше ли възможно стилът на Център Georges Pompidou да те вкара в капан? (Това е сградата, която Ренцо Пиано и Ричард Роджърс печелят архитектурен конкурс за най-престижния проект в Париж през 1971 г. и ги изстрелва в космоса. Сградата е известна с това, че е  цялата опасана с тръби от външната страна – бел. ред.)

Първоначално хората помислиха, че ще прекарам целият си живот правейки тръби! И ме молеха да правя тръби. Това важи за всички артисти. Например, погледнете  чудесния художник Алберто Джакомети. Той е прекарал последните десет години от живота си правейки едно и  също, защото това се е искало от него. Горкият човек, бил е толкова добър и мил , че го е  направил. Това не е било неприятно за него, защото той не го е правил, за да печели пари или каквото и да било, просто е паднал в капана.

Centre Georges Pompidou

Архитектурата по дефиниция е дисциплина – разбира се, тя е артистична, научна, социална, но е дисциплина, в която авантюристичната страна е много силна, защото всяка работа е ново приключение. Това е съвсем различно приключение от създаването на музея Paul Klee в Берн. Напълно различно е. Как можете да се разкаже такава различна история със същия език? Как може да се притеснявате за това? Но не е нужно да се притеснявате, ако имате вътрешна съгласуваност. Това идва така или иначе. Но ако започнете да се притеснявате, тогава падате в капан. Вместо да бъдете свободни, се тревожите, че това не е важно, казвате си „как хората ще разберат, че това е мое“.

Каква е твоята вътрешна кохерентност?

Маркъс, не ми пука, но хората ми казват, че го разпознават. Имаше човек, който отиде да види една от нашите сгради, но не знаеше, че е наша. Ако има нещо, което е кохерентно … ако ме питате какви са следите от това, което правя, мисля, че най-вече използването на един и същ материал и винаги в един и същ ритъм. Това е повече  желание за лекота, за прозрачност, за вибрации.

Това не е толкова различно от онова, което се опитваме да направим с „Ню Йорк Таймс“ (сграда на изданието в Ню Йорк, която разполага със завеса от керамични тръби – бел.ред.). Поетичното желание зад това е сходно – става дума за вибрации, за да станем част от атмосферата, метаморфоза – лекота, прозрачност, може би напрежение между мястото и изградения обект.

Има определени характеристики в моята работа, които биват сочени за притеснителни от тази гледна точка, но аз не мисля, че трябва да се притеснявам. Някои критици ни казват, че трябва да се притесняваме. Те обикновено говорят за това, че емоцията на едно пространство се изгражда и от нематериалното. Архитектурният критик Рейнър Банам говори за добре стабилизирана среда, която е важна, но не е видима. Говорим за идеята, че архитектурата понякога се изгражда нематериално със светлина, прозрачност, дълги перспективи, вибрации, цвят, напрежение. Предпочитам да се развивам в тази насока, отколкото да репетирам повторението на определени жестове.

Вижте, имах достатъчно късмет, за да се обучавам, когато бях млад архитект в Милано, да изследвам градовете, да дам своя принос в науката,  да променя света. Това е нещо, което правите, когато сте млад – бунт. Не забравяйте, че бунтът, когато сте млад е най-евтиния начин да намерите себе си. Да те разпознават по стил на работа, когато си вече на 60 години, това пък е унижение. Да бъдеш грабнат от търговско задължение, унизително и обидно е. Свободата е нещо, към което трябва да се стремите като архитекти. С този вид свобода, може би никога няма да промениш света, но трябва да повярваш, защото иначе си загубен.

Така че всеки път, когато отидете на нова работа или получите проект, начинът, по който се отнасяте към нея е да кажете „Ах!“… но кажете „не“, забравете“, „ще бъда свободен“ ,така ще направите себе си разпознаваем архитект.

А ако сега някой дойде при теб и каже: „Искам сграда с тръби от външната страна.“, как ще реагираш?

Ще се смея. Знаеш, че в живота има миг, в който хората вече не идват, за да ти казват такива глупави неща. Ние вече сме в привилегировано положение, в което можем да решаваме какво да правим.

Но подобно предизвикателство се корени в историята на един град, в историята на науката, така че тук има някаква утопия. Това не е само формален жест. Дори малката идея за вертикален град, смесена употреба, динамиката на живота без да добавя нови автомобили.  Паркингът в The Shard е за четиридесет и седем коли! Не за 4000. Тогава Кен Ливингстън даже каза да не добавяме никакви … само за хората с увреждания, за такъв вид употреба.

Така че тук има много неща, които са невидими части на архитектурата. Като айсберг. Невидимата част е, което наричам социална визия за един град, за контекста. Това има много силно присъствие. Ако не правите това, то архитектурата става много бързо  академично упражнение, формално упражнение.

Много хора твърдят, че центърът Georges Pompidou е бил първата сграда в така нареченият „хай-тек“ стил. Тази сграда беше ли като упражнение за теб?

В действителност това е доста иронична сграда. Това не е истински космически кораб , а космически кораб на Жул Верн – по-скоро пародия на технологията, отколкото технология. Просто беше директен и съвсем невинен начин да се изрази разликата между заплашителните културни институции, каквито бяха те през 60-те и 70-те години, особено в този град (Париж, където се намира студиото му – бел.ред.) и модерната сграда, любопитна връзка с хората. Идеята беше, че тя не смущава. Бяхме млади лоши момчета и ни хареса.

Но Beaubourg не е истински триумф на технологиите. Това е повече за радостта от живота. Това е бунт.

Ти още ли си бунтар ?

Ами… в някои отношения, да. Но не питай мен, питай жена ми.

От днес монументът на връх Бузлуджа е под постоянна полицейска охрана. До края на седмицата ще бъде монтирана специализирана кабина, където ще стои въоръжената полицейска охрана. До комунистическия монумент е прекарано и електричество. Областният управител на Стара Загора Гергана Микова настоя за охраната, тъй като набезите в монумента са постоянни. Идеята е скоро да бъдат пускани и туристи, които всеки ден се качват на Бузлуджа. Преди това, обаче, сградата трябва да бъде обезопасена.

„Почти ежемесечно, даже някога и по два пъти се налага да бъдат покривани наново въздуховодите, от които се влиза нерегламентирано. Интересът наистина е огромен и това е причината да се опитаме да го обезопасим,защото в крайна сметка се рискуват човешки животи, влизайки нерегламентирано”, коментира Гергана Микова, областен управител на Стара Загора.

Източник: Агенция КРОСС

Краят на конкурса „Ideal Standard Баня на годината 2017“ вече наближава, а ние не можахме да се въздържим да не полюбопитстваме малко около неговата организация. На този конкурс човек винаги може да види прекрасни и интересни проекти, а оценяването е много трудно. Затова живо ни вълнува въпросът кой е в журито тази година, как се извършва гласуването. Защо  е избрана именно тази тема?
На тези въпроси и още други отговаря Христо Караиванов –  Директор Търговска организация Източна Европа и председател на журито.

Какво ще е журито, което оценява „Ideal Standard Баня на годината 2017“? 

Както всяка година, журито се състои от доста сериозни имена на архитекти, дизайнери, преподаватели. Тази година това са арх. Борислав Игнатов – председател на Камарата на архитектите в България, доц. д-р арх. Мария Давчева, арх. Гергана Милушева, арх. Радина Гешева, арх. Пламен Братков, арх. Пенка Станчева, Иван Гроздев, Георги Дучев, проф. д-р инж. арх. Пеньо Столаров, арх. Ирина Тамбукова, Светослав Тодоров, Красимир Капитанов.

Но гласуването не е само на журито. Как могат и читателите да се включат?

Гласуването е онлайн и журито трябва да оцени проектите до 21 февруари. Те не виждат имената на участниците, а само техните проекти. Чак след като свърши гласуването, проектите и участниците ще станат видими и за общата публика. Тогава от 21 февруари до 8 март се дава възможността на всички желаещи да се включат и да изберат своя фаворит. Онлайн гласуването ще бъде отворено за всички, а гласовете ще излъчат и победителите, които ще получат приза „Идеал Стандарт Баня на публиката 2017“ по време на официалната церемония през март.

Към момента можете да посетите thebathroom.bg и да очаквате гласуването да бъде отворено скоро. Всеки от гласувалите участва и в томбола за 20 предметни награди, които Идеал Стандарт ще раздаде след приключването на конкурса.

Какво се е променило в сравнение с предишните конкурси за „Баня на годината“?

Нововъденията и промените са няколко. На първо място имаме новия сайт, на който се приемат проектите, също така имаме нови категории, нови изисквания и критерии за оценка от страна на журито.

В новото издание на конкурса участниците подават 3D проекти в две категории „Баня в бизнес хотел“ и „Баня във ваканционен хотел“. В конкурса участват архитекти, дизайнери и студенти без ограничение на възрастта. Те могат да се включат индивидуално или колективно.

Разкажете ни за заданието тази година. Знаем, че е за дизайн на баня в хотел.

Тази година проектите се разработват на базата на предварително зададена функционална схема на цялата хотелска единица с изисквания за площ, височина, светлина, ВиК. Подложката е реална хотелска баня, съвместен проект между Идеал Стандарт и архитектите Мария и Орлин Давчеви, които са част и от журито. Освен задължителните изисквания към проекта като технически характеристики, план на помещението, използвани продукти и материали, участниците трябва да спазят нормативните изисквания при проектиране на хотелски бани.

Нещо повече да ни кажете за новите критерии за оценка на проектите?

Критериите наситина са нови и са разработени съвместно с журито в конкурса. Първият критерии оценява постигнатата хармоничност и цялостен образ на интериора. Вторият критерии е за енергоефективни решения чрез продуктите на Ideal Standard. Третият критерии взима предвид организацията на пространството и ергономичността, а четвъртият оценява реализуемостта и практическата приложимост на проекта.

Каква награда ще получат авторите на печелившите проекти?

Наградата за „Баня на годината“ е участие като специален гост на събитията на Ideal Standard по време на Milano Design Week  (April 17-22, 2018) и посещение на изложението Salone del Mobile Milano. Отделно избранниците на публиката ще получат по една награда във всяка категория – уикенд за двама в SPA хотел в България. Победителите във всяка категория се определят от максималния брой на гласувалите онлайн за съответния проект. Ще бъдат връчени и специални награди от партньорите на конкурса.

Как избрахте темата? Какво ви накара да се спрете точно на нея?

Посетителите по хотелите започват да имат доста високи изисквания към банята и това ни мотивира да се замислим над въпроса. От друга страна хотелиерите търсят качествени решения, които да изпъкват с дизайн, иновативност и в същото време да са енергийно ефективни. Така избрахме темата за хотелска баня – защото това е силата на Идеал Стандарт.

Бизнес хотелите обикновено са градски или разположени в близост до летище, което предполага, че в тях са настанявани хора пътуващи по бизнес. Баните на тези хотели са признак на престиж и качество, те трябва да са едновременно модерни и класически, но да дават уют и удобство на гостите. За хотелиерите е важно тези бани да могат да се почистват бързо и лесно, да са функционални и с дълъг експлоатационен живот. Както виждате плануването на хотелска баня не е никак лесно, изисква много познания и находчивост.

Чакаме с нетърпение да видим какво ще ни предложи конкурса тази година! Благодарим за вниманието.

Интервю Ани ДАМЯНОВА

Преди няколко месеца ви срещнахме с инж. Венета Новакова по повод създаването на Асоциацията за фасаден инженеринг  в България. Тогава ви казах, че разговорът ни е дълъг и затова разделям интервюто на две части.

Е, дойде времето на втората част.

Тук говорим повече за работата й в ЕТЕМ, Фасадната конференция, за споделянето като начин на мислене, за най-важните неща в живота й и…  защо не желае да построи свой дом.

Заинтригувах ли ви? Надявам се😊

Приятно четене!

Вени, от колко време работиш в ЕТЕМ ?

От 15 години. Много станаха вече (смее се).

Освен работата ти в ЕТЕМ, ти се занимаваш с много други неща. Защо го правиш, кое те мотивира?

Мотивацията е много важно нещо, самомотивацията също Всъщност, още като завърших „Промишлено и гражданско строителство“ в УАСГ, започнах работа в една от големите фирми, които се занимаваха с дограми и фасади по това време. Работих там 7 години и това ми даде много добра основа, защото видях как се случват нещата на практика. Минала съм през целия процес – от офериране до поръчки на материали, проектиране, чертежи за изработка, монтажни планове  и така направихме едни от първите фасади в България. Може да се каже, че още от самото начало ми беше любопитно и интересно. Преминах и през лек шок, защото след като завърших УАСГ се сблъсках с нещо напълно ново, тогава нямаше нито една лекция за тези системи. Това продължава да е проблем и до сега.  На току-що завършилите архитекти и инженери им липсват основни знания относно фасадите, тъй като в учебните програми все още не се включва достатъчно информация за тази част от сградната обвивка .

Какво различно ти предложи  ЕТЕМ?

Аз бях първия фасаден консултант/проектант в ЕТЕМ. До този момент  имаше само търговци в България. Имах възможност да започна „на зелено“, както се казва. ЕТЕМ имаше един изключително хубав и млад екип. За мен е много важно като изграждам нещо да го осъществявам стъпка по стъпка и да познавам целия процес. Така успях да изградя техническия отдел на ЕТЕМ в България, който смятам, че е уникален в разнообразието си от различни специалности, характери, компетентности и няма аналог.  В началото ме гледаха като жена, която прави нещо, без да е ясно какво точно, но явно помага на бизнеса. Малко като отделен остров, се чувствах😊, нямах ясна представа от R&D (research and development), но ние наистина създаваме системи. Да продадеш една система, която някой е проектирал, също изисква майсторство и много познания, но най-голямо удоволствие е да си начертаеш и произведеш профила, да си поръчаш уплътненията, някой да ти произведе аксесоарите. Да пробваш, пък да не стане, да тестваш….пак да пробваш… Това е истинско предизвикателство. Събрах хора от различни специалности. Следвах идеята за интердисциплинарния екип още тогава и имахме химици, физици, машинни инженери, строителни инженери. Стана един микс, защото тогава нямаше подготвени кадри, специализирани във фасадния инженеринг и разработващи такъв вид продукти. Просто харесвах хората и ги наемах. Като една жена, действах чисто интуитивно. Оставях им пространство, така че те сами да изберат къде им е най-комфортно в екипа. Според ме това е изключително печеливша стратегия. Не можеш да накараш някой да прави точно това, което ти искаш! Може би ще го направи, но няма да е с желание и резултатът няма да е толкова добър. От тази гледна точка смятам, че жените сме много по-добри мениджъри, защото подхождаме към бизнеса и към хората чисто по майчински. Затова и в този екип, за толкова много години, почти няма текучество. Да, разбира се, някои си тръгнаха, но всеки има нужда от развитие. Въпреки това, екипът остана изключително разнообразен. Имаме хора, които се занимават с интелектуална собственост, европейски проекти, R&D, правим отливки, правим 3D прототипиране, част от тях правят и количествено -стойностни сметки, като при нас влизат проекти от цял свят – Шри Ланка, Сингапур, Америка, Судан.  ETEM ми даде много, за което съм изключително благодарна, независимо как е тълкувана моята позиция в началото.

От всички ветрове, който духаха през тези години, особено по време на кризата, само твоя отдел остана. Как си го обясняваш?

Може би защото е важен и не го казвам, защото аз го ръководя, просто такива са фактите. R&D дейността е много скъпо занимание. Създаването на системи е трудна задача и изисква познания, които се научават в практиката. Това е един непрекъснат и много скъп процес, за който не можеш да прочетеш в учебника. Хората успяват да се самоусъвършенстват и развиват.  Взаимодействахме си добре с гръцката част на R&D отдела. Те имаха повече опит от нас, но ние пък ги научихме на други неща – споделяхме познание в една мултикултурна среда. Този отдел сам устоя на времето.  Напоследък малко се промениха нещата и има някои млади и много свежи попълнения. Преди беше трудно да се привлекат конструктури, а сега,  не само че имаме конструктори, а имаме и архитекти в екипа.

Как стигнахте до идеята да се направи Фасадната конференция?

Отново от моите пътувания в чужбина и от последователното четене и следване на специалистите в областта Видях какво правят хората там и реших, че това ще е форум. В началото тръгна като симпозиум, но това събитие стана много повече от чисто корпоративно. Браншът го очаква с нетърпение и вече не се възприема просто като събитието на ЕТЕМ. Малко по малко събитието стана търсено и вече лесно се разпознава. Каним чужди лектори, който приемат поканата ни с удоволствие. Този път идеята ми беше да върнем млади българи, които работят в чужбина и са се доказали.

Вече доста години организирате конференцията. Какво е усещането след това?

Усещането е страхотно, винаги получаваме много положителни коментари. Удовлетворяващо е да стигнем до хората, които се интересуват от фасадния инженеринг и да отключим нещо в тях. Популяризирането на марката също е важно. Има хора от чужбина, които нямат нищо общо с ЕТЕМ и все пак ни търсят и искат да дойдат. Питат ме кога ще е следващото. Но не само гостите са впечатлени, а и лекторите също. Един холандец (лектор) беше много изненадан, че в събота сутрина има 400 души, които в  почивния си ден са тук. За него това е голям успех.

Коя е най-хубавата ти случка в ЕТЕМ?

Имало е много такива случки през годините, не знам коя да избера (смее се). Спомням си много добре, когато спечелихме проекта „Капитал Форт“, това бе голяма победа. Невероятен момент за нас, особено с този млад екип.  Ние положихме много усилия, за да се представим добре на търга. Никога не бяхме правили такава сграда и успяхме да убедим инвеститора в ентусиазма ни, което е безценно.  И досега имаме чудесно сътрудничество.

Ти преподаваш в два университета магистърски програми. Защо се захвана и с това?

Смятам, че всеки човек има задължение към обществото и аз го случвам сега.  Така съм го усетила. . ЕТЕМ ми даде много, пътувах навсякъде по света. Благодарна съм.  Посещавала съм много фасадни конференции, които са ме вдъхновявали и смятам за свой дълг да го предам натам и да споделя всичко научено. Споделянето на идеите движи света напред. Не изобретяването на колелото отново, а иновацията е стъпката напред. Иновацията е това, което ти си надградил. Дълбоко вярвам в тази нова тенденция. Бях на конференция по фасаден инженеринг в Холандия, наречена „Next Generation” и там се говореше за “кръговата икономика“. Тя е свързана с дизайн на всеки един етап. Налага се все по-голяма интердисциплинарност, рециклират се материали. Преди, много повече се говореше за комфорта, а сега на дневен ред е термина „well-being“, (здравословния начин на живот) което е много важно. Ние живеем в неособено  здравословни домове. Не  се обръща  достатъчно внимание на вентилацията. Затворихме се с PVC прозорците и започна да се появява мухъл, защото ние не ограмотихме хората как да проветряват. С предишните двукатни прозорци духаше и вентилацията се случваше по естествен път. От Сърбия натам няма прозорец, който да е без лайсна за проветряване. Това при тях е стандарт от 30 години. Друг метод е специалната технология на дръжката, която, ако я сложим на 135 º, ще отваря само на 3 мм, но няма да позволява да се отваря от крадци. Прозорецът може да е отворен цял ден, дори през нощта. Ако двама души спят в една спалня, те издишват около 5 литра вода през нощта. Къде отива тази вода? Отива на най-студеното място, което е дограмата  Появява се конденз, а след това и мухъл и плесен и затова сутрин и вечер трябва да се проветри пълноценно поне десет минути.  До момента ние не сме успяли да се справим с това, а представи си какви са проблемите при изравняване на налягане при големите фасади. За да преминем към по-здравословен начин на живот, трябва да осъзнаем отговорността си към живота и здравето на хората.

Има ли интерес към това, което ти преподаваш?

Да, има. В първия ми випуск на ВСУ Любен Каравелов  хората бяха изненадани. Преподавам изключително практически насочено – показвам сгради, пускам им филми, водя ги на практика. Водих ги на строежа на Журналистическия факултет, на  Кaпитaл Форт, в ЕТЕМ да видят производството и всички бяха много впечатлени. Не знам на какво ги научих и какво им остана (хорариумът е малък), но със сигурност провокирах любопитството им. Тази допълнителна квалификация не е достатъчна, но правя каквото мога.  Опитът в УАСГ, в тяхната нова магистърска програма беше много удовлетворяващ и затова, че се върнах в моето учебно заведение, вече като преподавател. Една от студентките ми започна да се занимава сериозно с фасаден инженеринг.

Колегите ти в университета как възприеха твоето присъствие?

Много добре. Те осъзнават колко е важна тази специалност и стъпка по стъпка продължават да се убеждават. Може би не всички, но поне тези, които са ме поканили. Студентите бяха много впечатлени от работата ми с тях, даже направиха уебсайт, презентации, албуми.  Тогавашния зам.-ректор доц. Венцислав Стоянов ми сподели, че ще направи всичко възможно да няма предмет без практика, защото видя в студентите целия този ентусиазъм. Не е толкова важно да показваш формули на магистрите, защото те вече имат представа от тях, много по-важно е да им покажеш как се случват нещата на практика

На какво те учи всичко, през което минаваш в професията си?

На много неща. Това е цял свят. Очевидно имам много голяма виталност. Изкарах 22 години в един изключително мъжки свят, където трябваше да се боря за признание. Понякога се чудя откъде имам сили, откъде идва целият този живец, този позитивизъм, защото рутината може да бъде съсипваща. Явно толкова харесвам това, което правя, че именно то ме зарежда. Най-хубавото, разбира се, е , че семейството ми много ме подкрепя и съм изключително благодарна на съпруга ми, защото той жертва  кариерата си, остана в сянка, за да мога аз да правя това и да се развивам. Той се грижи за всичко вкъщи. Без него нямаше да успея!

Мислила ли си как се чувства той?

Да, разбира се, мисля го много често. Знам, че в някои моменти не се чувства добре. Той излезе от средата си… Посвети се на грижите за мен и дъщеря ни. Изцяло е в наша подкрепа.  Щастливки сме!

А детето ти как възприема тази динамика?

Следва ме и е по-добра! Завърши Испанска Филология. Сега се е отдала на театъра. Чете много, сензитивна, пишеща и много работеща. Виждам я, че прави същото като мен, раздава се по същия начин.

Да, като всяка майка изпитвам угризения, колкото и клиширано да звучи, изпускала съм важни за нея мигове, понякога съм й липсвала, защото аз много пътувах, но не мисля, че съм я лишавала от майчина обич.

А каква е Венета преди да стане професионалист?

Много малко хора знаят, но аз преди съм се занимавала с музика. Вълнувала съм се и от мода. Обичам да чета, навремето много пишех и всички мислеха, че ще уча филология или друга хуманитарна дисциплина, но архитектурата ми е голяма любов. Сякаш нещо ме поведе натам, а нямаме традиции в рода ни. Често си намирам идеи за основната ми работа, в страничната литература, която чета, музиката, която слушам или изложбата и т.н

За какво мечтаеш, какво искаш да направиш?

В момента ми се иска малко да позабавя темпото. Започва да ми тежи този ритъм. Важно ми е да давам и ми е трудно да предприема тази стъпка, но искам да се занимавам  по-малко с процедурни и корпоративни работи, което ме натоварва. Аз съм работещ директор, не съм от тези, които само подписват документи. Аз искам да участвам в създаването и го правя. Искам да имам повече време да давам. Мечтая да пътувам още, искам да отида на определени места. Искам да имам и повече време за себе си, за семейството. Много искам да възстановя и реновирам някоя от изоставените сгради, които представляват архитектурно наследство. Това би ми доставило невероятно удоволствие. Търся си сградата J

Значи можем да кажем, че търсим някой, който да инвестира в мечтата ти.  Твоята работа ще е  „про боно“… (смеем се), но за останалото ще са нужни средства😊

Да, точно така😊 Искам да имам време и за Асоциациятаза фасаден инженеринг , все повече млади хора да се запалят по това.

Смяташ ли, че стъклото е бъдещето на фасадите?

Да, така смятам. Даже в момента се подготвя Еврокод за стъклото, като конструктивен елемент. Вече е ясно, че външната слънцезащита е най-ефективна и трябва да се мисли за това.

Архитектите запознати ли са със слънцезащитата?

Запознати са, но има какво още да се учи в тази насока. Това също е много важна специалност за образованието по архитектура. Акустиката също влиза в това число. Много малко хора разбират от акустика. Има много неща, които си струва да се научат.

Вени, говорихме за теб като професионалист, като преподавател, за семейството ти,  за дъщеря ти,  за работата ти, за работата ти и за ….работата ти😊))  А какво обичаш да правиш като жена, нещо чисто женско?

Обичам да правя сладкиши. Правя страхотни сладкиши. Обичам и да готвя, но сякаш съм повече сладкар, отколкото кулинар. Гледам кулинарни предавания. Най-вероятно ми е толкова интересно, защото не ми се налага да готвя по задължение.

Има ли моменти, в които искаш да направиш нещо, не знаеш как точно, но го започваш?

Да, имам такива спонтанни моменти. Аз съм много интуитивна и сензитивна както към хората, така и към нещата, който ми се случват. Аз никога не готвя по рецепта. Може да я прочета и да я следвам частично, но винаги импровизирам. Научих се да вярвам на интуицията си, защото тя никога не лъже. Слон се яде на малки хапки, това не е моя мисъл, но много я харесвам. Когато започнахме да правим Капитал Форт, съвсем не ми бе ясно всичко от самото начало. Знаех, че ще срещна много предизвикателства, но винаги вярвам и разчитам  на екипа си.

Значи можем да кажем, че ти си отборен играч?

О, да, категорично. Може да започна сама нещо, но после винаги имам нужда от подкрепа, няма друг начин, задачите са много предизвикателни

Кои са нещата, на които най-много държиш?

Семейството е на първо място. Абсолютно! За мен домът е много важен. Интериорът, предметите, фамилната памет… Да имам къде да се върна. Но най-странното е, че не искам да си построя къща. Искам да реновирам нещо старо. Много държа на енергията на това, което някой е създал. Много ме боли, когато това нещо се руши. Изпитвам дълбоко уважение към създадените неща в миналото, защото тук е имало много кадърни архитекти и чехите, които идват след Освобождението правят прекрасни сгради. Искам да живея в къща, която е създадена от някой друг, носи история, но аз да допринеса и с моите идеи. Нямам желание да построя къща от нищото. Но не мога и да дам рационално обоснован отговор защо аз не искам да си построя нова къща. Също така мисля, че ми е рано да се закотвям. Всяка къща, която построиш някъде, е грижа, а аз все още предпочитам да се рея. Другите важни неща са архитектурата, музиката, фасадния инженеринг и отношенията с хората – спазването на хигиената в тях. Това е сложно. Подбирам си малък кръг от приятели, в който се чувствам комфортноОпределям се като социален интроверт, Jобичам да се усамотявам, да мисля, да съзерцавам, така се раждат идеите.

Дом-паметникът на връх Бузлуджа е сред 12-те полуфиналисти, излъчени от европейската неправителствена организация “Европа Ностра“ като обекти, за чието спасяване ще се окаже съдействие. Това стана ясно на съвместна пресконференция на областният управител Гергана Микова и арх. Дора Иванова, автор на проекта за спасяването на монумента, съобщава kmeta.bg.

„Свидетели сме на интересна ситуация. България е председател на Съвета на ЕС, а 2018 г. е година на европейското културно наследство. Номинацията на паметника на Бузлуджа от „Европа Ностра“ е шанс той да бъде запазен“, каза арх. Иванова. Фондацията на младата архитектка „Проект Бузлуджа“ е част от мрежата на „Европа Ностра“, в която членуват над 250 неправителствени сдружения.

Организацията, която се занимава с опазване на културното и историческо наследство, ще подпомогне реставрирането на 7 паметника. Ако този на Бузлуджа е сред тях, ще има гарантирана помощ от Комисия от европейски експерти и специалисти, които ще направят обследване на паметника и ще изразят компетентното си мнение за възможностите за неговата реставрация. „Европа ностра“ няма да осигури пряко финансиране на евентуалните възстановителни дейности, но попадането сред седемте финалисти, ще създаде възможности да се търсят различни варианти за спасяване на разрушения монумент.

„Ще се възползваме от всяка възможност, която ни бъде предоставена. Една от тях е публично-частното партньорство. Интерес към този обект има отстрана на различни инвеститори и аз съм оптимист за бъдещето. На първо място трябва да се извърши консервацията на паметника и след това да се мисли за това с какво съдържание ще бъде изпълнен той. Ние водим борба за оцеляването му и за това Бузлуджа да спре да разделя хората на България“, каза Гергана Микова. „Сега има шанс повече от всякога паметникът да бъде запазен. Той има огромен туристически потенциал. Хора от цяла Европа продължават да го посещават. Въпреки че достъпът в полуразрушената сграда е забранен, много туристи денонощно влизат вътре и то срещу заплащане“, допълни тя.

Областният управител съобщи още, че в най-скоро време на Бузлуджа ще бъде осигурена 24-часова охрана.

На 15 март „Европа Ностра“ ще обяви седемте европейски паметника, за чието съхраняване ще бъде оказано съдействие.

Николай Анастасов от Климаком Инженеринг продължи започнатото миналата година и ни представи продължение на презентацията си от предния BUILDINGSTYLE. Този път акцентът не падна върху системите за домашно ползване, а тези за обществени и индустриални сгради. Представянето отново бе технически изчерпателно, но в същото време всичко бе обяснено стегнато и разбираемо.

Възможностите за отопление на големите сгради, които предлага Климаком Инженеринг, се оказа, че не са никак малко, но г-н Анастасов се справи отговорно със задачата да обясни и разкаже за всеки един от вариантите. Ако искате да разгледате скиците, вариантите и прилежните „записки“ на Климаком Инженеринг натиснете ТУК

Кратко видео от презентацията

Ксела България представиха топлоизолационните плочи Multipor, които са с толкова широко приложение и характеристики, че е трудно за вярване. Заводът на компанията в Добрич се оказа, че произвежда материала за цяла Източна Европа, което ни поставя на европейската карта като един сериозен производител. Научихме и за основните качества на Multipor, които освен топлоизолационни, са и пожароустойчиви и затова продуктът е предпочитан за облицовка на гаражи и други помещения, които трябва да са добре защитени от пожар.

Това съвсем не е всичко, което може да се каже за Multipor. Той е твърд, което го прави издръжлив на външни влияния и вече е част от Националната програма по саниране. С Multipor са облицовани и ред исторически и културни сгради. Повече за продукта можете да научите от презентацията ТУК

Кратко видео ще намерите ТУК

Ай Дук Къмпани ни запознаха с един много интересен строителен материал, изработен от перлит. Оказва се, че това е вулканична скала, която при правилна обработка се превръща в изолационен материал. Качествата на този материал са внушителни : пожарозащитни и изолационни свойства, водоотблъскващ, шумоизоцлация и още.

Перлитът освен, че е напълно екологичен материал, той има и множество приложения, не само у дома, а и в градината. Ай Дук Къмпани залагат именно на този чудотворен елемент при направата на своите строителни плоскости, които се произвеждат само от година, а вече има 20 завършени проекта с тях.

Презентацията не ни остави само с думи, а видяхме и показно на живо за свойствата на iDUC Perlite Protect Board, което бе повече от интересно за присъстващите. Повече за свойствата и невероятните приложения на перлитените плоскости можете да откриете в презентацията ТУК

Кратко видео от презентацията

Интервю Ани ДАМЯНОВА и Лина ГЕОРГИЕВА

Разговорът ни с г-н Кирил Савов, управител на GTT,  е продължение на интервюто ни с Весела Атанасова – отговорник в отдел „Строителство“. Някак спонтанно се повдигнаха теми, свързани с манталитета на българите и италианците и макар и да не беше търсено, сравнението се случи.

Как българинът приема своя дом и своята кола… и кое е по-важно и важно ли е държавата да стимулира финансово бизнеса? Това, което най-много ми допадна в този своеобразен анализ бе извода, че италианците ментално не могат да приемат лошото жилище. Но и да ви кажа, не се учудих, че ние можем. Ние можем всичко, разбираме от всичко, знаем всичко!

Каква е твоята формула за успеха на GTT? Представяше ли си, че компанията ще има такова развитие?

Да. Твърдо. Нямах конкретен план. Моята ориентация е по-скоро търговска, отколкото административна, което в случая не е недостатък, тъй като съдружникът ми е чист финансист. Ние сме перфектна комбинация, която може би ни е задържала на пазара дори и в най-трудните и кризисни моменти. На всеки четири месеца знам точното финансово балансово и счетоводно състояние на фирмата. Всеки четвърти месец ние правим баланс.

Винаги ли е било така?

Да. Откакто фирмата е с италианско участие… Тъй като последните месеци от годината са най-активни, ние всеки септември знаем как ще завърши годината. Не съм добър финансист, но ползвам анализите на добър финансист. Този анализ ти дава възможност да правиш ценови промени, които могат в определен момент да са маркетингов инструмент, а това може да се окаже много важно. Нашият проблем в България е, че ние не продаваме ценово ориентирани продукти, а качествени продукти.

Ти си проектант по образование. Как избра да се занимаваш с търговия?

Още когато завършвах ВИАС и станах проектант желанието ми бе да продължа да уча и да се занимавам с търговия на стоки. Исках да бъда маркетингово ориентиран, а не проектантски ориентиран и то още от първия си работен ден. Дори, когато създаваха Нов български университет, аз бях един от първите записали се да учат „Търговски отношения“. Взех това решение,  когато се разбра, че няма да има държавни поръчки за проектиране, тогава бързо се преориентирах към търговията с европейски стоки, които към момента нямаха еквивалент в България.

Как подбра продуктите, с които да започнеш търговия?

Избрах продукти без еквивалент в България. С времето, обаче, се появиха такива. Знаеш, че всеки един продукт има своя жизнен цикъл и някои от тях изживяват своя живот. Желанието ми винаги е било да предлагам качествени продукти на хората, които усещат своето жилище като неповторимо. Не съм привърженик на израза „Моята къща е моята крепост“. Аз съм привърженик на усещането, че моята къща е моят санаториум.

Доволен ли си от развитието на фирмата през всичките тези години?

Доволен съм като функция. Надявах се чисто финансово държавата да ни предложи повече възможности, както за моите колеги, така и лично за мен.

Какво имаш предвид?

Имам предвид обемите, които са малки. Ние като фирма имаме възможност да приемем още хора в екипа си , но за съжаление, няма достатъчен пазар за тези продукти. За този клас и тип продукти в България няма достатъчен пазар.

Мислиш, че стандарта в държавата определя качеството на продуктите?

Абсолютно го определя, а той е много нисък. 90% от строителството в държавата е ценово ориентирано, а не качествено. Мога да греша и този процент да не е точен, но в строителството е така. Давам и пример: Предлагат ти сграда на 1500 евро на кв. метър, но никой не купува, защото интериорните врати, входните врати са такива, че Европа даже не биха имали клас.

Много се говори за СЕ сертификатите, при изолациите това е класът за пожароустойчивост, а как седи този въпрос при вратите? Как хората да се ориентират към качествени врати? Какво да търсят?

В това отношение бих направил комплимент на контролните органи, защото те са станали доста надеждни. Много трудно вече минават некачествени врати, които до скоро бяха норма. Продуктите, които влизат от Европа реално отговарят на 100% на написаното в сертификата.

Дограмата Diquigiovanni освен добри технически качества има и изчистен италиански дизайн

Това важи ли и за дограмата?

Не. Дограмата не е продукт на сертифициране що се отнася до издаването на акт за ползване. В България така наречената пасивна къща е една много добре позната тема за всички, но реално не се прилага никъде. Има инцидентни реализации, но масово не е така.

Дограмата все още не е обект на контрол, когато жилището се привежда в експлоатация. Няма условие, което да гласи, че тя трябва да отговаря на определен коефициент.

Има и друг проблем. Държавата все още не е способна и няма финансовия ресурс да стимулира висок клас продукти, които да се влагат в строителството. Имаш изключителен контрол по отношение на конструктивните елементи, които защитават здравето на хората и цялостта на сградата, а ако не го спазваш, тогава те грози затвор. Но що се отнася до енергийно ефективен продукт, който да спестява, продукт, който да е висок изолационен клас, тогава нямаш същия контрол. Веднага давам пример с офиса ни в Италия. Той има висока степен на изолация, намира се в пасивна сграда и всички мероприятия по изграждане на пасивната сграда бяха спонсорирани от държавата. Тя възстанови 65% от стойността на вложените продукти. Тези 65% дават стимул и те не се отнасят само до строителството на цялостна сграда. Дори да си смениш само дограмата и външните врати, те пак са обект на спестяване.

Какво те мотивира да работиш динамично? Как търсиш оценка на продуктите и носи ли ти удовлетворение това?

Непрекъснато ме питат защо трябва да сложим по-скъпото, а не по-евтиното. Същият въпрос ми задават и у дома „Защо слагаме най-скъпите прозорци, най-скъпата врата?“. За мен това е усещане, а не мотивация. Може би това идва от италианската намеса във фирмата. Прави ми впечатление, че там дори най-ниското и обикновено социално ниво на работници живеят в качествени домове, в които е вложено много. Може да кажем, че най-ниският клас в Италия отговаря на средния и нагоре в България. Не говорим за квадратури. Дори жилището да е 40 кв.м., то качеството му отговаря на средно-високият стандарт в България.

Боли ли те от този факт?

Дори интелигенцията в България не достига този клас. Имам директно наблюдение, базирано на опит от 23 години в Италия, познанството ми с премиера на Италия, от големи инвеститори до работници. Там хората ментално не могат да приемат лошото жилище.

Значи проблемът в България е на ментално ниво?

Абсолютно. Това е въпрос на култура. Човек като отиде и види как са живели там дори и преди 200 години, вижда, че детайла на всички нива е бил различен. Това прави силно впечатление. Особено хората по улицата може да не са облечени скъпо, но за това пък са стилни. Такова им е мисленето. Къщата в Италия е приоритет, както в България приоритет е луксозният автомобил. Макар Италия да е производител на някои от най-скъпите коли, то там къщата седи на първо място, а не автомобилът. Също както тук, и там няма много хора , които да живеят под наем, а разполагат със собствени домове и затова приоритетът е той да бъде много добре направен. Основното желание на всеки италианец е да ти покаже собствената си къща.

Оптимист ли си, че това би могло да се случи и у нас?

То идва. Надявам се скоро хората в България да не се идентифицират със своя автомобил. За момента почти всички са така. Но въпреки това, започват да се появяват и хора, които започват да гледат така и на жилището си. При нас започнаха да идват и клиенти, които купуват по една, две или три врати. Дори архитекти, които преди са слагали нискокачествени продукти, а квадратния метър е струвал 1000 евро, сега вече залагат на качеството. Хората започнаха да пътуват много заради ниските цени на самолетните билети, отсядат в хотели с две звезди, които изглежда по различен начин от нашите три и четири звездни хотели. Така стандарта за детайла започва да навлиза в масовия клиент. Хората вече са готови да дадат 200 лева повече, но да получат качество. Те разбраха, че хубавият продукт е много по-дълготраен във времето, освен, че изглежда и естетически по-добре.

Много ли са различни цените за дограма сега, ако ги сравним с тези от преди кризата?

Много са различни. Материалите, с които се произвежда дограмата са световно борсови като стоманата, PVC, това са световни продукти, които се влияят от икономическата ситуация. Всеки скок нагоре апликира качване в цената, а скокът надолу няма същия ефект. Така се забелязва повишение на цената.

Какви са плановете ти оттук натам?

Да взема още един помощник на Весела Атанасова (смее се) Макар фирмите да са в един сектор, то те са с различна продукция и се вграждат по различен начин в икономическата среда. Основният ми план е, независимо от сривовете, да навлезем по-динамично в потреблението на строителни продукти. Ние сме обвързани с изключителен маркетингов параметър.

Кой е този параметър?

Потреблението. Потреблението е продукт на населението. Надявам се увеличаването на потребителската мощ на масата от населението да успее да стигне до там, че да имам възможност да дам на колегите си това, което заслужават. Това е първата ми цел. В по-далечен план искам да построим нова складова база, която да е по-широка и по-модерна. Искам да работим и по-интензивно върху нашето интернет присъствие, защото пазарът го налага. Клиентът те припознава онлайн и после те избира на живо. Така че, за да те припознаят като доставчик, трябва да те видят там. Искам да влезем по-активно и в строителството на пасивни къщи.

Много професионално. А лични планове имаш ли?

Това е клопка (смее се). Да, имам много.